№ 512
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108393 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Г. Г. срещу „В,К,“ ООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да
се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2931,53 лева,
начислена по Договор за паричен заем от 04.10.2022г.
Ищецът твърди, че на 11.10.2023г., въз основа на депозирано от него заявление, е
получил справка за кредитна задлъжнялост с изх. № БНБ-114165/11.10.2023г., издадена от
ЦКР към БНБ, видно от която към 11.10.2023г. ответникът претендирал от ищеца следните
суми: 483,00 лв. – остатък от редовна главница, 834,00 лв. – остатък от просрочена главница
и 908,00 лв. – такси и други разходи. Сочи, че се е обърнал към ответника и на 29.11.2023г.
получил писмо-справка, видно от което се претендирали суми в общ размер на 2931,53 лева,
без да е посочено как е формирана сумата, нито на какво основание се претендира. Излага,
че в справката от ЦКР е посочено, че ответникът претендира суми на основание
потребителски кредит за сумата от 2 000 лв., с дата на разрешаване 04.10.2022г. Оспорва да е
налице валиден договор, евентуално оспорва клаузите му като нищожни. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава основателността на исковата претенция. Твърди, че на 04.10.2022г. между страните
е сключен Договор за предоставяне на паричен заем № 5858661, по силата на който ищецът
усвоил сума в размер на 2 000 лева и се задължил да я върне на 15 равни месечни вноски,
всяка в размер на 269,87 лева /включваща част от дължимата главница, лихва и такса за
експресно разглеждане/. Сочи, че ищецът е заплатил суми по договора в общ размер на 2
282,00 лева, с които били погасени главницата в размер на 2 000,00 лева и договорната лихва
в размер на 282,00 лева за периода 05.10.2022г. – 20.02.2023г. Твърди, че е направил отстъпка
на ищеца за дължимата договорна лихва за периода 21.02.2023г. до 24.11.2023г. Счита, че не
е дал повод за образуване на делото, поради което моли съда да приложи разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ищцата е да докаже
правния си интерес от иска. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата от които произтича процесното вземане, в това число наличието на
правоотношение по договор за паричен заем между страните, размера и изискуемостта на
вземанията по него.
Страните по делото не спорят и в проведеното на 22.10.2024г. открито съдебно
заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК обстоятелството, че ответното дружество е начислило на ищеца сумата от 2931,53
лева по договор за кредит. Освен безспорния му характер, това се установява и от приетата и
неоспорена от ответника електронна кореспонденция между страните, от която е видно, че
ответникът е уведимул ищеца, че към 01.12.2023г. има сума за предсрочно погасяване по
кредит в размер на 2931,53 лева, както и от извлечението от Централния кредитен регистър
на БНБ, където задължението е вписано като просрочено задължение на ищеца по договор за
кредит към „В,К,“ АД.
Следователно, при установения по делото факт, че ответникът е претендирал
извънсъдебно процесната сума преди образуване на делото, за ищеца е налице правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване на нейната
недължимост.
На следващо място както в извънсъдебната кореспонденция между страните, така и с
отговора на исковата молба ответникът твърди, че сумата е начислена по сключен между
страните договор за паричен заем. Въпреки разпределената доказателствена тежест, обаче,
ответникът не е представил доказателство за съществуването на такъв договор, неговото
съдържание, както и за размера и изискуемостта на вземанията по него.
Вместо това ответникът твърди, че след получаване на препис от исковата молба е
установил, че ответникът е платил сумата от 2282 лева, с което била погасена главницата от
2000 лева и лихвата от 282 лева за периода от 05.10.2022г. до 20.02.2023г., ответникът решил
да опрости вземанията на ищеца за лихви по договора за периода от 21.02.2023г. до
24.11.2023г. и е издал на ищеца удостоверение за липса на задължения от 01.07.2024г.
Липсата на доказателства за правопораждащия факт на вземането на ответното
дружество е самостоятелно основание за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск. Независимо от това следва да се посочи, че дори такъв договор да е
съществувал, то вземанията по него не са били дължими към датата на предявяване на иска,
защото кредитът е бил погасен чрез плащане и това обстоятелство се признава от страните.
То, обаче, е било установено от ответното дружество едва след получаване на преписа от
исковата молба, когато е издадено удостоверението за погасен кредит от 01.07.2024г.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно, тъй като единственото
безспорно установено по делото обстоятелство е, че ответникът е претендирал извънсъдебно
процесното вземане, като по делото не са ангажирани доказателства за неговото основание,
а същевременно няма спор между страните, че то е било погасено чрез плащане.
Следователно като е претендирал извънсъдебно вземането и не е отчел, че то вече не се
дължи, ответникът е дал повод за предявяване на иска и следва да понесе отговорността за
разноски по делото. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 117,26 лева,
които следва да му бъдат присъдени. Наред с това, ищецът е бил защитаван безплатно по
2
делото от адв. К. Б. видно от приетия договор за правна защита и съдействие. С оглед на
това и като взе предвид материалния интерес по делото, както и извършените от адвоката
процесуални действия, съдът намира, че на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 593,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Л 4“, бл. 431, вх. А, ет. 1, ап. 1, не дължи на „В,К,“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Л 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис
73Г, сумата от 2931,53 лева, начислена по Договор за паричен заем от 04.10.2022г.
ОСЪЖДА „В,К,“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Л 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, да заплати на Н. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Л 4“, бл. 431, вх. А, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 117,26
лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В,К,“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Л 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, да заплати на адв. К. И. Б., РАК, с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, офис – партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
593,15 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на
Н. Г. Г..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3