Решение по дело №1041/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Й. М. от [населено място] – заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор на Районна прокуратура (РП) Стара Загора, подадена чрез пълномощника й адв. В. Д. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора в частта й по т. 3, с която на М. Й. М. – заместник-районен прокурор на РП Стара Загора, при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, е определено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) в размер на 7504,00 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора в оспорената й част, като немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в тази й част заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК, тъй като не е посочено какви точно резултати са били отчетени за съответния орган и как точно индивидуалният принос на жалбоподателката е довел до намаление на очакваните резултати, доколкото изложеното в тази насока представлява декларативно и общо посочване на обстоятелства, без последните да са конкретизирани, както и че не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана. Навеждат се доводи, че в обжалваната й част заповедта не е съобразена с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), приети с решение на пленума на Висшия съдебен съвт (ВСС), и от мотивите на органа не може да бъде направен извод за конкретни критерии и методика за оценка на работата на жалбоподателката. Поддържа се, че последната е изпълнила за процесния период всички възложени й задачи в пълнота, за което са били изготвени доклади, и не е била уведомявана за пропуски и слабости при изготвянето им. Обосновава се несъответствие на заповедта в оспорената й част с целта на закона, поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК. По тези съображения, изложени в жалбата, поддържани в съдебно заседание и доразвити с допълнителни аргументи в писмена защита, представена от адв. В. Д. (л. 248 - 250), е направено искане за отмяна на заповедта в оспорената й част и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне.

Ответникът – административен ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В писмо с вх. № 6043 от 10.12.2024 г. (л. 15) изразява становище, че обжалваната заповед е била издадена от него в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а не в качеството му на административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от Доппълнителните разпоредби (ДР) на АПК. В писмо с вх. № 441 от 23.01.2025 г. (л. 41) сочи, че жалбоподателката не е правила предложения в устна или в писмена форма за подобряване на дейността на РП Стара Загора, показвайки по този начин липса на ангажираност към целите на ръководния екип на РП Стара Загора, избягване на отговорност и подценяване на занчението и ролята на длъжността си. В представена писмена защита (л. 221 - 224) поддържа, че оспорената заповед в частта й, с която на жалбоподателката е определено ДТВ, намалено с 30%, отговаря на ПОИСДТВ, тъй като в качеството й на заместник-районен прокурор от нея не са постъпваили предложения в устна или в писмена форма за подобряване на дейността на РП Стара Загора и не е изпълнявала в цялост възложените й задачи, в частност през периода 08.04.2024 г. – 23.07.2024 г. не са били изготвяни анализи и не са били провеждани работни съвещания/събрания на прокурорите от РП Стара Загора за обсъждане на причините за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за постановяване на съдебни актове за прекратяване на наказателното производство и за оправдателни съдебни актове, с цел набелязване на мерки за предотвратяване на повтарящи се нарушения и за ограничаване на оправдателните съдбени актове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че жалбоподотелката М. Й. М. е назначена и през цялата 2024 г. е заемала длъжността „заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор на РП Стара Загора“, като към датата на издаване на оспорената заповед (21.11.2024 г.) основното й месечно трудово възнаграждение е било в размер [рег. номер]. с включено в него възнаграждение за ранг „прокурор във ВКП/ВАП“ (в този смисъл е и писмото на ответника на л. 41, имащо в тази му част характер на официален удостоверителен документ), а за периодите 29.04.2024 г., 04 – 12.07.2024 г. и 19 – 23.08.2024 г. е изпълнявала по заместване функциите на административен ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора (вж. справката на л. 219) и е отсъствала от работа само при отпуск, по болест – 2 пъти за общо 6 дни, и поради камандировка – 5 пъти за обучение и участие в семинари за общо 17 дни, като отсъствието й от работа по споменатите причини за периода от 08.04.2023 г. до 23.07.2024 г. е общо 16 дни (вж. справката л. 218).

С т. VI от Заповед РП № 201 от 19.10.2023 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора (л. 18 – 22 и 238 – 242), издадена на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и в изпълнение на Указанията за подобряване на работата на Прокуратурата на Република България по наказателно-съдебния надзор (л. 226 – 229), утвърдени със заповед № РД-02-29 от 15.12.2017 г. на главния прокурор (л. 225), на жалбоподателката са били възложени, считано от 30.10.2023 г., конкретни задачи по проучване и анализ на причините за постановяване на влезли в сила оправдателни присъди, окончателни съдебни актове за прекратяване на наказателното производство и на съдебни актове, с които делото се връща на прокурора (останалите точки на заповедта, обозначени с римски цифри, включващи подточки, обозначени с арабски цифри, касаят всички прокурори и/или служители в РП Стара Загора), в т. ч. в срок до 10-то число на месеца да свиква работно съвещание и да запознава магистратите в РП Стара Загора с проучването, анализа и констатациите си за предходния месец, като изрично посочва констатираната противоречива съдебна и прокуроска практика, да предоставя анализа на данните на административния ръковидител и да изпраща по електронната поща на всички прокурори сканирано копие на протокола от проведеното заседание и анализа на данните – т. 1.9.

В изпълнение на Заповед РП № 201 от 19.10.2023 г., издадена на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, жалбоподателката е свикала по електронен път (л. 87) и на 07.02.2024 г. е била проведена работна среща на прокурорите от РП Стара Загора за анализиране на причините за постановените през м. януари 2024 г. оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела, на която ги е запознала с анализа си на тези данни и същите са били обсъдени (л. 89 – 90), и е изготвила доклад до административния ръководител – районен прокурор на Стара Загора за анализа на данните за обследвания период (л. 91 – 92), като по електронен път на прокурорите в РП С. З. са били изпратени протокола от проведената работна среща и доклада (л. 88).

По електронен път от административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора за 11.03.2024 г. от 14,00 часа е насрочено работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора, включващо в т. 3 от дневния ред доклад на жалбоподателката по отношение на върнатите от съда дела и влезлите в сила оправдателни съдебни актове през м. февруари 2024 г. (л. 93). По делото не е представен протокола от проведеното работно съвещание, но ответникът не оспорва, че такова е било проведено по предварително обявения и то от него (при насрочването му) дневен ред. Представен е докладът на жалбоподателката до ответника с анализа на конкретните данни за м. февруари 2024 г. (л. 94 – 95).

По електронен път от административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора е насрочено (л. 96) и на 08.04.2024 г. е проведено работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора (л. 97 – 99), на което е бил изслушан и обсъден анализа на жалбоподателката за постановените през м. март 2024 г. оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела – т. 1, като на първа страница от протокола за проведеното съвещание има поставена резолюция „По ел. поща до вс. пр-ри от състава на РП – Ст. Загора“, под която е положен подпис, визуално идентичен с подписа на ответника, положен под изходящите от него документи, приложени към делото. Представен е и докладът на жалбоподателката до ответника с анализа на конкретните данни за м. март 2024 г. (л. 100 – 101), както и докладът й с анализа на данните за първото тримесечие на 2024 г. (л. 43 – 46).

По делото не са представени протоколи от проведени ежемесечни работни съвещания на прокурорите от РП Стара Загора, на които да е бил изслушан и обсъден анализа на жалбоподателката за постановените оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни и съдебни производства през м. април, м. май и м. юни 2024 г., но жалбоподателката е свикала по електронен път (л. 103) и на 23.07.2024 г. е било проведено работно заседание, на което е бил изслушан и обсъден анализа й на въпросните данни за първото шестмесечие на на 2024 г., т. е. и за м. април, м. май и м. юни 2024 г. (л. 105 – 112), като доклъдът й е бил изпратен по ел. път на всички прокурори от РП Стара Загора няколко часа преди провеждане на съвещанието (л. 104), а върху протокола от него е поставена изрична резолюция да им се изпрати по ел. поща. Представени са и докладите на жалбоподателката до ответника с анализа й на конкретните данни за м. април, м. май и м. юни 2024 г. (л. 47 – 48, 49 – 50 и 51 – 57).

По делото е представен протокол от проведено на 09.08.2024 г. работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора, на което е бил изслушан и обсъден представен от прокурор Л. И. доклад за постановените оправдателни присъди и прекратени от съда наказателни и съдебни производства през м. юли 2024 г. (л. 113 – 116). В протокола изрично е посочено, че докладът е във връзка с изпълнение на Заповед РП № 201 от 19.10.2023 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, с която изготвянето на подобен анализ и запознаването на прокурорите с него не е вменено като задължение на прокурора Л. И., а единствено и само като задължение на жалбоподателката, която обаче е била в отпуск през периода 26.07.2024 г. – 16.08.2024 г. (л. 218) и съответно не е присъствала на проведеното съвещание, поради което съдът приема, че именно последното обстоятелство е обективната причина, поради която анализът на данните за м. юли 2024 г. не е бил изготвен и представен от жалбоподателката, а от друг прокурор, още повече, че съгласно Заповед РП № 201 от 19.10.2023 г. работното съвещание за запознаване на магистратите от РП Стара Загора с проучването, анализа и констатациите за предходния месец следва да бъде свикано в срок до 10-то число на следващия месец. По делото не е представен и доклад до ответника с анализа на конкретните данни, но същият е присъствал на проведеното на 09.08.2024 г. съвещание, поради което и съдът приема, че ответникът е бил запознат с анализа на тези данни. Върху протокола от съвещанието е поставена резолюция за изпратщането му по ел. поща на всички прокурори от състава на РП Стара Загора.

От административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора е насрочено (л. 117) и на 11.09.2024 г. е проведено работно съвещание на магистратите от РП Стара Загора (л. 118 – 119), на което е бил изслушан и обсъден анализа на жалбоподателката за постановените оправдателни присъди, прекратените от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела през м. август 2024 г. По делото не е представен доклад на жалбоподателката до ответника с анализа на конкретните данни, но административният ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора е присъствал на проведеното на 11.09.2024 г. работно съвещание, ръководил го е и е изготвил протокола от него, поради което и съдът приема, че е бил запознат с анализа на тези данни.

Жалбоподателката е свикала по електронен път (л. 120) и на 15.10.2024 г. е била проведена работна съвещание на прокурорите от РП Стара Загора за анализиране на причините за постановените оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела през м. септември 2024 г., на която ги е запознала с анализа си на тези данни и същите са били обсъдени (л. 121 – 123), и е изготвила доклад до административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора за анализа на данните за обследвания период (л. 171 – 172). Представен е и доклад от жалбоподателката до ответника с анализ на постановените оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела през периода м. януари – м. септември 2024 г., т. е. включващ и данните за м. юли 20024 г., които са били анализирани и представени от друг прокурор на проведеното на 09.08.2024 г. работно съвещание, на което тя не е присъствала, тъй като е била в отпуск.

По делото е представен протокол от работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора, проведено след издаване на оспорената заповед – на 10.12.2024 г., на което те са били запознати от прокурор Л. И. с изготвения от жалбоподателката доклад за постановените оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производство и върнати на прокурора дела през м. ноември 2024 г. (л. 128 – 116). На това съвещание жалбоподателката не е присъствала, като в протокола не е посочена причината за отсъствието й. Върху протокола от съвещанието е поставена резолюция за изпратщането му по ел. поща на прокурорите от състава на РП Стара Загора. Представен е и докладът на жалбоподателката до ответника с анализа й на конкретните данни за обследвания период (л. 76 – 77).

Макар и не в цялост, по делото е представен и протокол от работно съвещание на магистратите от РП Стара Загора, проведено след издаване на оспорената заповед – на 10.01.2025 г., първа точка от дневния ред на което е била доклад на жалбоподателката за върнатите дела и оправдателни присъди през м. декември 2024 г. (л. 173). Представен е и докладът на жалбоподателката до ответника с анализа й на конкретните данни за обследвания период (л. 130 – 132).

С оспорената т. 3 от Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, в изпълнение на Решение по т. 9 по Протокол № 10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, Решение по т. 2 по Протокол № 11 от заседанието на комисия „Бюджет и финанси“ (КБФ) на ВСС, проведено на 07.11.2024 г., писмо изх. № 39/2024 г. от 11.11.2023 г. на и. ф. главен прокурор, съгласно чл. 2, чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ПОИСДТВ и на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, на жалбоподателката е определено ДТВ в размер на 7504,00 лв., при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, който от фактическа страна е обоснован с това, че жалбоподателката не е изпълнила основна функция на заеманата от нея длъжност съгласно ЗСВ – да подпомага административния ръководител в дейността му, като е посочено, че: през целия период не е направено нито едно предложение до административния ръководител, с което да се развие и подобри дейността на РП Стара Загора; конкретно поставените й задачи, вменени й с т. 1.9 на Заповед РП № 201/2023 г., са изпълнени частично в периода 08.04.2024 г. – 23.07.2024 г.; по възложените й задачи по конкретни направления в дейността на РП Стара Загора са допуснати слабости, като същите са извършени формално, без нужната аналитичност и задълбоченост.

В т. 2 от Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г. са посочени прокурорите и служителите, за които е прието, че са имали съществен принос към постигането на високи резултати по възложените им конкретни задачи през текущата 2024 г. (свързани с изпълнение на Плана за работа по основните надзори в РП Стара Загора – за прокурорите) и съответно към формирането на общия резултат от дейността на структурата, като в частност за прокурорите, в т. ч. и за другия заместник-районен прокурор – Н. Б., е посочено, че са осигурили много добро изпълнение на възложените им по закон функции по ръководене и провеждане на разследване, привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпления, упражняване на надзор за законност и поддържане на обвинение по наказателни дела. Посочени са и конкретните размери на ДТВ за тези прокурори, определени съгласно т. 1 от заповедта – в размер до две основни заплати (с включено възнаграждение за ранг) съгласно Решение на КБФ по Протокол № 11 от 07.11.2024 г., т. 2. Видно от ДТВ на прокурорите по т. 2 от заповедта, най-ниското от тях е определеното на младши прокурор Д. П. – 7856,00 лв., което е с 352 лв. повече от определеното на жалбоподателката ДТВ, а най-високото е в размер на 10720,00 лв. – на заместник-районен прокурор Н. Б., т. е. в размер на две основни трудови възнаграждения за заеманата от нея, а и от жалбоподателката длъжност, с включено възнаграждение за ранг „прокурор във ВКП/ВАП“ – според писмото на ответника, приложено на л. 41, или с 30% по-голямо от определеното на жалбоподателката ДТВ.

В Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г. не се съдържа указание за възможността да бъде обжалвана, вкл. и в оспорената й част, за срока и реда за обжалването й, съответно за съда, пред който може да бъде обжалвана. Заповедта е съобщена на жалбоподателката чрез изпращане на извлечение от нея с писмо от 26.11.2024 г. (л. 8), като липсват доказателства за получаването му, но жалбоподателката признава в жалбата, че го е получила на същата дата – 26.11.2024 г.

Освен обсъдените по-горе документи, по делото са приети като писмени доказателства и:

Извлечение от Решение по т. 9 по Протокол № 10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, с което се дава съгласие на административните ръководители на органите съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ, като се сочи, че размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по пар. 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2024 г. – т. 9.1, и се упълномощава КБФ да определи размера на средствата по чл. 7, ал. 2 от ПОИСДТВ – т. 9.2 (л. 25);

Извлечение от Решение по т. 2 по Протокол № 11 от 07.11.2024 г. на КБФ към пленума на ВСС, с подточка от 1 от което се указва на административните ръководители на органите съдебната власт, че размерът на сумите на платежните нареждания във връзка с Решение по т. 9 по Протокол № 10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС следва да бъде в рамките на до две основни заплати с включено възнаграждение за ранг (л. 27);

Имейл от заместник-районния прокурор на РП Стара Загора до работещите в същата прокуратура прокурори (л. 80-гръб – 81), бланка на Постановление за определяне на възнаграждение за преводач (л. 82), Заповед РП № 77 от 10.04.2024 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора за заместването му от заместник-районния прокурор Н. Б., считано от 11.04.2024 г. до завръщането му на работа (л. 102), Протокол от 07.12.2023 г. за проведено работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора във връзка с доклад на жалбоподателката по въпроси, свързани с Указание на главния прокурор по нови нормативни положения в НПК (л. 134 – 136), Доклади на жалбоподателката до административния ръководител на РП Стара Загора относно изпълнението на Заповед РП № 125 от 24.06.2024 г., Заповед РП № 237 от 28.11.2024 г., Заповед РП № 212/2023 г., Заповед РП № 18 от 27.01.2022 г. и Заповед РП № 71/2024 г. (л. 137 – 147, 153 – 158, 174 – 184, 190 – 217), Доклад на жалбоподателката до заместник-апелативния прокурор на АП Пловдив (л. 148 – 152 и 185 –189), План за работата по основните надзори в РП Стара Загора през 2024 г. и Заповед РП № 71 от 03.04.2024 г. за утвърждаването и привеждането му в действие (л. 230 – 237), Доклад на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора за прилагането на закона и за дейността на РП Стара Загора през 2023 г. – заглавна и последните три страници (л. 244 – 245).

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорената заповед обективира волеизявление на районния прокурор на РП Стара Загора в качеството му на административен ръководител, упражняващ правомощие, делегирано му от ВСС. Това правомощие, макар и в сферата на определяне на парична престация за труд – ДТВ, е властническо по своя характер – административният ръководител по силата на делегираното му правомощие и в рамките на приложимите нормативни разпоредби и решения на ВСС едностранно определя размера на ДТВ. Следователно обжалваната заповед с оглед предметното си съдържание и насоченост на разпоредените правни последици разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена лице, чиито права и законни интереси се засягат от заповедта.4 Ето защо оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице с правен интерес против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, са определени ДТВ на прокурорите и служителите в РП Стара Загора за постигнати резултати по конкретни задачи през текущата 2024 г., а в частност с оспорената й част – ДТВ на жалбоподателката, заемаща длъжността заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор на РП Стара Загора. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Пленума на ВСС. В чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., е предвидено определяне на ДТВ за постигнати резултати от труда, когато това е регламентирано в трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор. Съгласно ал. 2 на чл. 13 от НСОРЗ условията за получаване и размерите на ДТВ се определят с договорите и вътрешните правила по ал. 1. На основание чл. 13 от НСОРЗ Пленумът на ВСС с решение по протокол № 29 от 22.11.2018 г. е приел ПОИСДТВ, изменяни и допълвани с последващи негови решения, последното от които е по Протокол № 35 от 30.11.2023 г. С чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ правомощието за определяне на размерите на ДТВ на магистратите е предоставено на административните им ръководители. С решение по т. 9 на Протокол № 10 от проведено заседание на 07.11.2024 г. Пленумът на ВСС е дал съгласие административните ръководители да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ. Следователно оспорената заповед с оглед на нейния предметен обхват е издадена от материално и териториално компетентен орган – административният ръководител на РП Стара Загора.

Упражняването на правомощието за определяне на размера на ДТВ по чл. 3, т. 1 (за постигнати резултати – текущо, за годината) и т. 2 (за постигнати резултати по конкретни задачи) от ПОИСДТВ е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на административния ръководител възможност да прецени какъв да е конкретният размер на ДТВ за всеки магистрат и съдебен служител, на при спазване на условията по чл. 6 (при определяне на размера на ДТВ за постигнати резултати в течение на годината) и по чл. 9 (при определяне на размера на ДТВ за постигнати резултати по конкретни задачи). Съдебният контрол върху актове от категорията на обжалвания – постановени при условията на оперативна самостоятелност, се свежда до проверката дали са издадени при упражняване на правомощия в рамките на законово предоставената дискреционна власт и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл. 146 от АПК и общите принцип за законност, съразмерност и равенство, предвидени в чл. 4, ал. 2, чл. 6 и чл. 8 от АПК.

В случая заповедта е издадена в писмена форма и в нея са посочени кореспондиращи помежду си фактически и правни основания за постановяването й на основание чл. 7 от ПОИСДТВ в рамките на надлежно делегирани правомощия с решение на ВСС при условията на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 3, т. 2 от ПОИСДТВ, но според съда същата е издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в частност на изискването за неговата мотивираност – фактическа обосновка, в противоречие и при неправилно приложение на ПОИСДТВ и в несъответствие с целта на закона.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Както вече беше отбелязано, обжалваната заповед с оглед на посоченото в нея е издадена в изпълнение на Решение по т. 9 от Протокол № 10 от 07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, с което е дадено съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ лицата по чл. 2 (магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие и съдебните служители) имат право на допълнителни възнаграждения за постигане на резултати по конкретни задачи, които се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 „Заплати”. В ал. 2 на чл. 9 от ПОИСДТВ е предвидено, че конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 се определя при спазване на следните условия: 1. Отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; 2. Инициативност и новаторство; 3. Постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение; 4. Действия при рискови и извънредни обстоятелства. Регламентирано е, че средствата за постигнати резултати по конкретни задачи не се изчисляват на база отработено време – чл. 9, ал. 3. С оглед посочените правни основния, за да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, оспорената заповед следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават не само наличието на основание за изплащане на ДТВ на магистрата, но и съобразно вида на ДТВ са от значение за извършването на преценка по предвидените в ПОИСДТВ критерии и условия за определянето на конкретния размер на ДТВ. В случая, доколкото не се установява, а и не се твърди по отношение на жалбоподателката да са налице правоизключващите обстоятелства по чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ, няма спор, че с оглед на заеманата от нея длъжност тя отговаря на изискванията по чл. 5, ал. 1 от ПОИСДТВ и има право на ДТВ. С оглед обаче на правното основание за упражненото административно правомощие изложените в заповедта фактически съображения са общо формулирани от гл. т. на критериите по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ и не удовлетворяват изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Според посоченото заповедта жалбоподателката, като заместник административния ръководител, не е подпомагала последния в дейността му, защото за целия период не била направила нито едно предложение, с което да развие и подобри дейността на РП Стара Загора, без обаче да става ясно какви са конкретните пропуски в дейността на структурата, нуждаещи се от развитие и подобряване (извън общия принцип, че всяка дейност подлежи на развитие и в този смисъл винаги може да бъде подобрена), за преодоляването на които жалбоподателката с оглед на възложените й конкретни задачи като заместник на административния ръководител е бездействала. Изцяло бланкетна като съдържание е формулировката, че по възложените на жалбоподателката задачи по конкретни направления в дейността на РП Стара Загора са допуснати слабости, като същите са извършени формално, без нужната аналитичност и задълбоченост при изпълнението им – нито става ясно кои са тези задачи и направления, нито в какво точно се състоят конкретните пропуски (слабости) при изпълнението им, за да се приеме, че задачите „са извършени формално, без нужната аналитичност и задълбоченост“, доколкото последното съставлява именно извод, който следва да бъде изведен въз основа на конкретни данни (факти), още по-малко става ясно кога и как са били констатирани тези слабости, ако са били констатирани преди издаването на заповедта, уведомявана ли е била жалбоподателката за тях с цел отстраняването им и недопускането им в бъдеще, коригирала ли е тя дейността си по изпълнение на възложените й задачи след това. По-голяма конкретика, доколкото се касае на изрично позоваване на вменено с цитирана заповед задължение, се съдържа единствено в посоченото от органа обстоятелство, че задълженията на жалбоподателката, вменени й със Заповед РП № 201/2023 г. – т. 1.9 (всъщност, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, става въпрос за подточка 1.9 на т. VI от заповедта), в периода 08.04.2024 г. – 23.07.2024 г. са били изпълнени частично. Доколкото обаче се касае за частично изпълнение, съответно – частично неизпълнение, липсва яснота какво точно не е било изпълнено – кои или коя част от задълженията, имайки предвид че с цитираната точка/подточка от споменатата заповед на жалбоподателката е било вменено в задължение: 1. проучване и анализ на причините за постановяване на влезли в сила оправдателни присъди, окончателни съдебни актове за прекратяване на наказателното производство и на съдебни актове, с които делото се връща на прокурора; 2. свикване до 10-то число на текущия месец на работно съвещание и запознаване на магистратите в РП Стара Загора с проучването, анализа и констатациите за предходния месец, като изрично се посочва констатираната противоречива съдебна и прокуроска практика; 3. предоставяне на анализа на данните на административния ръковидител; 4. изпращане по електронната поща на всички прокурори на копие от протокола за проведеното заседание и от анализа на данните. Вярно е, че в писмено изразените от ответника становища в хода на съдебното производство и в частност в писмената му защита се сочи защо и какво точно е имал предвид в мотивите си, изложени в оспорената заповед, в т. ч. и в какво според него се изразява частичното неизпълнение от жалбоподателката на Заповед РП № 201/2023 г. през визирания в заповедта период, но мотивите за издаване на един индивидуален административен акт могат да се съдържат в друг документ, само ако е налице изрично позоваване на него в самия акт и/или ако той е подготвящ неговото издаване, каквито очевидно не са писмените становища на органа, изготвени и представени едва в хода на вече образувано съдебно производство по обжалване на акта, нито представените от него документи, на които той се позовава в писмените си становища, но не и в мотивите на акта си, касаещи оспорената му част. От друга страна съдът не може, позовавайки се на събраните в съдебното производство доказателства, да замести непълнотата и/или неяснотата в мотивите на административния орган. В заключение: липсата на изискуемия се конекситет между посочените правни основания за упражненото правомощие и фактическата обосновка на заповедта в оспорената й част, обуславя извод за липса на обективирана мотивирана преценка по приложимите критерии във връзка с определянето на размера на ДТВ на жалбоподателката, която следва да бъде приравнена на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване на възприетото административно решение и съответно – нарушаване на изискването за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 от АПК.

В оспорената й част заповедта е и материално незаконосъобразна, при това не само поради липсата на конкретни и релевантни фактически мотиви, възпрепятстваща сама по себе си съдебната преценка за наличието на материалноправните предпоставки за нейното издаване. Дори да се приеме, че през 2024 г. жалбоподателктата не е направила нито едно предложение за развитие и подобряване работата на РП Стара Загора, това не означава, че тя не е подпомагала административния ръководител при изпълнение на функцията му да ръководи и организира дейността на подопечната му прокуратура съгласно чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, тъй като няма спор, че тя е изпълнявала възложени й от него различни задачи в тази насока, в т. ч. и с изрично цитираната Заповед РП № 201/2023 г., както и че го е замествала за известни периоди от време съгласно справката на л. 219. При това, доколкото се касае за ДТВ по чл. 3, т. 2 от ПОИСДТВ – за постигнати резултати по конкретни задачи, дори да се приеме, че такова конкретно задължение – да прави предложения за развитие и подобряване работата на РП Стара Загора, за жалбоподателката е съществувало по силата на заеманата от нея длъжност – заместник на административния ръководител, то неизпълнението му не следва да бъде преценявано изолирано от изпълнението на останалите възложени й от него конкретни задачи, а в съвкпуност с тях съобразно критериите по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ. Що се отнася се до последните, в частност – възложените със Заповед РП № 201/2023 г., които единствено са цитирани в оспорената заповед, те, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, са били изпълнявани от жалбоподателката през цялата 2024 г., като през визирания в оспорената заповед период на частично изпълнение (08.04.2024 г. – 23.07.2024 г.), ако и доколкото се констатира неизпълнение, същото по вид и обем е такова, че не се е отразило съществено на целта на изпълняваната задача с оглед на неговото значение за формирането на общите резултати от дейността на органа на съдебна власт. Така например, липсват данни за проведени работни съвещания на прокурорите от РП Стара Загора, на които да е бил изслушан и обсъден анализа на жалбоподателката за постановените оправдателни присъди и прекратените от съда наказателни и съдебни производства за м. април, м. май и м. юни 2024 г., но жалбоподателката е свикала по електронен път и на 23.07.2024 г. е било проведено работно заседание, на което е бил изслушан и обсъден анализа й на въпросните данни за първото шестмесечие на на 2024 г., т. е. и за м. април, м. май и м. юни 2024 г., като доклъдът й е бил изпратен по ел. път на всички прокурори от РП Стара Загора преди провеждане на съвещанието, а върху протокола от него е поставена изрична резолюция същият да им се изпрати по ел. поща. В съответствие с вмененото й задължение жалбоподателката е изготвила до ответника и доклади с анализа й на конкретните данни за м. април, м. май и м. юни 2024 г. Вярно е също, че анализът на данните с посочения предметен обхват за м. юли 2024 г., не е бил изготвен и представен от жалбоподателката на проведеното на 09.08.2024 г. работно съвещание на прокурорите от РП Стара Загора, на което тя не е присъствала, но за това е имало обективна причина – жалбоподателката е била в отпуск през периода от 26.07.2024 г. до 16.08.2024 г., а съгласно вмененото й със Заповед РП № 201 от 19.10.2023 г. задължение работното съвещание за запознаване на магистратите от РП Стара Загора с проучването, анализа и констатациите за предходния месец следва да бъде свикано в срок до 10-то число на следващия месец, т.е. по времето, когато е била в отпуск. Съответно по делото не е представен нейн доклад до административния ръководител с анализа на конкретните данни за м. юли 2024 г., но ответинкът е присъствал на проведеното на 09.08.2024 г. съвещание и следователно е бил запознат с анализа на тези данни, а и впоследствие жалбоподателката е изготвила доклад до ответника с анализ на постановените оправдателни присъди, прекратени от съда наказателни производства и върнати на прокурора дела през периода м. януари – м. септември 2024 г., т. е. включващ и данните за м. юли 20024 г., които са били анализирани и представени от друг прокурор на проведеното на 09.08.2024 г. работно съвещание, на което тя не е присъствала, тъй като е била в отпуск. Ето защо съдът намира, че в случая не се доказа наличието на посочените от административния орган материалноправни предпоставки за упражненото от него административно правомощие с оспорената част от Заповед РП № 234 от 21.11.2024 г., ако и доколкото изложените в нея мотиви позволяват извод за фактическите основания за издаването й, респективно – налице е и основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмянята на заповедта в обжалваната й част.

В допълнение следва да бъде посочено, че при издаването на оспорената заповед не са установени, разгледани, преценени и обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на ДТВ на правоимащото лице. Жалбоподателката, освен административни функции в качеството й на заместник на административния ръководител на РП Стара Загора, като прокурор в същата тази прокуратура е имала и задължения, съответно изпълнявала е задачи по ръководене и провеждане на разследвания, привличане към наказателна отговорност на лица, извършили престъпления, упражняване на надзор по законност и поддържане на обвинения по наказателни дела. Всички тези обстоятелства са били взети предвид при определяне на ДТВ на прокурорите, посочени в т. 2 от заповедта, в т. ч. и на ДТВ на другия заместник на административния ръководител на РП Стара Загора – Н. Б., но неясно защо са игноририрани при определяне на ДТВ на жалбоподателката, независимо че рефлектират най-малкото върху нейната натовареност при съвмествяването и изпълнението на различните й задължения – и като прокурор, и като заместник на административния ръководител.

И на последно място – при определянето размера на ДТВ на жалбоподатерлката аинистративният ръководител на РП Стара Загора е нарушил едни от основните принципи – по чл. 4, ал. 2 (административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, предвиден в закона); по чл. 6, ал. 1 от АПК (изискването административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо) и по чл. 8, ал. 2 от АПК (в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво – при определянето на ДТВ на останалите прокурори и в частност на заместник-районния прокуро Н. Б. са били взети предвид обстоятелства, които са изцяало игнорирани при определянето на ДТВ на жалбоподателката). Законосъобразното упражняване на правомощия в условията на оперативна самостоятелност и съответно законосъобразността на издаваните по целесъобразност административни актове са обусловени от тяхното съответствие с посочените по-горе принципи и с целта на закона. Предоставената от закона възможност за преценка на органа трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт. В случая въведените изисквания за и при упражняване на оперативната самостоятелност са нарушени, което обуславя извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на закона.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. В оспорената й част Заповед № 234 от 21.11.2024 г. на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора, като издадена при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта, в противоречие и при неправилно приложение на ПОИСДТВ и в несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая естеството на въпроса е такова, че не позволява да се реши по същество, поради което и преписката следва да се върне на административния ръководител – районен прокурор на РП Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на ДТВ на жалбоподателката за 2024 г. При произнасянето следва да бъдат съобразени изискванията и правилата, регламентирани в ПОИСДТВ, принципите за пропорционалност и за равенство в третирането по чл. 6, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от АПК, като бъдат установени, разгледани, обсъдени и преценени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото административно решение при определяне размера на ДТВ на жалбоподателката за 2024 г. в съответствие с целта на закона.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба М. Й. М., [ЕГН], Заповед РП № 234/2024 г. от 21.11.2024 г., издадена от административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Стара Загора, в частта й по т. 3, с която на М. Й. М. – заместник-районен прокурор на РП Стара Загора, при отчитане на намаления й индивидуален принос за изпълнение на конкретните задачи, е определено допълнително трудово възнаграждение в размер на 7504,00 лв., като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на административния ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение на М. Й. М. за 2024 г., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.