№ 116 15.06.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
петнадесети май две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 159 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от А.М.Ж. ***, чрез адв.П. Д., срещу
Наказателно постановление
№45-0000004/06.01.2020 година на Началник ОО“АА“, гр.Хасково, с което му е наложена глоба в размер на 200 лева на основание
чл. 105, ал.1от ЗАвт.П
и втора глоба в размер на 200 лева на основание чл. 105, ал.1от ЗАвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в законоустановения срок, с
оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров
превоз на пътници, а е возил жаната с която живее на
семейни начала. Не е пускал таксимитровият апарат с
фискална памет. Не отрича че с процесният автомобил,
който бил таксиметров е престоявал на спирка от градския транспорт и че
табелата такси не е била закрита, както изисква закона когато автомобила не
извършва таксиметров превоз. Така съставяики АУАН за
това нарушение и издавайки НП бил нарушен материалният закон.
В
съдебно заседание адв. П. Д. доразвива доводите срещу
НП, като твърди, че по делото не било доказано жалбоподателят да извършва
таксиметров превоз на пътници, а се установило, че е превозвал жената с която
живее на семейни начала до работа. Затова и следвало НП да се отмени изцяло.
Ответникът – ОО "АА" гр. Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 25.11.2019
г. около 11:10 ч. гр. Хасково, бул. България, в близост до к.с. 21 Век, св. Д.М.П.
и св.В.С.М. установили Сеат модел Ибиза
с per. № *******. Автомобила бил таксиметров, жълт на цвят стикиран като такси, с открита табела Такси и включен
електронен таксиметров апарат с фискална памет на режим свободен. Двамата
свидетели извършили проверка, тъй като водачът престоява с автомобила за
изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен транспорт. При проверката се установило, че таксиметровият автомобил
марка Сеат модел Ибиза с per. № **** е
собственост на И. Г. Д. ЕГН **********. Установило се, че автомобилът както вече бе отбелязано по-горе е с водач –
жалбоподателя А.М.Ж., престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен транспорт и водачът не носи
разрешението за извършване на таксиметров превоз. След като констатирали
горното служителите на ОО“АА“ – Хасково св. Д.М.П. и св.В.С.М. достигнали до
извода за извършени от жалбоподателя административни нарушения. Първото от тях
по чл. 45,т. 2, предл. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ и второто по Чл. 31,ал. 1,т. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ. За тези две нарушения на жалбоподателя бил съставен на
место АУАН серия А-2018 с бланков № 268437. В него нарушенията са квалифицирани
по чл. 45,т. 2, предл. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ и второто по Чл. 31,ал. 1,т. 1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя, като той е
отбелязал че има възражения без да посочи в какво се изразяват те. Възражения
срещу АУАН не са постъпили и в тридневният срок по ЗАНН.
На
база на АУАН е издадено и процесното НП, като в него е възприета същата
фактическа обстановка, същите нарушения и същата правна квалификация. НП е
връчено на жалбоподателя на 03.02.2020г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
св.
Д.М.П. и св.В.С.М., чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата,
изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, безпротиворечиви и
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените
факти, констатирани в хода на извършената проверка, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът не кредитира
показанията на св.И.Г.Д., тъй като на първо место същата е собственик на
автомобила и след това живее на семейни начала с жалбоподателя. Тоест тя е
заинтересована от изхода на делото и е съвсем естествено да поддържа защитната
теза на жалбоподателя. Нещо повече, от разпита на св. Д.М.П. и св.В.С.М.
не се доказа св.И.Г.Д. да е
присъствала при извършване и установяване на нарушението и при самата проверка.
Нито един от другите двама свидетели не сочат при проверката да е присъствало
друго лице освен жалбоподателя. това се подкрепя и от показанията на самата
свидетелка - св.И.Г.Д. в която част единствено съдът ги кредитира. Тоест даже и
жалбоподателят да е превозил до к.с. 21 Век св.И.Г.Д., тя няма наблюдения и не е свидетел
на това какво точно е правил жалбоподателя в нейно отсъствие. Дали е включил
таксиметровият апарат или не? Дали е започнал да работи и е изчаквал клиенти или не? Затова и съдът
кредитира показанията на св.
Д.М.П. и св.В.С.М. от които по безспорен начин се установява именно, че
жалбоподателят е бил в процесният автомобил, който е
бил таксиметров, жълт на цвят, стикиран като такси, с
открита табела Такси и включен електронен таксиметров апарат с фискална памет
на режим свободен. С този автомобил марка Сеат модел Ибиза с per. № ****** е собственост на И.Г.Д. ЕГН **********
жалбоподателят е престоявал за изчакване на пътници на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен транспорт и при проверката се
установило, че водачът не носи разрешението за извършване на таксиметров
превоз.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ гласи
- Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.)При управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: т.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разрешението за извършване на
таксиметров превоз.
Разпоредбата на чл. 45,т.2 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ гласи - Чл. 45. На водача е забранено да: т.2. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) престоява за изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти.
Санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.) (1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Следователно деянието, за които е
наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо
административното наказание .
При
съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на жалбоподателя, на който е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Според съда описанието на нарушенията е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено. Посочени са ясно
дата и място на извършване на в акта, който не страда от пороци по чл.42 т.3 от ЗАНН. Посочено е и в какво точно състояние е бил заварен процесният
автомобил и таксиметровият апарат монтиран в същия, което има отношение към
твърденията в АУАН, за извършване на таксиметрова дейност в момента на проверката.
В случая следва да се отбележи, че в НП
съвсем ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като в случая не са
налице пороци в описание на нарушението
и дадената правна квалификация, от гледна точка на приложената наказваща норма в санкционния акт. Тоест липсват каквито и да са съществени
процесуални нарушения които да водят да отмяната на НП на това основание.
От
материално-правна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Доказано е както вече бе отбелязано по-горе, че
на посочената дата и място в НП, св. Д.М.П. и св.В.С.М. установили Сеат модел Ибиза с per. № ********. Автомобила бил таксиметров, жълт на цвят
стикиран като такси, с открита табела Такси и включен
електронен таксиметров апарат с фискална памет на режим свободен. При извършената
проверка, свидетелите установили още, че водачът престоява с автомобила за
изчакване на пътници на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен транспорт и водачът не носи разрешението за извършване на таксиметров
превоз. В случая е необходимо да се отбележи, че легалното определение за
таксиметров превоз е дадено в § 1. Т.26 от Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.П. - § 1. По смисъла на този закон: т. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.,
бр. 99 от 2003 г., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.) "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат
в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Почти същото
определение е дадено и в чл.2 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ - Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 29 от
2004 г., изм., бр. 73 от 2011 г.) Таксиметров превоз на пътници е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Тоест като се има предвид, че процесният автомобил отговаря на изискванията за
таксиметров такъв, а и от свидетелските показания на собственика на автомобила – св.И.Г.Д.
автомобилът е бил оборудван и е работел като такси управлявано от
жалбоподателя, освен това към момента на проверката е бил с открита табела
такси, с включен фискален таксиметров апарат, и светещ свободен сигнал
безспорно се доказва, че на процесната дата и място жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз. Това е така защото видно от горните текстове - § 1. Т.26 от
Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.Пр. - наред със
превоза по маршрут срещу заплащане, таксиметров превоз има и когато водача на
автомобила го поддържа в готовност за извършване на самия превоз. Тоест не е
необходимо задължително автомобилът да е в движение и да е с клиент в него. Или с други думи според съда по безспорен начин по делото се доказва от
вече обсъдените доказателства, а и от представеният отчет от таксиметровото
фискално устройство, че същото е било включвано на процесната дата, макар и да
няма реализирани курсове срещу заплащане. Според съда това е така защото
проверката е извършена именно в момента в който жалбоподателят е започвал
работа и му е предстоял първият курс.
Тоест от обективна страна
безспорно се установи, че към датата на нарушението жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз на пътници, което обстоятелство макар и да се
отрича от жалбоподателя, на практика се потвърждава от обстоятелството, че
автомобилът е бил с включен таксиметров апарат и без да е закрита табела такси, от която да е видно,
че същият не работи.
Освен това жалбоподателят не оспорва последните две обстоятелства, а и факта,
че престоява
с процесният автомобил на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен транспорт. Всичко това
дава основание на настоящият състав да приеме, че жалбоподателят е извършил
нарушението, което правилно е квалифицирано като такова по чл. 45,т.2 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ.
Правилно
нарушението по чл. 45,т.2 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ е санкционирано на основание чл. 105, ал.1 от
ЗАвПр, предвиждащ наказание за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него /в случая- Наредба
№ 34 от 1999 г./, за които не е предвидено друго наказание. Санкцията за
извършеното нарушение правилно е определена на основание административнонаказателната
разпоредба на чл. 105, ал.1 ЗАВтП. Доколкото наложената административна сакнция е строго определена, съдът не следва да разглежда
въпроса относно нейния размер.
С
оглед вече възприетото от съда, че жалбоподателят е извършвал таксиметров
превоз, то безспорно се налага извода за извършено от жалбоподателя и на второто
вменено му нарушение а именно, че не е носел и не е представил разрешението за
извършване на таксиметров превоз. Още повече, че самият жалбоподател твърди, че
е таксиметров шофьор и това се потвърждава и от св.И.Г.Д., според която той
извършвал таксиметров превоз по принцип с процесният
автомобил. Затова и съдът намира, че
жалбоподателят е извършил и второто вменено му нарушение по чл. 31,ал. 1,т. 1
от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ.
Тук следва да се отбележи, че с оглед
правилната правна квалификация на второто нарушение, а именно това по чл.
31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на
МТ,съдът намира, че неправилно същото е санкционирано по чл. 105, ал.1 ЗАВтП. В
случая до колкото жалбоподателят не е носел и поради това не е представил разрешението
за извършване на таксиметров превоз, съдът намира, че това нарушение следва да
се санкционира на осн. чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/. Последният текст гласи – чл.93, ал.(2)
ЗАвтП (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
Именно това е санкционната разпоредба която е следвало да приложи наказващият
орган, защото жалбоподателят не е носел и съответно не е представил на
контролните органи разрешението за извършване на таксиметров превоз. В подкрепа
на приложението на чл.93, ал.(2) ЗАвтП при извършено нарушение по чл. 31,ал.
1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ е и
цялата практика на Адм.С-Хасково - / Решение № 13 от
23.01.2012 г., по КАН дело № 530 по описа на Адм.С-гр.Хасково
за 2011 година, Решение № 164/04.05.2012 г., по КАНД № 87 по описа за 2012 година на Адм.С-гр.Хасково и
най-вече Решение № 136 07.04.2014 г. по КАН дело № 64 по описа за 2014
година на
Адм.С-гр.Хасково и
др./. От всичко дотук се установи, че неправилно е санкционирано нарушението по
чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ за
което има специална разпоредба в ЗАвтП -
чл.93, ал.(2) ЗАвтП. Това прави НП в тази си част относно наказанието за
нарушението по чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ незаконосъобразно поради което следва
да се отмени.
От друга страна
извършеното административно нарушение не може да се третира като маловажно
такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Предвид факта, че
нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред за извършване на
таксиметров превоз, съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно
в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече,
че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за
които законодателя е предвидил налагане на санкция.Забраната за престой на
таксиметрови автомобили на автобусна спирка за изчакване на пътници е счетено
от закона за общественоопасно, поради факта, че
затруднява дейността на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт.
Деянието е формално, поради което и факта на простото му извършване, без
значение дали от него са настъпили или не други общественоопасни
последици, е бил счетен от законодателя за достатъчно основание, за да се търси
административнонаказателна отговорност. Поради това
няма как извършеното деяние да бъде отнесено към хипотезата на маловажния
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира, че в случая не може да се приложи
чл.28 от ЗАНН.
С оглед горното и до колкото с жалбата е направено искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, за което има предтавено
пълномощно и договор за правна
помощ в който изрична е записано, че възнаграждението
от 200 лева е платено в брой,
съдът намира, че ще следва да осъди
АНО да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото
- представляващи адвокатски хонорар, още повече
че в случая няма и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Размера на те разноски обаче следва да се определи като се има предвид, че съдът частично отменя и частично потвърждава НП за сумите от по
200 лева. Тоест и разноските
които следва да се присъдят на жалбоподателя следва да са наполовина
от претендираният размер а
именно в размер на 100 лева, за частта в която съдът отменя
НП.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №45-0000004/06.01.2020 година на Началник ОО“АА“ - гр.Хасково в частта в която на А.М.Ж. *** за нарушение по чл. 45,т. 2, предл. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ на основание чл. 105, ал.1от ЗАвт.П е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №45-0000004/06.01.2020 година на Началник ОО“АА“ - гр.Хасково в частта в която на А.М.Ж. *** за нарушение по чл. 31, ал. 1,т. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ на
основание чл. 105, ал.1от ЗАвт.П е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Хасково да
заплати на
А.М.Ж., с ЕГН ********** от с адрес:г*** сумата в размер на 100 лв.-
адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивната инстанция, определено от
съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./