Р Е Ш Е Н И Е
№ 2422/15.12.2022г.
Град Пловдив, 15.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 2396 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение №
1127 от 16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 285 по описа на
Административен съд Пловдив, ХVІІ състав, за 2022 година.
Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и се иска отмяна на решението в частта, с
която ГДИН е осъдена да плати на В.Т.С. сумата 877,03 лева, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време
на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 22.06.2021 г. до 12.07.2021 г.
вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г.
вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г.
вкл. и от 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на иска – 03.02.2022 г., като неправилно и
необосновано и се постави ново решение, с което се отхвърлят претенциите, или
се отмени решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за
сумата над 500 лева до присъдения размер от 877,03 лева. Моли да се отхвърли
касационната жалба на В.Т.С. като неоснователна.
Втората касационна жалба е подадена от В.Т.С. и се иска отмяна на
решението в частта, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен размер от 70 000
лева, като неправилно, необосновано и поставено при съществени процесуални
нарушения, като се уважи изцяло предявеният иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, жалбите са неоснователни.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страни
по делото, за които съответната обжалвана от тях част от решението е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Производството пред Административен съд Пловдив е
образувано по искова молба на В.Т.С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в
размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив през
периода от 27.06.2013 г. до 02.06.2016 г. и от 18.06.2021 г. до 03.02.2022 г. (датата на предявяване
на исковата молба), както и за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража“ в Арест Пловдив през периода от 16.03.2020 г. до 18.06.2021 г.
С обжалваното решение № 1127 от 16.06.2022 г. – предмет на настоящата
касационна проверка – съдът е осъдил ГДИН да плати на ищеца сумата 877,03 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 22.06.2021 г. до
12.07.2021 г. вкл., от 20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до
09.01.2022 г. вкл., от 14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до
26.01.2022 г. вкл. и от 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2022 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част за разликата до пълния
предявен размер от 70 000 лева.
Съобразявайки нормите на чл. 110, чл.118 и чл.120 ЗЗД и тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, съдът е приел, че тъй като на 02.06.2016 г., когато ищецът е бил освободен
от затвора, твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив са преустановени, то искът за
периода от 13.12.2013 г. до 02.06.2016 г. е могъл да бъде предявен най-късно до
02.06.2021 г., а исковата молба е депозирана на 03.02.2022 г., т.е., след
изтичане на предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което
искът е погасен по давност и като такъв е отхвърлен, както и акцесорният иск за
лихва за забава.
По отношение на претенцията за обезщетение за
престоя в ареста съдът е приел, че доказателствата по делото сочат, че от 16.03.2020
г. до 15.03.2021 г. вкл. С. ***, а за останалия период от 16.03.2021 г. до
18.06.2021 г. вкл. въз основа на справка от ГДИН са приети за недоказани
твърденията на С., че в ареста е бил принуден да живее в условията на
пренаселеност (по-малко от 3 кв.м нетна площ на човек в килията), без обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, недостатъчно
проветряване и дневна светлина и при наличието на насекоми, гризачи и мухъл в
помещението. Според съда през целия период обитаваното от ищеца и още две лица
помещение е било 14,74 кв.м, т.е., по 4,91 кв.м за всеки от тях, като са налице
доказателства за наличие на собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода и топла вода сутрин и вечер, модерна система за диференцирано
дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност, извеждане до
банята на ареста по утвърден график два пъти седмично най-малко, медицинско обслужване
по предписание, наличие на водни климатични конвектори за отопление и охлаждане,
вентилационна система за смяна на въздуха, прозорец с размери 150 см х 150 см и
с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух, осигуряване
на задължителното време за престой на открито, извършвани своевременно ДДД
обработки. При тези доказателства съдът е направил извод, че по отношение
пребиваването на С. през исковия период в Арест Пловдив не се установява той да
е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС, т.е., искът в тази част е отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
По отношение на претенцията за обезщетение при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периода от 21.06.2021 г. до
03.02.2021 г. вкл. в Затвора Пловдив съдът е приел, че помещенията са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода и не се
констатира нарушение на чл.20, ал.2 и 3 ППЗИНЗС; осигурено е ползване на баня
по утвърден график два пъти седмично съобразно изискванията на чл.151, ал.1,
т.3 ЗИНЗС; в помещенията е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно в Затвора Пловдив; хигиената в спалните помещения
се осъществява от лицата, настанени в тях. Като недоказани са приети
твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи с оглед ангажираните от ответника писмени доказателства за периодично
извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации, които не са опровергани от
свидетелските показания.
Като недоказани са приети също възраженията на
ищеца че като непушач е държан в килия с пушачи, защото липсват доказателства
ищецът да е поискал преместване в спално помещение № 24, определено с нарочна
заповед по чл.21, ал.4 ППЗИНЗС на началника на затвора за
непушачи за пост № 3. Като недоказани и неоснователни са приети още твърденията
на ищеца за неосигурена медицинска помощ, защото през периода от 16.03.2021 г.
до 18.06.2021 г. той не е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, а след
постъпването му в затвора с протокол са му били назначени лекарства, които,
видно от приложената рецептурна книжка, са били регулярно предписвани и
отпускани.
Относно проблемите със зрението и нуждата от
оперативно лечение на катаракта, според съда от събраните по делото
доказателства се установява, че поетият от началника на затвора пред омбудсмана
ангажимент е изпълнен два дни по-късно, видно от приложения амбулаторен лист №
002217 от 20.10.2021 г., С. е бил прегледан от офталмолог, съответно липсват
данни С. да е посещавал лекаря в Затвора Пловдив с подобни оплаквания и при
първите данни за здравословния проблем, получени от омбудсмана, му е било
оказано дължимото медицинско обслужване, съответно за недоказани са приети твърдените
бездействия от администрацията на Затвора Пловдив.
По отношение твърденията за несвоевременно освидетелстване
пред ТЕЛК, довело до спиране на пенсията му, с оглед отбелязаното в издаденото
на 09.11.2021 г. експертно решение, че закъснението се дължи на уважителни
причини, според съда, от една страна, липсват доказателства, че пенсията на ищеца
е била спряна поради по-късното преосвидетелстване, а от друга, за ищеца биха
настъпили имуществени вреди от подобно спиране, каквито в случая не се
претендират.
Доколкото законовата презумпция на чл.284, ал.5 ЗИНЗС
касае само настъпването на неимуществените вреди, но не и фактите, доказващи
наличието на нарушения по чл.3 ЗИНЗС, които трябва да бъдат доказани от ищеца, съдът
е приел, че условията, в които С. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода,
не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС,
нито могат да се приемат като подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, поради което искът му в тази част е неоснователен.
За част от
исковия период, обаче, от 22.06.2021 г. до 12.07.2021 г. вкл., от
20.07.2021 г. до 09.12.2021 г. вкл., от 05.01.2022 г. до 09.01.2022 г. вкл., от
14.01.2022 г. до 16.01.2022 г. вкл., от 19.01.2022 г. до 26.01.2022 г. вкл. и
от 28.01.2022 г. до 03.02.2022 г. вкл., или общо 187 дни съдът е констатирал,
че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в помещения, в които за всеки от
лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв.м, който факт е достатъчен, за да се приеме, че в тези
периоди администрацията е поставила ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС. В съответствие с правилото на чл.284, ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС съдът е приел, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния, и че тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно
установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода
минимално необходима жилищна площ.
Изхождайки от дефиницията по § 1, т.1 ДР ЗСП за „основни
жизнени потребности“ и правилата на чл.11 и чл.12 ЗСП, чл.9 и чл.14 ППЗСП и ПМС
№ 305 от 19.12.2017 г. за определяне на месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лева, при съблюдаване изискването на чл.52 ЗЗД съдът е
определил за установените 187 дни обезщетението в размер на 877,03 лева или 4,69 лева на ден, представляващи 3/4 от сумата 6,25 лева,
представляваща дневният доход, необходим за задоволяване на основните жизнени
потребности съгласно ЗСП. Според съда размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане на икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване.
С оглед частично уважения иск за обезщетение е
уважен и акцесорният иск за лихва върху обезщетението от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В хода на настоящото производство от касатора С.
са представени медицински документи, издадени след предявяване на иска и след
постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което същите не следва да
бъдат кредитирани и коментирани. От друга страна, тези нови писмени
доказателства не опровергават по никакъв начин извършеният на 20.10.2021 г.
офталмологичен преглед, т.е., изпълнението на задължението на затворническата
администрация за осигуряване на адекватна медицинска помощ на осъденото лице. От
амбулаторния лист от 20.10.2021 г. се вижда, че се касае за дегенеративни очни
заболявания (катаракта, атрофия на зрителния нерв и ретинопатия), които
прогресират със времето независимо от воденото през годините лечение, което
може единствено да забави развитието на заболяванията, но не може да доведе до
пълно излекуване и възстановяване на зрението. В този смисъл новите писмени
документи, доказващи извършено оперативно лечение, не установяват нови факти от
значение за основателността на исковата претенция, касаеща бездействие от
страна на администрацията на Затвора Пловдив, изразяващо в неосигуряване на
адекватно медицинско лечение.
При тези факти
касационната инстанция намира, че обжалваното решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на ХVІІ състав.
Не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото първоинстанционният състав
е уважил всички доказателствени искания на ищеца и е събрал всички относими
доказателства, включително е изпълнил задължението за служебно събиране на
доказателства и за разпределение на доказателствената тежест. Всички събрани по
делото доказателства са обсъдени поотделно и тяхната съвкупност и въз основа на
тях съдът е градил правните си изводи. Т.е., противно на заявеното от касатора С.,
липсват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са
повлияли върху вътрешното убеждение на съда и формирането на неговата воля.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди за исковия период, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с
уважението към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и
като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законови задължения по отношение на липсата на
достатъчно жилищна площ за общо 187 дни, в следствие на което са претърпени
вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.
Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието
от страна на администрацията и причинната връзка. Напротив, по категоричен
начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС.
Съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. При това положение и
доколкото са доказани от страна на ищеца извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната
жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен за исковите периоди.
Противно на
възраженията на касатора С., касационната инстанция намира, че присъденото
обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, в т.ч. и последната
такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела
са установени множество извършени нарушения от специализираните органи по
изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено едно единствено
нарушение – пренаселеност на помещенията, в които С. е бил настанен. Т.е., при определяне на конкретния размер на
обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект върху ищеца, като са
обсъдени релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на наказанието
лишаване от свобода и по този начин са разгледани кумулативните, наслагващи се
ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъденото
обезщетение е справедливо определено и тъй като е фиксиран паричен еквивалент,
съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се
имат предвид и размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения
по казуси, близки на процесния. Присъденото обезщетение дава разрешение в пълен
обем на възникналата отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита
наличието на правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета на вредите,
тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца, както и
икономическия стандарт на страната.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1127 от
16.06.2022 г., постановено по адм. дело № 285 по описа на Административен съд
Пловдив, ХVІІ състав, за 2022 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.