Решение по дело №2521/2018 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20183330102521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 198                                          30.04.2019 г.                                      гр.Разград                             

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд                                                                           състав

На седемнадесети април                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2521 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

 

            Производството е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Ц.З.С. и В.П.С., които в условията на субективно съединяване на искове са предявили срещу Н.Р.В. иск за заплащане на по 2500 лв. за всяка от двете ищци като обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба сочат, че са съседи с ответницата, че отношенията между тях са влошени, че конкретно на 29.08.2018 г. пред колеги и приятели на ищците ответницата ги обиждала, клеветяла и унижавала, но не са посочили какви са конкретните думи, изрази и действия. Сочат и други прояви, без да посочват конкретна дата. Твърдят, че поведението на ответницата им нанася страдания и унижения. В о.с.з. на 13.03.2019 г.  по реда на чл.143, ал.2 от ГПК ищците поясниха исковата си молба, като конкретизираха двете деяния на ответницата, а именно, че на 14.06.2018 г. около 13,00 часа в с.Гецово ги е нарекла „боклуци, курви, мърши“, казала им, че ги гонят отвсякъде и не стават за нищо, както и че на 29.08.2018 г. ги е нарекла отново „мърши, боклуци и курви“.

            В хода на устните състезания считат за установени обстоятелствата, които твърдят, сочат че поведението на ответницата е наранило честта и достойнството им и това е уронило авторитета им и професионалната им репутация, което довело до негативни чувства и емоции и негативно отношение в работата. Считат, че е очевидно, че са преживели страдание, тормоз и психически стрес.

            Ответницата в писмения си отговор твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени конкретните обстоятелства, както и че  в тази ситуация следва да искат образуване на частен характер дело. По същество счита исковете за неоснователни. Признава, че отношенията между двете семейства са влошени, като сочи ситуации, в които и тя и семейството й са били засегнати.

            В хода на устните състезания счита, че не са доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД. В писмената защита сочи противоречия в показанията на свид.С., както и между тези показания и показанията на други свидетели. Признава, че на 14.06.2018 г. между ответницата и ищците е станало спречкване по повод изхвърлени от ищците дрешки в контейнера, но твърди, че не ги е обиждала и псувала, както и че не е имало външни хора. Сочи и противоречия между показанията на свидетелите за случилото се на 29.08.2018 г.

            Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците са майка и дъщеря и живеят в с.******* на адрес ул.“*****“, №**. Ответницата е тяхна съседка и живее на същата улица, но на №**.

На 15.06.2018 г. ищците В.С. и Ц.С., както и свидетелят З. С. подали срещу ответницата В. жалба до началника на РПУ Разград, за това, че на 14.06.2018 г. ги псувала, кълняла и обиждала.  Жалба на 19.06.2018 г. подал и съпруга на ответницата – свидетелят Н.В. за това, че на 17.06.2108 г. З. С. се опитал да влезе в тяхната къща, като блъскал по вратата и псувал, но дъщеря му Ц. се намесила и го спряла. Полицейските служители съставили протоколи за предупреждение на ответницата Н.В. /л.77/, на З. С. /л.78/, както и на ищците В.С. /л.79/ и Ц.С. /л.80/. По преписка №1873 ЗМ-3213/2018 г. по описа на РУ на МВР Разград прокурор от РП Разград е отказал образуване на досъдебно производство, тъй като не са били събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер /л.63/.

            По преписка с вх.№1125/2018 г. по описа на РП Разград също е отказано образуването на наказателно производство, тъй като установените обстоятелства не са съставлявали престъпления от общ характер. Тази преписка е по повод жалба от ответницата за скандал между нея и З. С. С. на 29.08.2018 г. По същата са съставени протоколи за предупреждение на сина на ответницата Р.Т., на Д. Д., на ответницата В. и на съпруга й Н.В., както и на З. С. – баща на първата и съпруг на втората ищца.

Показанията на разпитаните по делото като свидетели И.Н., П. Д., Ц.С., М.М., И.П., М.М., Г.Г., Й.П., Б.С., А.Х., Н.В. и З.С.потвърждават наличието на лоши отношения между страните по делото .  Свидетелите М.М., И.П., М.М. и Г.Г. – полицейски служители няколкократно са ходили на проверки във връзка със сигнали и жалби  за междусъседски спорове, като по част от тях са били образувани горепосочените две преписки. Пред тези четирима свидетели кавги между страните не е имало.

Причината за влошаването на отношения според  свид.С. са проблеми във връзка с наемането на сина на ответницата, за да извърши ремонтни работи за ищците, а според свид. В. причина за това е обстоятелството, че ищците изхвърлили в контейнера детските дрешки на внучките на ответницата, която тя им била предоставила, за да ги дадат за ползване на други деца. Около 14.06.2018 г. ответницата видяла тези дрешки в контейнера и между нея  и ищцата В.С. имало спор. Свидетел на този спор бил съпруга на ответницата Н.В., но същият е категоричен, че обидни думи не са разменяни.

След като сина на ответницата приключил работата си за ищците, те наели свид.С., за да извърши ремонтни работи. В показанията си същият сочи, че на 17.06.2018 г. ответницата нарекла ищцата С. „курва, циганка“. Тези думи били изречени в присъствието на двете ищци и пред свидетеля, като по това време ответницата е била в двора си. Същевременно според свид.С., баща на първата и съпруг на втората ищца, ответницата е нарекла двете ищци „Курви“, а всеки, който излезел от семейството бил обиждан на „мърша“ и „боклуци“, като уточнява, че това се е случило на 14.06.2018 г., след като ответницата разбрала, че са пуснали жалба срещу нея. Такава жалба обаче е подадена на 15.06.2018 г. /л.67/.

Свид.П., приятелка на ответницата, в показанията си съобщава, че на 16 и на 17.06.2018 г. двете с ответницата били в гр.Царево на фестивал като част от ансамбъла „Капанска китка“ с.******. Докато пътували с автобуса към с.*****, внучетата на ответницата й се обадили и след разговора с тях тя била много притеснена. Обяснила на свидетелката, че съседът създавал някакви неприятности. Показанията й в тази част се потвърждават от материалите по преписка №1873 ЗМ-3213/2018 г. по описа на РУ на МВР Разград, както и от показанията на свид.В., според които свид.З. С., съпруг на втората и баща на първата ищца се опитвал да влезе в  дома на Вътеви в същия ден.

Около 29.07.2018 г. свид. Н. забелязала разстройство в поведението на ищцата Ц.С., с която работели в ОУ „********“ Разград. В разговора между двете ищцата обяснила, че това не е свързано с работата, а по-късно споделила, че имат проблеми със съседите, които непрекъснато ги обиждат, подхвърлят камъни и ги подслушват.

На 29.08.2018 г., когато е рождения ден на З. - дъщеря на първата ответница, видно и от удостоверението за раждане,  приложено по делото /л.14/ свидетелките Н. и Д., колеги на ищците, са били поканени на празненство – обяд в дома им в с.*****. Свид.Н. пристигнала с автомобила на ищцата Ц.С.. Последната пренасяла и продукти за празненството, а свидетелката държала тортата. По същото време свидетелите Б.С. и А.Х. режели дърветата, доставени на ответницата, които били разположени между двете къщи, които къщи били разположени много близко една до друга.. Опилките хвърчели и пред дома на ищците и част от тях попаднали в тортата и в косата на свидетелката. Според тази свидетелка ищцата Ц.С. помолила резачите да спрат рязането, за да влязат гостите. Това не се случило, но свидетелката успяла да влезе в двора. Докато ищците обсъждали с ответницата рязането на дървата, последната употребила по отношение на тях думите „мърша, курви“ и казала нещо за образованието им. По същото време свид.Д. вървяла пеша към дома на ищците. Доближила къщата в момента, в който двете ищци излезли на улицата и питали защо дървата се режат точно в този ден, в който те очакват гости. Това предизвикало кавга и тази свидетелка чула ответницата да нарича ищците  „мърша, боклуци и кърви“. Съдът намира, че в показанията си двете свидетелки-гости на тържеството не си противоречат, тъй като д. е пристигнала след Н. и когато последната е влизала в двора и е чула отправянето на обидните думи, д. е била доближила групата и там навън е чула репликите.  Според показанията на свидетеля С. двете страни се псували, а според свид. Х. ответницата и ищците се карали. Свид. В. в показанията си също твърди, че е бил на мястото на инцидента и че неговата съпруга не е наричала ищците „Мърши, боклуци и курви“. Според него обаче разговорът се е състоял преди да дойдат гостите. Свид.С. съобщава, че на 29.08.2018 г. чул ответницата да нарича ищците „боклуци и мърши“ и „най-долните хора в с.******“, като това е станало когато свид.Н. е носела тортата, а имало и друго семейство.

            И двете страни по делото са представили документи за заболявания. Така ищцата С. е с 56% трайно намалена работоспособност, видно от експертното решение на ТЕЛК от 06.02.2017 г. В хода на делото е представено ново решение от 18.01.2019 г. /л.39/, в което е посочено 50 % трайно намалена работоспособност. Съответно ответницата е представила медицинско направление, в което е посочена диагноза хипертонична болест.

  Ищцата Ц.С. работи по трудово правоотношение като учител в ОУ „******“, Разград, а ищцата В.С. работи в училището в с.*******, общ.Лозница като начален учител.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:     Предявените искове са с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите.  Тъй като се касае за отговорност, претендирана от непозволено увреждане,  за да възникна същата следва да бъде осъществен предвидения в закона фактически състав: да е налице деяние, същото да е противоправно и виновно, от него да са причинени вреди, респ. да има причинна връзка между деянието и вредите.

Съгласно трайно установената съдебна практика ищецът следва да посочи от кои конкретни изрази и действия  на ответника е засегнат. Съответно в мотивите към съдебния акт, съдът следва да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника,  ако са неверни и позорят адресата.

В случая ищците сочат две деяния на ответницата – на 14.06.2018 г. около 13,00 часа и на 29.08.2018 г. , като и в двата случая сочат като изречени обидните думи «боклуци, курви, мърши», а на 14.06. – и позорните обстоятелства, че ищците не стават за нищо и ги гонят отвсякъде.

За да е обидно или клеветническо дадено изявление /или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого/, респ. за да бъде същото противоправно деяние по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, изявлението следва да визира определено физическо лице. Обидният /унизяващият/ израз трябва да е насочен към това определено лице, разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него. Увреденото лице трябва да бъде посочено от автора по такъв начин, че да не оставя никакво съмнение относно неговата личност

            В случая по отношение на първата от посочените дати – 14.06.2018 г.  в  исковата молба се твърди, че обидите са нанесени и позорните обстоятелства са изречени в присъствието на майсторите, съответно свид.С. съобщава, че конфликт е имало на 17.06.2018 г., същевременно свид.С. сочи, че на 14.06. в негово присъствие са нанесени обидите, като причина за това било обстоятелството, че ответницата разбрала за тяхна жалба, която е подадена на следващия ден – 15.06.2018 г. При тези противоречия съдът счита за недоказано обстоятелството, че на 14.06.2018 г. ответницата е нарекла ищците с обидни думи или им е приписала неверни обстоятелства.

            По отношение на втората от посочените дати – 29.08.2018 г. свидетелките д. и Н. са категорични, че са чули от ответницата думите «боклуци, курви, мърши», адресирани до ищците. Обяснимо тези показания са в противоречие с показанията на свид.В., който е пряко заинтересован от изхода на делото /тъй като евентуално осъдително решение пряко би повлияло семейния им бюджет/ и не се потвърждават от показаниата на свидетелите С. и Х., резачи на дърва на свободна практика, които не желаят да имат неприятности в селото, където ходят да работят.

            Това деяние на ответницата е било противоправно – такова поведение осъществява състава на чл.146 от  Наказателния кодекс, тъй като представлява изричане на унизителни за честта и достойноството на ищците думи в тяхно присъствие.

            Тъй като в случая не се търси наказателна, а само гражданска отговорност, по отношение на вината се прилага разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД и вината се предполага до доказване на противното. По делото не бяха посочени обстоятелства, които да сочат на невъзможност ответницата да разбира  и да ръководи постъпките си, а предвид характера на непозволеното увреждане, не намират приложение разпоредбите за неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Изричането на унизителни за честта и достойноството на ищците думи в тяхно присъствие е имало негативни последици, тъй като те са се почувствали зле пред своите колежки.  Същевременно обаче няма никакви доказателства за влошаване на здравословното състояние на ищцата С. вследствие на този инцидент – дори към 18.01.2019 г. е налице намаление на процента намалена работоспособност от 56 на 50%.

Обстоятелството, че само един от двата деликта, записани в исковата молба и уточнени в о.с.з. бе доказан по делото следва да бъде взето предвид от съда при определяне на размера на обезщетенията, претендирани в размер на по 2500 лв. за всяка от двете ищци.  При определяне на този размер Съдът следва да има предвид, че тези думи са изречени в контекста на влошените отношения между двете страни, че същите са чути от двете колежки на първата и от бащата на едната и съпруг на другата ищца, но те не са довели до промяна в отношението на тези хора към двете ищци и счита, че следва да уважи всеки от двата иска до размера на 500 лв. В останалата им част двата субективно съединени иска  следва да бъде отхвърлени, тъй като част от деянията и част от вредите, които се твърдят, не  бяха доказани Присъдената сума следва да бъде заплатена ведно със законната лихва от датата на деликтна – 29.08.2018 г.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно по 50 лв. на всяка от двете ищци.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 346,40  лв.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОСЪЖДА  Н.Р.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.З.С., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин  лева/ обезщетение  за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане  от 29.08.2018 г. ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част за неимуществени вреди от непозволено увреждане от 14.06.2108 г., както и до първоначално предявения размер от 2 500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА  Н.Р.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  В.П.С., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. /петстотин  лева/ обезщетение  за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане  от 29.08.2018 г. ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част за неимуществени вреди от непозволено увреждане от 14.06.2108 г., както и до първоначално предявения размер от 2 500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  Н.Р.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.З.С., ЕГН ********** *** сумата 50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

          ОСЪЖДА  Н.Р.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  В.П.С., ЕГН ********** ***

сумата 50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

          ОСЪЖДА Ц.З.С., ЕГН ********** *** и В.П.С., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Р.В., ЕГН ********** *** сумата 346,40 лв. /триста четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

         

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: