Присъда по дело №37/2019 на Окръжен съд - Ловеч

      П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                                 №

 

02.07.2020 год., гр. Ловеч

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на втори юли през две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

                                          

                                                          1. Б.П.

                   СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:                                  

                                                          2. М.И. 

                                                           

 

                                   

секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА

зам. окръжен прокурор: Д. ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХ дело № 37 по описа за 2019 година

въз основа доказателствата по делото и закона:

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

                            

ПРИЗНАВА подсъдимия Я.К.К., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан - реабилитиран по чл.88а НК, ЕГН-**********,

ЗА НЕВИНОВЕН в това да е на 27.06.2013 год., около 15,20 часа в собственото му сечище, находящо се в с. Врабево, местност „Горно усое", отдел 258, подотдел „а" с кадастрален номер 12108.301.88, причинил по непредпазливост смъртта на М. ***, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност - дърводобив, която той няма право да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от 13.05. до 27.06.2013 год. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С., всички от гр. Ловеч, на които не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл.3, чл.4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ 124 от 1997год./ и чл.1, чл.2, чл.3, чл.7 и чл.12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗЗБУТ и чл.10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл.11 и чл.12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги на работа в нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.15 от ПЗБУТГ и чл.3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.164, ал.3, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.12, т.5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, им предоставил да работят с технически неизправно превозно средство-собствения му товарен автомобил, марка „Прага" с peг. № ***, на който ефективността на спирачната система за паркиране не съответства на предписаните нормативни стойности и има самоизключващи се предавки-технически неизправности съгласно Глава втора чл.10, ал.1, т.4 и т.7 б."б" от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата /приет с ПМС № 36 от 1996 год./ и не предприел действия същият автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение изискванията на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за престъплението по чл. 123, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Х.В., роден на *** год. в гр.Ловеч, живущ ***, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, ЕГН-**********,

ЗА НЕВИНОВЕН в това да е на 27 юни 2013 година, около 15.20 часа, в местността „Горно усое", в землището на село Врабево, Ловешка област, при управление на товарен автомобил марка „Прага" с рег.№ ***, собственост на Я.К.К. ***, нарушил правилата за движение по пътищата - член 96 от ЗДвП - „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само", като не взел такива мерки, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за престъплението по чл.343, ал. 1, б. „в" от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски от ОД на МВР – Ловеч в размер на сумата от 3079.98 лева /три хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./ и от Окръжен съд – Ловеч в размер на сумата от 1396.69 лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и шестдесет и девет ст./, остават за сметка на държавата.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред АС-Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

 

                                                                             1.

 

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                  

 

                                                                             2.    

                                                           

 

МОТИВИ : Подсъдимият Я.К.К. е предаден на съда затова, че на  27.06.2013 год., около 15. 20 часа в собственото му сечище, находящо се в с.****, местност „****", отдел 258, подотдел „а" с кадастрален номер 12108.301.88, причинил по непредпазливост смъртта на М. ***, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност - дърводобив, която той няма право да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от 13.05. до 27.06.2013 год. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С., всички от гр. Ловеч, на които не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл.3, чл.4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ 124 от 1997год./ и чл.1, чл.2, чл.3, чл.7 и чл.12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗЗБУТ и чл.10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл.11 и чл.12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги на работа в нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.15 от ПЗБУТГ и чл.3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.164, ал.3, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.12, т.5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, им предоставил да работят с технически неизправно превозно средство-собствения му товарен автомобил, марка „Прага" с peг. № ***, на който ефективността на спирачната система за паркиране не съответства на предписаните нормативни стойности и има самоизключващи се предавки-технически неизправности съгласно Глава втора чл.10, ал.1, т.4 и т.7 б."б" от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата /приет с ПМС № 36 от 1996 год./ и не предприел действия същият автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение изискванията на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП - престъпление по чл. 123, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият Д.Х.В. е предаден на съда затова, че на 27 юни 2013 година, около 15.20 часа, в местността „****", в землището на село ****, Ловешка област, при управление на товарен автомобил марка „Прага" с рег.№ ****, собственост на Я.К.К. ***, нарушил правилата за движение по пътищата - член 96 от ЗДвП - „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само", като не взел такива мерки, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. *** - престъпление по чл.343, ал. 1, б. „в" от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание  Г.С., А.С., К.А. и Л.А. бяха конституирани като частни обвинители, представлявани от адв. К..

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч Зам. окръжния прокурор Д. Димитров  поддържа обвинението срещу  подсъдими по текстовете от НК, които са им били повдигнати с обвинителния акт. Излага, че обясненията на К. не кореспондират с останалите доказателства по делото и следва да бъдат приети като защитна позиция. Посочва, че са защитна теза и обясненията на В. относно техническото състояние на въпросния товарен автомобил.

Излага, че по безспорен начин е установено, че подсъдимият Я.К. към 2013 г. е притежавал гора в местността ****, в землището на с. ****, от която през периода от 13.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е извършвал дърводобивна дейност и се позовава на показанията на свидетелите, които са били наети именно от него да секат и извозват дърва. Сочи, че независимо от обстоятелството, че при разпита им в съдебно заседание са  забравили доста подробности, което е с оглед изминалия период от време от инцидента, след прочитане на показанията им, дадени на досъдебното производство, те са. Навежда аргумент, че от тези прочетени показания се установява, че  К. ги е наел да  работят около две седмици на сечището, че им е предоставил процесния товарен автомобил Прага, негова собственост, давал им е пари за гориво и е ходил на сечището да събира сечта.

Подсъдимият е извършвал дърводобив, която е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която дейност той не е имал право да упражнява. За да бъде издадено позволително за сеч, съгласно чл. 54, ал.1, т.3 от Наредба № 8 за сечта на горите  е задължително физическото лице, собственикът на гората, да представи договор, по силата на който е възложил добива на лице, отговарящо на изискванията на чл. 186 от ЗГ, т.е. дърводобивът следва да бъде извършван само от лице, което е надлежно регистрирано и притежава удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика.  Посочва, че от показанията на св. инж. В.В. се установява, че  К., в качеството на собственик на гората, е сключил такъв договор с него, с който формално са изпълнени изискванията на закона. Твърди, че в конкретния случай формално е отразено в договора, че на св. В. се налагат определени функции, свързани с дърводобива, но от неговите показания се установява, че на практика само е издавал позволителните за сеч и превозните билети, бил е на сеч само при експедиция на дървесината, а  К. сам е извършвал всички останали дейности, свързана с организацията на дърводобива, ангажиране на работници, предоставяне на техника и т.н.

Излага, че с показанията на св. К.И., която живее на семейни начала с К., е направен опит да се внуши, че всъщност не подсъдимия е извършвал дърводобива в посоченото сечище, а св. Н.Г.. Излага, че този опит е бил продължен от защитата, с довеждане на двама свидетели М.Н. и В.Й., които уж били чули разговор между подсъдимия  К. и св. Н.Г., както и между подсъдимия и някакъв неизвестен горски, от които разговори са направени заключения, че Н. щял да работи гората, т.е. да добива дърва от въпросното сечище. Нищо подобно не се е случило.

Посочва, че защитата е довела и св. Б.А. и В.А., като Б.А. е заявил, че е работил за Н. *** до училище Д. Димов, но в гората не е работил за него, във **** на рампата също не е работил за него, а е бил извикан от М.С., за който заяви, че е работил с подс. К. точно в деня на инцидента. Позовава се на показанията на св. М.С., отразени  в протокол от 11.06.2019  г., в които е заявил : „гората  е  на Я.“, т.е. на Я.. „Той не ми е работодател, имахме устна уговорка за по 10 куб. дърва. като се извадят дървата, се приключи сечището. ****е на Я., той е собственик. За ****Я. е давал пари за зареждане, на мен ги даваше. Познавам Н., не съм работил за него”.

Излага, че от обясненията на Д.В. се установява,  че св.  М.С. му е казал за гората на Я., която е трябвало да се изреже и че Я. ги е завел при него и М. с джипа да им покаже гората и на другия ден са започнали сечта. От М. също така е разбрал, че Я. му е предложил да ползват неговия камион Прага, за да свърши по-бързо работа, като им е дал и маркуча за горивната система, който са сменили на ****, за да използват камиона. Прокуратурата застъпва тезата, че защитата се опитва да внуши в разрез с доказателствата по делото, че друг е извършвал дърводобив, а не подсъдимия К., използвайки обстоятелството, че от деня на инцидента са минали седем години, свидетелите не могат да си спомнят всички подробности, както и обстоятелството, че през годините тези свидетели са работили временно както при подсъдимия К., и при Н.Г., което е в разрез със събраните по делото доказателства.

Посочва, че в показанията си св. Н.Г. и от проведените очните ставки, категорично е отрекъл да е извършвал такава дейност в това сечище или да е имал дори намерение да е извършвал и е водил разговор с подсъдимия К. единствено с намерение да изкупи от него вече добитата дървесина, но не и той да е извършвал добив. Сочи, че никой от свидетелите, извършили дърводобива, не е твърдял, че Н. е извършил дърводобивна сеч, а са посочили К., който им е възложил работата, предоставил е товарния автомобил, дал им е пари за  гориво и е следял за извършването на сечта. Позовава се  и на показанията на св. инж. В., който е заявил, че е сключил договор с К., като собственик на гората и в последствие  с него е поддържал контакти при необходимост, както и че лично той му се е обадил по телефона и го е уведомил за инцидента, като никъде в показанията си св. В. не сочи да е имал отношение по повод дърводобив с лице на име Н..

Излага, че по отношение на механизма, по който е настъпил инцидента, от изслушаните заключението на вещите лица по всички назначени експертизи, включително комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява, че като товарния автомобил Прага е бил технически неизправен със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система.

Посочва, че от заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че  извършения дърводобив от страна на подсъдимия К. е в нарушение на редица нормативни актове, свързани с упражняването на тази правна регламентирана дейност и безопасността при нейното осъществяване. Заема позиция, че тези нарушения са посочени в обвинителния акт, всички те са в пряка причинно следствена връзка и са били предпоставка за настъпване на закономерния резултат. Навежда аргумент, че К. много добре е знаел какво е техническото състояние на собствения му товарен автомобил, че е бил неизправен, не е минавал технически преглед и не би могъл да мине на такъв преглед, тъй като те са от съществено значение за безопасната му експлоатация и управление. Сочи, че К. като е предоставил неизправния товарния автомобил за работа в условията на този стръмен терен на сечището, които са му били много добре известни, не е предвиждал настъпването на този тежък инцидент, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да го предвиди, поради което е налице осъществено от него непредпазливо  деяние, под формата на престъпна небрежност.

Счита, че същата е формата на вина и по отношение на другия подсъдим Д.В. и на него му е повдигнато и се поддържа обвинение за това, че независимо от дългогодишния му опит като шофьор на високо проходими товарни автомобили, както и независимо от факта, че от около две седмици е управлявал процесния товарен автомобил и е бил наясно с техническите му неизправности, въпреки това го е придвижил по стръмния наклон и го е паркирал там, като го е напуснал без да вземе необходимите мерки той да не потегли сам, както го задължава ЗДвП. Посочва, че в закона не е указано точно какви следва да са тези мерки, но те трябва да са и достатъчни, тъй като в конкретната ситуация на този стръмен терен включена предавка на скоростна кутия и ръчна спирачка явно не са били достатъчни и той е потеглил сам, при което е настъпил обществено опасния резултат. Сочи, че е налице съвина от страна на пострадалия, който е допринесъл за настъпване на този резултат, с оглед заключението на вещото лице Г., че по време на инцидента е бил употребил алкохол, с оглед установеното в   кръвта и урината му наличие на метилов алкохол - 1. 4 - 1. 6 промила, което отговаря на крайна фаза на първа степен на алкохолно опиване и това състояние е повлияло на преценките и реакцията му.

Моли  подсъдимите Я.К. и Д.В. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им бъде наложено наказание лишаване от свобода, около под средния предвидения размер и за двамата, което да изтърпят реално. Счита, че при определяне на размера на наказанията следва да се съобрази като смекчаващо вината обстоятелство факта на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Посочва, че  следва да се отчете като отегчаващо вината обстоятелства по отношение на В. предишното му осъждане, а по отношение на К.  следва да се съобрази, че същият е бил осъждан и реабилитиран.

 

Предлага на В. да се наложи предвиденото в чл. 343 г от НК наказание лишаване от правоуправление на МПС за подходящ срок, с оглед постоянната съдебна практика.   

В съдебно заседание адв. К. поддържа изцяло изложеното от Окръжна прокуратура – Ловеч. Посочва, че не  спорно, че собственик на гората е подсъдимия Я.К., не е спорно, че има сключен договор от подсъдимия К. с частен лесовъд, но прокуратурата пропуснала, че съгласно Закона за горите и Наредба № 8, за да се извършва дърводобив не е необходимо  и достатъчно условие сключването на договор с частен лесовъд, а следва да има сключен договор с лицензирано лице – фирма, която да извършва дърводобива. Счита, че този договор следва да бъде в писмена форма, такъв не е сключен, а е сключен устен договор, което обстоятелство е установено от свидетелските показния на ангажираните в дърводобива лица.

Излага, че е защитна теза твърдяното от К., че друго лице е извършило дърводобива, което се опровергава и от лицата, които са присъствали при товареното на ТИР на временния склад.

Касае се за правно регламентирана дейност, извършвана  по занятие, за която обаче не е съобразен закона, не се е сключило договор с дърводобивници, не е сключил трудови договори, ако е решил, че самият той ще извършва тази дърводобивна дейност.

Установено е, че процесният камион, довел до смъртта на починалия, е бил технически неизправен от години, като е предоставил технически неизправен автомобил на лицата, с които е сключил устен договор да му добият дървесината, но е извършил и друго нарушение, защото този камион не е бил регистриран. Твърди се, че е доказана причинно следствената връзка между деянието и резултата, а именно смъртта на починалия от съдебномедицинската експертиза. Доказан е и механизма, дължащи се на неизправности на товарния автомобил, които са били известни на В. и той не е съобразил терена. Посочва, че от показанията на свидетелите се установява, че този камион е бил паркиран предходните дни на много по-ниско място, с много по-малък наклон. Навежда аргумент, че В. е проявил престъпна самонадеяност с това си поведение, тъй като е можел да предвиди, защото е професионалист и не работи за първи път с камион.

В съдебно заседание частния обвинител К.А. поддържам казаното от адв. К..

Процесуалният представител на Я.К. адв. Г. – моли подзащитния му да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан за престъплението, за което е предаден на съд.

Излага, че нормата на чл. 123, ал.1 от НК е бланкетна и  препраща към други законови и подзаконови нормативни и ненормативни актове, чиито разпоредби следва да бъдат нарушени или неизпълнени, да настъпи съставомерен резултат, за да може да се реализира отговорността на дееца в тази правна норма за такова престъпление.

Посочва, че описаното в обвинителния акт води до извода за липса на състав, липса на съставомерно деяние от страна на  подзащитния му и в разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НК е написано нещо, което е елемент от състава на престъплението, което липсва в обвинителния акт. За да е налице съставомерност на това деяние, следва деецът да причини смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност, които да представляват източник на превишена опасност. Твърди, че това не е изписано в обвинителния акт, касае се до липса на състав на престъпление, води до нарушаване или до ограничаване правото на защита, няма как в своя съдебен акт да санира този пропуск и да напише в присъдата си, като го добави.

На следващо място счита, че е следвало в обвинителния акт  да бъде отбелязано всяко едно от тези вменени от подзащитния му нарушения как е извършено по време, място и начин, като тези всяко едно от тези нарушения по време място и начин, като следва и да са описани по своите признаци така, както са описани в съответния нормативен акт, за да могат да пълнят бланкетността на правната норма на чл. 123, ал.1 от НК и разглеждайки всяко едно поотделно, съдът да прецени със своята присъда дали е допуснато виновно нарушение от страна на подзащитния му и да го осъди за всяко едно от тях.

Посочва, че разпоредбата на чл. 2 от ЗЗБУТ има  три алинеи, като ал. 2 съдържа 2 точки. Как и по какъв начин моят подзащитен допусна нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.1, така както е записано в обвинителния акт, която разпоредба гласи, цитирам: „Този закон се прилага във всички предприятия и навсякъде се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.“ Счита, че не е доказано кога по време, място и начин  подзащитния му е допуснал това нарушение и не налице причинно следствената връзка на допуснато нарушение на тази разпоредба и настъпилия резултат. Кога по време, място и начин моят подзащитен допусна това нарушение. Сочи, че ал. 2, т. 1 от този закон се прилага при ненавременна дейност в системата на МВР и на МО и твърди, че неговия подзащитен няма нищо общо с тази разпоредба, която също му е вменена във вина с обвинителния акт. Сочи, че липсата на конкретизация тук води до сериозни изводи, които следва да бъдат направени и от съда и по т. 2 на ал. 2 на чл. 2, че този закон се отнася и за българските предприятия в чужбина, тъй като К. няма нищо общо с тази правна норма. Излага, че чл. 3 от същия закон, вменен на ****, две алинеи, но коя от тях или коя от хипотезата на тези две алинеи е нарушена виновно от Я.К., не е ясно. Идентично е нарушението и до посочената като нарушена разпоредба на чл. 4 от същия закон, първата алинея на който съдържа три подточки, третата има десет подточки. Навежда аргумент, че се касае за  различни хипотези и съдът не е този, който следва да прецени какво е искал да каже с обвинителния си акт прокурора и да намери точно в коя от тези 10 хипотези е била виновно нарушена или може да намери място в  конкретния казус, пред който сме изправени или това е следвало да бъде извършено на една много, много, по-ранна фаза, няма как да бъде постановен един законосъобразен съдебен акт при наличието на тези неясноти и на тази обърканост, грубо е нарушено правото на защита на подзащитния му, изразяващо се в това, че той не е обвинен конкретно за извършено от него деяние, което да бъде очертано най-малко с тези елементи за време, място и начин на извършване, за да може да организира своята защита. Посочва, че разпоредбата на чл. 7 от същия закон съдържа три алинеи със съответните хипотези, по ал. 3 съдържат 4 отделни хипотези и важи наведения довод от защитата по – горе. Сочи, че чл. 14 съдържа три алинеи със съответни хипотези всяка от тях и не е работа на съда да каже коя хипотеза  е нарушена. Излага, че разпоредбата на чл. 19 от същия закон препраща от своя страна към друга правна норма на чл. 14, ал. 1, която урежда различни хипотези и са налице още две хипотези в ал. 2 и 3. Посочва, че подзащитния му е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗЗБУТ, но т.1 съдържа от своя страна три хипотези - т. 1 препраща от своя страна към друга правна норма, тази в чл. 14,  ал.1 от същия закон. Твърди, че нормите, които са вписани в обвинителния акт препращат към други правни норми, т.е. бланкетната норма става също бланкетна, това не е отразено в обвинителния акт и няма как съдът да санира тези непълноти и неточности в своята присъда.  Сочи, че тези разсъждения се отнасят и до вменените в нарушения от страна на неговия подзащитен текстове от наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год., Наредба № 7/23.09.1999 г., липсва състав на престъпление и следва да бъде постановена оправдателна присъда.

На следващо място излага, че прокуратурата се опира на гласни доказателства, за да изгради своята теза, като не отчита едно изключително важно обстоятелство, а именно, че най-малко три лица, разпитани като свидетели по настоящото дело, имат много сериозен интерес, да не говорят истината в това си качество, тъй като, ако заявявайки тази истина, те биха уличили себе си в престъпление - свидетелите Н.Г., горският служител – лесовъд св. В.В. и св. М.С.. Счита, че всеки от тях, ако разкаже истината такава, каквато тя звучи в обясненията на К., би уличил себе си в престъпление.

Посочва, че Я.К. е обвинен за това, че е извършил деяние чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, които действия той няма право да упражнява, тъй като липсват съответните квалификационни умения. Твърди, че затова той е сключил договор със свидетеля В.В. и в този договор е написано какви са задълженията на този свидетел, които не е изпълнил. Сочи, че св. В. е заявил пред съда : „моята уговорка с Я. беше, че аз само ей така да експедирам”. Навежда аргумент, че ако се анализира защо св. В. не е изпълнил задълженията си по договора, щеше да е подсъдим той, а не  Я.К.

Счита, че следва да бъде дадена вяра на показанията на двамата свидетели, които са доведени от подзащитния му, от които се установява какви са уговорките със св. Н.Г. и тъй като според структурата на обвинителния акт този, който е поел ангажимента или приел да извършва дърводобива, той трябва да спазва всичките правила. 

Излага, че в обвинителния акт е записано, че подзащитния му за времето от 13.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е наел да работят и извършват дърводобивни мероприятия Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С., но никъде в обстоятелствената част няма изложение за това кога, къде, как и по какъв начин подзащитният ми е наел тези лица – всяко едно от тях и поотделно, всички в купом ли, за да можем да правим следните изводи. Посочва, че от гласните доказателства е установено, че подзащитният му, ако е имал някакви контакти в този период, то е било единствено със св. М.Х..  Твърди, че по делото няма нито едно доказателство, че К. е наел пострадалия,  а те дори не са се познавали. Позовава се на чл. 14, ал.1 НК „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление” и навежда довод за несъставомерно деяние. Сочи, че подзащитният му не е знаел, че в сечището ще работи и пострадалият, за да извърши каквито и да било действия по отношение на него – инструктаж и т.н., за да приемем, че той е организирал производствената дейност в сечището. Сочи, че единствено за Я.К. и М.С. може да се говори, че са имали лични контакти с този дърводобив.

Счита, че от проверката на събраните доказателства на фазата на досъдебното производство и в проведеното съдебно следствие със събиране на нови доказателства не е установено точно какво се е случило, за да почине М. С.. Посочва, че вещото лице по съдебнотехническата експертиза на базата на нищото е заявил, че камионът се е самозадвижил, след като пострадалият бил стъпил на неговата стъпенка, без да има такива  данни, за да направи този извод. Посочва, че на тази база пристъпват всички вещи лица, възприемайки този механизъм и развиват своите тези – възможно е да се самоизключи предавка, не е ефективна спирачната система, че не е бил задвижен от някакъв външен фактор. Твърди, че по делото няма нито едно доказателство, което да убеди, че това е бил механизмът в резултат, на който е пострадал С. - стъпил на стъпенката и се навел през стъклото на вратата, за да извади водата. Счита, че е нелогично житейски да стъпиш на стъпенката, като е много по - лесно да се отвори вратата, но това не би паснало на обвинителната теза. Заема позиция, че този въпрос е останал неизяснен и не може да мотивира съда да постанови осъдителна присъда.

Навежда довод за липсата на елемент от състава на престъплението, което да води до извод за несъставомерност на деянието и постановяване на оправдателна присъда, тъй като прокуратурата не е вписала в обвинителния акт на нито едно място този елемент от състава на разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НК, а именно, че дейността, която според обвинението е извършвал подзащитният му, представлява източник на повишена опасност.

Счита, че изредените, изброени или възпроизведени от заключението на едно вещо лице, което също така ги е изброило в експертизата тези правни норми, без да вникне в съдържанието на всяка една от тези хипотези, и механичното им възпроизвеждане в обвинението, също не може да доведе до извода, че е налице  годно обвинение, за да се произнесе осъдителна присъда.

Излага теза, че липсват доказателства подзащитният му да е наел на работа М. С., поради което е налице фактическо обстоятелство пострадалият да е работил там без подзащитния му да е знаел и незнанието на това фактическо обстоятелство, което е част от състава на престъплението, тъй като е свързано със смъртта на това лице, изключва умисъла на това престъпление на основание чл. 14, ал. 1 от НК.

Посочва, че   са останали недоказани фактическите положения, които се твърдят в обвинителния акт, относно механизма на настъпилата смърт на пострадалия, така и много други съществени моменти в делото. Сочи, че св. М.С. е  заявил, че трябвало да се смени един път маркуч за гориво, втори път твърди, че трябвало да се смени маркуч за въздух и това са различни неща, като няма как да бъде дадена вяра на показанията му.

Подсъдимият К. поддържа казаното от защитата и счита, че не следва да се даде вяра на показанията на св. Н.Е.Г., тъй като, ако каже истината, ще уличи себе си в престъпление. Счита, че св. В. е лицето, което отговаря за начина на придобиване на дървесината, тъй като контролира начина на добив на дървесината и също  е следвало да има обвинение срещу него. Посочва, че св. М.не казва истината, тъй като показанията му са дадени в защита на св. Н.Е.Г., тъй като е работел при него. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

Процесуалният представител на подсъдимия В. – адв. Ц. – моли да бъде признат за невиновен и да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен начин, а от фактическа страна той не е извършил твърдяното в обвинителния акт нарушение, което да дава основание за постановяване на осъдителна присъда.

Посочва, че са съгласни с обвинението с един безспорен факт, по а именно на стр. 2 в края на 3-ти абзац е записано: „Обвиняемият В., управлявайки товарния автомобил, изкачил стръмнината и спрял на около десетина метра от едно дърво. Когато спрял, В. дръпнал ръчната спирачка, оставил камиона на първа „бавна” предавка, която бил включил преди да предприеме изкачване на урвата.” Сочи, че това е фактическата обстановка, възприета от прокурорът, и това са действията, извършени от подзащитния му, преди да напусне камиона и да го остави спрял на мястото, където е приключило движението на товарния автомобил. Излага, че обвинението му е, че е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 96 от ЗДвП, /цитира/, няма друго нарушение на закона, което да му се вменява. Твърди, че единствено, което В. прави е да напусне МПС, като е взел мерки то да не потегли само. Налага довод, че ако МПС не е било  спряно по надлежен начин и ако В. не е извършил някои от задължителните действия, което да не му даде възможност на МПС-то да тръгне само, то е щяло да тръгне още докато всички са там, а по делото е установено, че В. и другите лица са го напуснали и то потегля само. Счита, че ако потегля поради пропуски при спирането, то не можеше да стои спряно около един час, след което само да потегли. Очевидно е, че при действията, извършени от подзащитния му и приети от прокурора, МПС не е тръгнало само и не е можело да тръгне само. Имахме назначена единична, а после тройна автотехническа експертиза.

Адв. Ц. изразява съгласие с казаното от адв. Г. относно авто техническата експертизата и обръща внимание, че от трите вещи лица двете не са виждали на живо МПС-то, а третото – въпросният експерт заяви, че е видял отвън МПС-то, но не го е разглобявал, не е надзъртал в двигателя, в кутията за предавките, нито е видял спирачната система, която е скрита от външен оглед. Той е заявил, че отвън е видял, че камионът изглежда зле, което го кара да мисли, че е технически неизправен. Посочва, че не са налице доказателства, че МПС то е неизправно. Излага, че от гласните доказателства - обясненията на подзащитния му, от показанията на св. Й.П. и М.С., които са управлявали камиона, се установява, че  не е показвал неизправности и не са установени такива. Защитата се позовава на факта, че няма  оглед от вещите лица на спирачната, предавателната система, никой не го е отварял, за да даде експертно заключение за изправността му и  е налице едно предположение на едното вещо лице, че е ръчната спирачка. Позовава се на отбелязаното на стр. 3, абзац 3 от обвинителния акт „… най-вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка и скоростна кутия”, акцентира върху израза „най-вероятно” и навежда аргумент, че за постановяване на осъдителна присъда не е допустимо присъдата да почива на вероятност, с оглед на употребения израз „най – вероятна”. Посочва, че затова е назначена автотехническа експертиза, която да не споделя вероятности, а да установи единствената непротиворечива причина за потеглянето на товарния автомобил. Сочи, че на стр. 3 от обвинителния акт „Прекъсването на тази връзка е следствие самоизключване на предавка от скоростната кутия намираща се ... . Възможно е да се получи при качване на пострадалия”. Твърди, че в тези две изречение има три възможни версии. Защитата излага, че за да е налице престъпление, е необходимо да има неправомерно действие, изпълнително деяние, противоправен резултат и пряка причинна връзка между тях и счита, че в случая няма причинна връзка между действията на В. по спиране и обезопасяване на автомобила и неговото потегляне, тъй като товарния автомобил е приведен в движение от преки активни действия на пострадалия, свързани с качването от пострадалия, а не от бездействия на подзащитния му. Сочи, че дали пострадалият с качването е нарушил баланса или изключил предавки, дали тъй като наличието на етилов алкохол в кръвта – 1. 6 промила, което е на крайна фаза на първа степен на алкохолно опиване, което води до некоординираност на движенията, дали когато е влязъл в кабината на товарния автомобил, пострадалият волно или не е докосвал скоростен лост или спирачка, може само да се гадае, но няма никакво съмнение, че товарния автомобил не се е самопривел в движение, защото това щеше да се случи преди изтичането на този един час, след който пострадалият се е качил, а е приведен в движение от преки активни действия от пострадалия. Счита, че само пострадалия, ако се е качил в автомобила, само той знае какво е направил и всяко привеждане в движение е свързано единствено и само с действия на пострадалия.

 Заема позиция, че не може да се говори за съпричиняване на съставомерния резултат, тъй като няма как да се приеме, че е налице нарушение от страна на В. на разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП, товарния автомобил не е потеглил сам и  е приведен в движение с активни действия на пострадалия.

 Посочва, че мястото, където е спрян товарният автомобил, вещите лица заявяват и прокурорът го вписва на стр. 4, че наклонът е 41-42 градуса, което е в горната граница на преодолимия надлъжен наклон. Твърди, че няма съответствие на наклона на мястото, където е спрян автомобилът, с правилата за спиране на товарния автомобил, още повече става дума за силно пресечен терен, за дърводобив и там няма равни площадки. Сочи, че този товарен автомобил и предишният ден е спиран там, бил е спрян един час преди произшествието и не е потеглил сам. От момента когато е спрян до изскърцване на спирачките са минали 20 мин, а след това още продължителен период от време и не е потеглил. Счита, че техническото състояние, дали е добро или лошо, няма как с подробности да е било известно на подзащитния му и той може да се позовава само на преките си впечатления, които не са му давали основание да счита, че е неизправен, но неизправността не е елемент на обвинението на В. и няма вменени нарушения за правила за безопасността и изправността на автомобила, за да е свързан с противоправния резултат, като в случая изправността само косвено има отношение към причината за потегляне на автомобила, след като се е качил пострадалият върху него и го е задвижил с тяло или некоординирани движения.

Излага становище, че със свои действия подзащитният му не е извършил твърдяното в обвинителния акт нарушение на чл. 96 ЗДвП, като от една страна е взел всички мерки товарния автомобил  да не потегли сам, а от друга страна, МПС то не е потеглило само, а е приведено в движение от преки активни действия на пострадалия, поради което моли В. да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението, за което е осъден.

Подсъдимият Д.Х.В. поддържа казаното от адв. Ц. и моли да бъде признат за невиновен и  оправдан за престъплението, за което е предаден на съд.

Представителят на ОП Ловеч посочва, че защитата неоснователно се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт и не са налице такива, тъй като обвинението на К. е по ал. 2 на чл. 123 от НК, а не по ал.1 и изпълнителното деяние подробно е изложено в обвинителния акт и не са му нарушени правата. Навежда аргумент, че възраженията за процесуални нарушения в случая на този етап от процеса нямат процесуална стойност, с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК.

Адв. К. излага, че не отговаря на истината тезата на адв. Ц., че деянието е станало един час след паркирването на  автомобила, а времето е толкова, колкото да се отдалечат, за да чуят какво е изпращяло и какво се е случило. Позовава  се на приетото от вещите лица, че спирачната система е технически неизправна, липсват спирачни въздействия, липсват спирачни цилиндри и счита, че няма как професионален шофьор, който управлява технически неизправен автомобил, да не го забележи.  Сочи, че безспорно е установен наклона, не са налице  доказателства, че камионът и предният ден е бил там, автомобилът е използван през цялото време и е паркиран на по - нисък наклон. Това е просто защитната теза на подсъдимия.

Настоящата инстанция, като съобрази : дадените обяснения  от подсъдимия К. и В., показанията на свидетелите : приобщените на основание чл.  281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на св. Й.С.П., приложени в том 1 - л.132, 133, 134 от ДП, л. 135-136, том 1 от ДП, том 2, л. 24, том 5, л. 43-48, том 5,  л. 49 -54; приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК на св. К.Г. в том 5, л. 75-80 от ДП;  приобщените на основание чл.  281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на св. М.В., приложени в том 5, л. 122-125 от ДП;  Д.Х.Д., В.В.В., К.Ц.И., М.С.Х., Н.Г., И.Д., Я.А., М.М.Н., В.Й.Й., очна ставка между М.М.Н. и Н.Г., очна ставка между Н.Е.Г. и В.  Й.Й., Б.А.А., очна ставка между Я.К. и Д.В., очна ставка между Я.К. и М.С.Х.; заключението на вещото лице К.Г.Т. по техническа експертиза  - том 4, л. 96-99 от ДП, заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по съдебномедицинската експертиза № 41/2013 г. изследване на труп - том 1, л. 90-92 от ДП,  заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по експертиза относно поставените въпроси за съдебния лекар - том 3, л. 19-20 от ДП, заключението на вещото лице инж. Б.М.И. - Том 1, л. 106-122 от ДП, заключението на вещите лица инж. Б.М.И., инж. В.Т.И. и инж. Н.С.К.  - Том 2, л. 26-42 от ДП, заключение на вещите лица д-р М.А.Г., инж. Б.М.И. и инж. Н.Т.Д. - Том 3, л. 22-34 от ДП, заключението на вещите лица д-р М.Г., инж. Б.М.И. и инж. В.Т.И. - Том 6, л. 28-78 от ДП, от приложените писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

Я.К.К. *** и през 2013 г. работел като Управител на „МУСТАНГ" ООД - гр .Ловеч.

През 2013 г. Д.Х.В. *** и бил безработен.

От 22.11.2010 г. Я.К.К. е собственик на гора, находяща се в землището на с. ****, местност "****", отдел 258, подотдел „а", с кадастрален номер 12108.301.88.

Я.К.К.  е сключил договор със св.  инж.В.В., въз основа на който са издавани позволителни за сеч и превозни билети. Св. В. е имал конкретни задължения, по силата на сключения договор, които са свързани с дърводобива, и не са изпълнени от него.

През периода от 13.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е извършен  дърводобив в гората, която е собственост на К..

За упражняването на тази дейност се изисквало вписване в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в Изпълнителната агенция по горите и издадено удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика.

За извършването на дърводобива били ангажирани следните лица : подсъдимия Д.Х.В. и свидетелите Й.С. П., М.С.Х. и пострадалия М. Г.С..

Подсъдимият Д.Х.В. превозвали отсечените дървета до рампа /междинно депо/ с товарен автомобил, марка „Прага”, с рег. №***, собственост на подсъдимия Я.К.К.. Дърветата се претоварвали от рампата  на друг камион, собственост на св. М.Х..

Подсъдимият Д.Х.В. от около 20 години се занимавал с дърводобив и шофирал високо проходими товарни автомобили.

На 27.06.2013 год. , около 15. 00 часа, подсъдимия В., св. Й.С. П. и пострадалия М. С. отишли с камиона до сечището. Товарният автомобил бил управляван от подсъдимия В., а св. Й.С. П. и пострадалия М. С. се возели в каросерията, тъй като нямало дясна седалка и там те държали вода за пиене. Мястото  било стръмно, пътя бил „просека” от отсечени дървета в самата гора и преди да започне изкачването П. и С. слезли от камиона. Подсъдимият В., управлявайки товарния автомобил, изкачил стръмнината, спрял на около десетина метра от едно дърво, дръпнал ръчната спирачка и оставил камиона на първа „бавна” предавка, която бил включил преди да предприеме изкачването. Стъклата на прозорците на товарния автомобил били свалени.

Подсъдимия В., св. Й.С. П. и пострадалия М. С. слезли от товарния автомобил и след като изминали около десетина метра пострадалия С. се сетил, че са забравили да вземат вода за пиене. Подсъдимия В. и св. Й.С. П. продължили нагоре, а  пострадалия М. С. се върнал до камиона за вода. В. и П. чули звук „изхъркване”, след това друг, наподобяващ „изскръцване" и след секунда - две „трясък" от удар в дърво. Те нямали видимост от мястото, на което са били и когато се върнали, те видели, че камиона е потеглил назад, предното дясно колело било върху  дървото, което било на около десет метра от мястото, на което бил паркиран товарния автомобил. Подсъдимият В. и св. Й.С. П. намерили пострадалия М. С. паднал зад дървото, като главата му била надолу, краката му били на около метър от каросерията на камиона и от носа му протекла кръв. Те  изместили пострадалия с главата нагоре, но той починал.

Св. Й. П. се обадил на тел. 112 15. 23 ч.  и  съдържанието на разговора е отразено в заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза.

На мястото пристигнал екип на ФСМП – Троян и служители на  РУ МВР Троян, като е бил извършен оглед на местопроизшествието.

От заключението на вещото лице д-р М.А.Г. по съдебномедицинската експертиза № 41/2013 г. изследване на труп - том 1, л. 90 - 92 от ДП се установява, че по трупа на пострадалия С. имало масивни охлузвания в областта на гръдния кош, счупване на гръдната кост, двустранно счупване на ребра, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белодробния паренхим и откъсване на белия дроб в ляво, разкъсване на черния дроб. Вещото лице е приело, че непосредствена причина за смъртта му е острата кръвозагуба вследствие на травматичното разкъсване на важни паренхиметозни органи-бял дроб и черен дроб, повреди несъвместими с живота и смъртта е била неизбежна и бърза. В кръвта и урината било открито наличие на етилов алкохол-съответно 1. 4 и 1. 6 %, което отговаря на крайна фаза на първа степен на алкохолно опиване.

 От заключението на вещото лице д - р М.А.Г. по експертиза относно поставените въпроси за съдебния лекар - том 3, л. 19 - 20 от ДП се установява, че с оглед установените травматични изменения предимно в областта на гръдния кош, към момента на произшествието С. е бил прави установените масивни охлузвания са резултат на неравна повърхност, най – вероятно дървото. Няма данни за прегазване от превозното средство.

От заключението на вещото лице К.Г.Т. по техническа експертиза  - том 4, л. 96 - 99 от ДП се установява съдържанието на разговора от обаждане към 112.

По делото са приети като писмени доказателства :  заключение на вещото лице инж. Б.М.И. - Том 1, л. 106-122 от ДП, заключението на вещите лица инж. Б.М.И., инж. В.Т.И. и инж. Н.С.К.  - Том 2, л. 26-42 от ДП, заключение на вещите лица д-р М.А.Г., инж. Б.М.И. и инж. Н.Т.Д. - Том 3, л. 22-34 от ДП и заключението на вещите лица д-р М.Г., инж. Б.М.И. и инж. В.Т.И. - Том 6, л. 28-78 от ДП.

Вещите лице са приели, че в момента, в който пострадалия С. се е качил на дясната степенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, най - вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка на скоростната кутия. При включена предавка на скоростната или раздаточната кутия, освен действието на ръчната спирачка, основното спирачно въздействие се осигурява от компресионното действие на двигателя. При отпадане на това спирачно въздействие на двигателя, спирачно въздействие оказва само ръчната спирачка /ако е задействана/. В случая, след като камиона е започнал да се движи по наклона, ръчната спирачка е осигурявала по-малко или недостатъчно усилие.Вещите лица са анализирали показанията на св.Й.П., който е чул първо изхъркване", после „изскърцване" и след това „трясък"на мястото на инцидента и са определили като най-достоверна причина за започване на движението на камиона надолу по наклона, поради прекъсване на веригата на предаване на усилията чрез трансмисията от колелата към двигателя и обратно - прекъсване връзката между двигателя и колелата. Прекъсването на тази връзка е следствие самоизключване на включена предавка на скоростната кутия или самоизключване на включена раздаточна кутия/намиращи се на границата на неустойчиво равновесно положение на системата/. Възможно е това да се получи следствие на допълнителното нарастване на въздействието при качването на пострадалия отдясно на кабината, и/или в комбинация с възникване на колебания  /отклонения/ на кабината при това качване.  Чутото от свидетеля „изскърцване" е възможно следствие приплъзване на ръчната спирачка.

Съгласно данни от експлоатацията на този модел товарен автомобил, при експлоатация се получава нерядко изключване на включена предавка. С оглед възрастта на автомобила, вида и състоянието му, е възможно износване на синхронизиращите механизми за включване на предавките и случаи на изключване на съответна предавка при силови въздействия на трансмисията.

От заключенията на назначените експертизи се установява, че като цяло общото техническо състояние на автомобила еднозначно го определя като технически неизправен — със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система.Същият от 2007 г. не с минавал през задължителен технически преглед по предвидения в ЗДвП ред.

Вещите лица по комплексната експертиза са изяснили и механизма, по който са причинени уврежданията на пострадалия С., довели до неговата смърт. В момента, в който товарния автомобил е тръгнал надолу по наклона, пострадалия е бил най -вероятно с ръце в кабината, стъпил на дясната степенка и с гърди към дясната врата. Товарният автомобил с предната си дясна част е достигнал до ствола на дървото, което се е намирало на около 10 метра от него. В процеса на удара на предната дясна част на автомобила и вклиняването на дървото между предното дясно колело и кабината, се е получило притискане на тялото на пострадалия между дървото и предната дясна врата. При това притискане гърбът и лявата половина на седалището приплъзват по дървото в посока от ляво на дясно, а гърдите и коремната област са притиснати от вратата.  След приплъзването по дървото и при спирането на автомобила след вклиняване на дясното колело в дървото, тялото на пострадалия извършва процес на свободно падане по траектория по направление на движението на автомобила при удара и надясно, като се установява в положението, в което е намерено първоначално от свидетелите.

По отношение действията на водача на товарния автомобил -Д.В., вещите лица са посочили, че ако е оставил автомобила с включена предавка и задействана ръчна спирачка, то от гледна точка на изискуемото осигуряване на спиране в нормални условия е извършил необходимите действия за паркирането на автомобила. Съгласно техническите параметри на изправен товарен автомобил, максималния надлъжен наклон, преодолим от автомобила при движение на първа бавна предавка е 50 градуса. В конкретният случай ъгъла на наклона е 41 - 42 градуса, което е в горната граница на допустимия преодолим надлъжен наклон. От гледна точка на неизправното техническо състояние на товарния автомобил, което В. е познавал, той не е трябвало да придвижва автомобила нагоре по наклона и да го паркира на този наклон. Техническите изисквания за безопасност определят паркирането на автомобила да е било извършено на участък с по -малък надлъжен наклон.

Съдът призна подсъдимия Я.К.К.  за невиновен в това да е на 27.06.2013 год., около 15.20 часа в собственото му сечище, находящо се в с. ****, местност „****", отдел 258, подотдел „а" с кадастрален номер 12108.301.88, причинил по непредпазливост смъртта на М. ***, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност - дърводобив, която той няма право да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от 13.05. до 27.06.2013 год. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С., всички от гр. Ловеч, на които не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл.3, чл.4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ 124 от 1997год./ и чл.1, чл.2, чл.3, чл.7 и чл.12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗЗБУТ и чл.10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл.11 и чл.12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги на работа в нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.15 от ПЗБУТГ и чл.3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.164, ал.3, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.12, т.5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, им предоставил да работят с технически неизправно превозно средство-собствения му товарен автомобил, марка „Прага" с peг. № ***, на който ефективността на спирачната система за паркиране не съответства на предписаните нормативни стойности и има самоизключващи се предавки-технически неизправности съгласно Глава втора чл.10, ал.1, т.4 и т.7 б."б" от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата /приет с ПМС № 36 от 1996 год./ и не предприел действия същият автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение изискванията на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава за престъплението по чл. 123, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК.

Тази инстанция прие, че обвинението срещу Я.К.К.  не  е доказано по безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК и не са налице категорични доказателства, че деянието е извършено от К.. Съгласно решение № 3 от 16.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 1178/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията В.Р.„Недопустимо е постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения и несигурни изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл. 303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл. 16 от НПК”.

На първо място не  е доказано по делото, че на посочената дата и място К. е причинил по непредпазливост смъртта на М. ***, чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност – дърводобив. По делото безспорно е установено, че К. е собственик на гората, находящо се в с. ****, местност „****", отдел 258, подотдел „а" с кадастрален номер 12108.301.88, както и че е сключил договор със св. В.. По делото не е безспорно установено, че К. през периода от 13.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е извършвал дърводобивна дейност, както и не е установено, че наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С., както твърди прокуратурата в обвинителния акт. Прокуратурата се позовава на  показанията на свидетелите, които са били наети именно от него да секат и извозват дърва и сочи, че независимо от обстоятелството, че при разпита им в съдебно заседание са  забравили доста подробности, с оглед изминалия период от време от инцидента, след прочитане на показанията им, дадени на досъдебното производство, се установява, че К. ги е наел да  работят около две седмици на сечището, че им е предоставил процесния товарен автомобил Прага, негова собственост, давал им е пари за гориво и е ходил на сечището да събира сечта. Това твърдение на ОП Ловеч не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Основателно е становище на адв. Г., че по никакъв начин в обвинителния акт не е конкретизирано кога, къде, как и по какъв начин подзащитният му е наел тези лица – всяко едно от тях и поотделно, всички в купом ли, за да се направи извод, че подзащитният му за времето от 13.05.2013 г. до 27.06.2013 г. е наел да работят и извършват дърводобивни мероприятия Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С..

От обясненията на Д.Х.В. се установява, че е имал уговорка във връзка с извършвания дърводобив със св. М.С.Х.. От приобщените на основание чл.  281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на св. Й.С.П., приложени в том 1 - л.132, 133, 134 от ДП, л. 135-136, том 1 от ДП, том 2, л. 24, том 5, л. 43-48, том 5,  л. 49 -54 се установява, че е имал уговорка за сечта със св. св. М.С.Х. и М. Г.С.. Съдът дава вяра на тези приобщени показания на св. Й.С.П., тъй като са депозирани непосредствено след настъпване на инцидента. От показанията на св. М.С.Х. се установява, че са имали уговорка за извършената сеч с К.. По делото не са налице доказателства, от които да се направи извод К. да е наел пострадалия  М. Г.С. във връзка с дърводобива. От показанията на св. И.Д. се установява, че  е контактувал само със св. св. М.С.Х. във връзка с транспорта на дървата и заплащането им.  От показанията на св. Я.А. се установява, че е бил ангажиран от св. М.С.Х.. От приобщените на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК показания на св. К.Г. в том 5, л. 75-80 от ДП се установява, че във връзка с транспортирането на дървесината е поддържал контакти със св. М.С.Х.  и св. В.. От обясненията на подсъдимия В., дадени в ода на съдебното следствие на 20.12.2019 г. , се установява, че е имал уговорка със св. М.С.Х.  за сечта на гората. Съдът приобщи дадените обяснения на В. по реда на чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК на досъдебното производство т. 5, л. 5-6, но прие, че след направените уточнения от В. след прочитането на обясненията му, следва да бъде дадена вяра на обясненията му в хода на съдебното следствие, тъй като в хода на досъдебното следствие В. е изказал предположение, че св. С. е нает от подсъдимия К., а в съдебно заседание е уточнил, че е нает и му е плащано от св. М.С.Х.. От обясненията на К., на които съдът дава вяра, като последователни, логични и непротиворечиви, се установява, че дърводобива е бил организиран от св. Н.Г.. Обясненията на К. кореспондират на показанията на св. К.И., М.Н., В.Й., Б.А. и В.А.. Св. В. А. в съдебно заседание заяви, че е работил на рампата в с. ****, като са товарили дърва на камиона и са ги подреждали, и му е било плащано от св. Н. Г.. В тази връзка са и дадените показания от св. Б.А. в хода на съдебното следствие. В показанията си св. Н. Г. отрича да има нещо общо с извършения дърводобив в с. ****, но съдът счита, че не следва да му бъде дадена вяра в тази част, тъй като ако каже истината би уличил себе си  престъпление. Съдът намира, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на св. М.С.Х. в частта, в която твърди, че подсъдимия К. е организирал дърводобива, тъй като по делото са налице гласни доказателства, изложени по – горе, от които се установява, че разпитаните свидетели са имали уговорки с него във връзка с извършения дърводобив и ако каже истината св. М.С.Х., то би уличил себе си в престъпление. Обясненията на К. в частта, в която твърди, че е имал да урежда финансови взаимоотношения със св. М.Х.С., която  му е била счетоводителка и  е счетоводителка и на св. Н. Г., кореспондират на показанията на св. Х., св. Г. и св. В.. Показанията на св. М.С.Х. в частта, в която твърди, че е бил нает от К., са дадени в защита на св. Н.Е.Г., тъй като по делото е установено, че е работел във фирмата му. На внимателна преценка следва да бъдат подложени и показанията на св. инж. В.В., който е сключил договор с  К., в качеството на собственик на гората. С този договор св. В. е поел задължения, свързани с дърводобива, които е изпълнил. В показанията си св. В. твърди, че на практика само е издавал позволителните за сеч и превозните билети, св. М.С.Х. му е плащал за издаването на превозните билети, бил е на сеч само при експедиция на дървесината, а  К. сам е извършвал всички останали дейности, свързана с организацията на дърводобива, ангажиране на работници, предоставяне на техника и т.н. Св. В. в съдебно заседание  е посочил, че К. му е казал, че имат да уреждат финансови отношение със св. Н.Г. и чрез тази гора ще ги уредят и св. М.С.Х. е бил като ръководител на останалите работници.  Основателно е становището на адв. Г., че ако се анализира защо св. В. не е изпълнил задълженията си по договора, щеше да е подсъдим той, а не  Я.К.. Св. В. е лицето, което контролира начина на добив на дървесината и ако е констатирал съответна нередовност, то е следвало да сигнализира компетентните органи. Право на прокуратурата е да прецени срещу кое лице и по кой текст от НК да бъде повдигнато обвинение, но съдът счита, че не е анализиран в достатъчна степен сключения договор и поетите ангажименти от св. инж. В. и тяхното неизпълнение. На досъдебното производство е приложен договора, сключен между К. и св. В., по силата на който на св. В. са възложени определени задължения, от които : „да спазва изискванията на действащите документи за техническа безопасност и охрана на труда” и „да опазва поземлените имоти, предмет на договора, чрез наети правоимащи лица съгласно ЗГ на основание чл. 188, ал. 2”. и От приобщените показания  на основание чл.  281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на св. М.В., приложени в том 5, л. 122-125 от ДП, на които съдът дава вяра, тъй като са депозирани непосредствено след инцидента, се установява, че е пътувала с К. и К.И. и св. Н. се е обадил на К. и му е съобщил, че е починал М.. Свидетелката е заявила, че М., М. и още двама са били изпратени от Н. да работят. Съдът дава вяра на приобщените показания  на основание чл.  281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на св. М.В., приложени в том 5, л. 122-125 от ДП, тъй като са депозирани непосредствено след настъпване на инцидента. От анализа на изложените гласни доказателства, не може да се направи извод, че К.  е извършил действия, които спадат към правно регламентирана дейност – дърводобив, както и не са налице категорични и безспорни доказателства за времето от 13.05. до 27.06.2013 год. да е наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д.Х.В., Й.С. П., М.С.Х. и М. Г.С.. Твърденията на св. М.С.Х., че дърводобива е организиран от К., не са подкрепени с други доказателства и обясненията на К. не са опровергани по никакъв начин от останалия събран доказателствен материал, поради което съдът постанови оправдателна присъда на основание чл. 304 НПК, тъй като доказано не е доказано по изискуемия безспорен и несъмнен начин.   

Съдът приема, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещо лице В.Н.Б. по автотехническата експертиза т. 1, л. 99-102 от досъдебното производство, тъй като е необосновано, немотивирано, възникват съмнения за неговата правилност, не почива на обективните данни по делото и съдържа предположения.

Съдът изцяло се съгласява с изразената позиция от адв. Г., че от проверката на събраните доказателства на фазата на досъдебното производство и в проведеното съдебно следствие със събиране на нови доказателства не е установено точно какво се е случило, за да почине М. С.. Посочва, че вещото лице В.Н.Б. по автотехническа експертиза - Том 1, л. 99 - 102 от ДП, на база на нищото, е приел, че камионът се е самозадвижил, след като пострадалият бил стъпил на неговата стъпенка, без да има такива  данни, за да направи този извод и на тази база са пристъпили всички вещи лица. Твърди, че по делото няма нито едно доказателство, което да убеди, че това е бил механизма в резултат, на който е пострадал С. - стъпил на стъпенката и се навел през стъклото на вратата, за да извади водата. Заема позиция, че този въпрос е останал неизяснен и не може да мотивира съда да постанови осъдителна присъда.

В обвинителния акт на стр. 2 прокурорът е приел следната фактическа обстановка „Тримата тръгнали нагоре и след като изминали около десетина метра пострадалия С. се сетил, че са забравили да вземат вода за пиене. Върнал се до камиона за водата, а В. и П. продължили нагоре. След малко чули звук наподобяващ „изхъркване", след това друг, наподобяващ „изскръцване" и след секунда-две „трясък" от удар в дърво. От мястото, на което били, нямало видимост. Когато се върнали, видели, че камиона е потеглил назад, предното дясно колело била обкрачила дърво, което, както беше посочено, било на около десет метра от мястото, на което бил оставен камиона.Намерили С. паднал зад дървото, главата му била надолу, краката му били на около метър от каросерията на камиона. От носа му текла кръв, изместили го с главата нагоре, но той починал”.

С приетата от ОП Ловеч фактическа обстановка не е посочено, че „камионът се е самозадвижил, след като пострадалият бил стъпил на неговата стъпенка”, т. е не е възприет механизъм на инцидента, възприет в : заключение на вещото лице инж. Б.М.И. - Том 1, л. 106-122 от ДП, заключението на вещите лица инж. Б.М.И., инж. В.Т.И. и инж. Н.С.К.  - Том 2, л. 26-42 от ДП, заключение на вещите лица д-р М.А.Г., инж. Б.М.И. и инж. Н.Т.Д. - Том 3, л. 22-34 от ДП и заключението на вещите лица д-р М.Г., инж. Б.М.И. и инж. В.Т.И. - Том 6, л. 28-78 от ДП. На първо място по делото не е налице нито едно доказателство, от което да следва механизъм на инцидента така, както е отразен в тези заключения. На следващо място съдът няма как да приеме механизъм на инцидента, който не е отразен в обвинителния акт и не е доказан от събраните по делото доказателства. Действително във всички автотехнически експертизи е прието, че „в момента, в който пострадалия С. се е качил на дясната степенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, най - вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка на скоростната кутия”. По делото не е налице нито едно доказателство, че пострадалия С. се е качил на дясната стъпенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, поради което този извод е необоснован. На трето място известно е, че принципно експертизата не е доказателство, а способ на доказване /чл. 136, ал. 1 НПК/ и няма как съдът да приеме въз основа на изводите на вещите лица установена фактическа обстановка. По изложените съображения съдът не споделя от споделя частично заключенията на вещото лице инж. Б.М.И. - Том 1, л. 106-122 от ДП, заключението на вещите лица инж. Б.М.И., инж. В.Т.И. и инж. Н.С.К.  - Том 2, л. 26-42 от ДП, заключение на вещите лица д-р М.А.Г., инж. Б.М.И. и инж. Н.Т.Д. - Том 3, л. 22-34 от ДП и заключението на вещите лица д-р М.Г., инж. Б.М.И. и инж. В.Т.И. - Том 6, л. 28-78 от ДП, в частта, с която са приели, „че в момента, в който пострадалия С. се е качил на дясната степенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, най - вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка на скоростната кутия”.  Поначало съдът по същество сам преценява дали да възприеме изводите на вещите лица /изцяло или частично/, тъй като съдът не е обвързан с експертното заключение (чл. 154, ал. 1 НПК).

В тази връзка е Решение № 196 от 10.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 876/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Б.Т.„ Следващият абзац от мотивите (стр. 9, както и на стр. 10) представя допуснато друго процесуално нарушение. Съдът се е позовал на заявеното от подсъдимия М. пред експертния състав, изготвил съдебно-психиатричната и психологична експертиза, за неговото състояние. Възприел е в противоречие със законовите изисквания факти, които не е установил по предвидения за това процесуален ред. Нито в описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, нито чрез разпит на обвиняемия или на останалите свидетели по делото са разкрити цитираните в решението закани към пострадалата – "... че трябвало да я трепе..., за да знае поне за какво лежи и че кат излезе, "като спят ще ги запали". По този начин съдът е изградил изводите си върху несъществуващи доказателствени източници, защото експертното заключение не установява факти и обстоятелства от значение за наказателната отговорност на дееца. Чрез експертиза се изясняват обстоятелства по делото, когато са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката (арг. от чл. 144, ал. 1 от НПК). Съдът може да се позове само на научните познания на вещите лица, на експертните изводи, но не и да извежда допълнителни факти, които не са разкрити с допустимите от закона процесуални способи. Като е извел други факти и обстоятелства, извън описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия, апелативният съд е нарушил принципа за разкриване на обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК), защото е излязъл извън предмета на доказване, очертан с повдигнатото обвинение. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото нарушава процесуалните права на подсъдимия и е основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и повтаряне на въззивното производство”.

Настоящата инстанция не приема частично и заключенията на вещото лице инж. Б.М.И. - Том 1, л. 106-122 от ДП, заключението на вещите лица инж. Б.М.И., инж. В.Т.И. и инж. Н.С.К.  - Том 2, л. 26-42 от ДП, заключение на вещите лица д-р М.А.Г., инж. Б.М.И. и инж. Н.Т.Д. - Том 3, л. 22-34 от ДП и заключението на вещите лица д-р М.Г., инж. Б.М.И. и инж. В.Т.И. - Том 6, л. 28-78 от ДП, в частта, с която са направили извод, „ От заключенията на назначените експертизи се установява, че като цяло общото техническо състояние на автомобила еднозначно го определя като технически неизправен - със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система. Същият от 2007 г. не с минавал през задължителен технически преглед по предвидения в ЗДвП ред. Съгласно техническите параметри на изправен товарен автомобил, максималния надлъжен наклон, преодолим от автомобила при движение на първа бавна предавка е 50 градуса. В конкретният случай ъгъла на наклона е 41 - 42 градуса, което е в горната граница на допустимия преодолим надлъжен наклон. От гледна точка на неизправното техническо състояние на товарния автомобил, което В. е познавал, той не е трябвало да придвижва автомобила нагоре по наклона и да го паркира на този наклон. Техническите изисквания за безопасност определят паркирането на автомобила да е било извършено на участък с по -малък надлъжен наклон”.

Основателно е становището на адв. Ц., че само едно от вещите лица /И./ е извършил външен оглед на товарния автомобил, но не е разглобяван двигател, спирачни системи, скоростна кутия и ръчна спирачка, поради направения от тях извод е едно предположение и е немотивиран. Данни за състоянието на спирачната система и техническото състояние на товарния автомобил се съдържат в гласните доказателства средства – обяснения на В., показания на св. Й.П. и св. М. С., които са управлявали камиона, се установява, че  не е показвал неизправности и не са установени такива. Следователно подсъдимия В. не е имал знание за „технически неизправен товарен автомобил със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система”, както се твърди от обвинението. За да проверят действителното спирачно действие на спирачната система и скоростната кутия, вещите лица е следвало да  паркират товарния автомобила на наклон 41 - 42 градуса, с включена първа предавка и ръчна спирачка, за да установят дали товарния автомобил би се задвижил сам, тоест дали би се самоизключила включена предавка на скоростната кутия и действието на ръчната спирачка. Това е било необходимо, за да бъде направен мотивиран и категоричен извод за „технически неизправен - със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система”. Съдът приема, че не е направено от вещите лица необходимото изследване на скоростната кутия, спирачните системи и ръчната спирачка на товарния автомобил, поради което е налице недоказаност на приетото от ОП Ловеч, че „общото техническо състояние на автомобила еднозначно го определя като технически неизправен - със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система”. По изложените мотиви съдът не възприема заключенията на автотехническите експертизи в тази им част, тъй като са необосновани, немотивирани, вещите лица не са извършили внимателен преглед на товарния автомобил и не са изпробвали действието на скоростната кутия и спирачния му механизъм. Както бе посочено, едно от вещите лица е извършило външен оглед на товарния автомобила /И./, но не и преглед на превозното средство, който да позволява изследване на системите и механизмите в цялост. Този факт се потвърждава в съдебно заседание от вещите лица И., „на л. 12 съм оказал, че точен анализ е възможен при цялостна профилактика и разглобяване на лостовата система за включване на спирачките и скоростната кутия. Не съм разглобявал, тъй като не съм имал поставена задача за това нещо и не е била поставена до настоящия момент”. Същото е заявил и по отношение на състоянието на системата на крачната спирачка. Обстоятелството, че не е извършен демонтаж на скоростната кутия и изследване на характеристичните данни, свързани със синхронизатори, зъбни колела и лагери, е потвърден и от вещите лица инж. В.И. и инж. Н.К. в съдебно заседание при изслушване на тройната автотехническа експертиза т. 1 , л. 106-122. Вещото лице инж. В.И. е потвърдило становището на вещото лице И., че „За да се даде категорично становище за сътоянието на спирачната система и то крачната спирачна система, която въздейства върху задните ходови колела и ръчната спирачка е необходимо да се извършат съответните измервания и демонтаж на някои елементи от същата система”. .. „Износването на съответните механизми на зъбните колела на синхронизаторите в скоростната и раздатъчната кутия могат да доведат до непълно зацепване към момента на оставяне на МПС в състоя на покой, но без пълно разглобяване не можем категорично да дадем становище дали това съществува или не”.

Съдът приема и аргумента на адв. Г., че липсата на елемент от състава на престъплението води до извод за несъставомерност на деянието и постановяване на оправдателна присъда, тъй като прокуратурата не е вписала в обвинителния акт на нито едно място този елемент от състава на разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НК, а именно, че дейността, която според обвинението е извършвал подзащитният му, представлява източник на повишена опасност. За да е налице съставомерност на това деяние, следва деецът да причини смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или правно регламентирана дейност, които да представляват източник на превишена опасност. Това не е изписано в обвинителния акт, липса на състав на престъпление, води до нарушаване или до ограничаване правото на защита, няма как в своя съдебен акт да санира този пропуск и да напише в присъдата си, като го добави.

Съдът споделя  и тезата на защитата, че нормата на чл. 123, ал.1 от НК е бланкетна и препраща към други законови и подзаконови нормативни и ненормативни актове, чиито разпоредби следва да бъдат нарушени или неизпълнени, да настъпи съставомерен резултат, за да може да се реализира отговорността на дееца в тази правна норма за такова престъпление. Счита, че изредените, изброени или възпроизведени от заключението на едно вещо лице, което също така ги е изброило в експертизата тези правни норми, без да вникне в съдържанието на всяка една от тези хипотези, и механичното им възпроизвеждане в обвинението, също не може да доведе до извода, че е налице  годно обвинение, за да се произнесе осъдителна присъда. На следващо място счита, че е следвало в обвинителния акт  да бъде отбелязано всяко едно от тези вменени от подзащитния му нарушения как е извършено по време, място и начин, като тези всяко едно от тези нарушения по време място и начин, като следва и да са описани по своите признаци така, както са описани в съответния нормативен акт, за да могат да пълнят бланкетността на правната норма на чл. 123, ал.1 от НК и разглеждайки всяко едно поотделно, съдът да прецени със своята присъда дали е допуснато виновно нарушение от страна на подзащитния му и да го осъди за всяко едно от тях. Посочва, че разпоредбата на чл. 2 от ЗЗБУТ има  три алинеи, като ал. 2 съдържа 2 точки. Как и по какъв начин моят подзащитен допусна нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.1, така както е записано в обвинителния акт, която разпоредба гласи, цитирам: „Този закон се прилага във всички предприятия и навсякъде се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.“ Счита, че не е доказано кога по време, място и начин  подзащитния му е допуснал това нарушение и не налице причинно следствената връзка на допуснато нарушение на тази разпоредба и настъпилия резултат. Кога по време, място и начин моят подзащитен допусна това нарушение. Сочи, че ал. 2, т. 1 от този закон се прилага при ненавременна дейност в системата на МВР и на МО и твърди, че неговия подзащитен няма нищо общо с тази разпоредба, която също му е вменена във вина с обвинителния акт. Сочи, че липсата на конкретизация тук води до сериозни изводи, които следва да бъдат направени и от съда и по т. 2 на ал.2 на чл. 2, че този закон се отнася и за българските предприятия в чужбина, тъй като К. няма нищо общо с тази правна норма. Излага, че чл. 3 от същия закон, вменен на ****, две алинеи, но коя от тях или коя от хипотезата на тези две алинеи е нарушена виновно от Я.К., не е ясно. Идентично е нарушението и до посочената като нарушена разпоредба на чл. 4 от същия закон, първата алинея на който съдържа три подточки, третата има десет подточки. Навежда аргумент, че се касае за  различни хипотези и съдът не е този, който следва да прецени какво е искал да каже с обвинителния си акт прокурора и да намери точно в коя от тези 10 хипотези е била виновно нарушена или може да намери място в  конкретния казус, пред който сме изправени или това е следвало да бъде извършено на една много, много, по-ранна фаза, няма как да бъде постановен един законосъобразен съдебен акт при наличието на тези неясноти и на тази обърканост, грубо е нарушено правото на защита на подзащитния му, изразяващо се в това, че той не е обвинен конкретно за извършено от него деяние, което да бъде очертано най-малко с тези елементи за време, място и начин на извършване, за да може да организира своята защита. Посочва, че разпоредбата на чл. 7 от същия закон съдържа три алинеи със съответните хипотези, по ал. 3 съдържат 4 отделни хипотези и важи наведения довод от защитата по – горе. Сочи, че чл. 14 съдържа три алинеи със съответни хипотези всяка от тях и не е работа на съда да каже коя хипотеза  е нарушена. Излага, че разпоредбата на чл. 19 от същия закон препраща от своя страна към друга правна норма на чл. 14, ал. 1, която урежда различни хипотези и са налице още две хипотези в ал. 2 и 3. Посочва, че подзащитния му е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗЗБУТ, но т.1 съдържа от своя страна три хипотези - т. 1 препраща от своя страна към друга правна норма, тази в чл. 14,  ал.1 от същия закон. Твърди, че нормите, които са вписани в обвинителния акт препращат към други правни норми, т.е. бланкетната норма става също бланкетна, това не е отразено в обвинителния акт и няма как съдът да санира тези непълноти и неточности в своята присъда.  Сочи, че тези разсъждения се отнасят и до вменените в нарушения от страна на неговия подзащитен текстове от наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 год., Наредба № 7/23.09.1999 г., липсва състав на престъпление и следва да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Н.П. *****по съдебно техническа експертиза - том 2, л. 52-61 по досъдебното производство, според което К. е допуснал поредица от груби нарушения на нормативни актове, свързани с упражняването на правно регламентираната дейност и безопасността при извършването й - като не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл.З, чл.4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ 124 от 1997год./ и чл.1, чл.2, чл.З, чл,7 и члЛ2 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; не е извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в нарушение на чл.26, ал.2, т.1 от ЗЗБУТ и чл.10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл.11 и чл.12 от Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги е на работа в нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, чл.15 от ПЗБУТГ и чл.З от Наредба №РД-07-02 от 16.12.2009год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Обв.К. предоставил на работниците технически неизправно превозно средство-собствения му товарен автомобил, на който колесните спирачни системи не са ефективни и не гарантират спиране при употребата им и има наличие на включващи се трудно или самоизключващи се предавки./ Последните са технически неизправности по смисъла на Глава втора, чл.10,ал.1 т.4 и т.7 б."б" от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата,приет с ПМСЖ36 от 1996год./ Обвиняемият не е предприел действия същия автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение изискванията на чл. 147, ал. З, т. 4 от ЗДвП. Предоставянето за работа на технически неизправния автомобил е в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл. 164, ал. З, т. 2 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите.

Какви законови и подзаконови нормативни разпоредби са  нарушени или неизпълнени следва да посочи прокуратурата, а не вещото лице, тъй като се касае по правни въпроси. В чл. 144 НПК са посочени случаите, при които се назначава експертиза. Не са били налице основания за назначаване на експертиза с така поставени задачи, поради което тази инстанция не приема заключението на вещото лице Н.П. *****по съдебно техническа експертиза - том 2, л. 52-61 по досъдебното производство. На следващо място вещото лице е направил извод в заключението си, че „превозното средство е било неизправно и че с намесата на пострадалия е било нарушено крехкото равновесие между техническото състояние на автомобила и привеждането му в движение”, като го е преписал от заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи,  което е недопустимо. Прокурорът е преписал заключението на вещото лице в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му, като никъде в обвинителния акт няма изписано текстовото съдържание на посочените разпоредби и как, къде и по какъв начин К. ги е нарушил или не ги е изпълнил. Изброяването на тези разпоредби в обвинителния акт е недостътачно, за да бъде направени извод, че всички изброени нарушения са в причинно-следствена връзка, че са „предпоставка за настъпването на съставомерния резултат”, както приема ОП Ловеч.

Съдът призна подсъдимия Д.Х.В. за невиновен в това да е на 27 юни 2013 година, около 15.20 часа, в местността „****", в землището на село ****, Ловешка област, при управление на товарен автомобил марка „Прага" с рег.№ ***, собственост на Я.К.К. ***, нарушил правилата за движение по пътищата - член 96 от ЗДвП - „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само", като не взел такива мерки, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. ***, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава за престъплението по чл.343, ал. 1, б. „в" от НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

За да е налице осъществен състав по посоченото престъпление, следва В. виновно да е нарушил разпоредбата на  член 96 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. ***. Тази инстанция намира, че не  е налице виновно нарушение от В. на разпоредбата на чл.  96 от ЗДвП, поради което го призна и оправда за престъплението по чл.343, ал. 1, б. „в" от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

По делото е установено, че „В., управлявайки товарния автомобил, изкачил стръмнината, спрял на около десетина метра от едно дърво, дръпнал ръчната спирачка и оставил камиона на първа „бавна” предавка, която бил включил преди да предприеме изкачването”. Основателно е становището на адв. Ц., че в случая няма причинна връзка между действията на В. по спиране и обезопасяване на автомобила и неговото потегляне. От гласните доказателства - обясненията на В., показанията на св. Й.П. и М.С., които са управлявали камиона, се установява, че товарния автомобил не е показвал неизправности. На стр. 3 от обвинителния акт е цитирано от прокурора и се поддържа в съдебно заседание, че „в момента, в който пострадалия С. се е качил на дясната степенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, най - вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка на скоростната кутия”. На същата страница е отбелязано „Възможно е това да се получи следствие на допълнителното нарастване на въздействието при качването на пострадалия отдясно на кабината, и/или в комбинация с възникване на колебания  /отклонения/ на кабината при това качване”. Съдът споделя тезата на адв. Ц., че автотехническите експертизи са назначени с конкретни задачи и вещите лица следва да дадат категоричен отговор на поставените въпроси, като един от въпросите  е - причина за потеглянето на товарния автомобил. Експертизите не са доказателство или доказателствено средство, а способ за доказване / чл. 136, ал. 1 от НПК/ и служат за проверка на други доказателствени източници – гласни, писмени и веществени, чрез използване на научните методи и специалните знания на експертите. С употребените изрази в заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи и възприети от прокурора в обвинителния „най – вероятна причина”, „възможно е” не е даден категоричен отговор на въпроса за причината за потегляне на автомобила. Известно е, че обвинителния акт не следва да съдържа изрази, които да поставят под съмнение виновността на подсъдимия, каквито са налице в конкретния казус.  Както бе посочено на стр.   26, 27 и 28   по повод възражение на адв. Г. по делото не е установено и не са налице никакви доказателства какво точно е направил пострадалия след като се е разделил с подсъдимия В. и св. Й.С. и  е тръгнал да вземе вода.  В. и П. чули звук „изхъркване”, след това друг, наподобяващ „изскръцване" и след секунда - две „трясък" от удар в дърво. След като В. и П. се върнали, те видели, че камиона е потеглил назад, предното дясно колело било върху  дървото, което било на около десет метра от мястото, на което бил паркиран товарния автомобил. Те намерили пострадалия М. С. паднал зад дървото, като главата му била надолу, краката му били на около метър от каросерията на камиона и от носа му протекла кръв. Тази фактическа обстановка е приета с обвинителния акт и е възприета от съда. Основателно е становището на адв. Ц., че мястото, където е спрян товарният автомобил, вещите лица заявяват и прокурорът го вписва на стр. 4, че наклонът е 41-42 градуса, което е в горната граница на преодолимия надлъжен наклон, не налице несъответствие на наклона на мястото, където е спрян автомобилът. Товарният автомобил е паркиран и предния ден и не е потеглил сам. От обясненията на В. и св. Й.С. П. се установява, че от паркирането на товарния автомобил до изскърцване на спирачките е период от време и не е потеглил. Съдът по изложените съображения приема, че не е налице виновно нарушение от В. на разпоредбата на чл. 96 ЗДвП.

Дори да се приеме тезата на вещите лица, за която не са налице каквито и доказателства, че „в момента, в който пострадалия С. се е качил на дясната степенка на камиона и се е надвесил през отвореното стъкло вътре в кабината, за да вземе туба с вода, най - вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона е самоизключване на включена предавка на скоростната кутия”, то В. също не следва да носи наказателна отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК – не  е виновно извършено деянието, когато деецът не  е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. По делото безспорно е  установено, че пострадалия   е бил пил и в кръвта му е установено етилов алкохол – 1,6 промила, което е на крайна фаза на първа степен на алкохолно опиване. Какви действия е извършил – дали е докоснал скоростен лост -  по делото няма събрани доказателства. В. не е имал основание да счита, че товарния автомобил е неизправен и подсъдимият не е имал знание за „технически неизправен товарен автомобил със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система”, както се твърди от обвинението. Той няма вменени нарушения за правила за безопасност и неизправността на товарния автомобила. От събраните доказателства се установява, че В. е взел всички мерки товарния автомобил да не потегли сам, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда за престъплението по чл.343, ал. 1, б. „в" от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като деянието му не съставлява престъпление.

В съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски от ОД на МВР – Ловеч в размер на сумата от 3079.98 лева /три хиляди седемдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./ и от Окръжен съд – Ловеч в размер на сумата от 1396.69 лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и шестдесет и девет ст./, остават за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :