РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Търговище, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500143 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 143/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез своя процесуален представител адв. Н.М. против
Решение № 260006/01.04.2022 г., постановено по гр.д. № 444/2019 г. на
Районен съд – Омуртаг, с което е отхвърлен предявеният от „Енерго - Про
Продажби” АД, против Б.С. К. /с предишни имена Д. А. С./, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, с който се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1950,52 лева, представляваща главница за незаплатена цена за ползване на
ел.енергия по фактура № **********/21.06.2019 г. на стойност 1950,52 лв.,
начислена в съответствие със становище от 20.06.2019 г. за начисляване на
допълнителна ел. енергия за периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г. в общ
размер от 10540 кВтч., за обект на потребление: находящ се в Б. 7917 с
клиентски № ********** и абонатен № ******, като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявеният от „Енерго - Про
Продажби” АД, против Б.С. К. /с предишни имена Д. А. С./, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, с който се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
43,34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактура №
**********/21.06.2019г., начислена за периода от 01.07.2019 г. до 19.09.2019
1
г., като неоснователен и недоказан.
С обжалваното решение “Енерго - Про Продажби” АД е осъдено на осн.
чл. 78, ал. З от ГПК, да заплати на Б.С. К. /с предишни имена Д. А. С./,
направените от последния деловодни разноски в размер на 300,00 /триста/
лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение на един
адвокат по представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
С доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост,
нарушение на материалния и процесуалния закон и превратно тълкуване на
събраните доказателства, въззивникът моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Въззивникът преповтаря изцяло доводите си,
наведени в исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
В допълнение прави анализ на събраните доказателства в хода на
първоинстанционното производство. Според въззивника от показанията на
разпитания по делото свидетел Г. се установява, че Констативен протокол №
1400860/20.06.2018 г. е съставен от свидетеля при извършване на проверка на
обекта в с. Б., като в хода на проверката е констатирана разлика в регистъра
на отчетената енергия в сбора от нощната и дневната тарифи сравнено с общо
отчетената енергия, преминала през електромера. Въззивникът твърди също,
че от заключението на вещото лице по извършената съдебнотехническа
експертиза се установява, че е имало записана невизуализирана на дисплея на
електромера електрическа енергия, която не е било възможно да бъде
съобразена при ежемесечните отчети на електромера. Според въззивника от
експертизата се установява също, че допълнително начислената по
процесната фактура енергия е аритметично вярно изчислена като парична
стойност, а присъединителните съоръжения позволяват това количество
енергия да бъде доставено до абоната. Въззивникът също претендира и
сторените във въззивното производство разноски.
Писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата
страна Б.С. К. не е постъпил.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалният си представител
адв. Н.М. поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд, като бъде постановено ново решение,
с което да уважени предявените искове като основателни и доказани.
Претендира и сторените в настоящото производство разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Безспорно е по делото, че ответникът Б.С. К. /с предишни имена Д. А.
С./ от с. Б., общ. О. е в облигационноправни отношения с ищцовото
дружество в качеството си на абонат за битови нужди на електроенергия за
обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ се в с.
Б., общ. О., като от преиетата справка за потребление, представена от ищеца е
видно, че тези отношения датират поне от 11.01.2017 г. От приложените по
2
делото материали по ЧГД № 354/2019 г. се установява, че ответникът е
променил имената си на Б.С. К. на 13.01.2017 г. На 20.06.2018 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили техническа проверка на СТИ,
което обслужвало описания по-горе обект. За извършената проверка на СТИ
бил съставен констативен протокол № 1400860 от 20.06.2018 г., приложен по
делото, в който е отразено, че в обекта била консумирана ел. енергия – общо
количество от 10540 кВТч. в тарифа 1.8.3., която не е заплатена. Предвид тази
констатация СТИ било снето, запечатано с безшевна торба, подменено с ново
и изпратено за експертиза в БИМ.
Видно от приложения Констативен протокол от метрологична
експертиза № 1134/14.06.2019 г. – т. 5, в рамките на извършената експертиза
при софтуерно четене била установена външна намеса на тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3., общ
0010540,739 кВТч., която не била визуализирана на дисплея. След
извършване на експертизата от служител на ищцовото дружество –
специалист ЕК, било изготвено становище от 20.06.2019 г., одобрено от
началник отдел „КЕК“, за начисляване на електрическа енергия, във връзка с
цитирания протокол, с което било одобрено начисляването на общо
количество ел. енергия от 10 540 кВТч. за периода от 21.06.2017 г. до
20.06.2018 г. за обект с клиентски № ********** и абонатен № *********. В
становището е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Съобразно посоченото становище ищцовото
дружество издало Фактура № ********** от 21.06.2019 г. за сумата от
1950,52 лв., представляваща стойността на коригираното количество ел.
енергия за периода 21.06.2017 г. до 20.06.2019 г. за посочения обект.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Е. П. Г. заявява, че
Констативен протокол № 1400860/20.06.2018 г. е съставен от него при
извършване на проверката в обекта. Посочва, че при тази проверка,
извършена от него и колегата му, вече пенсионер, двамата констатирали, че в
електромера на обекта има натрупана енергия в друг регистър. Свидетелят
описва, че те свалили електромера, поставили го в безшевна торбичка и го
изпратили „за метрология“. Посочва, че доколкото си спомня собственикът на
обекта го нямало и поради това двама свидетели подписали протокола.
Свидетелят заявява, че не може да си спомни точно в коя тарифа имало
натрупана ел. енергия, като излага предположение, че натрупването е било в
третата тарифа, тъй като най-често имало там натрупване. Е. Г. уточнява в
показанията си, че електромерите имали няколко регистъра за отчитане на ел.
енергията, като на дисплея се виждали само за нощна и дневна тарифа, а
другите били скрити и само „с прочитане с лаптоп“ можело да се видят, както
и че в нулевия регистър – 1.8.0., се сумират всички тарифи и било нормално
да има само дневна и нощна, т.е. да е отчетен сбора от тях, а в скрития не би
трябвало да има показания. Сочи също, че в случая била констатирана
разлика в сбора от нощната и дневната тарифа и отразеното в нулевия
регистър, като сборът от нощната и дневната бил по-малък от отчетената
обща енергия. При преценка на свидетелските показания съдът не намира
причини, поради които да не даде вяра на същите. Действително, свидетелят е
в трудово правоотношение с ищцовото дружество, но неговите показания
3
кореспондират с описаното в съставения протокол за проверка. В показанията
си свидетелят изцяло потвърждава отразената в този протокол констатация за
запис на ел. енергия в регистър 1.8.3. Дадените показания са ясни, логични и
последователи, а това, че свидетелят не помни всички факти е логично, с
оглед отдалечеността във времето на извършената проверка и фактът, че тя не
е единствената извършена от свидетеля, предвид местоработата му. Ето защо,
съдът не намира причини да не кредитира показанията на свидетеля Г.
Според заключението по извършената по делото съдебнотехническа
експертиза начинът, по който е бил свързан процесният електромер, описан в
констативния протокол позволява същият да измери цялата доставена до
ответника електроенергия, като съгласно констатциите на КП №
1400860/20.06.2018 г. и КП №1134/14.06.2019, не са констатирани механични
повреди по кутията, клемите и клемния блок на електромера, както и промяна
в схемата му на свързване към преносната мрежа, но има данни за
неправомерна намеса върху СТИ, която се състои в неправомерна софтуерна
промяна на тарифната схема на електромера - същата е променена, като част
от преминалата през СТИ електроенергия е записана в невизуализиран и
неотчитан регистър 1.8.3.
Посочено е в заключението, че електроенергията, преминала през
процесния електромер е регистрирана от измервателната схема на СТИ и е
записана в съответните регистри, като е налице електроенергия, записана в
невизуализирания регистър 1.8.3, което не позволява отчитането й при
ежемесечните отчети, като изрично е посочено, че тъй като отчитането на
електромерите се извършва визуално, от LCD дисплея на електромера,
невизуализирането на регистър 1.8.3 не позволява същата да бъде отчетена в
пълен размер от лицето извършващо ежемесечният отчет. В заключението си
вещото лице е взело предвид записаното в сумарния регистър 1.8.0 общо
количество електроенергия в размер на 21243 kWh и преизчислявайки по
определена формула, е стигнало до извода, че при максимално натоварване на
мрежата това количество ел.енергия може да бъде доставено на абоната за
приблизително 1532 часа или 64 денонощия. Тъй като наличието на запис в
регистър 1.8.3 в случая било ненормално, вещото лице приема, че има
осъществена неправомерна промяна в тарифната схема на електромера, която
промяна се извършва при наличието на специализиран софтуер, през
оптичния порт и не е необходимо да се разпломбира електромера, за да се
получи достъп до вътрешността му.
Според заключението стойността на допълнително начислената по
фактура № **********/21.06.2019г., ел. енергия в размер на 10540 kWh, е
аритметично вярно изчислена съобразно действащите към момента решения
на КЕВР на база цена на електроенергията закупувана от оператора на
разпределителната мрежа за покриване на технологичните разходи и
допълнителните мрежови услуги. В констативно - съобразителната част на
заключението е посочено, че изчисленията са направени съгласно чл. 51
ПИКЕЕ по цени на електроенергията, по които доставчикът я закупува за
технологични разходи и съответните мрежови услуги. Посочено e в
заключението, че присъединителните съоръжения позволяват записаната в
регистрите на електромера ел. енергия, констатирана при софтуерното
прочитане на паметта на СТИ, да бъде доставена до абоната.
4
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Въззивният съдебен състав намира, че в настоящия случай не са били
налице основанията за коригиране на сметката на ответника.
Към момента на установяване на натрупаната в скрития регистър 1.8.3.
енергия, са действали старите ПИКЕЕ, като чл. 48 от тях е бил действащ до
отмяната му на 23.11.2018 г. - съгласно чл. 195 ал. 1 вр. с чл. 194 АПК с
решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г., 5 чл. с-в, влязло в
сила на 23.11.2018 г. (ДВ бр. 97/23.11.2018 г.). Към момента на извършване на
корекцията, тази норма е била отменена. В нея е посочено, че в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът
на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но
не по-дълъг от 90 дни. В случая периодът надхвърля многократно
предвидения в разпоредбата такъв от 90 дни, а именно електроенергията е
начислена за период от една година.
В случая ищецът е приложил при начисляването на дължимите суми за
електроенергия чл. 50 ПИКЕЕ (отм.), макар и да твърди, че проверката е била
по реда на чл. 48 ПИКЕЕ (отм.). В чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) е посочено, че в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката, до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година. В тази разпоредба става дума за
допуснати технически грешки, при които в информационната база данни на
доставчика, се въвеждат параметри на измервателна група, различни от
договорените между страните. Именно това води до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества електрическа енергия. Само в тези
случаи операторът може да коригира разликата между отчетените количества
енергия и реално преминалите на посоченото основание, а не когато става
въпрос на практика за софтуерна намеса в СТИ, при което то не отчита на
видимите регистри на дисплея действителното количество енергия. Корекция
на сметката, така както е направена от ищеца е недопустима и на това
основание.
В цялата приложена по делото кореспонденция, която изхожда от
ищеца, той не е уведомил ответника на какво правно основание се прави
корекцията, въпреки исканите обяснения. Тези твърдения, че това се прави на
основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, се дават едва в хода на исковия
процес. Същото се отнася и до твърдението, че сумата се дължи и на
основание ЗЗД, поради това, че е потребена и доставена реално повече
енергия, отколкото е отчетена на видимите за потребителя тарифи на СТИ и
съответно заплатена.
5
В тази връзка, РС-Омуртаг е изложил мотиви, които напълно се
споделят от въззивната инстанция, и съдът препраща към тях на осн.чл. 272
от ГПК.
Остава да се отговори на въпроса, предвид и оплакванията във
въззивната жалба, дали тази сума се дължи по силата на сключения между
страните договор и съобразно ОУ на енергийния доставчик.
В тази връзка следва да се посочи, че на съда са известни цитираните в
жалбата решения на ВКС, съгласно които при неправомерно въздействие
върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената ел.енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното въздействие
върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при
енергоразпределенителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД, приемайки че при липсата на специална
регламентация на процедурата и начина на изчисляване в отчитането й от
СТИ, то съдебната процедурата по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на крайните потребители.
Т.е. в тежест на ищеца е да установи дали отчетената в Тарифа 1.8.3 ел.
енергия е действително доставена и изразходвана от ответника. В тази връзка,
от заключението на вещото лице се установява, че енергията е отчетена в
невидим за потребителя елемент от СТИ и може да се установи само със
съответната техника и софтуер. Отчитането на това място, в тази тарифа
означава, че енергията не е отчетена на видимите тарифи. Т.е. установява се,
че не може да има съвпадение и двойно отчитане на едни и същи количества.
Параметрите на СТИ обаче не позволяват да се установи точният период,
както и през коя част на денонощието е станало това. Т.е. не е ясно тази
енергия по какви цени следва да бъде заплащана. Не бяха представени
доказателства кога и с какви показатели – на дневна, нощна и на скритата
тарифа 1.8.3. е бил монтиран процесният електромер. Поради това, съдът не
може да приеме, че ищецът е провел пълно доказване на факта, от който
черпи правата си. От заключението на вещото лице не се установява при
монтирането СТИ да е било с нулеви показатели в Т 1.8.3. Във видимите
показания (дневна и нощна тарифи) може да няма нищо отчетено, а в
скритата за потребителя тарифа да има неизвестно колко количества.
От друга страна /с оглед на съдебната практика, на която се позовава
ищеца - решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. и решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III о./, дори и да се приеме,
че това количество се е натрупвало през целия период на измерване с това
СТИ, от датата на монтажа до датата на демонтажа, то не е ясно как следва да
се изчисли заплащането. Възможно е това натрупване, ако наистина е станало
след монтажа на електромера да е било само денем, само нощем и на
различни цени през отделни периоди всяка календарна година. Съдът няма
как да определи при това положение по кои цени да изчисли
електроенергията. Във всички случаи обаче каквито и да са тези цени, те
следва да бъдат най-благоприятни за потребителя, който винаги е поставен в
6
по-неизгодната позиция.
Доказателства по делото обаче за подобни изчисления няма. Но и съдът
не би могъл да уважи иска дори и частично именно поради изложеното по-
горе, че не е доказано обстоятелството за нулеви показатели на скритата
тарифа 1.8.3., при монтажа на СТИ, въобще липсват доказателства за датата
на монтаж и показанията на електромера, за да е безспорно, че именно след
монтажа на СТИ на ответника е била натрупана енергията в скрития регистър.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо и правилно.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/01.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 444/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, като допустимо, правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7