№ 938
гр. Варна, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20233100500766 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба от Община Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 3865/08.12.2022 г., постановено по гр. дело
№ 18425/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която общината е
осъдена да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес: *******, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 9 000 лева, представляваща
дължимо от ответника, като възложител на работата по поддръжка на
общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г.
увреждане от спъване на тротоара при пресичане на бул. ******, изразяващи
се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от датата на увреждането (31.03.2021г.) до окончателното й
изплащане.
Насрещна въззивна жалба от Б. Г. А. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу горното решение В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен за сумата от 3000 лева, съставляваща разликата над 9000 лева до
претендираните 12 000 лева, предявения от нея иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
за осъждането на ответника, като възложител на работата по поддръжка на
общинските пътища и тротоарите, да й заплати сумата от 12 000 лева –
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие
1
настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичането
на *****, изразяващи се в причинените болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането (31.03.2021 г.) до
окончателното й изплащане.
В жалбата на Община Варна са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните доказателства, в резултат на което решението в осъдителната му
част е и необосновано.
Твърди, че по делото не е установено мястото на настъпването на
процесния инцидент, доколкото в искова молба са изложени твърдения, че
увреждането е настъпило на тротоар, а според показанията на свидетелката Н.
Г. /дъщеря на ищцата/ ищцата се е спънала и паднала „на плонж“ на средата
на шосето. Твърди се също, че липсват доказателства, от които да бъде
направен безспорен и категоричен извод за наличието на процесната
неравност – надигната от корените на дървета тротоарна плочка. Изводът на
съда в тази насока е изграден единствени въз основа на показанията на
свидетелката Н. Г. /дъщеря на ищцата/, без да бъде съобразено, че
свидетелката не е била очевидец на твърдяния инцидент, не се е намирала на
мястото където се твърди, че е настъпило увреждането и не е възприела
лично злополуката. Неправилно са кредитирани като достоверни показанията
на сочената свидетелка, като преценката им не е съобразена с разпоредбата на
чл. 172 от ГПК и не е отчетена заинтересоваността на свидетелката, която е
дъщеря на ищцата, като в тази насока не са изложени мотиви от
първоинстационния съд.
Наведени са и оплаквания, че неправилно е счетено за неоснователно
вързаржението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от страна
на ищцата за настъпването на вредите, както и че при определяне на
обезщетението е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД принцип.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника
част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в
условията на евентуланост – обезщетението за пнеимуществени вреди да бъде
намалено.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната
страна – ищцата Б. Г. А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита решението в обжалваната от ответника по иска част за
правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.
В насрещната въззивна жалба са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е
в нарушение на материалния закон при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка
и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението в тази
част е и необосновано. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди е нарушена нормата на чл. 52 ЗЗД. Не е съобразено, че
2
в случая оздравителният период е продължил по – дълго от обичайния за
подобен вид травми, не е съобразено също, че и към настоящия момент е
налице затруднение в движението на левия горен крайник на ищцата, което
ще остане завинаги и ще и ще й се налага да ползва помощ от друго лице. Не
са съобразени и икономическите условия в страната при настъпването на
увреждането, както и съдебната практика относно размера на обезщетението
в подобни случаи.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата
част и за постановяване на друго, с което искът й за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер.
В съдебно заседание всяка страна чрез процесуален представител
поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Б. Г. А. от гр. Варна е навела следните
твърдения:
На 31.03.2021 г. около 16 ч. е пресичала *****, близо до дома си, за да
се срещне с внучката си З.В., която се задавала от отсрещната страна. Двете
платна на булеварда са разделени от тротоар с ширина от около 40 метра, в
който са оформени градинки за отдих и пейки. След като се качила на
тротоара и направила наколко крачки, ищцата се спънала в надигната от
корените на дърветата плочка и паднала на земята. Участъкът от тротоара,
разделящ двете платна на булеварда, където е паднала ищцата, е опасен –
много плочки са надигнати от корените на дърветата, а други плочки са
пропаднали. При падането ищцата почувствала остра болка в рамото; при
прибирането си у дома накуцвала, но основната болка била в рамото. След
падането цяла нощ изпитвала силни болки в лявата ръка и рамото. На
следващия ден потърсила медицинска помощ и при прегледа се установило,
че ищцата има счупване на лявата раменна кост. След поставената диагноза
първоначално наблюдаващият лекар предписал оперативно лечение с
поставяне на планка и щифтове, обаче поради напредналата възраст на
ищцата и наличието на белодробна фиброза, счупеният крайник е бил
обездвижен и е предписано стационарно лечение. Освен счупената раменна
кост пострадалата е била с кръвонасядания и синини на ударената страна.
Твърди, че в последващия период на лечение за ищцата са се грижили дъщеря
й и внучката й, като през това време не можела сама да се обслужва, била
обездвижена и се нуждаела от постоянна помощ и грижи. Във връзка с
обездвижването се обострили дихателните проблеми и белодробната
фиброза, и често вдигала високо кръвно налягане. Излага, че към настоящия
момент продължава да се възстановява от травмата, като движенията на
травмираната й лява ръка са силно ограничени и болезнени. Провежда
рехабилитация и приема медикаменти, като не се предвижда някога да
възстанови изцяло подвижността си. Ищцата твърди, че в резултат на
получената травма е преживявала болки и страдания, което са със сила и
интензитет над обичайните, предвид напредналата й възраст и ограничените
3
възможности за възстановяване. Твърди, че нараняванията й са в резултат на
падане по компрометиран участък от тротоар в границите на територията на
Община Варна, която е длъжна да ги поддържа в добро състояние на
основание чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което и общината отговаря за причинените
вреди от неизпълнение на това задължение от служителите й.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждането на община Варна, като възложител на работата по поддържането
на общинските пътища и тротоари, да й заплати сумата от 12 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021
г. увреждане от спъване на тротоара при пресичане на *****, изразяващи се в
причинени болки и страдания, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането (31.03.2021г.) до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
иска си.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален
представител, поддържан в съдебно заседание, ответникът Община Варна
оспорва иска. Твърди, че ищцата е следвало да възприеме опасния участък и
да премине с повишено внимание, особено след като се намира до дома й и тя
е била наясно, че е възможно да е компрометиран. Твърди, че ищцата не е
положила дължимата грижа при пресичане и е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Навежда още, че твърдените от ищцата да са й
причинени вреди са недоказани, евентуално – търпените вреди са с
интензитет в рамките на обичайния за подобенвид травми, поради което и
претендираното от ищцата обезщетение е силно завишено.
Излага, че законна лихва следва да се дължи от датата на исковата
молба, а не от датата на увреждането. Настоява за отхвърляне на иска,
евентуално – за присъждане на обезщетение в размер значително по- нисък от
претендирания от ищцата. Претендира присъжджане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказатества и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представените амбулаторни листи от 15.04.2021 г. и от 16.06.2021 г.,
медицинско направление и фиш за медицински преглед – рентгеново
отделение при ДКЦ „Чайка“ гр. Варна /л. 9-12 от делото на РС-Варна/ се
установява, че на 01.04.2021 год. ищцата е посетила лекар, който й е поставил
диагноза – счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Поставена
имобилизация и е препоръчана терапия. Издадено е направление за
физикална и рехабилитационна медицина.
От удостоверение, изд. от Община Варна /л. 71 от делото на РС-Варна/
е видно, че пътните платна на ******* се намират в два поземлени имота, за
които са съставени актове за общинска собственост.
От заключението на СМЕ от 27.06.2022 год., изслушано в първата
инстанция, неоспорено отстраните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно,и отизявленията на вещото лице в съдебно заседание, се
4
установява следното:
Ищцата е получила счупване/изкълчване в областта на лявата раменна
става в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет реализиран по оста на
левия горен крайник, което може да бъде получено при падане и удар в
подлежащата настилка. Описаното увреждане обуславя трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за продължителен период от време, което
е затруднение налице и към момента на извършения от в. л. преглед на
ищцата на дата 24.06.2022 год. При получаване на такова увреждане се налага
обездвижване на левия горен крайник, ползване на обезболяващи лекарствени
средства и помощ от други лица за осъществяване на ежедневните нужди.
Увреждането на ищцата е наложило провеждане на рехабилитация с цел
раздвижване, като по време на същото се е развило остро възпаление на
белодробния паренхим, което е наложило провеждане на антибиотично
лечение и при наличното заболяване – белодробна фиброза, е наложило
непрекъснато кислородно лечение с цел поддържане на нормална суторация.
Трамватичното увреждане е приключило своя оздравителен процес, който
обичайно за този вид травми е в рамките на 4-5 месеца. Към настоящия
момент е налице силно ограничено движение в областта на лявата раменна
става, което предвид възрастта на пострадалата и изминалото време от
получаването на травмата, ще остане завинаги. Това ограничение в
движенията на лявата ръка ще продължава да налага ищцата да ползва помощ
от друго лице. Основната функция на крайника е възстановена, но е налице
силно ограничение в движението на лявата раменна става. При такива
увреждания обичайно се извършва оперативно лечение – открита репозиция с
метална фиксация, имобилизация и последваща рехабилитация, но според в.
л. в настоящия случай не е необходимо провеждането на такова.
От показанията на свидетелката Н. Г. П., дъщеря на ищцата, се
установява следното:
Свидетелката узнала за инцидента от дъщеря си, която й се обадила.
Свидетелката се прибрала у дома и видяла ищцата, която не можела да става
и да върви, имала синини, била уплашена. Разказали й, че ищцата е нямало от
къде да мине, спънала се в надигната от корените на дърветата плочка и
паднала по средата на шосето. Отишли на рентген и се установило, че ръката
е лошо счупена. Отишли в болница, но отказали операция и обездвижили
ръката. Свидетелката обслужвала ищцата 40 дни, която през това време не
можела нищо да прави. Била цялата в синини. Тръгнала на рехабилитация, но
след второто посещение се заразила и в момента е на кислород денонощно.
Цялостно ищцата се влошила и вече почти не можела да върви. Разказва, че
при инцидента много хора са помогнали когато майка й паднала.
От показанията на свидетелката Й.Г.К. /без родство и дела със
страните/, се установява следното: В края на месец март 2021 год.
свидететелката е била в кв. Чайка, гр. Варна, управлявала лек автомобил по
ул. Ал. Стамболийски, карала бавно, търсела място, където да паркира.
Докато се движела, видяла жена да пада на тротоара. След като паркирала,
свидетелката се приближила към падналата жена и установила, че е ищцата;
до нея била и внучката й З.В., която се била притекла на помощ на баба си;
5
събрали се доста хора. Според свидетелката тротоарът, където се е спънала и
паднала ищцата, е доста натрошен, има големи дървета и корените се подават
над плочките.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките, тъй като същите
отразяват техни преки впечатления; свидетелката Й.К. е незаинтересован
свидетел и е очевидец на злополуката, а показанията на свидетелката Н. П. се
подкрепят от писмените доказателства (обсъдените по – горе медицински
документи), както и от показанията на свидетелката К., като от друга страна
по делото няма нито едно доказателство, което да е в опровержение на
показанията на двете свидетелки или да ги поставя под съмнение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52
ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищцата
да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие
на следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, изпълняващо възложена му работа; причинени вреди –
имуществени или неимуществени; причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя. В чл. 45, ал.
2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49
ЗЗД е обективна, безвиновна. В тежест на ищцата е да установи обективните
елементи от фактическия състав на деликта.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
от лошото качество на тротоара между двете платна на бул. Александър
Стамболийски“ в гр. Варна, кв. Чайка, следователно причина за увреждането
е начина на поддържането и стопанисването на тротоара.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от
2000 г.) с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване преминават в собственост на общините. В чл.
31 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на
същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във
връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието
и изправността на пътната настилка в населените места.
С цитираните разпоредби е вменено задължение на ответника Община
Варна да поддържа улицата и тротоара към нея в изправно състояние, както и
да сигнализира незабавно за наличието на препятствие.
6
Установено е по делото, че улицата, съответно и тротоарът към нея, на
който е станала злополуката, е собственост на Община Варна, който факт не
се оспорва от общината, поради което и тя се явява и стопанин на улицата и
на тротоара и следователно е задължена да ги поддържа в изправност и
обезопасени.
́
От показанията на свидетелките Н. П. и Й. К. е установено, че ищцата
се е спънала в надигната от корените на дърветата тротоарна плоча и е
паднала, в резултат на което е получила и травма /счупване на лявото рамо/.
Установено е също и виновно бездействие на лицата, на които общината е
възложила поддържането на тротоара в изправност /които в случая не са
изпълнили задължението си да поддържат в изправност тротоара – общинска
собственост или да обозначат наличието на препятствие/, като за противното
не са ангажирани никакви доказателства от ответника; установено е също, че
именно заради лошото качество на тротоара и виновното бездействие на
лицата, на които общината е възложила поддържането на тротоара в
изправност, на дата 31.03.2021 год. ищцата е получила описаната травма –
счупване на лявата раменна кост, в резултат на което е претърпяла и
неимуществени вреди.
От изложеното се налага извода, че вредите са причинени в резултат на
виновното бездействие на лицата, на които общината е възложила
поддържането на тротоара в изправност, като възраженията и доводите на
ответника, че не е установено противоправно поведение на лицата, на които е
възложил поддържането в изправност на тротоара, изразяващо се в
бездействие, както и възражението му за липса на причинна връзка между
противоправното поведение на лицата, на които е възложил поддържането на
тротоара в изправност и вредите, наведени в отговора му на исковата молба и
поддържани и във въззивната му жалба, настоящият състав намира за
неоснователни.
С оглед изложеното съдът намира, че са осъществени обективните
елементи от фактическия състав на деликта – вреди, противоправно
поведение и причинна връзка между противоправното поведение и вредите,
което обосновава и ангажиране на отговорността на общината за вреди, на
основание чл. 49 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът приема следното:
Установено е, че при инцидента на 31.03.2021 год. ищцата е получила
получила счупване в областта на лявата раменна става, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за продължителен период
от време. Обичайният оздравитилен период за травми от подобен характер е
около 4 – 5 месеца. Установено е също, че в резултат на получената травма
ищцата е търпяла силни болки в продължителен период от време, за което е
приемала и болкоуспокояващи медикаменти; за период от около 40 дни
ищцата не е била в състояние да се обгрижва сама и се е нуждаела изцяло от
чужда помощ при извършване на елементарните ежедневни дейности,
включително и за обслужване на личната си хигиена. Установено е още, че и
7
след приключилото лечение, понастоящем е налице силно ограничено
движение в областта на лявата раменна става, което ще остане завинаги и ще
изисква ищцата да ползва помощ от друго лице. Установено е също, че освен
силните физически болки ищцата е търпяла и психически страдания –
неудобство и унижение от безпомощното си състояние, в което се е намирала
около месец и половина след инцидента, заради необходимостта да разчита на
грижите на други хора, макар и нейни най-близки, за задоволяване на
елементарните си битови и хигиенни нужди, т. е., злополуката се е отразила
тежко върху обичайния начин на живот на ищцата за дълъг период от време.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критетия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. /Раздел ІІ-ри от
Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др.
Съвкупната преценка на изложените по – горе факти, при отчитане на
възрастта на ищцата към момента на увреждането (81 год.) и на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че за обезщетяване на
установените неимуществени вреди ще е справедливо ищцата да получи
парично обезщетение в размер на 12 000 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52
от ЗЗД е обезщетение в размер на 12 000 лева.
Възражението на ответника, че с поведението си ищцата е допринесла
за настъпването на вредите, настоящият състав счита за неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали.
По делото не са ангажирани доказателства, непосредствено преди
злополуката ищцата да е имала поведение, което да обоснове извод за
съпричиняване от нейна страна за настъпването на вредоносния резултат. Не
е имало причини ищцата да се движи по процесния участък /тротоара/ с
повишено внимание, доколкото не е имало обозначение за възможността на
тротоара да има препятствие от този вид. Няма данни ищцата да е била в
нетрезво състояние, под влияние на медикаменти, да има проблеми със
зрението или да е имала поведение извън обичайното (да върви с по-висока
скорост, да бяга или др.), което да налага извод, че е допринесла за
настъпилите вреди. Ищцата не е била длъжна да предвиди, че движейки се по
тротоара има възможност да се спъне в повдигна откорените на дърветата
плочка, чието място не би следвало да бъде там, ако участъкът отговаря на
обичайните изисквания за тротоар или е обезопасен от ответника по
подходящ начин.
8
По изложените съображения искът почл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е
основателен подлежи на уважаване в цялост.
Горното налага, решението в частта му, с която искът е отхвърлен за
разликаата над 9000 лева до претендираните 12000 лева да се отмени и да се
постанови друго, с което искът да бъде уважен за пълния предявен размер.
Обжалваното решение в частта му, с която искът по чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД е уважен до размера на сумата от 9000 лева е правилно и следва да бъде
потвърдено в тази част.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените
доказателства в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на сумата от 2717, 50 лева.
Съобразно изхода от делото на ответника по иска разноски не се
присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3865/08.12.2022 г., постановено по гр. дело №
18425/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за
сумата от 3000 лева, съставляваща разликата над 9000 лева до
претендираните 12 000 лева, предявеният от Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес:
******* срещу Община Варна, иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на
ответника, като възложител на работата по поддръжка на общинските пътища
и тротоарите, да й заплати сумата от 12 000 лева – обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, вследствие настъпило на 31.03.2021 г.
увреждане от спъване на тротоара при пресичането на *****, изразяващи се в
причинените болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането (31.03.2021 г.) до окончателното й изплащане, както и в
частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: *****, представлявана от кмета на
общината, да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес: *******, на
основание чл. 49,вр.чл. 45 ЗЗД, допълнително сумата от 3000 лева /три
хиляди лева/, представляваща дължимо от ответника, като възложител на
работата по поддръжка на общинските пътища и тротоарите, обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпило на
31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичане на бул. ******,
изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на
увреждането (31.03.2021г.) до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3865/08.12.2022 г., постановено по гр.
дело № 18425/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която
Община Варна, с адрес: *****, представлявана от кмета на общината, е
осъдена да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес: *******, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 9 000 лева /девет хиляди лева/
9
представляваща дължимо от ответника, като възложител на работата по
поддръжка на общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпило на
31.03.2021 г. увреждане от спъване на тротоара при пресичане на бул. ******,
изразяващи се в причинени болки и страдания, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.03.2021г.) до
окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: *****, представлявана от кмета на
общината, да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********, с адрес: *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2717, 50 лева /две хиляди седемстотин
и седемнадесет лева и 50 ст./ -разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10