№ 260423 / 25.11.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 3010 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Предявен е от Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес: xxxx , представлявано от министъра на вътрешните работи срещу Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx осъдителен иск със следния петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на МВР сумата от 460,00 лв., представляваща неправомерно получено от него за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. възнаграждение от Софийския апелативен съд и от Софийския градски съд в лично качество/като физическо лице/, във връзка с извършените в изпълнение на служебните му задължения експертизи.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
Във връзка със заповед № 8121з-1230/29.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи е извършена проверка от дирекция ,,Инспекторат‘‘-МВР, относно действията на служители на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология/НИКК/ при прилагането на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. на Министерство на правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лице/Наредба № 2/2015 г./.Проверката е приключила с доклад на дирекция ,,Инспекторат‘‘-МВР, в който са констатирани неправомерни действия на служители на НИКК, измежду които е и Е.И.К..
Твърди се,че ответникът К. е заемал различни длъжности в НИКК.
При явяването си пред съд като вещи лица служителите на НИКК не ползват отпуск по чл. 62, ал.1, т.4 от ЗДС или чл. 157, ал.1, т.4 от КТ и се явяват в съдебни заседания в рамките на установеното работно време/освен когато по изключение са призовани да се явят на дата, в която ползват отпуск по други причини/.
Респективно когато вещи лица-служители на МВР са изготвили експертизи и се явяват пред съда във връзка с дадено от тях експертно заключение, изготвено в качеството им на служители на НИКК, за времето на съдебното заседание те изпълняват служебните си задължения и съответно получават възнаграждение от МВР.
Твърдяното неоснователно обогатяване на ответника се състои в това, че той едновременно е взел трудово възнаграждение от бюджета на МВР и са му изплатени неправомерно суми в размер от 460,00 лв. от бюджета на САС и СГС, които не му се следват, за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. Тази сума е следвало да бъде получена от МВР, тъй като ведомството е направило съответните разходи за труд, консумативи, и режийни разноски във връзка с изготвянето на всяка една експертиза.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, с молба да бъдат приети.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът К., чрез упълномощеният си процесуален представител адв.Е.Х. от МАК е подал писмен отговор на исковата молба.
Намира, че искът е недопустим, като предявен от нелигитимна страна. МВР не е процесуално легитимиран да го предяви, тъй като сумите, които се претендират не са изплатени от бюджета на МВР. Те са изплатени от бюджета на СГС и САС, представляващ част от бюджета на съдебната власт-респективно от бюджета на ВСС.
На следващо място искът се оспорва и по основание, като съображенията за това са следните:
Ответникът в периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. работел като експерт в Научноизследователския институт по Криминалистика и Криминология към МВР. Като такъв работи в НИКК и до настоящия момент.
Тези обстоятелства се признават изцяло от ответната страна. Признава също и, че по време на трудовия си стаж е заемал различни длъжности като ,,Експерт‘‘ към НИКК.
Признава, че като вещо лице е участвал в изготвянето на експертни заключения, възложени му от съдилищата в страната.
Признава на следващо място, че за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е получил от Софийски градски съд сумата от 370,00 лв., представляваща възнаграждение за явяването му като вещо лицепо дела в СГС и сумата от 90,00 лв., представляваща възнаграждение за явяването му по дела пред САС в качеството му на вещо лице.
Твърди, че въпросните суми е получил правомерно от СГС и САС, респективно от бюджета на съдебната власт на основание Наредба № 2/2015 г., издадена от Министерството на правосъдието.
В тази връзка счита, че не е увредил или накърнил по никакъв начин бюджета на МВР, поради което и последното не следва да получи сумите, тъй като не е обедняло от неполучаването им.
Поради горното моли МРС да отхвърли изцяло иска.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството. Разгледан по същество, съдът намира иска за изцяло неоснователен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Респективно, вземането с правно основание чл. 59 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки:1./ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2./ обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3./пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването; 4./липса на основание за обогатяването; 5./липса на друг иск/вещен, деликтен, договорен/, с който обеднелият да се защити.
Не е спорно и е видно от представените по делото доказателства, че: отв. К. в исковия период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е работил като служител на МВР и е получил от Софийски градски съд сумата от 370,00 лв. представляваща възнаграждение за явяването му в качеството на вещо лице по дела в СГС и сумата от 90,00 лв., представляваща възнаграждение за явяването му по дела в САС в качеството му на вещо лице. За посочения период ответникът не е бил в законоустановен отпуск, а е получавал възнаграждение от МВР-респективно получавал е едновременно две възнаграждения-едно като служител на МВР, както и възнаграждения, изплащани му от СГС и САС в посочените размери.
Основният въпрос по делото е получените от ответника К. възнаграждения за явяването му като вещо лице в размер на 370,00 лв. и 90,00 лв./общо 460,00 лв./ дали са получени от него с или без правно основание за това, тъй като няма спор, че ги е получил.
Съгласно чл.19 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието на Р. България/наричана по-нататък ,,Наредбата‘‘/, вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. Цитираната разпоредба касае принципното право на вещото лице да получи възнаграждение.
Съгласно чл.21 от Наредбата/отм./ съгласно приложимата редакция, изм.-ДВ, бр. 28 от 2016 г., при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото, освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20,00 лв./без да е определена горна граница/, а при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20 лв./без да е поставена горна граница/. Всички възнаграждения са освободени от съдилищата в полза на ответника именно по наказателни дела.
От горецитираната разпоредба, която е действала към момента на получаване на възнагражденията от ответника К. от СГС и САС, се налага извода, че вещото лице, без оглед на факта, че е служител на МВР, има право да му се заплати възнаграждение за неговото явяване пред съда и изслушване на заключение. Респективно основанието за получаване на сумите от вещото лице-служител на МВР е различно и не се конкурира с правото на МВР да му бъдат възстановени направените разходи за труд, консумативи и режийните разноски, съгласно чл. 22, ал.1 от Наредбата.
Що се касае до новото правило съгласно чл. 22, ал.2 от Наредбата, а именно-всички възнаграждения, включително по чл. 21, когато вещото лице е служител на МВР, да се изплащат на МВР: тъй като е въведено след исковия период/ с изменение в ДВ, бр. 82 от 2018 г./, то същото не следва да намери приложение в процесния случай, тъй като неговото действие е занапред във времето. На разпоредбата не е придадено изрично обратно действие.
В заключение следва да се каже, че обогатяването на ответника е станало на годно правно основание съгласно тогава действащата нормативна уредба и не е довело до обедняване на ищеца, също съгласно приложимата нормативна уредба. Отв. Каймански е имал право да получи възнаграждения и от СГС и САС, освен своята заплата от бюджета на МВР, на осн. 21 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена от Министъра на правосъдието на Р. България.
Мотивиран от всичко изложено по-горе, съдът намира, че осъдителният иск за неоснователно обогатяване, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли в цялост.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв., процесуалният представител на ответника-адв. Е.Х., има право да му се заплати възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-300,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес: xxxx , представлявано от министъра на вътрешните работи срещу Е.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx осъдителен иск със следния петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на МВР сумата от 460,00 лв., представляваща неправомерно получено от него за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. възнаграждение от Софийския апелативен съд и от Софийския градски съд в лично качество/като физическо лице/, във връзка с извършените в изпълнение на служебните му задължения експертизи.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, вр.с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес: xxxx , представлявано от министъра на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адвокат към Адвокатска колегия-Монтана- Е.Х., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: