№ 860
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1924/2018 г.
от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т.
К. Н., ЕГН **********, като майка и законен представител, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г., като е отхвърлил прекия
частичен иск, за разликата над уважения до предявения размер за сумата от
60 000 лева, при обща искова претенция от 80 000 лева, както и акцесорния
иск, за периода от 12.09.2017 г. до 12.12.2017 г.
- сумата от 956 /деветстотин петдесет и шест/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г., като е
отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 1 912 лева, както и акцесорния иск, за периода от 12.09.2017 г. до
1
12.12.2017 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. М. Б. Н. - Т., на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 155 лева;
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса, в размер на сумата от 850 лева и деловодни разноски, в
размер на сумата от 700 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - И.
Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като майка и законен
представител да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 3 498 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца И. Ц. З.,
ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като майка и законен
представител в частта, в която:
- прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /20 000 лева/ до
размер на сумата от 54 000 лева, предявен като частичен за сумата 60 000 лева
при обща претенция от 80 000 лв.;
- прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /956 лв./ до
размер на сумата от 1720.80 лева;
- в частта за разноските;
Жалбоподателят излага доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, като
поддържа, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените от
него неимуществени вреди.
Поддържа, че определеният от първоинстанционният съд размер на
2
съпричиняване от страна пострадалия е завишен и не може да се съпостави в
еднаква степен с приноса на деликвента за настъпването на ПТП и на
вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 34 000 лева и допълнително
обезщетение за имуществени вреди в размер на 764.80 лв., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 12.12.2017 г.
Моли да се присъдят всички направени деловодни разноски, както и
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – И. Ц. З., ЕГН: **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********,
като майка и законен представител е предявил против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
17.04.2017 г., около 19:00 часа, в с. Бистрица, на ул. „Бистришко шосе“, на
около 1000 метра преди края на населеното място в посока гр. София е
настъпило ПТП, между лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ********,
управляван от Ц. И. З., ЕГН ********** и лек автомобил „Опел Астра“, с рег.
№ ********, управляван от С. П. Г., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Рено“,
който се е движил с несъобразена скорост и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където е предизвикал челен удар с насрещно движещия се
автомобил;
- вследствие на удара между автомобилите е получил телесни
увреждания, поради което е бил транспортиран и приет за лечение в
УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ АД – София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед и Констативен протокол;
- лекият автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, управляван от Ц. И. З.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 12.09.2017 г. е предявил писмената претенция за обезщетяване на
вредите, по която ответникът е образувал щета, писмено е поискал да се
представят допълнително доказателства, но не е заплатил обезщетения;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
застрахователното събитие неимуществени вреди в размер на сумата от
60 000 лева, като част от обща претенция,в размер на сумата от 80 000 лева;
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 912 лева, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 12.09.2017 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 65/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
4
че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът е пътувал в лекия автомобил в детско столче без поставен
обезопасителен колан, с което поведение пряко и непосредствено е
допринесъл в много голяма степен за настъпване на вредоносния за него
резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.04.2017
г., около 19:00 часа, около 19:00 часа, в с. Бистрица, на ул. „Бистришко шосе“,
на около 1000 метра преди края на населеното място в посока гр. София е
настъпило ПТП, между лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ********,
управляван от Ц. И. З., ЕГН ********** и лек автомобил „Опел Астра“, с рег.
№ ********, управляван от С. П. Г., ЕГН **********.
Водачът на лекия автомобил „Рено“ се е движил с несъобразена
скорост, загубил контрол върху управлението и навлязъл в лентата за
насрещно движение, където предизвикал челен удар с насрещно движещия се
лек автомобил „Опел“.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
Констативния протокол за ПТП /л. 9/ и писменото заключение на вещото
лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 94.
На водача на лекия автомобил „Рено“ е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление, с което за допуснатите нарушения на правилата
за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“.
Наказателното постановление е влязло в сила – л. 13.
5
Ищецът е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.
Пирогов“ АД – София.
От писмено заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинската експертиза /л. 141/ се установява, че ищецът
вследствие на ПТП от 17.04.2017 г. е получил:
- закрито диафизарно счупване на лявата бедрена кост;
- фрактура (инфракция) в горната част на лявата раменна кост;
Закритото диафизарно счупване на лявата бедрена кост по своите
медико-биологични характеристики представлява трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, който в
случая е 8 месеца.
Фрактурата (инфракция) в горната част на лявата раменна кост е
причинила на ищеца трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая до 4 месеца.
По спешност е поставена временна имобилизация на левия горен
крайник и шина на директна екстензия на левия долен крайник.
След извършване на необходимите изследвания на 19.04.2017 г. е
извършена операция с открито наместване на счупената бедрена кост и
стабилизиране на фрактурата с 2 бр. еластични интрамедуларни пирони.
На 10.10.2017 г. пострадалият е опериран повторно и са отстранени
металните пирони.
Общият лечебен и възстановителен период при ищеца е продължил 8 месеца,
през който период е изпитвал болки и страдания, които са били по-интензивни през
първите два месеца и по време на провеждане на рехабилитацията.
През първите 2 месеца пострадалият не е можел да движи лявата си ръка, тъй
като е била обездвижена, а през първите 3 месеца не е можел да движи левия си крак и
да се придвижва.
Лечението е проведено на постелен режим.
При личния преглед е установено, че ищецът е напълно възстановен и не се
очаква да настъпят бъдещи усложнения. Останали са белези с дължина 7 - 8 см на
лявото бедро, които са трайни и неизменими.
6
За лечението е разходвана сумата от 1 912 лв., която не се поема от НЗОК.
От писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция
комплексна медицинска и автотехническа експертиза /л. 137/ се установява, че ако
ищецът, като пътник е пътувал в лекия автомобил с подходящо за възрастта столче или ако е пътувал с такова
столче и то е било добре закрепено, тялото му е нямало да полети напред и да получи удари в намиращите се пред
него детайли на автомобилното купе и да получи установените увреждания.
Посочените констатации на вещите лица обосноват фактическия извод на настоящия
съдебен състав, че пострадалият с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, в съотношение: 2/3 за водача на лекия автомобил
„Рено“ и 1/3 за ищеца.
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице, извършило
психологична експертиза – л. 100, от което не се установява пострадалият да е получил
психологическа травма.
Лекият автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, управляван от Ц. И. З.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
Ищецът на 12.09.2017 г. е предявил писмената претенция за
обезщетяване на вредите, по която ответникът е образувал щета, поискал да
се представят допълнително доказателства, но не е заплатил обезщетения.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетенията за претърпените от пострадалия неимуществени и
имуществени вреди, както и размерът на приноса на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат.
7
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащ за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, управляван от
Ц. И. З., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото няма съдебен акт, постановен от наказателния съд, който да е
влязъл в сила и да е задължителен за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност с виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
8
Приложено е влязло в сила Наказателно постановление, с което на
застрахования водач, за допуснатото нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и довели до настъпване на ПТП е наложено
административно наказание „глоба“.
Първоинстанционното решение в осъдителната част частично е влязло в
сила.
Посочените обстоятелства обосновават извод, че поведението на
застрахования водач на лекия автомобил „Рено“ осъществява деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Обстоятелствата по делото, че ищецът като пътник не е ползвал детско
столче или е ползвал такова, но то не е било здраво закрепено, вследствие на
което е получил установените телесни увреждания обоснова извод, че с
поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат в съотношение: 2/3 за водача и 1/3 за ищеца.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; вида,
броя и характера на получените травматични увреждания; продължителността
на общия лечебен и възстановител период; извършените две оперативни
интервенции и имобилизация на крайниците; продължителността на периода
от време, в който болките и страданията са били интензивни; отсъствието на
негативни за здравето последици; обществено – икономическите условия в
страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване от 1/3, поради което прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди,
9
предявен като частичен е основателен до размер на сумата от 40 000 лева и
подлежи на отхвърляне до предявения размер от 60 000 лева, при обща
претенция от 80 000 лева.
Прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществени вреди,
съобразно приетото съотношение на съпричиняване и доказаните вреди е
основателен, до размер на сумата от 1 274.66 лева и подлежи на отхвърляне
до пълния предявен от 1 912 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетението за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 - „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
10
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 12.09.2017 г.,
но не е представил необходимите доказателства за да може застрахователят
да се произнесе в срока от 15 работни дни, поради което следва да се присъди
законната лихва върху двете обезщетения, считано от 12.12.2017 г.
С оглед на изложеното жалбата е частично основателна, поради което
следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г., за
разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 40 000 лева и
вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение, в
размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2017 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е прекият частичен иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от
40 000 лева до размер от 54 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г., за
разликата над сумата от 956 лева до размер на сумата от сумата от 1 274.66
лева и вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително
обезщетение, в размер на сумата от 318.66 лева, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2017 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 1 274.66 лева до
11
размер на сумата от 1 720.80 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 781 ал. 3 от ГПК
деловодни разноски, в размер на сумата от 3 498 лева;
- да се осъди ответника да заплати по сметка на Апелативен съд София,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от
1 219.11 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана от
страните част е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора и представените доказателства за направените
разноски, ищецът следва да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, направените в двете инстанции деловодни разноски, общо в размер
на сумата от 1 117.05 лева.
Ответникът следва да заплати допълнително адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 613.23 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от И.
Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като майка и законен
представител против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г. е отхвърлен,
за разликата над сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до размер на сумата
от 40 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН
**********, като майка и законен представител, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, л. 1 от ЗЗД, допълнително обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2017 г., в размер на сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
12.12.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявения от И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като
майка и законен представител против Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017
г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 40 000 лева до размер на сумата от
54 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която предявеният от И.
Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като майка и законен
представител против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените имуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г. е отхвърлен,
за разликата над сумата от 956 лева до размер на сумата от 1 274.66 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
13
********* да заплати на И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН
**********, като майка и законен представител, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, л. 1 от ЗЗД, допълнително обезщетение за претърпените
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2017 г., в размер на сумата от
318.66 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която
предявения от И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като
майка и законен представител против Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017
г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 1 274.66 лева до размер на сумата
от 1 720.80 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, в размер на сумата от 1 155 лева и в ЧАСТТА, в
която е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, деловодни разноски, общо в размер на сумата 1 550 лева.
ОТМЕНЯ решение № 3974 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1924/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ищецът И. Ц. З.,
ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН **********, като майка и законен
представител е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК деловодни разноски, в
размер на сумата от 3 498 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ищецът И. Ц. З., ЕГН **********, чрез Т. К. Н., ЕГН
**********, като майка и законен представител е осъден да заплати на
14
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК деловодни разноски за двете инстанции, общо в размер на
сумата от 1 117.05 лева.
ОСЪЖДА ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, държавна такса, в размер на сумата от 1 219.11 лева.
ОСЪЖДА ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати допълнително адвокатско възнаграждение на адв. М. Б.
Н. - Т., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 613.23 лева.
Решението на първоинстанционния съд в останалата необжалвана част е
влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15