Решение по дело №330/2019 на Районен съд - Бяла

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

     Гр.Бяла, 13.12.2019г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Председател: Пламен Дочев

 

           при участието на секретаря Валентина Великова, сложи за разглеждане гр. дело № 330 по описа за 2019г. и като разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:

 

              Предявен е иск с правно чл.422 ГПК и чл. 240, и чл.99 от ЗЗД.

Производството пред Беленският районен съд е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управлние: гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3 представлявано от Т.Я.К., с която са предявени в обективно съединяване установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на кредитора-ищец.

В исковата молба ищецът твърди, че на 15.02.2017г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен Договор за паричен заем с № *********   идентичен  с № 2884183,  въз основа  на предложение от заемателя Х.И.А. за сключване на договор, прието от заемодателя. Съгласно този договор заемодателят е предоставил на заемателя в заем парична сума в размер на 1200.00 лв., а заемателя се е задължил да върне получения заем от 1200 лв., ведно с договорната лихва, която е в размер на 236,71 лв.,  такса оценка на досие 60,00 лв. и такса за услуга „кредит у дома“ 1089,50 лв. или общо сумата от 2586,30 лв. Погасяването на това общо задължение по Договора за заем е договорено да се осъществи на 60 равни седмични погасителни вноски към заемодателя, всяка една от които в размер на 43,11 лв. Ищецът заявява, че заемополучателя  не е изпълнил задължението да изплати изцяло дължимия паричен заем към дружеството -заемодател, като така е изпаднал в забава на задължението си.  До момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда ответникът е погасил част от задължението си, а именно сумата от 790,56 лева, с която са погасени частично  задължението по дог. заем. В исковата молба се сочи, че на 01.07.2017г. е сключен  договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите между„Провидент Файненшъл България“ ООД с ново име „Файненншънъл България“ ЕООД  цедент и „Изи Асет Мениджмънт“ АД цесионер  по същия ред дълга е прехвърлен на  АЗКПЗ / ищец/ по делото, като на 03.05.2019г./ в хода на процеса/ с нов договор за цесия Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е последния цедент по договора като съда следва да приложи нормата на чл.226, ал.1 от ГПК.

            По приложението на чл.226 от ГПК има формирана трайно установена съдебна практика, според която при прехвърляне на спорното право в течение на процеса прехвърлителят запазва качеството си на страна по делото, като процесуалната му легитимация вече произтича от закона /чл.226, ал.1 от ГПК /, а не от принадлежността на спорното право. В тази хипотеза разпоредбата на чл.26, ал.4 от ГПК  не следва да намира приложение.

            Когато транслацията на спорното право е осъществена по време на висящия процес, чийто предмет е то, ищецът, който го е прехвърлил, не загубва качеството си на главна страна в процеса. От тук се извежда и неговата функция на процесуален субституент, който изключва паралелното участие на приобретателя като главна страна.

            Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение. Поради оспорването от страна на длъжника чрез възражение по чл.415 от ГПК на издадената Заповед за изпълнение, с настоящият си иск ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника   съществуването на паричното задължение на ответника, формиращо вземането по Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 56/2019г. по описа на БРС, както и за присъдените разноски по заповедното производство.

Претендират се и направените по настоящото дело разноски.

Ответницата е депозирала писмен отговор, в който  заявила, че оспорва иска по основание и размер изцяло. Навежда основание за нищожност на договора за кредит.

 Ответницата е оспорила така представеният Договор за паричен заем № ********* идентичен с № 2884183 от 15.02.2017г. с твърдението, че тя не е подписвала същия и във връзка с това и по нейно искане по делото е изслушана съдебно-графологична експертиза във връзка с откритото по реда на чл.193 и сл. от ГПК производство по оспорване истинноста на цитираното писмено  доказателство. 

              Съдът, след като прецени приетите по делото доказателства и становищата на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, приема  установеното от фактическа страна  и от правна страна извежда следното:    

По делото е приета СГЕ  и заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно графологична експертиза, поддържана от него в съдебно заседание, която не е оспорена от страните и се възприема от съда като компетентна и безпристрастно изготвена, се установява, че положения под оспорения документ –Договор за паричен заем № *********  идентичен  с № 2884183 от 15.02.2017г. подпис съответно срещу заемател не е изпълнен от ответницата Х.И.А.. До това  заключение, експертът е достигнал в резултат на проведено сравнително изследване между почерка, отразен в подписите, положени в обектите - предмет на експертизата и почерка, отразен в представените сравнителни подписови образци, изпълнени от ответницата, в хода на което е установил както несъвпадения в общите графически признаци на почерка в подписите - обекти на експертизата, така и несъвпадения в частните графически признаци, подборно изложени в обстоятелствената част на заключението на в.лице и отразени в приложения фотоалбум към него.

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 56/2019г. по описа на БРС, по което има издадена срещу ответницата  Заповед № 12/18.01.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за процесните  суми. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника , за което кредиторът е уведомен редовно, а исковата  молба е подадена в съда на 28.03.2019г., в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, съдът с доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК е квалифицирал иска на ищеца като предявен по реда на чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането на кредитора - ищец, а правното основание на твърдяното вземане е по чл.79 от  ЗЗД, вр. с чл.240 от  ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 884,68 лева, представляваща неиздължена част от главница по Договор за кредит № ********* идентичен с № 2884183 от 15.02.2017г. за заплащане на договорна лихва в размер на 120,93 лева за периода от 24.02.2017 година до 13.04.2018г. дата на настъпване на падежа на договора, сумата от 790,13 лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 101,64 лв. моратарна лихва върху непогасената главница за периода от 14.04.2018г. до 11.01.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 56/2019г. по описа на БРС.

Разгледан по същество положителният установителен иск се явява неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен с ответницата договор за заем, изпълнение на поетите от страна на заемодателя задължения по договора за предоставен на ответницата заем, съответно неизпълнение на задълженията на ответницата за плащане на договорените погасителни вноски, както и настъпилата изискуемост на вземането и прехвърлянето на последното на дружеството – ищец по реда на чл.99 от ЗЗД. От друга страна в тежест на ответницата е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, че оспорените документи – Договор за паричен заем е неистински, тъй като чрез възражението на длъжника – ответница по заповедното производтво се оспорва изцяло вземането по заповедта за изпълнение с твърдението, че договорът на който ищеца основава вземането  не е подписан от заемополучтеля.

Предвид характера на оспорените документи и разпоредбата на чл. 193, ал.3, вр. с чл.154 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документите носи страната, която ги оспорва, в случая - ответника и такова доказване бе проведено в настоящото исково производство.  По категоричен начин се установи от заключението на вещото лице по назначената от съда по искане на ответницата съдебно- графологична експертиза, че оспорените документи - Договор за паричен заем № ********* идентичен  с № 2884183 от 15.02.2017г., не е подписан от ответницата. Това заключение, както се посочи и по-горе, се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. От същото е видно, че подписите - обект на изследването, положени срещу реквизитите  за заемател в оспореният  документ, не са изпълнени от ответницата. С оглед на това, зачитайки опроверганата формална доказателствена сила на оспорените документи, съдът приема, че изявлението, което се съдържа в него  не е направено от ответницата.  Следва да се приеме, че ответницата Х.А. не е имала воля, нито пък е изразила такава за сключването и поемане на задължения по процесния договор за паричен заем въз основа на който ищецът обосновава вземането си – предмет на издадената в негова полза Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 56/2019г. по описа на БРС. Или в случая не се доказа съществуването на валидно договорно правоотношение между ответницата и дружеството – заемодател.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, предл. 2 от ГПК тези неистински документи следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Всичко това обуславя отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК като неоснователен и недоказан, поради неустановено съществуване на вземането на ищеца спрямо ответницата за сумите предмет на исковия процес.

При този изход на делото ответницата не дължи направените от ищеца разноски както в заповедното производство, така и тези, направени в настоящото производство.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът дължи на БРС, сумата от 200,00лв. за СГЕ.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от ответницата Х.И.А., с ЕГН  **********, оспорване на истинността на представените от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК-****, документи -  Договор за потребителски кредит № ********* идентичен  с № 2884183 от 15.02.2017г., сключен между Х.И.А., с ЕГН  ********** и „Провидент Файненшънъл България“ ООД, с ЕИК ****  приложени в оригинал по делото, че същиият е  неистински.   

 ОТХВЪРЛЯ  предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К.,  иск против Х.И.А., ЕГН-********** *** с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1/ГПК, вр. с чл.79, чл. 240 и чл.99 / ЗЗД, за признаване за установено, че дължи сумата от 884,68 лева, /осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и осем ст./, представляваща неиздължена част от главница по Договор за кредит № ********* идентичен  с № 2884183 от 15.02.2017г. за заплащане на договорна лихва в размер на 120,93 лева / сто и двадесет лева и деветдесет и три ст./ за периода от 24.02.2017г. до 13.04.2018г. дата на настъпване на падежа на договора, сумата от 790,13 лв. /седемстотин и деветдесет лева и тринадесет ст./- такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 101,64 лв. /сто и един лева и шестдесет и четири  ст./ моратарна лихва върху непогасената главница за периода от 14.04.2018г. до 11.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.012019г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 56/2019г. по описа на БРС със заповед за изпълнение № 12/18.01.2019г.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К. против Х.И.А., с ЕГН - **********, за заплащането на разноски  в размер на 800,00лв. / осемстотин лева/, като неоснователно.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., да заплати по сметката на Районен съд – гр.Бяла, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ за СГЕ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 Районен съдия: /п/