Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.Перник, 09.11.2022 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д
А
Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 368 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ю.М.И., с адрес *** против отказ рег. № 1920з-216 от 08.09.2022г., издаден
от „за“ началник на Първо РУ при ОД на МВР-П., с който му е отказано издаване
на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие
В жалбата се твърди, че постановеният отказ е
незаконосъобразен тъй като е издаден от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административно
производствените правила и е в противоречие с материално-правните разпоредби.
Иска се отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне по депозираното
заявление.
В съдебно
заседание проведено на 28.10.2022г. жалбоподателят се представлява от адв. Д. М.**,
от АК-П.**. Пледира жалбата да се уважи и да се присъдят сторените по делото
разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата-Началник на Първо Районно Управление-Перник при ОД на МВР-П., чрез
процесуалния си представител юк. З. В.**изразява становище за неоснователност
на жалбата. По същество пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след
проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от оспорването. Оспорва се акт, който е индивидуален
административен акт с неблагоприятен за адресата характер, т.к. съдържа отказ
за удовлетворяване на искането да получи заявено разрешение. Жалбата е подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ пред родово
и местно компетентния съд, съгласно чл. 132 и чл. 133, ал. 1 от АПК, поради
което като процесуално допустима задължава съда да я разгледа по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Производството пред административния орган е започнало
по Искане с вх. № 192000-11582 от 16.08.2022г.
подадено от Ю.М.И., с
което е поискал да му бъде продължен срока на издаденото разрешително за носене, съхранение и употреба на пистолет
„Глок-17”, кал. 9 х 19, № DNE277.
В заявлението е посочена причина, поради която е поискано издаването на
посочените разрешения, а именно “оръжието ми е необходимо за спортни и
тренировъчни цели”. Към искането са представени задължителните за редовността
на заявлението документи, както и други допълнителни документи, в т. ч. и
удостоверение издадено от спортен стрелкови клуб „Калоян-Ив“. По така
подаденото искане е разпоредено извършване на проверка, за която са изготвени
справки и докладни записки. Въз основа на тях е отказано издаване на поисканото разрешение, обективиран в отказ с
рег. № 1920з-216 от 08.09.2022г.. Изложените мотиви довели до постановяването
на отказа са, че заявителят няма основателна причина, която да
обосновава издаване на исканото разрешение.
Отказът е съобщен лично на адресата му на 08.09.2022г., който в
законоустановения 14-дневен срок го е оспорил пред съда.
Горната фактическа обстановка се възприема от представената и приета административна
преписка, както и от представените с жалбата писмени доказателства и
ангажираните такива в хода на съдебното производство.
Въз основа на
тези факти, от правна страна съдът прави следните изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В случая се иска подновяване на разрешение за
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие в срока по чл. 87
от ЗОБВВПИ. Компетентен да издаде исканото разрешително
или мотивирано да откаже издаването съгласно чл. 50, ал. 3, респ. чл. 83, ал. 1
от ЗОБВВПИ е директора на ГДНП на МВР,
съответно началника на РУ на МВР по постоянен адрес на физическото лице.
В случая постоянния адрес на заявителя е в гр. П.**,
поради което компетентния орган, който да издаде исканото разрешително е
началника на Първо РУ-П.** при ОД на МВР-П.**. От данните по делото се
установява, че със заповед № 313з-1486 от 09.08.2022г. директора на ОД на
МВР-Перник е определил главен инспектор Л. Л.**-началник на сектор „Криминална
полиция“ при Първо РУ-П.** да замества главен инспектор К. Д.**-началник на
Първо РУ-П.** при ОД на МВР-П.** за времето от 15.08.2022г. до 26.08.2022г.,
включително. Като издател на оспореният
акт е посочен Л. Л.**, „за“ началник Първо РУ-П.**, съгласно заповед № 313з-1486 от 09.08.2022г. директора
на ОД на МВР-П.**. Не е спорно, че заповедта е подписана от Л.**. В оспорвания
отказ обаче не е посочена дата на издаването му, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8, предл. първо от АПК. В
представената от ответника административна преписка се съдържа официално
заверен препис от оспорвания отказ, имащ доказателствената сила на оригинал, от
който е видно, че същият не съдържа дата на издаване, а има само регистрационен
изходящ номер носещ дата-08.09.2022г.
Датата на издаване на акта е съществен негов реквизит,
съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, т. к. има
определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния
орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на
релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването и
приложимите правни норми. Датата на издаване на акта е пряко свързана и с
компетентността на административния орган.
В случая няма дата на издаване на акта, а за такава не може да се приеме
датата на изходящия номер. Това е така, защото подписването на акта е действие,
което предхожда поставянето на регистрационен номер и дата. Само на подписан
акт може да бъде поставен регистрационен номер и дата, тъй като именно подписът
на физическото лице, надлежно установява обективираното в акта волеизявление.
Определящо значение за момента, към който волеизявлението на органа следва да
бъде проверено за законосъобразност е датата, която е поставена на акта като
елемент от идентификацията му, каквато не е налице в случая.
Установената липса на дата на издаване на процесния
отказ е нарушение на формата на акта, което в случая се преценява и приема, за
съществено, защото не е възможно установяване на авторството на процесния акт,
с оглед преценка за компетентността на административния орган. Изискването за
посочване на дата в административния акт е поставено от законодателя включително
във връзка с установяване компетентността на издателя към момента на
постановяването му. Видно от приложената по делото заповед за заместване, на
която се е позовал издателя на отказа, началникът на сектор „Криминална
полиция“ при Първо РУ-П.** при ОД на МВР-П.** е бил надлежно определен да замества началникът Първо РУ-П.** при ОД на
МВР-П.** от 15.08.2022 г. до 26.08.2022 г., включително. Същият е имал
материална и териториална компетентност,
ограничена времево за периода от 15.08.2022г. до 26.08.2022г., и съгласно Тълкувателно решение №
4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, за
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган. Актът обаче няма
дата на издаване. Това не дава възможност на съда да установи законосъобразно
ли е упражнена компетентността по заместване.
Поради тази причина не може да се установи дали оспорвания акт е издаден именно
в рамките на периода на заместване. Посочената
дата на деловодно извеждане на акта е
извън времевата компетентност на лицето, подписало отказа. Всичко това прави оспорения акт издаден от лице без
компетентност, което води до неговата нищожност
и същата следва да се обяви. В този смисъл е Решение № 10109 от
22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2010 г., Решение № 2897 от 27.02.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 7496/2018 г..
Посочените
аргументи обосновават извод за липса на валидно волеизявление от компетентен
орган и нарушаване на изискванията да форма. Предвид констатирания най-тежък
тежък порок на оспорения акт съдебна проверка за неговата незаконосъобразност
по останалите основания по чл. 146 от АПК не следва да се извършва.
Въз основа на изложеното жалбата се приема за
основателна. По отношение на отказ рег.
№ 1920з-216 от 08.09.2022г., издаден от „за“ началник на Първо РУ при ОД на
МВР-П.**, с който е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК
и актът ще се обяви за нищожен.
С оглед на това, че въпросът за издаване на исканото разрешително
е предоставен на административния орган-началник на РУ, то съдът не може да
реши делото по същество. Следва да изпрати преписката на органа за произнасяне
по подаденото заявление с вх. № 192000-11582
от 16.08.2022г. подадено от Ю.М.И..
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Същите се претендират в общ размер 510.00 лева и представляват
10.00лв., заплатена държавна такса за образуване на производство и 500.00лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
08.09.2022г.. Възнаграждението е в
минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2002г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да ги
заплати.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожност на Отказ рег. № 1920з-216 от 08.09.2022г., издаден от „за“ началник на Първо РУ при ОД на МВР-П.**, с който е
отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие.
ИЗПРАЩА делото като преписка
на началник на Първо РУ при ОД на МВР-Перник за произнасяне по заявление с вх. № 192000-11582 от 16.08.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, с административен адрес гр. П., ул. „**“ № 1 да заплати на Ю.М.И., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по делото в размер
на 510.00 /петстотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия:/п/