№ 347
гр. Сливен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230103404 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 415
ал.1 т.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2021 г., „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва
Договор за потребителски кредит № ********** с ответника И. А. М., на основание на
който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило сума в общ размер 15806,53 лева. От тази сума
11 350 били отпуснати за общо ползване на потребителя и 4456,53 лева били отпуснати на
застрахователя Кардиф за заплащане на застрахователни премии по избраните от
потребителя допълнителни услуги - застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и
BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Съгласно представеното Заявление за рефинансиране на
задължение от 12.11.2021 г., 3930 лева от отпуснатата за общо ползване сума са послужили
за рефинансиране на стари задължения на ответника към ищеца.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41,12 % и бил фиксиран.
Договорът не бил сключен при Общи условия. Общата дължима сума на Потребителя била
разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от които в размер на 675,78 лева и
последната в размер на 675,85 лева. Падежът на първата погасителна вноска бил на
15.12.2021 г., а падежът на последната - на 15.11.2025 г. Така предоставената сума,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
компонента - главница и договорна лихва. Годишният процент на разходите по Договора,
съгласно чл. 10 от Договора бил 49,55%, а общата дължима сума по Договора - в размер на
32437,51 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя,
дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл.
1
15 от Договора.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при
изплащането на три поредни дължими вноски с падежи на 15.08.2022 г., 15.09.2022 г. и
15.10.2022 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до
длъжника, с което е обявил процесния договор № ********** за предсрочно изискуем.
Видно от представената обратна разписка, уведомлението било получено лично от длъжника
на 27.01.2023 г., считано от която дата договорът бил обявен за предсрочно изискуем.
Ищцовото дружество е подало Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу И. А. М., по
което било образувано гр. дело № 1245/2023 г. на PC - Сливен. С издадените изпълнителен
лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 20238370400484 по
описа на ЧСИ Павел Георгиев. Към датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (29.03.2023 г.), задължението на И. А. М.,
към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по Договора, е било в размер на 14596,03 лева - главница.
Отделно от това, ответницата дължала 2733,02 лева договорна лихва и 394,27 лева
обезщетение за забава.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че лицето И. А. М. в качеството си на Кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.11.2021 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 17 723,32 лева, от които:
14596,03 лева - главница;
2733,02 лева - договорна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 27.01.2023 г.;
394,27 лева - обезщетение за забава за периода от 15.08.2022 г. до 16.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл. 417 от ГПК (29.03.2023 г.), до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който твърди, че процесният договор за потребителски кредит
попада в полето на ЗКП, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му
разпоредби. Сочи, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди, че в настоящия случай не може да се приеме, че договорът е сключен по ясен
и разбираем начин, тъй като договорът за потребителски кредит, заявлението - декларацията
за установяване на договорни отношения и застрахователната полица са с различен шрифт,
като застрахователната полица е с шрифт по - малък от 12, което по силата на чл. 22 от ЗПК
е предпоставка договорът да се счита за недействителен.
Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК, съгласно която
2
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с
предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (48),
размерът на погасителните вноски - 675.78 лева, без да са посочени поотделно каква част от
главницата, застраховката, таксата оценка на риска, лихвата се погасява с тази вноска. Сочи,
че процесният договор е недействителен по аргумент на чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 т.11 и
т.12, вр. чл.22 от ЗПК.
Отделно от това, в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои
компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата
структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не
ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер
на 49.55%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира
и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19. ал.1 ЗПК.
На следващо място намира, че клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането
на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет BANK ПАКЕТ 3
Сметка и застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ застрахователни премии за неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по
кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с
договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната
премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се
заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. За
нарушена счита и императивната норма на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, регламентираща че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Недопустимо било под формата на „застраховки“ кредиторът да
начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Сключените
застраховки противоречат на чл. 115 т. 1 от КЗ и чл. 116 ал. 1 от КЗ и вземането за
застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването й е нищожна на
основание чл. 26. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД като счита, че исковата претенция за тази сума
подлежи на отхвърляне.
Счита, че след като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата
застрахователна премия в общ размер на 4456.53 лева и договорната лихва от 41.12%,
общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишават
значително договорения годишен процент на разходите от 49.55%. В процесния договор за
потребителски кредит липсвала яснота и относно лихвения процент на ден и годишния
3
лихвен процент, които отново се фиксират с определени стойности. Не било ясно как
посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към
годишния процент на разходите по договора. Уговорката относно лихвения процент по
кредита била недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Лихвеният процент в размер на
41.12% бил несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61% при отпускане на
потребителски кредити в страната.
Оспорва обстоятелството, че ответницата дължи обезщетение за забава (лихва за
просрочие) в размер на 394.27 лева, като следва да се съобрази и факта, че по отношение на
договорната и мораторната лихва е видно, че същите са формирани върху размер на
главница, който включва не само непогасената част от главницата на отпуснатия кредит, но
и двете застраховки, поради което счита, че и на това основание претенцията на ищеца и в
тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните, че сключеният Договор за потребителски кредит № **********, сключен на
12.11.2021 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11 т.10, чл.10а ал.1 и
чл.10. ал.1 от ЗПК.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
В с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирано
е писмено становище от процесуалния й представител, с което уведомява съда, че е в
невъзможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата
молба. Няма въпроси към вещото лице. Моли съда да приеме допълнителния отговор на
вещото лице по поставения му въпрос. По същество моли съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че предявеният иск е неоснователен, както и че сключеният
Договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с
чл.11 т.10, чл.10а ал.1 и чл.10 ал.1 от ЗПК. Претендира за направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното
от фактическа страна:
На 12.11.2021 г. между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и И. А. М. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** по силата на който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е
предоставило сума в общ размер 11350 лева.
Ответницата е сключила застраховки BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и BANK
ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Съгласно представеното Заявление за рефинансиране на задължение от
12.11.2021 г., 3930 лева от отпуснатата за общо ползване сума са послужили за
рефинансиране на стари задължения на ответника към ищеца.
Уговореният между страните лихвен процент е в размер на 41,12 % Общата дължима
сума е разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, 47 от които в размер на 675,78 лева и
последната в размер на 675,85 лева. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно
4
чл. 10 от Договора е 49,55%, а общата дължима сума по Договора - в размер на 32437,51
лева.
До ответницата е изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост, с което
процесния договор № ********** е обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението е
получено лично от длъжника на 27.01.2023 г., считано от която дата договорът бил обявен
за предсрочно изискуем.
Предвид възникналото задължение, ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр. дело № 1245/2023 г. на PC - Сливен. С
издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело
№ 20238370400484 по описа на ЧСИ Павел Георгиев.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че от справка за извършените плащания по процесния договор, същите са в общ
размер на 5 814,15 лв., разпределени по пера, както следва: главница - 1 210,50 лв., лихва - 4
533,89 лв., обезщетение за забавено плащане - 49,76 лв.
Видно от справка погасявания, останалите неплатени месечни вноски по процесния
договор са в размер на 17 723,24 лв., разпределени по пера, както следва: остатък главница -
14 596,03 лв., остатък договорна лихва - 2 733,02 лв., остатък обезщетение за забава - 394,19
лв.
Видно от извлечение по разплащателна сметка на И. М., заемната сума в размер на 15
806,53 лв. е преведена от ищцовото дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на 12.11.2021 г. с
банково бордеро 9948869.
Сумата по избраните застраховки са преведени на застрахователя с платежно
нареждане 948265 от 13.12.2021 г. и платежно нареждане 948267 от 13.12.2021 г., като
съгласно извадка списъчни плащания относимите суми са 3 977 лв. и 479,53 лв.
Застрахователните премии в общ размер на 4 456,53 лв. са включени в ГПР по
кредита, като общият размер на отпуснатия кредит е в размер 15 806,53 лв. (11 350 лв.
главница по кредита + 4 456,53 лв. дължима застрахователна премия, включена в общия
размер на главницата).
Годишният процент на разходите по кредита, изчислен по формула съгласно
приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания, е в размер на 49,82 % .
Видно от заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице сочи, че ако ГПР се изчисли при главница по кредита 11 350 лева и разход по
застрахователни премии в размер на 4 456,53 лева, то ГПР би се увеличил до 90%.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно, че процесният договор за потребителски кредит и приложенията към него са с
височина на шрифта 4,23 мм, което отговаря на шрифт с размер 12 пункта, според
наличните в Европа стандарти. Шрифта използван в застрахователната полица е с размер 9
5
pt или височина 3,18 мм.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу
ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено
право.
Въз основа на събраните писмени доказателства, включително заключението на СИЕ,
съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски
кредит № **********/12.11.2021 г., по силата на които ищецът, като кредитор, е
предоставил на ответницата, като потребител, кредит в размер на 11350 лева, а
кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 48 месечни погасителни
вноски. В тази връзка от приетото заключение по съдебно счетоводна експертиза
настоящият съд намира за установен по делото и факта, че кредиторът е изпълнил
задължението си да преведе по банкова сметка предоставения от него потребителски кредит
на ответницата
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен
лично на 27.01.2023 г.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20, и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит,
6
като последиците са уредени в чл. 23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло,
но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които
влече нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като ответницата е
релевирала възражения за нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери
съответствието на договора със същите.
Като потребител, ответницата разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидени в ЗЗП, за които съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът намира че процесният договор за кредит е нищожен на следните
самостоятелни основания: Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва
да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ГПР следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова
стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т. е. какво се
включва в годишния процент на разходите. Необходимо е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 49.55% като абсолютна процентна
стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая ГПР е посочен
единствено като процентна стойност в цифри. Поради липсата на яснота относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени
7
дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и
обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. Поради неспазване на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на ВЛ, при определяне на ГПР, ако се приеме стойност на
кредита 11350 лева, се получава ГПР от 90%, а в договора е посочен ГПР 49.55%.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква
или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Отделно от дотук изложеното, съдът счита, че в конкретния случай уговорената в
процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите, но отделно от главницата –
като допълнителен разход – чл. 19, ал. 1 и 2 от, ЗПК поради следното: съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, тоест годишният процент на разходите включва лихвеният процент
по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента
на сключване на договора или в бъдеще.
Застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на
разходите по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в случая
застрахователната премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита.
В Решение от 15, 03, 2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1,
буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да
подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска
практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава,
че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
8
договора в неговата цялост.
Общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на застрахователна премия 4456.53 лева. Плащането на
застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 49.55% въпреки, че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При
отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход, не към главницата,
действителният ГПР би бил значително завишен – 90% , което означава, че процесният
договор е в противоречие и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според същата, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда,
независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. Действително по този
въпрос е съществувало колебание в практиката на съдилищата, което е преодоляно с
постановени решения на ВКС – вж. решение № 50174/26, 10, 2022 г. на ВКС по гр. д. №
3855/2021 г., ІV г. о. по правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато:
допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до
извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, е даден положителен
отговор. Аргументите са, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
При установена в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният
иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от
ЗЗД, е споделено и в решение № 60186/28, 11, 2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., І т. о.,
както и в решение № 50259/12, 01, 2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор е недействителен
9
на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10а от ЗПК. Съгласно
чл. 23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора.
Преди всичко следва да се посочи, че дължимата главница е в размер на 11350 лева,
тъй като с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се
установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на 15806.53 лева. Разликата от
4456.53 лева е начислена застрахователна премия, изплатена на трето лице. Тези суми обаче
не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК. В тази връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит,
доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и
премии, съгласно основанието, за което се дължат. Следователно претенцията за главница за
сумата над 11350 лева е изначално неоснователна /дори договорът за потребителски кредит
да бе действителен/, доколкото с процесния договор за кредит не е уговаряна главница в по-
висок от посочения размер.
От заключението на вещото лице се установява, че ответницата е заплатила сума в
размер на 5814.15 лева, от които главница 1210.50 лева, лихва в размер на 4533.89 лева и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 49.76 лева.
За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат предвид в
случая като погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по
договора не са дължими, поради недействителност на същия..
Следователно ответницата дължи на ищеца сумата от 5635.85 лева, която е чиста
сума по кредита след приспадане на направените плащания.
Застрахователната премия от 4456.53 лева както се посочи по-горе е недължима от
ответницата, тъй като тя не съставлява част от отпуснатата главница по договора кредит, а
основанието на което се дължи остава недействително поради недействителността на
договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата 5635.85 лева по договор за
потребителски кредит от 12.11.2021 г., като в останалата си част предявеният иск ще се
отхвърли като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество
разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 112.72 лева д.т. ,
възнаграждение за вещи лица в размер на 175 лева и юриск. възнаграждение в размер на 100
лева, както и разноски в заповедното производство в размер на разноски в заповедното
производство в размер на 112.72 лева д.т. и юриск. възнаграждение в размер на 50 лева.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество бива осъдено да заплати на
10
ответницата разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 68 лева
възнаграждение за вещи лица и адв. възнаграждение в размер на 1488 лева съгл. чл. 7, ал.2,
т. от Наредба № 1/2004 г., определено в минимален размер .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. М. с ЕГН ********** от гр.
*********** че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 сумата
5635.85 лева главница по договор за кредит № **********/12.11.2021 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение - 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на И.
А. М. с ЕГН ********** от гр. *********** че ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54 главница над размера на сумата 5635.85 лева до
пълния претендиран размер от 14596.03 лева , договорна лихва в размер на 2733.02
лева за периода от 15.08.2022 г. до 27.01.2023 г. и 394.27 лева обезщетение за забава за
периода от 15.08.2022 г. до 16.03.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. А. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, ул.
„Димитър Хаджикоцев” № 52-54 направените разноски в производството в размер на
387.72 лева, както и разноски в производството по ЧГД № 1245/2023 г. в размер на
162.72 лева.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54 да заплати на И.
А. М. с ЕГН ********** разноски в размер на 1556 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11