МОТИВИ към Присъда от 09.10.2019г. на КРС
по НЧХД № 779/ 2019г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Г.Р.Б. за
това, че на 11.09.2018г. в гр.Кърджали причинил на А.О.А. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания на лявата мишница, причинили болка и страдание -
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Съвместно в наказателния процес е приет за разглеждане и граждански
иск предявен от тъжителя А.О.А. срещу подсъдимия Г.Р.Б. за сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в
заплащане на лекарски прегледи и консумативи, както и неимуществени вреди-
болка, страдание и унижение, ведно със законната лихва от датата на увреждане- 11.09.2018г.
до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Представителят на тъжителя в ход по същество моли съда да
уважи тъжбата изцяло, както и съответно гражданския иск. Има деянието, което е
извършено от подсъдимия в посочената дата, на посоченото място и час. Тъжителката
А.А. се придържа към казаното от адвоката и иска справедливост.
Подсъдимият Г.Б. не се признава за виновен и дава
обяснения, в които заявява, че на инкриминираната дата бил на работа като
полицай по охрана на обществения ред и пропускателен режим на „Паспортна
служба“- Кърджали. Около 12ч. на 11.09.2018г. отправил няколко пъти
разпореждания по отношение на тъжителката и сина й да отидат на опашката. Те не
само не го изпълнили, но и момчето започнало да го обижда. Това наложило установяване
на самоличността му и предприемане на по- нататъшни действия по отношение на
неизпълнението на полицейското разпореждане. За целта свидетелят А. А. бил
въведен в салона на „Паспортна служба“, а след него влязла и майка му, която
започнала да го обижда на висок глас и да го заплашва. Така се нарушил реда в
държавното учреждение, което наложило той да изведе тъжителката навън. През
това време тя продължила да го обижда и отказвала да напусне салона, но въпреки
това накрая заедно със сина си излезли навън и отново застанали пред входната
врата. Там изчакали идването на полицейските служители, които подсъдимият
извикал. До тогава свидетелят А. А. удрял с ръце циментовата колона пред
„Паспортна служба“, ритал я с крак и продължил да го обижда с различни думи. След
това дошли полицейските служители и задържали за срок до 24 часа свидетеля А..
Деецът Б. отрича да е упражнявал физическа сила и каквото и да било бутане,
дърпане, натиск и захват. В своя защита подсъдимият Г.Б. твърди, че не бил
извършил нищо непристойно спрямо тъжителката, както и физическо насилие спрямо
нея или сина й. Моли съда да го признае за невинен. В последна дума иска
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия настоява, че никой от разпитаните
свидетели не установява по никакъв начин Г.Б. да е въздействал физически върху
тъжителката, от което тя да е получила уврежданията описани в
съдебномедицинското удостоверение. Никой не го е видял да захваща, удря или
блъска тъжителката. Моли съда да признае подсъдимия Б. за невиновен и да го
оправдае по така повдигнатото му частно обвинение. В резултат на това да не се
уважава и предявения граждански иск, за което по никакъв начин не бяха доказани
болки и страдания.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
Г.Р.Б., роден на ***г***, български гражданин, женен, със средно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 11.09.2018г. подсъдимият Г.Б. бил на работа като
полицай в РУ- Кърджали по охрана на обществения ред в „Паспортна служба“ в
гр.Кърджали. Около 12ч. този ден тъжителката А.А. заедно със сина си- свидетеля
А. А.,***, поради което решили да подадат документи за подмяна на личната му
карта, тъй като била счупена. За целта двамата се отправили към сградата на
Паспортна служба в града. Отивайки там те застанали пред входа на институцията
на около 2 метра. До тях имало още няколко души, поради което подсъдимият Г.Б.
им отправил разпореждане да не стоят пред входа като им указал да се наредят на
опашките съответно за получаване или за подаване на документи. Всички хора
изпълнили полицейското разпореждане с изключение на тъжителката А.А. и свидетеля
А. А.. Поради това деецът Б. отправил още две разпореждания към тях да не стоят
пред входа на „Паспортна служба“, при което те не само че не го изпълнили, но и
свидетелят А. А. започнал да отправя обидни и заканителни думи към полицейския
служител Г.Б.. Тогава последният отишъл до А. А. и му разпоредил да влезе с
него в „Паспортна служба“ и да си даде личната карта, за да му установи
самоличността. При влизането на свидетеля А. в салона на институцията, той бил
последван от тъжителката А.А.. Виждайки това подсъдимият Г.Б. й разпоредил да
излезе навън, но тя не напуснала салона на „Паспортна служба“, а започнала да
го заплашва и обижда на висок глас. Поради това той отново няколко пъти й
разпоредил същото, но тя стояла вътре и продължила с обидите и заплахите
викайки. Тогава деецът Г.Б. извел тъжителката А.А. и сина й А. А., за да не
пречат на работа на служителите в „Паспортна служба“, и им разпоредил да
изчакат идването на негови колеги, които да вземат отношение по тяхното
поведение. Ядосан от случилото се свидетелят А. ударил с ръце и ритнал с крак
няколко пъти циментовата колона, която е пред входа, както и продължил да
обижда и да се заканва на подсъдимия Г.Б. на висок глас. За случилото се
последният докладвал на дежурния при РУ- Кърджали, поради което на место бил
изпратен полицейски автопатрул за изясняване на случая. Там тъжителката А.А. и
свидетелят А. А. били установени и след това задържани за срок до 24 по реда на
Закона за МВР. Срещу тях бил съставен акт за констатирана проява на дребно
хулиганство на 15.11.2018г., по който било образувано ЧНД № 1290/ 2018г. по
описа на Районен съд- Кърджали. С решение № 507 от 19.11.2018г. двамата били
признати за виновни да са извършили нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ и им били
наложени наказания „глоба“.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 232/ 2018г. на
датата 11.09.2018г. тъжителката била прегледан от съдебен лекар, при който
преглед се установило кръвонасядания на лявата мишница на А.А., което причинило
болка и страдание. Тези увреждания били получени при действието на твърд тъп и
по време и начин било възможно да е възникнало така, както съобщава освидетелстваната,
а именно била хваната за ръката и дърпана от непознат й полицай.
Тази фактическа обстановка се установи от обясненията на
подсъдимия Г.Б., от свидетелските показания на Е.Г., Р.Ю., Х.И., А.С., С.С. и З.С..
Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която
обаче не можа по безспорен начин да се установи, че деецът е нанесъл удари на тъжителката,
от които тя да е получила лека телесна повреда, описана в цитираното по- горе
Съдебно- медицинско удостоверение. Съображенията на настоящата инстанция за
това са следните: По делото са налице две групи свидетели, всички те очевидци
на случилото се, като от едната страна са тези, които свидетелстват в посока
обясненията на дееца, а от другата- е само свидетелят А. А., който е син на
тъжителката. Първата група включва свидетелите, които нямат никаква роднинска
или приятелска връзка с подсъдимия Б.. Съдът кредитира техните показания поради
следното: всички те са били на мястото на инцидента, поради което са придобили непосредствени
впечатления както от поведението на подсъдимия, така и от това на пострадалата;
показанията на всички тях са еднопосочни, взаимно се допълват и са последователни.
Те изграждат една логична житейска картина, която кореспондира и с обясненията и
на подсъдимия за дадени полицейски разпореждания от страна на Г.Б. по отношение
на тъжителката А.А. и сина й А. А., които не само че не ги изпълнили, а
обиждали и се заканвали срещу него на висок гласа. Поради този синхрон между
тези свидетелски показания и обясненията на подсъдимия Г.Б., последните бяха
ценени при установяване на обективната истина по делото.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на
свидетеля А. А. поради следното: те не бяха потвърдени от никакви други
доказателства, а това е необходимо, тъй като той син на пострадалата. Това обстоятелство
е от значение, за да се провери дали някой друг извън кръга на близките на
тъжителката е узнал или видял случилото се на 11.09.2018г.; освен това неговите
показания са противоречиви, защото няколко пъти казва, че не е видял
подсъдимият да удря майка му, а след това свидетелства точно обратното, но
въпреки това не уточнява как точно е била ударена, тъй като Г.Б. бил зад гърба
му; показанията му са и нелогични, защото майка му А.А. ако е била ударена, то
защо не е споделила този факт с нейната позната- свидетелката Р.Ю.; не на
последно място показанията му са в противоречие и с постановеното влязло в сила
Решение № 507 от 19.11.2018г. по ЧНД № 1290/ 2018г. по описа на Районен съд- Кърджали,
а той не свидетелства заедно с майка му да са нарушили обществения ред на
инкриминираната дата.
Съдът кредитира Съдебномедицинско удостоверение 232/ 2018г.
от извършен преглед на датата 11.09.2018г., от което се установява за настъпило
телесното увреждане на тъжителката А.А.. Но по делото не бе събрано нито едно пряко
или косвено доказателство, което да установява участие на подсъдимия Б. изразяващо
се в хващане за ръката и дърпане, което води до извода за липса на негово участие
при извършване на твърдените действия. В случая при съпоставянето с всички
други приобщени по делото доказателства, съдът стига до извода, че телесните
увреждания не са получени от удари нанесени й от подсъдимия Г.Б.. Вярно е, че е
налице телесен увреждащ резултат по лявата мишница на тъжителката А.А., но с
оглед събрания доказателствен материал- гласните такива, от които няма нито
един очевидец на нанесени удари от дееца по отношение на пострадалата А., както
и писмени- съдебномедицинско удостоверение № 232/ 2018г. Амбулаторен лист №
6044/ 13.09.2018г., Решение № 507 от 19.11.2018г. по ЧНД № 1290/ 2018г. по описа
на Районен съд- Кърджали, то настоящата инстанция приема, че не е налице пълно
доказване на твърдението в тъжбата, че именно подсъдимият Г.Б. е нанесъл удари
в областта на лявата ръка, които да са причинили посочените телесни увреждания
на пострадалата А..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Изпълнителното деяние
на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми. Съдът намира,
че описаните факти в тъжбата са по чл.130 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние по този текст засяга обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, и то трябва да е осъществено чрез действие,
както се твърди в тъжбата, а именно нанасяйки удари по лявата ръка на тъжителката.
При така установената фактология подсъдимият Б. от обективна
и субективна
страна не е осъществили състава на посоченото престъпление.
Това е така, защото не се установи той да е причинил каквото и да било
увреждане на тъжителката А.А.. Настоящата инстанция следва да отбележи, че
присъдата съгласно чл.303 ал.1 от НПК не може да почива на предположения, а
обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин на основание ал.2 на
цитираната норма. Освен това по делото не следва да се установява причината
връзка между удари и описаното телесно увреждане, тъй като не беше констатирано
да е осъществено изпълнителното деяние чрез действие. В случая безспорно е
налице увреждане, но без наличието на удари, установена връзка между тях и
резултат, няма как да е налице престъпление, защото общественоопасните
последици не са настъпили в резултат на поведението на подсъдимия. И тъй като
не се доказа, така както изисква закона, да е осъществен състава на
престъплението лека телесна повреда, то съдът оправда подсъдимия Б. по
настоящото дело по чл.130 ал.2 от НК.
По гражданския
иск: Съдът предвид изхода на делото намира, че не са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че деецът Г.Б. след като
не е извършил преписваното му престъпление, не е длъжен да обезщетява вредите,
които не е причинил на пострадалата А.А. в резултат на твърдяно противоправно
престъпно поведение извършено на 11.09.2018г. по чл.130 ал.2 от НК. Поради това
отхвърли предявения граждански иск от него против Г.Б. за сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в заплащане на лекарски
прегледи и консумативи, както и неимуществени вреди в болка, страдание и унижение,
в резултат на престъпление извършено на 11.09.2018г. ведно със законната лихва считано
от 11.09.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът възложи на тъжителката А.А. направените по делото разноски от страна
на подсъдимия Г.Б. в размер на 1400.00лв., представляващи такива за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество
и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: