Р
Е Ш Е
Н И Е №53
гр. София, 20.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 184 по описа за 2017 г . на СОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
НАП е предявила срещу „Б.Е.” АД /н./
обективно съединени искове за признаване за установено съществуването на
следните вземания, включени в списъка на неприетите вземания по т. д. н. №
89/2014 г. по описа на СОС: вземане в общ размер от 35360.34 лв.,
представляващо главница – данък върху доходите на физически лица, дължим за
периоди и в размери, конкретизирани в уточняваща молба от 21.02.2018 г.;
вземане в общ размер от 3085.49 лв., представляващо лихва върху горната
главница, дължима за периоди и в размери, също конкретизирани в уточняваща
молба от 21.02.2018 г.; вземане в общ размер от 685.14 лв., представляващо
главница – задължителни осигурителни вноски, дължими за периоди и в размери,
конкретизирани в уточняваща молба от 21.02.2018 г.; вземане в общ размер от
159.92 лв., представляващо лихва върху горната главница, дължима за периоди и в
размери, също конкретизирани в уточняваща молба от 21.02.2018 г. Твърди се в исковата молба, че с решение по
т. д. н. № 89/2014 г. на Софийски окръжен съд е открито производство по
несъстоятелност за ответника. В ТР по партидата на ответника бил обявен списък
на неприети от синдика вземания на кредитори на дружеството, в който списък
било включено и вземане на НАП в общ размер от 42408.39 лв., представляващо
сбор от горепосочените главници и лихви, установени с декларация по чл. 55 ЗДДФЛ и декларации обр. 6, индивидуализарани в уточняващата молба от 21.02.2018
г. В срока по чл. 690 ТЗ ищецът възразил срещу неприемане на вземането му, но
възражението било оставено без уважение от съда, поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете и излага доводи за неоснователността им, а именно, че
претендираните задължения са погасени от синдика в цялост и на падежа, но
ответникът неправилно е отнесъл платените суми за погасяване на най-старото
задължение, като не е отчел, че длъжникът е обявен в несъстоятелност и
претендираните суми са част от разноските по несъстоятелността като последица
от акта на съда за назначаване на синдика.
Постъпило е и становище от синдика на ответника, в
което са изложени доводи, аналогични на тези, изложени в отговора на ответника,
но формулирани по-подробно.
Ищецът не оспорва факта на извършените от синдика
плащания, но твърди, че сумите по тези плащания са отнесени за погасяване на
най-старите задължения на ответника съобразно правилата на ДОПК, поради което
процесните вземания не са погасени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен, съответно следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
По
допустимостта на иска:
Искът
е предявен от кредитор, който надлежно е предявил вземането си пред синдика,
налице са произнасяне на синдика по това вземане /същото е включено в списъка
на неприетите допълнително предявени вземания/, депозирано възражение от
кредитора срещу съставения от синдика списък и произнасяне на съда по
възражението /същото е оставено без уважение/. Искът е предявен и в
преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
По основателността на иска:
Не се спори относно факта на възникване на процесните
задължения в посочените размери и на посочените основания, както и относно
факта на извършените от синдика плащания на дължимите суми по подадените
декларации.
Спорно е дали НАП законосъобразно е
отнесла сумите по извършените плащания за погасяване на най-старите задължения
на ответника съобразно цитираните в исковата молба правила на ДОПК.
Съдът намира за основателни съображенията на ответника
и синдика, изложени по-горе /в т. ч., че процесните суми представляват разноски
по несъстоятелността/.
След откриване на производството по несъстоятелност
общият ред на ДОПК за погасяване на публични задължения не се прилага. Когато
след откриване на производството по несъстоятелност синдикът като представител
на длъжника подава декларации за данъчни и осигурителни задължения и ги плаща
своевременно, както е в случая /и съгласно чл. 639 ТЗ/, НАП е длъжна да погаси
конкретните задължения, посочени в декларациите и платежните нареждания. Отнасянето
на извършените плащания за погасяване на най-старите задължения на длъжника
съгласно чл. 169, ал. 5 ДОПК нарушава реда за удовлетворяване на кредиторите за
задължения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, а именно чрез одобрена сметка за разпределение.
Неоснователен е в тази връзка доводът на ищеца, че ДОПК е специален закон по
отношение на ТЗ.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане
на разноски е неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.З.П. с адрес: ***,
представлявана от директора на дирекция „Държавни вземания“ В.П., срещу „Б.Е.”
АД /н./ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „И. З. Юг“ /„М.“/, ул. „Ч.“ № 1,
представлявано от изпълнителния директор О. К., обективно
съединени искове за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика
и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.Е.” АД /н./ съществуването
на следните вземания на НАП, включени в списъка на неприетите вземания по т. д.
н. № 89/2014 г. по описа на СОС: вземане в общ размер от 35360.34 лв. /тридесет
и пет хиляди триста и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляващо главница – данък върху доходите на физически лица, дължим за
периода м.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: