РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Благоевград, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100780 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№780/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, предявен от М. Т. Д., ЕГН **********,
гр.Брез адв.Н. Л., срещу Община БЕИК , с адрес: гр.Б представлявана от Кмета М, за
признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на
основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 27231.3.7 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово, община Благоевград,
одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: село Е местност „А площ: 951 кв. м. (деветстотин петдесет и един квадратни метра),
Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива,
Категория на земята: 6 (шеста), Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула
седем); граници на имота (съседи): 27231.3.1; 27231.3.2; 27231.3.3; 27231.3.5; 27231.3.10;
04279.627.164; 04279.627.163.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание изтекла
придобивна давност на гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищецът владее
необезпокоявано процесния имот повече от 29 години - от 1995г. до настоящия момент. В
тази връзка се твърди, че ищецът е имал приятел на име Манол, който по времето на
социализма работел в предприятие „Зърнени храни“, като отглеждал добитък за
предприятието и за себе си - около 300 броя телета. След продажбата на завод „Зърнени
храни“ добитъкът, собственост на завода, както и част от личния добитък на М бил
разпродаден заради липсата на храна, която е идвала преди това от работещия завод, а с
останалия му малък брой добитък М се преместил по река Ст, в землището на с.Еи се
установил в с.Е до гр.Б и там започнал да отглежда добитък за себе си. Твърди се, че през
1995г. М предложил на ищеца да отглежда добитък за себе си в неговото стопанство и в тази
връзка възникнал и въпросът как да се изхранва въпросния добитък. Ищецът решил да
отглежда сам царевица, която да служи за храна на добитъка, като за целта била необходима
земя, на която да се отглежда царевицата. Сочи се, че М запознал ищеца с негов съсед на
име М, който бил съсобственик на съседния имот с идентификатор 27231.3.5, стар номер
(003005), находящ се в землището на село Еленово, местност „А“, като му казал, че до
неговия имот имало пустеещ имот, който не се обработва от никой. В тази връзка М
предложил на ищеца да засади с царевица процесния имот, който бил пустеещ, за да може да
произвежда фураж за своите животни. Твърди, че от този момент (1995г.) ищецът започнал
да владее и стопанисва процесния имот, като през годините имотът бил заграден с телена
мрежа. Твърди се, че през 2006г. ищецът купил от М и други наследници съседния имот с
идентификатор 27231.3.5, стар номер (003005), находящ се в землището на село Е, с площ:
1
3350 кв. м., като от този момент двата имота - процесния имот и имот с идентификатор
27231.3.5, били оградени като един общ имот. Сочи се, че от 2011г. до към 2016г. процесният
имот започнал да се използва от ищеца като склад за строителни материали и през годините
(от 2016г. до 2023г.) ищецът обработва имота и отглежда зеленчуци в него. Предвид
продължителното и необезпокоявано владение на имота повече от 29 години, се твърди, че
ищецът предприел действия за сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с което същият е манифестирал обстоятелството, че е собственик на имота. В тази
връзка на 23.01.2024г. ищецът подал молба-декларация за обстоятелствена проверка до
Община Благоевград, чрез която да се сдобие с удостоверение, доказващо, че имотът не е
общинска собственост. Сочи се, че от Община Благоевград издали на ищеца удостоверение,
от което било видно, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт
за частна общинска собственост (АЧОС) №2594/26.07.2013г. Навежда се, че в АЧОС имотът
бил индивидуализиран с различна площ и граници, което пораждало съмнение за
идентичност между акта и процесния имот. От самия текст на АЧОС било невъзможно да се
установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че имотът е
общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта било посочено -
„чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.25, ал.1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделски земи“.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът М. Д. е собственик на процесния
поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на имота по силата на чл.2,
ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за поземлен имот с
идентификатор № 27231.3.7, предмет на разглеждане в настоящото исково производство, е
съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по
вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.
№2910/31.07.2013г., като поземлен имот с №003007, с ЕКАТТЕ 27231 по картата на
възстановената собственост на землище с.Енаходящ се в местността „А“, целият с площ 1
044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот №003003, Имот №003002,
Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059. Твърди се, че Общината е придобила
правото на собственост върху имота по силата на закона – на основание чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ, съгласно която норма общинска собственост са земеделски имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица, като в приложното поле на
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включвали земеделски земи, които са подлежали на възстановяване,
но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени
от ползвателите по реда и условията на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че процесната
територия, в която попада имота, предмет на настоящата искова претенция, е такава по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя. С Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. Комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища. Видно от
т.13 на протоколното решение, за землището на с.Еленово са определени 9 (девет) броя
имоти с обща площ от 67.934 дка. Видно от регистъра на имотите и други кадастрални
единици по вид собственост към 22.02.2012г., е че имот с №003007, находящ се в м.
„Арнаудско“, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6 (шеста), с площ от 1
044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., е общинска собственост. Навежда се, че за имот с
идентификатор № 27231.3.7, предишен №003007, няма проведена процедура при Община
Благоевград за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице, поради което имотът не е заявяван за
възстановяване по реда и сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил реституиран, поради
което имотът не е принадлежал на физическо и юридическо лице. В тази връзка се навежда,
че изтеклата до 22.11.1997г., до влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ,
придобивна давност не се зачита, както и не тече придобивна давност за земеделски земи, за
които административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността все още
не е приключила. Придобивната давност за владеещия земеделска земя, попадаща в земи по
§4 ЗСПЗЗ, започва да тече от момента, когато е издадена заповедта по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с
която приключва процедурата по възстановяването, като с разпоредбата на чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ, се заличавали всички правни последици, свързани с владението до този момент.
Сочи се, че за ищеца не се установява да е от категорията на правоимащите, същият не се
2
установява да е ползвател, нито пък собственик на процесния земеделски имот, не е налице
влязъл в сила акт, с който е приключила административната процедура, поради което
ищецът не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е останал общинска собственост, поради забраната за
придобиване по давност, въз основа на мораториума върху придобивната давност (спирането
й), установен с разпоредбата на §1 Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006г.).
Посочва се, че давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла
между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., след това е спряна и продължава да тече отново след
08.03.2022г. По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът М. Д. не се явява лично. Представлява се от адв.Н. Л., която
поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Г, който
оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по
вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.
№2910/31.07.2013г., е актуван като общински на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от
Закона за общинската собственост във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с №003007,
с ЕКАТТЕ 27231 по картата на възстановената собственост на землище с.Е, находящ се в
местността „А“, целият с площ 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот
№003003, Имот №003002, Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059.
На 16.08.2006г. ищецът М. Т. Д. закупил съседния на гореописания поземлен имот – а
именно закупил земеделски имот №003005, с начин на трайно ползване – нива, с площ от
6.500 дка, шест категория, находяща се в местността „А“, в землището на с.Е, с ЕКАТТЕ
27231, при граници /съседи/ - имот №003008 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№000042- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №027003 – нива на земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот №003004 – нива на наследници на Ст, имот №003003 – нива на наследници
на Вангел Ангелов Стоилов, имот №003007 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот
№000059-полски път на Община Благоевград. Сделката е обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №22, том 3, рег.№6276, дело №368 от 2006г.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява следното:
Картата на възстановената собственост на землище с.Еленово е изработена в периода
1992-1999г. Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за района на експертизата и
околния район не съществуват предпоставки за възстановяване на собственост в
съществуващи на терена стари реални граници, поради което районът на експертизата
попада в терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с план за
земеразделяне.
В приетия официален цифров вид на Картата на възстановената собственост – към дата
10.07.1998г., в масив №003 не присъства показан въпросния по делото имот №003007, а той
е включен в границите на имот №003005, нива с площ от 7.544 дка, м.“Азаписана като земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината /Приложение №4 към експертизата/. Вещото
лице е дало заключение, че от прегледа на скицата е видно, че имот №003005 е остатъчен
поземлен фонд, останал след настаняване на всички заявени в местността имоти.
На по-късен етап през 2005г., във връзка с продължаване на процедурата по
възстановяване на имоти, имот №003005 е разделен на два имота, а именно №003005 с площ
от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице, и нов въпросен имот №003007 с
площ от 1.044 дка. Така разделените имоти са нанесени в КВС на 27.05.2005г., където
новият имот №003007 е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №5/.
През 2008г. на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г.
на комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079 от 13.06.2008г., изменена със
Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, са определени по
землища имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на
Община Благоевград. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от
3
28.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Б В Приложение №1 към Раздел I, т.1 към решението, в
частта за землище с.Е присъства имот №003007, нива от 1.044 дка, който имот като
остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. Така предадените имоти са
записани като общинска собственост в КВС на 16.11.2009г.
През 2012г. по искане на Община Благоевград, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с ново
Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. на комисия, определена и назначена със Заповед
№РД-08-140 от 03.05.2012г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, са определени по землища
допълнителни имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в собственост на О
В Приложение към решението в частта за землище с.Е отново присъства имот №003007,
нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община
Благоевград. При действието на КВС на този етап, на 26.07.2013г. от страна на Община
Благоевград е съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г.
По одобрената със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. КККР на землище с.Е, районът на
експертизата, а именно имот №003007 по КВС на с.Ее идентичен на поземлен имот с
идентификатор 27231.3.7 по КККР. Площта на имота е намалена от 1044 кв.м. на 951 кв.м.,
тъй като при изработване на КККР е била съобразена новоопределената землищна граница
между гр.Бкоято пресича имот №и отнема част от него. В КК формата, границите, начина на
трайно ползване, вида на собствеността не са променени.
Вещото лице е приложило сателитни снимки, видно от които: към дата
28.07.2001г.,28.08.2008г., имотът представлява запустяла, затревена, обработваема нива
„изоставена нива“; към 18.08.2011г. отново представлява изоставена нива, като през него
преминава полски път; към 21.08.2013г. отново представлява запустяла, затревена,
обработваема нива „изоставена нива“, като през него преминава полски път, вече по-ясно
използван при строителството в съседния имот 27231.3.5; към 22.07.2016г. отново
представлява запустяла, затревена, обработваема нива „изоставена нива“, като през него
преминава полски път; към 29.03.2018г., 09.06.2021г. и 20.07.2023г. - отново представлява
запустяла, затревена, обработваема нива „изоставена нива“.
Към момента на изготвяне на експертизата /към 11.08.2024г./ имотът вече представлява
почистено, подравнено, празно, незастроено място, без огради от всички страни, с
изключение на масивна ограда от съседния имот 27231.3.5, без трайни насаждения в имота.
В имота няма строителство или други дейности като зеленчукови или овощни градини.
По делото са разпитани св.ЛД. и Ичиито показания съдът не кредитира като
недостоверни и противоречащи на писмените доказателства и експертното заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за
своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба
период от 1995г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът М. Т. Д. да е владял имота в изискуемия от
закона срок. Всички изложени в исковата молба твърдения останаха недоказани и/или се
опровергаха от експертното заключение по делото.
4
В исковата молба ищецът твърди, че през 1995г. лицето М му казал, че до неговия имот
/имот №003005/ има пустеещ имот, който не се обработва от никой. Ищецът твърди, че
оттогава е завладял имота, започнал да го стопанисва, засаждайки го с царевица.
Тези твърдения са опровергани. От заключението на вещото лице се установи, че до
2005г. в масив №003 има един имот - имот №003005, нива с площ от 7.544 дка, м.“А“,
записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината, в чийто граници се
включва процесния такъв. Едва през 2005г. имот №003005 е разделен на два имота, а именно
№003005 с площ от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице, и нов въпросен
имот №003007 с площ от 1.044 дка. Именно това е годината, когато имот №003005 е
възстановен на лицето Ми други наследници. Същият обаче не е възстановен в стари реални
граници, а по план за земеразделяне, тъй като граници на място не съществуват, на място
има общ масив земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ето защо, към 1995г. лицето М не е имал имот в
стари реални граници и е невъзможно същият да е казал на ищеца, че до неговия имот има
пустеещ имот.
Не се доказа твърдението, че ищецът М. Т. е започнал да стопанисва имота през 1995г.,
засаждайки го с царевица и ограждайки го с ограда. От заключението на вещото лице и
приложените сателитни снимки се установява, че от 2001г. до 2023г. имотът представлява
запустяла, затревена, изоставена нива, като през отделни периоди през него дори преминава
полски път, няма зеленчукови или овощни градини, няма никакви огради.
В този смисъл твърденията на ищеца, че след 1995г. е оградил имота и е направил
градина; че през 2006г., след като закупил съседния имот, оградил двата имота с обща
ограда; че от 2016г. до 2023г. е обработвал имота и е садил зеленчуци са опровергани. Дори
хипотетично да се приеме, че през 1995г. ищецът е започнал да стопанисва имота, то към
2001г. имотът вече е бил изоставен, т.е. владението е било прекъснато преди изтичане на
изискуемия от закона срок. Установява се, че след 2001г. имотът никога не е бил заграждан
/в нито една от снимките няма ограда/, а представлява пустееща земя, не е обработван, дори
през него е минавал полски път, т.е. имотът не е използван от ищеца по земеделско
предназначение. Нещо повече – установява се, че след възстановяването през 2005г. на
съседния имот №003005 по реда на ЗСПЗЗ на лицето Мв и други наследници, на
следващата година 2006г. имот №003005 е закупен от ищеца, в който имот е построил
сгради. Установи се, че между закупения имот, в който ищецът живее в новопостроена къща,
и граничещия с него процесен по делото, ищецът е изградил масивна бетонна подпорна
стена, което е индиция за липса на владение и опровергава твърденията, че ищецът оградил
двата имота и ги ползвал като един.
Съдът не кредитира показанията на св.Л Д., който твърди, че от 1995г. ищецът се грижи за
имота, коси трева, до преди 3-4 години гледал коне, за които в имота имало изградена
плевня; че е засадил дръвчета 7-8 на брой, които сочи, че и сега са в имота. В съдебно
заседание свидетелят с категоричност заяви, че преди няколко месеца е бил в имота и е
имало дръвчета. Показанията на свидетеля са в противоречие с изводите на вещото лице, че
в имота няма и не е имало овощна градина. След 2001г. в имота не е имало и плевня, нито е
имало плевня в съседния имот, в който е построил къща /видно и от сателитните снимки/.
Св.Исочи, че след 1995г. имотът непрекъснато се е поддържал от ищеца, който първите 3-
4 години садил царевица, а след това косял трева за животни и го поддържал във вид на
ливада. Показанията на свидетеля са в противоречие с изводите на вещото лице, че имотът
не е обработван и е запустял.
Дори да се приеме, че след 2006г., когато ищецът е закупил съседния имот, в който е
започнал да строи къщи, той е използвал и процесния имот, за да складира строителни
материали и за да преминава през него, за да достигне до своя имот, то тези действия не
носят признаците на владение. Очевидно е, че едва през 2024г. след като ищецът е
предприел процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за пустеещия имот
/процесен по делото/, разположен до неговия собствен застроен имот, е изчистил и
подравнил спорния по делото имот.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
5
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази
насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплатят на ответната страна
сторените разноски в производството – 1500 лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от М.
Т. Д., ЕГН **********, гр.Бчрез адв.Н. Л., срещу О, представлявана от К, за признаване за
установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът М. Т. Д. е собственик на
основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 27231.3.7 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Е, община Благоевград, одобрени със
Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: село Е „А
Площ: 951 кв. м. (деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на
територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста),
Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота
(съседи): 27231.3.1; 27231.3.2; 27231.3.3; 27231.3.5; 27231.3.10; 04279.627.164; 04279.627.163.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН **********, гр.Б, да заплати на О ЕИК адрес: гр.Б,
представлявана от К, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6