Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 07.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Десислава Бунева и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№203 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №20-0305-000223/20.08.2020г. на началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ на О.Д.С., ЕГН********** *** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП били наложени административни наказание глоба в размер всяко едно от по 10лв., а на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР отнето 10 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя С., който го е обжалвал. В жалбата се излагат подробни доводи относно фактическата обстановка и констатациите в АУАН и наказателното постановление, сочат с нарушения, за които се твърди, че са съществени и са довели до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление, което жалбоподателя моли съда да отмени.

Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и с ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.

          За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят И. и свидетеля А. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са били допуснати и разпитани в качеството на свидетели ОЛДЖАН С., П.Ц. и д-р К.Б..

          Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          НП е било връчено на жалбоподателя на 02.10.’20г., а жалбата е била заведена в РУ на МВР-Никопол на 05.10.2020г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Районен съд - Никопол, след като анализира събраните по делото доказателства – гласни, писмени и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2020г. свидетелите И. и А. *** били изградили КПП в гр.Никопол на Каменния мост. Първият автомобил, който спрели в тъмната част на денонощието около 22.45ч. бил на жалбоподателя. Свидетелите установили, че МПС е с десен волан, представили се и поискали на жалбоподателя документите за проверка. Жалбоподателят отговорил, че не ги носи. Поради това, че усетили мирис на алкохол идващ от жалбоподателя го поканили до служебния автомобил, за да бъде изпробван с техническото средство. След извършената проба били установени 0,63 промила алкохол в издишания въздух.

Понеже били в близост до РУ, свидетелите поканили жалбоподателя в РУ, където в негово присъствие бил съставен АУАН, след което го запознали със съдържанието му, като свидетеля И. му прочел акта. В последствие жалбоподателя подписал АУАН без възражения и му било връчено копие от акта Споделил с И., че изпил само една малка ракия. След това И. съставил на жалбоподателя талон за кръвна проба, който бил придружен със стикери според изискванията на Наредба №1/2017г. и на жалбоподателя бил даден срок от четиредесет  минути да отиде до центъра на СП в гр.Никопол.

Управляваното от жалбоподателя МПС било докарано до паркинга на РУ от племенника му – свидетеля ОЛДЖАН С.. Въпреки, че определеното в талона за кръвна проба време започнало да тече, жалбоподателят при сваляне на регистрационните табели от МПС се намирал до полицейските служители, които няколкократно го подканили да тръгва за ФСМП-Никопол, за да не изпусне срока. И. и А. не придружили жалбоподателя до ФСМП, тъй като установеното с техническото средство съдържание на алкохол било под 1.2 промила, което не изисквало задължителното му съпровождане до здравното заведение. По-късно след обаждане на д-р Б., която заедно със свидетеля Ц. по това време била дежурна във ФСМП, ОДЧ при РУ-Никопол се обадил на свидетелите И. и А., които отишли във ФСМП и установили, че жалбоподателя още е там и не му е взета кръвна проба поради трудно откриване на вена, от която да се вземе проба. В последствие проба била взета и съставена съответната документация.

 За резултата от пробата бил съставен протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта №279/18.08.2020г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

          От правна страна, съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, който собственоръчно го е подписал. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

АНО след като се е запознал с преписката по акта и въпреки резултата от Протокол за химическо изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя №279/18.08.2020г., а именно 0.26 промила е приел нарушението за безспорно установено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание  чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и отнети 10 контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В конкретният случай при съставяне на АУАН е констатирано, че водачът на МПС управлява същото след употреба на алкохол със съдържание 0.63 промила. Извършено е химическо изследване на кръвта по газхроматографски метод, за което по надлежния ред е съставен протокол. Това последно обстоятелство обаче не е било вписано в издаденото НП - предмет на жалбата. В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление е преповторена напълно идентично обстоятелствената част на АУАН без да е отразено, че кръвната проба е взета и има извършено химическо изследване, от което се налага извод, различен от този на АНО за извършено от жалбоподателя нарушение.

Конкретният ред, по който се определя употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3а, т.2 от Наредбата, с лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато водача не приема показанията на техническото средство. В настоящия случай, водачът се е явил в посоченото в издадения талон за медицинско изследване болнично заведение, в посочения в талона час. Там в момента на явяването му се е получило кратко забавяне по обективни причини – трудно откриване на вена, от която да се вземе пробата, което практически не е повлияло на взетата проба за изследване. В настоящия случай с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство и съвсем добросъвестно се е явил в посочения в талона срок.

Като не е съобразил преди издаване на НП всички доказателства по преписката, които са му били известни, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя за това, че приоритетът на резултатите от изследването на кръвта, регламентирано в чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., съгласно която резултатите от проверката с техническото средство се зачитат само в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или отказ да даде кръв за изследване, т. е. в случая АНО има надлежно показание за наличие на алкохол в кръвта, което е следвало да вземе предвид при установяване на нарушението.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предвид констатираната незаконосъобразност, наказателното постановление следва да бъде отменено само на това основание, без да се произнася по същество на спора.

По разноските:

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН, съгласно която в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който обаче не е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, нито е направено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник за присъждане на такива разноски, поради което настоящият състав намира, че ОД на МВР-Плевен не следва да бъде осъдено да заплати разноски, тъй като такива не са сторени в настоящото производство.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0305-000223/20.08.2020г. на началника на РУ на МВР – НИКОПОЛ, с което на О.Д.С., ЕГН********** *** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3 от ЗДвП били наложени административни наказание глоба в размер всяко едно от по 10лв., а на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР отнето 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: