Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град Шумен, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова
КАНД №69 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от адв. Н. Т. при ШАК, в качеството и на
пълномощник на ЕТ „Е.Е.Х.” със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от управителя Е.Е., срещу Решение №7/13.01.2020 г. на Районен съд
град Велики Преслав, постановено по АНД №220/2019 г. по описа на същия съд.
С жалбата се
навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради
издаването му в нарушение на материалния закон. Касаторът излага доводи, че към
момента на извършване на проверката търговският обект не е работил, както и
наложената санкция за нарушението по чл.185 ал.1 от ЗДДС е прекомерно висока. Касаторът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение
на РС и съответно да отмени Наказателно постановление №441590-F479791/11.06.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ЦУ на НАП.
Ответната страна
ТД на НАП град Варна, редовно призована, не изпраща представител и не е
депозирано писмено становище по касационната жалба.
Представителят
на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по
същество за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна, по следните
съображения:
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление №441590-F479791/11.06.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП, с което на касатора на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.25 ал.1 т.1
във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
За да постанови
съдебния си акт, съдът е приел, че е налице административно нарушение по
смисъла на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и правилно същото е квалифицирано по чл.185 ал.1 от ЗДДС, а размерът на
санкцията е определен към минимума, предвиден в закона, тъй като нарушението
води до не отразяване на приходи. Съдът е приел, че това нарушение не покрива
критериите за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав намира, че решаващият съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е достигнал до законосъобразен извод
по приложение на материалния закон.
Възражението на
касатора, че търговският обект не е работил в момента на извършената проверка
от данъчните органи е неоснователно. Безспорно установено е по делото, че на
10.03.2019 г. в 14:40 ч. – моментът на проверката, в търговския обект – смесен
магазин, находящ се в с.Златар, е извършена контролна покупка за сумата в
размер на 2.60 лв., която е заплатена в брой при продажбата. Следователно
търговецът е извършил продажба на стока, без за същата да издаде фискална
касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното въведено в експлоатация
в обекта фискално устройство. Това е достатъчно, за да е нарушена сочената
разпоредба на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ. При извършени ремонтни дейности в обекта е следвало търговецът въобще
да не извършва продажби на стоки, както твърди в своята защитна теза.
Настоящата
инстанция намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на всички събрани
в хода на административно наказателното производство доказателства. При
установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, всеки
доказателствен източник е подлаган на самостоятелна оценка при съпоставяне с
останалите доказателствени материали. От изложеното следва, че районният съд не
е извършил съществени процесуални нарушения при установяване на фактическата
обстановка по спора, които да са довели до неистинност на възприетите от него
фактически положения.
Съображенията на
решаващия съд за липсата на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН
настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Следва да се отбележи, че в
касационната жалба касаторът единствено и само твърди, че размерът на
наложената санкция е прекомерно висок, с оглед дейността на търговския обект и
населеното место, в което се намира.
Прилагайки точно
правната норма, решаващият съд е преценил визираните в чл.93 т.9 от НК примерно
изброени обстоятелства, тъй като изчерпателна легална дефиниция на понятието “маловажен
случай” в позитивното ни право няма. Съответно на установените факти по делото,
решаващият съд е извел извод, че е засегната сферата от обществените отношения,
регулирани с данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното
разходване на държавния бюджет.
Касационната
инстанция изцяло споделя тези изводи, като следва да се допълни и следното: Нормата
цели винаги, във всеки един момент, да може да се съпостави касовата наличност
с документирания оборот във фискалното устройство, както и от въвеждане и
извеждане служебно на сумите, поради което с оглед на така изброените
специфики, не може да се приеме, че е налице маловажен случай. В случая не е
единствен и водещ критерий размерът на неотчетената продажба чрез ФУ, доколкото
самото нарушение е възведено от законодателя като наказуемо при хипотезата на
формалното му осъществяване. Прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
изисква преценка и отчитане на особеностите на всяко административно нарушение,
свързано с конкретното деяние и субект на разпореденото неизпълнение на
административно задължение, определящи и тежестта на нарушението, при
съобразяване спецификата на конкретния казус. Действително нарушението е за
първи път, но това не е единствения критерий, въз основа на който следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав споделя извода на
решаващия съд, че конкретното деяние не се отличава с по-малка тежест от
обичайните за този вид, по съображенията, подробно посочени във въззивното
решение, както и наложената имуществена санкция е в минимума, предвиден от
закона.
В обобщение на
гореизложеното настоящата инстанция намира, че фискалните правоотношения са
особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока
степен на обществена опасност от другите административни нарушения, който
принцип обаче не изключва да се извърши преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН
за всяко административно нарушение. В настоящата хипотеза обаче, с оглед
гореизложеното, процесното административно нарушение не може да се счете като
маловажен случай, поради което решаващият съд като не е приложил разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, не е допуснал нарушение на
материалния закон.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение - за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/13.01.2020 г., постановено
по АНД №220/2019 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 08.06.2020г.