П Р О Т О К О Л
гр. КЮСТЕНДИЛ, 10.12.2019 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
с участието на секретар: С. Кърлова
и в присъствието на прокурора: ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ
постави за разглеждане: АдмД № 503/2019 г.
докладвано от: съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
На именното повикване в 14.00 часа се явиха:
ИЩЦАТА, редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ констатира, че от същата е
постъпила молба вх. №5876/19.11.2019 г.,
в която прави възражение за местна неподсъдност по делото. Счита, че същото следва да се разглежда от
адм. съд София град.
ЗА ОТВЕТНИКА се явява юк. Л с пълномощно по
делото.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че от същата са постъпили молби
с вх. № 6155 от 3.12.2019 г. и вх. № 6209 от 5.12.2019 г. в същите се прави възражение за местна
подсъдност. Отделно от горното в допълнителна молба се счита, че предявеният
иск е по реда на чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, а не по ЗОДОВ.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА КЮСТЕНДИЛ се явява прокурор Георгиев.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА, че е постъпила искова молба от Т.Е.Ш.,
чрез чрез пълномощника й адв. С.С.-Ю. от САК, със съдебен адрес ***, кант.308
срещу Национална агенция по приходите гр. София. Предявеният иск е в размер на
1000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
на служители на агенцията, състоящо се в неполагане на достатъчно грижа и
неприлагане на ефективни мерки за защита сигурността на данните и нарушения на
чл. 24 и чл. 32 GDPR /General Data Protection
Regulation/-(Общ регламент относно защитата на данните) и чл. 59 ал. 1 от
Закона за защита на личните данни, в резултат на което са разкрити лични данни
на ищеца. Неимуществените вреди се изразяват в страх и притеснение от
евентуална злоупотреба с личните данни, както и от физически нападения,
заплахи, изнудвания и т. н. Исковата претенция е ведно с претенция за лихва
върху посочената сума от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане. Направено е
и искане за присъждане на направените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител по чл. 38 ал.2 вр. с ал.
1 т.3 от ЗАдв.
ЮК.Л: На първо място оспорвам исковата
молба, считам че същата е недопустима. В тази връзка моля да вземете предвид
нашата допълнителна молба и становище по молбата свързана с възражение за
неподсъдност на другата страна, както и по отношение на правната квалификация
на иска. Изложените в исковата молба обстоятелства и формулираният петитум
сочат на предявен иск с правна квалификация чл. 39, ал.2 от Закона за защита на
личните данни, а не на такъв по ЗОДОВ, тъй като в случая става въпрос за отговорност на НАП в качество й на
администратор на лични данни, а не се ангажира отговорността на Агенцията за обезщетяване
на твърдени вреди, които да се основават на нейни незаконосъобразни актове, действия или бездействия извършени при или по повод изпълнение на административна
дейност. Тук става въпрос за искова молба, в която се претендира неизпълнение
на задълженията на НАП за опазване на
лични данни в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на
Параграф 1, т. 2 от ДР на Закона за защита на личните данни, във вр. с чл. 4, т.
7 от Регламента на ЕС 679 от 2016 г. Тези фактически основания определят
правната квалификация на иска по чл. 39, ал.2 от Закона за защита на личните
данни. Следователно за определяне на местната му подсъдност е приложима нормата
на чл. 133, ал.5 от АПК, съгласно която компетентен да го разгледа е
административният съд по адреса или
седалището на ищцата. Поради това считам, че възражението за местна неподсъдност
също е неоснователно. В този смисъл има и редица определения, които съм
цитирала в допълнителните становища и молба. Предвид това, че молбата е
недопустима, моля съда да остави без разглеждане предявения иск и да прекрати производството,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.2, вр. ал.1 от същия член от ЗЗЛД положителна процесуална
предпоставка за допустимостта му е предявяването му в едно производство с подадена
от ищеца жалба срещу действия и или актове на администратора пред съда по реда
на АПК. В случая ищцата изрично е заявила, че не обжалва действия и или актове
на НАП извършени при обработване на личните й данни, а единствено претендира заплащане на
обезщетение за репариране на неимуществени вреди произтичащи от бездействия на
НАП довели до незаконосъобразно разкриване на личните й данни. В допълнение
също моля да се има предвид и разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ, която също
сочи неприложимост на общия ред за обезщетяване
при наличие на специален такъв, какъвто се явява този по чл. 39, ал.1 от
ЗЗЛД. Т.е. Законът за защита на личните данни се явява специален по отношение
на ЗОДОВ. В този смисъл са също и цитираните определения и съдебна практика,
които съм посочила в допълнителните молби. Но дори и искът да бъде разгледан по
реда на ЗОДОВ мястото на увреждане, в
случая доколкото ищцата твърди, че е претърпяла
страхове и безпокойства от претърпяване на определени вреди от разкриване на
личните й данни, отново не се установява да е различно от настоящия й адрес. В
случай, че прецените, че искът е допустим, то поддържам отговора на исковата молба, който
сме депозирали. Моля да се приемат представените с него доказателства. Считам,
че е неоснователна и недоказана исковата
молба.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, аз обаче
считам че исковата молба следва да се приеме за разглеждане, тъй като в самата
молба е посочено, че НАП е държавен орган, с оглед на което носи отговорността
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същото правило е и по чл. 39, ал.2 от ЗЗДЛ, но тук
вече става въпрос да получи обезщетение
съгласно чл. 82 и т.н., друг е въпроса дали на основание чл. 4 са налице
неимуществените вреди, които се претендират в случая и евентуално имуществени и
дали са те пряка и непосредствена последица от увреждането, това е предмет на
доказване. Считам че следва да се приеме
за разглеждане исковата молба.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО
ДЕЛОТО представените
писмени такива с вх. № 5876 от 19.11.2019
г.; вх. № 6155/3.12.2019 г.; вх. № 6195/5.12.2019 г., както и вх. № 6209 от 5.12.2019
г.
След запознаване с всички писмени
доказателства, изложените доводи в исковата и становището на ответника, и
съответните приложени писмени доказателства СЪДЪТ приема от правна
страна следното: съдът квалифицира производството като такова по чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД, а не по ЗОДОВ. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която
посочва неприложимост на общия ред за
обезщетяване на физически и юридически лица от незаконни актове, действия и бездействия на
администрацията при наличието на специален ред, какъвто безспорно се явява този
по чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД. Според
приложимата разпоредбата на чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД при
нарушаване правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва
действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред пред съответния
административен съд или пред ВАС по общите правила за подсъдност. Според ал.2 в производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за
претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични
данни от страна на администратора. Цялостният
анализ на разпоредбата на чл. 39 от ЗЗЛД
води до извод, че искането за обезщетение е допустимо само ако е предявено едновременно
жалба срещу действие или актове на администратора на лични данни. В случая,
видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба се претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди, а не се обжалва като незаконосъобразно действието на ответника,
изразяващо се в предоставяне на
неправомерен достъп до разпространение на личните данни. Навсякъде в исковата
молба се цитират медийни публикации, но не се иска установяване на релевантни
факти от значение за преценката на съда налице ли е нарушаване на
индивидуалните права на ищеца. Не се иска изрично отмяна на действието или
бездействието на администратора по предоставяне
на личните данни на г-жа Ш..
СЪДЪТ намира, че искът за присъждане
на обезщетение следва да е съединен с жалба против действието. Производството
по ал.1 на чл. 39 от ЗЗЛД касае направено пред съда оспорване на действията и актовете от администратора на лични данни, като такова
в случая няма.
Производството е с правно
основание чл. 39, ал.1 от ЗЗДЛ и се явява положителна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото й за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразно обработване на лични данни. Искът по чл. 39, ал.2 от
ЗЗЛД е субсидиарен и може да бъде предявен при наличие на съдебно производство по чл. 39,
ал.1 от ЗЗЛД по обжалване действията и актовете на администратора на лични
данни от лице, чиито права по ЗЗЛД са нарушени, каквото в случая с оглед
изложените обстоятелства в исковата молба няма.
Предвид, че липсва сезиране на съда по реда на чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, то искът по ал. 2 е недопустим. Производството
по чл. 39, ал.2 от ЗЗЛД е специално като искането за обезщетение е допустимо
само ако е предявена жалба срещу действия и актове на администратора на лични
данни. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС.
По изложените съображения
исковата молба ще се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството
по делото ще се прекрати.
Воден от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Т.Е.Ш. *** против НАП, с която е предявен иск с правно
основание чл. 39, ал.2 от Закона за защита на личните данни, като се иска от същия
да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие неправомерно обработване и предоставяне на
личните му данни на трето лице, в размер
на 1000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до изплащането
й.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО АДМ.
ДЕЛО № 503/2019 г. по описа на КнАдмС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от
страните, за тези в съдебно заседание от днес, за жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването на прекратителното
определение.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието приключи 14.12 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: