Решение по адм. дело №299/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/.

Делото е образувано по жалба от И. Д. К. на длъжност -мл. инспектор ВА той СО в КП“Монтана“ на КС“Враца“ към отдел“Териториален“ при ДСКС-ДКСИ, с постоянен адрес: гр.Монтана,обл.Монтана, [жк], [адрес] срещу Заповед №ЧР-1964/15.09.2025г.на Председателя на ДКСИ, за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя,като държавен служител, на основание чл.194,ал.2,т.1 и т.4, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 и т.12 от ЗМВР, а именно: “Порицание“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се релевират от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се оспорват и трите нарушения по заповедта. Иска се отмяна на заповедта.В съдебно заседание ,жалбоподателят се явява лично ,поддържа жалбата, не претендира разноски.

Ответникът- Председателя на ДКСИ,чрез гл. експерт Г. Б. с юридическо образование и юридическа правоспособност в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи по същество ,като моли да се потвърди заповедта, като правилна и законосъобразна и да се отхвърли жалбата. Представя писмени бележки.Не претендира разноски.

Представена е административната преписка в цялост с писмо вх.№1666/29.09.2025г.от административния орган.

С Разпореждане №904/29.09.2025г. делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е указана доказателствената тежест.

С Определение на съда №952/09.10.2025г. по искане на жалбоподателя са допуснати гласни доказателства-разпит са двама свидетели.

От показанията на св.К. И. В.-колега на жалбоподателя, младши експерт към КП-Монтана ,сектор Враца се установява ,че за нарушението по т.3 от заповедта не е имало пряко разпореждане /устно или писмено/ от прекия ръководител К. Б. на 15.04.2025г. - за даване на писмени обяснения във връзка с местонахождението на служебен автомобил [Марка], модел „Сийд“ , с рег.№[рег. номер] на 04.04.2025в интервал от 8,45 до 09,15ч.

От показанията на св.К. В. Ф.-също колега на жалбоподателя, на длъжност -старши сътрудник по охраната ТОЙ и водач на автомобил към КП-Монтана, сектор Враца се установява ,че не е бил свидетел на устно или писмено рапореждане от прекия ръководител К. Б. до наказания за даване на писмени обяснения по т.3 от заповедта.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели,като дадени обективно и непосредствено, досежно съдържащите се в тях факти и обстоятелства, но ще цени същите в съвкупност с останалите доказателства по делото, доколкото и двамата снидетели са колеги на жалбоподателя и са заинтересовани от изхода на процеса-чл.172 ГПК, вр. с чл.144 АПК.

В рамките на проведеното съдебно производство жалбоподателя е поискал устно изслушване по реда на чл.176 ГПК вр. с чл.144 АПК.От обясненията му става ясно ,че на трите дати-07.02.2025г.,28.02.2025г. и 04.04.2025г. е заредил на бензиностанция „ОМВ“ служебен автомобил „Грейт Уол“, модел“Волекс“ с рег.№[рег. номер], като не е изпълнявал маршрут. При маршрут задължително в автомобила следва да има водач,куриер и сътрудник по охраната. Счита ,че не е извършил вмените му административни нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание , като единствено признава ,че не е вписал в пътните книжки зарежданията на бензиностанция „ОМВ“на отделен ред,но е приложел касов бон, километраж, като отчет. Обяснява фактът ,че се е намирал на 4,7 км Благово по данни на GPS- системата с натоварения трафик и обстоятелството ,че никъде в нормативните актове не е посочено къде трябва да мине служебния автомобил при зареждане за бензиностанция, освен когато изпълнява маршрут,което не е осъществил на въпросните дати. Не е наказван ,не е награждаван и работи в службата от 5г. Счита наложеното наказание „Порицание“ за срок от 1година за прекомерно тежко, доколкото няма предишни провинения и иска неговата отмяна.Съдът кредитира неговото обяснение в с.з. като ще цени същото в съответствие с другите доказателсва по делото-писмени и гласни..

Административен съд – Монтана,ІІІ състав, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че към датата на издаване на заповедта-15.09.2025г., жалбоподателят е държавен служител и е заемал длъжността- мл. инспектор ВА той СО в КП“Монтана“ на КС“Враца“ към отдел“Териториален“ на ДСКС към ДКСИ.

Административното производство е иницииарно със Заповед № З-241/ 27.06.2025 г. на Председателя на ДКСИ/л.49/ ,с която е разпоредено извършването на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на данни по справка с рег.№СКС-371/22.05.2025г. и възражение с рег.№СКС-431/12.06.2025г.,становище с рег.№ДЧР-78/25.06.2025г. и докладна записка с рег.№СКС-457/25.06.2025г.Касае се за получени данни от GPS-системата за движение на служебен автомобил с рег.№[рег. номер].Назначена е комисия, състояща се от председател и трима членове ,които да изготвят писмена справка,която да се докладва до 08.08.2025г. досежно резултатите от проверката. С докладна записка №СКС-563/05.08.2025г. , гл. инсп. Д. Н./л.194/ е поискал да се удължи срока на проверката до 15.09.2025г.,поради обстоятелството, че не са събрани и оценени всички доказателства, които са от значение за случая, които са от съществено значение за правилното решаване на дисциплинарното дело, и поради неоходимостта за събиране на допълнителни доказателства. Със заповед на председателя на ДКСИ №З-286/06.08.2025г./л.195/ е удължен срокът на проверката, назначена със заповед №З-241/27.06.2025г до 15.09.2025г..Проверка е приключила със Справка peг. № СКС-610/29.08.2025г. на проверяващата комисия/л.23/.По делото е приложена покана за даване на писмени обяснения или възражения, във вр. със справка, рег.№СКС-610/29.08.2025г.,връчена на служителя на 29.08.2025г./л.22/.Поканата е подписана от началник сектор „Маршрути“ Д. Н.,като в нея изрично е записано, че писмените обяснения следва да се дадат в срок до 17,00ч. на 01.09.2025г.

Въз основа на справката е издадена оспорената от жалбоподателя , заповед № ЧР-1964/15.09.2025г.на Председателя на ДКСИ, с която от извършена проверка (разпоредена със заповед с per. № 3-241/27.06.2025 г. изменена със заповед с per. № 3-286/06.08.2025 г.) е установено, че младши инспектор И. Д. К. - водач на автомобил I степен, той и сътрудник по охраната в КП-Монтана към КС „Враца" при отдел „Териториален" на ДСКС към ДКСИ съзнателно е нарушил вътрешни правила и заповеди на Председателя на ДКСИ, Етичен кодекс на служителите в ДКСИ и не е изпълнил разпореждане на пряк ръководител, както следва:

1. Не е спазил чл. 7, ал. 3 от Вътрешни правила за ползването на служебните автомобили с per. № ВП-9/30.08.2024 г., раздел III от заповед с per. № 3-385/24.10.2024 г. в сила до 17.04.2025 г., (отменена със заповед с per. № 3- 160/17.04.2025 г.) за упълномощаване на служители в администрацията на ДКСИ за управление на служебните автомобили, раздел III от заповед с per. № 3- 124/08.04.2024 г. в сила до 16.04.2025 г., отменена със заповед с per. № 3- 159/16.04.2025 г.) за зачисляване и определяне място за домуване на служебни автомобили на ДКСИ и чл. 10, ал. 1 от Етичен кодекс на служителите в ДКСИ (ВП-21/17.12.2021 г.). Нарушението се изразява в използване на служебни автомобили за цели, различни от изпълнение на служебни и/или административни задачи и в посока, противоположна на определения маршрут, както следва:- за времето от 13:15 ч. до 13:21 ч. на 07.02.2025 г. (служебен автомобил [Марка], модел „Волекс" с per. [рег. номер]);- за времето от 13:48 ч. до 14:06 ч. на 28.02.2025 г. (служебен автомобил [Марка], модел „Сийд" с per. [рег. номер]);- за времето от 08:56 ч. до 09:00 ч. на 04.04.2025 г. (служебен автомобил [Марка], модел „Сийд" с per. [рег. номер]).

Служебните автомобили са използвани до местоположение „4,7 км Благово" по данни от „GPS-системата за локализация и управление на автопарк", справка от „VIASAT' TECHNOLOGY, извън изпълнение на заповядан маршрут за движение. Местоположението е път без изход в непосредствена близост до брега на язовир Огоста. Посещението на локацията не е свързано с посещение на организационни единици, в околностите няма такива, както и с изпълнение наслужебни и административни задачи, тъй като бензиностанция „ОМВ" в гр. Монтана, където е заредил гориво на 04.04.2025 г., е в противоположна посока от локацията.

2. Не е спазил чл. 14, ал. I, т. 2 от Вътрешни правила за ползването на служебните автомобили с per. № ВП-9/30.08.2024 г., като на 04.04.2025 г. в 9:17 ч., извън изпълнение на маршрут, зареждайки служебен автомобил [Марка], модел „Сийд" с per. [рег. номер] на бензиностанция „ОМВ" гр. Монтана, не е записал на отделен ред в пътната книжка посещението на бензиностанцията.

3. Не е спазил чл. 6, ал. 1 от Етичен кодекс на служителите в ДКСИ (ВП- 21/17.12.2021 г.) като не е изпълнил разпореждане на пряк ръководител да даде писмени обяснения за местоположението на служебен автомобил [Марка], модел „Сийд" с per. [рег. номер] на 04.04.2025 г. в интервал от 08:45 ч. до 09:15 ч., с което е демонстрирал незачитане на служебната йерархия.Писмените обяснения са искани от изпълняващ функциите пряк ръководител на 15.04.2025 г. около 09:00 ч. и на 29.04.2025 г. около 9:00 ч. Отказът е потвърден в писмени сведения от трима служители в КС „Враца" при отдел „Териториален" на ДСКС "

Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т.4 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 и т.12, от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ , за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „ порицание“.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146,т.1-5 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 17.09.2025г. ,а жалбата е депозирана до съда директно на 18.09.2025г.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204,т.4 от ЗМВР. Видно от нормата на чл.204,т.4 от ЗМВР ,наказанието е наложено със заповед от ръководител на висша ръководна длъжност ,какъвто е Председателя на ДКСИ, съгласно УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на Държавната комисия по сигурността на информацията и на нейната администрация ,за наказание по чл.197,ал.1, т. 3 от ЗМВР/порицание/,при което заповедта е издадена от компетентен орган, с правомощие да налага наказания на подчинените си служители, предвидени в чл. 197,т. 1-3 от ЗМВР , по ЗМВР, съгласно чл.25 от Етичен кодекс на служителите в ДКСИ.

Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си.

При издаване на оспорената заповед обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Спазен е предвиденият в нормата на чл.195,ал.1 от ЗМВР срок за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител- два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му .Съгласно чл. 196,ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Този момент в разглежданата хипотеза е датата, на която ДНО-Председателя на ДКСИ се е запознал със справка от извършената проверка, Справка per. № СКС-610/29.08.2025г. на проверяващата комисия/л.23/.Това е моментът, в който материалите по дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно-наказващия орган и от който съгласно чл. 196, ал.1 и 2 нарушението е установено. От тази дата до датата на налагане на наказанието с издаване на оспорената заповед- 15.09.2025 година, не е изтекъл едногодишния срок по чл. 195,ал.1 от ЗМВР.При това срокът по чл. 195,ал. 1 от ЗМВР е спазен . Спазени са императивните изисквания на чл. 210,ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната разпоредба. Извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, при които е прието от органа ,че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина.

Спазена е формално процедурата по налагане на дисциплинарно наказание от дисциплинарно-наказващия орган/ДНО/ ,като с негова заповед, е определена комисия ,която да установи има ли данни за извършено нарушение на служебната дисциплина ,изразяващо се в квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т.4 от ЗМВР ,съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 и т.12, от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ , за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „ порицание“ ,на мл.инспектор И. К. , в качеството му на държавен служител – мл. инспектор ВА той СО в КП“Монтана“ на КС“Враца“ към отдел“Териториален“ при ДСКС-ДКСИ .Основната задача на комисията е била да установи извършени ли са трите нарушения от мл. Инсп. К., което да обоснове налагане на дисциплинарно наказание на лицето.Въз основа на сведения и обяснения ,доклади и справки ,е предложено на ДНО да накаже мл инсп.И. К. с дисциплинарно наказание „порицание“,като оспорващият се е запознал със справката на комисията, както и с всички материали по дисциплинарното производство на дата 29.08.2025г.Не е депозирал писмени обяснения. Видно от покана на л.22 от делото, наказания е запознат с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство ,и е поканен да даде писмени обяснения, до 17,00ч на 01.09.2025г. ,но не пред ДНО-Председателя на ДКСИ , а пред началник сектор „Маршрути“ Д. Н.-председател на назначената комисия ,което е съществено процесуално нарушение,накърняващо правото на защита на лицето.Като е допуснал същото ,ДНО е нарушил и матнериалния закони и целта на закона.

Съдът намира, че не е спазено установеното в чл. 206, ал. 1 ЗМВР изискване дисциплинарно-наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. След изготвяне на обобщената справка рег. № СКС-610/29.08.2025г. на проверяващата комисия, в която се прави предложение, на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание , И. К. се е запознал с нея, но не е бил поканен и не е дал обяснения пред ДНО. Съгласно чл.206 ,ал.1 от ЗМВР „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения“. Липсва по делото покана за даване на писмени обяснения от Председателя на ДКСИ,който е ДНО ,при което процедурата не е спазена . В нормата изрично е записано ,че изслушването или даването на писмени обяснения алтернативно следва да бъдат дадени пред ДНО, който в случая е председателя на ДКСИ, а не е началник сектор „Маршрути“ .В случая обяснения са поискани от началник сектор „Маршрути“,който не е ДНО. Самият ДНО П. Г. в писмо, вх.№1706/03.10.2025г./л.200/ признава ,че в преписката не се съдържат писмени обяснения по чл.206,ал.1 ЗМВР, но го обянява с фактът ,че наказания не е имал възражения по справката,връчена му на 29.08.2025г. с покана от Д. Н.- началник на сектор „Маршрути“. Липсата на възражение по справката не освобождава ДНО от задължението му по чл.206 ЗМВР да отправи покана до наказания служител за устно изслушване или даване на писмени обяснения по заведеното срещу него дисциплинарно производство. С оглед установената практика по тази категория дела, нарушаването на правото на защита на наказаното лице винаги е съществено процесуално нарушение,което води до отмяна на заповедта.

Предвид изложеното ,съдът в заключение намира ,че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е спазена, като налице е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице, водещо до отмяна на оспорената заповед.При наличие на основание за отмяна по т.3 на чл.146 АПК съдът не е длъжен да се произнася по нейната материална законосъобразност, а следва да отмени заповедта ,като неправилна и незаконосъобразна,на процесуално основание.

Предвид гореизложеното, съдът намира ,че оспорената заповед,макар и издадена от компетентен орган, при спазване установената форма на акта, е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила-остование за отмяна по чл.146,т.3 АПК , и като незаконосъобразна следва да се отмени. Жалбата като основателна следва да се уважи.

Не се претендират разноски от жалбоподателя, при което такива не следва да се присъждат от съда.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.2 от АПК Административен съд – Монтана ,ІІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-1964/15.09.2025г.на Председателя на ДКСИ, с която на И. Д. К.–на длъжност мл. инспектор ВА той СО в КП“Монтана“ на КС“Враца“ към отдел“Териториален“ при ДСКС-ДКСИ е наложено дисциплинарно наказание, на основание чл.194,ал.2,т.1 и т.4, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 и т.12 от ЗМВР, а именно:“Порицание“ за срок от 1 година, считано от датата на връчване на заповедта.

Решението не подлежи на обжалване.