Р
Е Ш Е Н И Е
номер
.....……/……... март, Година 2014, град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шести март
Година 2014
в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА
ТОМОВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 2284 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, заведена с вх. №27256/05.09.2012г. по
описа на ВОС, РГТО, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с
молба вх. №35499/22.11.2012г., на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С.,
район „***”, ул. „Н. В. Г.” №18-20, представлявано от А. В. А. - изпълнителен директор и М. Т. П. - Прокурист, с която срещу Б.В.Ш., ЕГН **********,***,
са предявени положителни установителни искове за установяване спрямо ответника
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова
полза по ч.гр.д. №14073/2011г. на Варненски районен съд, 14 състав, заповед за изпълнение
№8459/30.09.2011г., за сумата 111 665,81
евро, представляваща дължима главница
по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с Анекс №1 от 17.09.2009г.
и Анекс №2 от 03.05.2010г., ведно със
законната лихва върху тази сума от
датата на сезиране на съда - 21.09.2011г.,
до окончателното й плащане; както и
за сумата 4 541,77 евро,
представляваща редовна (договорна) лихва за периода от 05.04.2011г. до
17.08.2011г. вкл.; както и за сумата 2 319,11 евро, представляваща
просрочена наказателна лихва за периода от 05.03.2011г. до 20.09.2011г. вкл.
Така предявените искове намират
своето правно основание в чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по
делото, направен в открито съдебно заседание от 06.03.2014г.
За да се произнесе по същество
на предявените искове, съдът взе предвид следното:
Предмет
на предявените искове е установяване по реда на чл.415 от ГПК, че вземанията на
банката – кредитор „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД срещу ответника Б.В.Ш.
***, произтичащи от сключен договор за банков кредит от 01.10.2007г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г., към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение са с настъпил падеж и с право на принудително
изпълнение.
Вземанията
на ищеца са снабдени на основание чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът
по иска е страна по материалното правоотношение, предмет на заповедта за
изпълнение, в качеството си на кредитополучател и в това си качество е заявен
като платец по вземането, допуснато до принудително изпълнение с издадената
заповед за незабавно изпълнение.
В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение –
положение, служещо в основание на настоящите искове.
Съдът,
като съобрази тези положения и спазването на срока по чл.415, ал.1 от ГПК за
предявяване на установителните искове, намира същите
за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.
Както
в подадения отговор на исковата молба, така и в изразеното становище в молба,
подадената преди съдебното заседание, вх. №6694 от 05.03.2014г., ответникът Б.Ш.
не оспорва основните, релевантни за спора факти досежно
наличието на сключен между страните договор за банков кредит от 01.10.2007г.,
изменен и допълнен с Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г.,
усвояване в пълен размер на сумата по предоставения кредит, както и досежно факта, че не е заплатил и е в просрочие
в плащането на уговорените и дължими погасителни вноски по кредита с падежи
съответно 05.03.2011г., 05.04.2011г., 05.05.2011г.,
05.06.2011г., 05.07.2011г. и 05.08.2011г.
Ответникът
е направил възражение за нищожност на
клаузите на чл.4.1, чл.4.2. и чл.5.1. от договора за кредит, съответно
кореспондиращите им клаузи на чл.3, чл.3.1., чл.3.2. и чл.4 от Анекс
№1/17.09.2009г. и чл.3, чл.З.1., чл.3.2. и чл.4 от Анекс №2/03.05.2010г. на
основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.18 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), като твърди, че начинът на определяне в чл.4.1.
и чл.4.2. от договора за кредит на размера на договорната възнаградителна
лихва - 9,25 % на годишна основа за срока на целия кредит, противоречи на
закона и на добрите нрави, поради което се явява и неравноправна клауза;
определянето в чл.5.1. от договора за кредит на начина на погасяване на кредита
– на месечни анюитетни вноски в размер на 878, 64
евро, нарушава общия правен принцип, залегнал в чл.70, ал.3 и чл.76, ал.2 от ЗЗД,
вр. чл.288 от ТЗ, като фактически прави акцесорното задължение за лихва главно и изпълнението на
договора се свежда предимно до неговото обслужване, съответно, че по начина на уговорянето им клаузите на чл.4.1., чл.4.2. и чл.5.1. от
договора за кредит от 01.10.2007г., противоречат и на основен правен принцип -
този за еквивалентност на престациите, тъй като
трансформират главното задължение на кредитополучателя - да върне получената
сума, предимно в задължение за изплащане на лихва за ползването й.
Обосновал
е и твърдения за неравноправност по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП на клаузите
на чл.4.6. от договора за банков кредит от 01.10.2007г.; чл.1.1., чл.2, чл.6.2., чл.7 и чл.8 от Анекс №1/17.09.2009г.,
съответно чл.1.1., чл.2, чл.5.2. и чл.5.3., чл.6 и чл.7
от Анекс №2/03.05.2010г., тъй като уговарянето, че начислените лихви - възнаградителни и за забава, както и лихви, които не се
заплащат, но начисляват в „промоционален период”, се
преобразуват в задължение за главница, противоречи на закона и уврежда длъжника,
тъй като води до фактически отказ на задълженото лице от погасителна давност,
преди същата да е изтекла (чл.113 от ЗЗД, вр. чл.288
от ТЗ), а при предсрочно погасяване, длъжникът не може да прихване лихвата
(чл.70, ал. 2 и ал.3 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ), съотв., че уговарянето на наказателна лихва 19,25% с
възможност за непрекъсната промяна на размера едностранно от страна на банката,
чрез актуализация на стойността на банковия ресурс, води до увреда
на длъжника, тъй като при забава в плащанията същият ще изпадне в невъзможност
да обслужи главното задължение.
В
условие на евентуалност ответникът е обосновал и възражение за прекомерност на
уговорената неустойка на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, вр.
чл.288 от ТЗ, като е поискано намаляване на нейния размер.
Така
повдигнатия с противопоставените от ответника възражения по иска спорен предмет
на делото се свежда до релевираните твърдения за
наличието на неравноправни клаузи по кредитния регламент, свързан с валидността
на договореностите по отношение на лихвите и погасителния режим, въз основа на
които се твърди погасеност на 55 461,04 евро главница
и недължимост на претендираните
лихви.
За
да се произнете по така очертания предмет на правния
спор, съдът намира за безспорно установено следното от фактическа и правна
страна:
Процесният
кредит е сключен с цел рефинансиране на съществуващи кредитни задължения към УниКредит Булбанк АД и предоставяне на оборотно финансиране
(чл.1 от договора). Съгласно постигнатите договорености на ответника са
отпуснати и съответно усвоени в пълен размер на кредитното финансиране 101 500
евро.
С
клаузата на чл.5.7. от договора за кредит на ответника като кредитополучател е
признато правото да погасява предсрочно главницата по кредита, упражняването на
което се дължи с едностранно писмено предизвестие, като действието на тази
клауза е запазено и с подписаните два броя анекси към договора.
От
подписаните Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г. към процесния договор за кредит се установява договорно
потвърждение на кредитните задължения към 17.09.2009г. и към 03.05.2010г.,
определянето на които е съобразено от страните по него съобразно кредитния
регламент и съответно на извършените за съответния период погасителни плащания.
С втория анекс е определен ред за погасяване, съобразен изцяло с искането на
кредитополучателя, свеждащ се до отстъпване на 12 месечен гратисен
период, през който се плащат единствено вноските по главницата като лихвата се
начислява след този период върху остатъка от
главницата.
Приложението
на договорения регламент относно начина на изчисляване и погасяване на
задълженията по процесното кредитно правоотношение е
потвърдено и в подписаното на 18.10.2011г. Споразумение за извънсъдебно
уреждане на задължения. Последното е договорено със срок на валидност от 6
месеца и при условие, че в този договорен срок ответникът успее да продаде
ипотекирания имот при съгасуваната за целта цена и
начин на усвояването й от банката. С подписания двустранен протокол за
определяне на цената на продажбата от 17.11.2011г. последната е определена в
размер не по-малко от 280 000 евро.
На
19.03.2012г. ответникът Ш. е извършил погасително плащане в размер на 10 000
евро с указание за погашение на пълния размер на задълженията по договора за
издаване и ползване на международна кредитна карта „Visa”,
за които банката се е снабдила с изпълнителен лист от 27.02.2012г., а остатъкът
да бъде отнесен за погашение по процесното кредитното
правоотношение.
При
така установените факти, обстоятелства и правни положения по предмета на
въведения от страните правен спор, съдът намира възраженията на ответника за
нищожност, основани на твърдения за неравнопоставеност на страните по процесния договор за кредит и за противоречие с
добросъвестността, за недоказани и неоснователни. По същество съображенията на
съда, мотивирали този краен извод, се свеждат до следното:
Доводите
на ответника за неравнопоставеност и недобросъвестност на договорните клаузи по
процесното кредитното правоотношение, основани на
Закона за защита на потребителите, задължават при тяхната преценка да се
съобразят следните задължителни критерии - индивидуалната договореност на
клаузите относно лихвите и реда на погасяване, възможността на
кредитополучателя да съобрази своите интереси при това договаряне съответно на обстоятелствата,
при които се извършва същото, респ. доколко поеманите задължения и договаряните
права са пропорционални на целите на договора и неговото изпълнение.
В
настоящия случай несъмнено е налице договорно равновесие между страните по процесното правоотношение, напълно реципрочно на следваната
от страните цел – да се създаде погасителен порядък като се стимулира
кредитополучателя да организира своите дела по начин, позволяващ му да погаси
своите задължения със съответните за това рестрикции за неотклонение от
изпълнението на тези разчети. Ответникът по иска не само е ползвал финансиране
за рефинансиране на предходна своя задълженост, но и
е получил възможност на два пъти да предоговори
погасителния план, включително и като издейства 12 месечен гратисен
период. Т.е. формалните договорености са напълно реципрочни на търсеното от
ответника като кредитополучател фактическо равновесие в правата и задълженията
на страните по кредитното правоотношение. Фактическото равновесие, видно от
постъпките на кредитополучателя за анексиране и подписаните анекси, е основано
на ясното разбиране за тежестта на лихвите (договорни и наказателни) и
необходимостта от предоговаряне на тяхното обслужване по начин, по който да му
позволи да изпълнява съгласувания погасителен график. Съобразено с принципа на еквивалетност на престациите,
страните са съгласували начисляване и дължимост на
лихвите за след гратисния период, и то върху размера
на непогасената част от главницата.
От
преценката и съпоставката на договореностите по процесния
кредит, целящи обслужването на кредитните задължения по начин, позволяващ на
кредитополучателя да избегне изпадането в трайно просрочие,
съобразно и с критериите за добросъвестност и справедливост, съдът намира, че
инициираното изменение и предоговаряне на кредитния регламент, предмет на
индивидуалните клаузи по неговото анексиране, се ползва със съгласието за равнопоставеност на страните. Касае се за положение, което
съответно на прякото приложение на закона, установява по-благоприятен режим за
кредитополучателя, доколкото издейства гратисен
период и основа за стабилизиране на правата и задълженията на страните с оглед
регулярното изплащане на кредитния дълг и избягване поставянето му в състояние
на трайно неизпълнение.
С
цел пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че е
недопустимо на основата на изолираното позоваване на доктрината за нерарвнопоставеност, извън контекста на фактите и
обстоятелствата, при които е съгласувана конкретната договореност, съотв. извън контекста на нейните цели, да се търси ревизия
на същата. Противното би означавало действително да се въведе положение на неравнопоставено третиране на насрещната страна и
справедливите нейни очаквания от изпълнението на тези договорености. Подобно
положение е нъсъвместимо с правния порядък -
положение, което се явява неприемливо и според нормите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета на Европа от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съобразено и
със задължителните тълкувания на Съда на ЕС, дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи
състав) от 14 март 2013 година по дело № С-415/ 11 (Mohamed
Aziz срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya,
Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa)).
По
изясняване предмета на спора в частта, относно размера на кредитните задължения
по главница и лихви, съдът е допуснал и приел съдебно - счетоводна експертиза,
чието заключение напълно се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал и не се оспорва от страните.
Предвид
това и като съобразява това експертно заключението съдът намира за безспорно
установено в отношенията между страните, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.09.2011г.) банката – ищец
притежава, според изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вземане, подлежащо на принудително
изпълнение спрямо ответника за следните суми – 111 665,81 евро – главница, 4
541,77 евро – общ размер на дължимите редовни (договорни) лихви за периода
от 05.04.2011г. до 17.08.2011г., 2
319,11 евро – общ размер на просрочени наказателни лихви за периода от
05.03.2011г. до 20.09.2011г. вкл., произтичащи от ползван от ответника Б.Ш. *** договор за банков кредит от
01.10.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от
03.05.2010г.
Въз
основа на горното съдът заключава, че предявените искове са доказани в своето
основание и размери, поради което следва да бъдат уважени.
С
оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на
ищеца за осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството също e основателна.
Като
има предвид, че разноските на кредитора, сторени в заповедното производство, не
съставляват част от вземането, предмет на съдебно установяване със специалния
иск по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са
включени в съдържанието на оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а са
законова последица от уважаване на заявлението, като отговорността за тях е
обвързана от окончателното произнасяне на съда по предявения от кредитора иск
по чл.422 от ГПК, както и обстоятелството, че в сезиралата настоящия съд искова
молба ищецът изрично твърди, че същите са дължими като е заявил воля за тяхното
присъждане, съдът намира, че следва да се произнесе с решението си и по
вземането на кредитора за разноските в заповедното производство.
Видно
от списъка по чл.80 от ГПК (обективиран в самото
заявление) в заповедното производство по ч.гр.д.
№14073/2011г. на ВРС,
кредиторът е сторил разноски в общ размер 7 404,54 лева, в т.ч. 4 636,36 лв. -
платена държавна такса; 2 768,18 лв. –
дължимо юрисконсулско възнаграждение.
Като
доказани съдът приема разноските на ищеца за исковото производство, посочени в
представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер 7 629,54 лева (в т.ч. 4 636,36
лв. общ размер на платените държавни такси (л.1), 350 лв. платено
възнаграждение за експертиза (л.1а) и 2 643,18 лева – дължимо възнаграждение за
осъщественото представителство по делото от юрисконсулт – чл.78, ал.8 ГПК).
С
оглед горното общият размер на сторените от ищеца разноски за производството по
делото се определя в размер на 15 034,08 лева (в т.ч. 7 404,54 лв. - за
заповедното производство, 7 629,54 лв. - за исковото производство). Именно този
общ размер на доказани като дължими и сторени от ищеца разноски следва да бъде
възложен за репариране на ответника.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, ул. „Н. В. Г.” №***, представлявано от А. В. А. - изпълнителен директор и - Прокурист, и Б.В.Ш., ЕГН **********,***, съществуването
на вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. С. – кредитор по издадената в негова полза по
ч.гр.д. №14073/2011г. на Варненски районен съд, 14 състав, заповед за изпълнение
№8459/30.09.2011г., за сумата 111
665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с
Анекс №1 от 17.09.2009г. и Анекс №2 от 03.05.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 21.09.2011г., до окончателното й плащане, за сумата
65,44 евро –
дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 4095 от
28.09.2005г., за сумата
4 541,77 евро, представляваща редовна (договорна) лихва за периода от
05.04.2011г. до 17.08.2011г. вкл., за сумата 2 319,11 евро,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.03.2011г. до
20.09.2011г. вкл, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ.
ОСЪЖДА
Б.В.Ш., ЕГН
**********,***, да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление гр. С., район „***”, ул. „Н. В. Г.” №18-20, представлявано от А.В.А. - изпълнителен директор и - Прокурист, сумата 15 034,08 лева
(петнадесет хиляди тридесет и четири лева и осем стотинки), представляваща
общият размер на сторените разноски за производство по делото (заповедно и
исково), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред
Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, за начало на който се счита датата на връчване
на препис от решението на страните (чл.60, ал.4 от ГПК).
Председател: