Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Димитър Ковачев
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 7509 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 544587 от 25.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 9891/2017г. на СРС, 57 състав в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 1 427, 12лв., представляваща 4/6
от неиздължената цената на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап.№ 49 в
гр.София, ж.к.*********, ведно със законната лихва от 28.06.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 253,67лв.- мораторна лихва върху горепосочената
главница, натрупана за периода 01.08.2013г.-
10.06.2016г., в частта, с която е
признато за установено, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 от ЗЗД- сумата от 368,02лв., представляваща 1/6 от неиздължената цената на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап.№ 49 в гр.София,
ж.к.*********, ведно със законната лихва от 28.06.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 63,42лв.- мораторна лихва върху горепосочената
главница, натрупана за периода 01.08.2013г.-
10.06.2016г 15.09.2015г.- 25.04.2017г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 35116/2016г. по описа на СРС, 57 състав. Решението се обжалва и в
частта, с която В.Г.М. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 436,44лв.- разноски за исковото производство и
сумата от 60,96лв.- разноски за заповедното производство , на основание
чл.78,ал.1 от ГПК и в частта, с която М.М.И. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД
– сумата от 109,11лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и сумата от 15,24лв.- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивниците - ответници
В.Г.М. и М.М.И. заявяват искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваната от тях част. Признават за
правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че между тях като
собственици на процесния топлоснабден имот и ищеца съществува валидно
облигационно правоотношение, но възразяват, че през исковия период от време не
са живели в процесния топлоснабден имот и няма консумация на ТЕ и БГВ.
Възразяват, че начислените от ищеца суми са нереално високи и не отговарят на
консумираната ТЕ , включително и за сградна инсталация и общите части на
сградата. Твърдят, че дължат цената само
на реално доставената ТЕ, а не на такава, чиято стойност е начислена по
прогнозен дял, съгласно чл.13 от Директива на ЕС 2006/32/ЕО. Считат, че от
ищеца не е доказана реално доставената ТЕ, тъй като такава не е отчетена , а е
начислена служебно , поради неосигурен достъп. В тази връзка поддържат
възражение, че от ищеца не е спазена процедурата по чл.52 от ОУ относно
уведомяването за датите на отчет, липсват данни за лицето /лицата от ЕС, които
имат правото да получат и предоставят на клиентите в ЕС на общата и
индивидуалните изравнителни сметки, няма информация за датата на връчване на изравнителните сметки,
удостоверени с подписа на упълномощено лице от ЕС. Възразяват, че от ищеца не
са представени протоколите, удостоверяващи неосигуреният от тях достъп за отчет
относно процесния имот. Въззивниците –ответници считат, че неправилно от
първата инстанция е кредитирано заключението на СТЕ, без да е отчетено, че то
почива на данни по документи, непредставени по делото. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, въззивниците-ответници
мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното
производство заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност – при уважаване на жалбата,
заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответниците.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Б.“ ООД – не заявява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като ответницата В.М.- в качеството й на
собственик на 4/6 ид.ч от процесния топлоснабден имот, а ответницата М.И. – в
качеството й на собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. Притежанието на
собствеността се признава изрично от ответниците, както и наличието на
облигационна връзка между тях и ищеца, попадаща в приложното поле на чл.150,
ал.1 от ЗЕ
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.- отм., но приложема към
исковия период от време/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите
условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края
на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Начисляването на суми по прогнозен дял с една
изравнителна сметка в края на отоплителния сезон е един от нормативно
установените способи за отчет на доставената ТЕ /чл.155,ал.1,т.2 от ЗЕ/ , като
целта на изравняването е установяване на точното и реално количество доставена ТЕ в края на отоплителния сезон. Ето защо,
неоснователно се явява възражението на ответниците, че начислените суми по
прогнозен дял не отразяват реално доставеното количество ТЕ, тъй като количеството и стойностите по този прогнозен
дял се съпоставят с данните от отчетите в края на отоплителния сезон, в които
са отразени реално/действително / доставените количества ТЕ и стойността и въз
основа на тази съпоставка се изготвя изравнителната сметка, по която като
последица от горепосочената съпоставка клиентът на ТЕ може да дължи суми за доплащане или съответно- на
него да му се дължат суми за възстановяване. За имота на ответната страна са
издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от време и
изравнителни сметки, като от тези
документи, проверени от вещите лица и изготвените въз основа на тях заключения на
съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ на ССЕ се установява стойността на
действително /реално/ доставената ТЕ за имота на ответниците за процесния
период от време в размер на 2 208,20лв.,
в рамките на която съобразно притежаваният дял от собствеността върху процесния
топлоснабден имот от 4/6 ид.ч. ответницата В.М. дължи сумата от
1 472,12лв., а ответницата М.И.- 368,02лв.- съответстваща на нейната 1/6
ид.ч. от процесния имот. От заключението на СТЕ е видно, че за исковия период
от време за имота на ответниците е начислявана ТЕ по максимален специфичен
разход на сградата /МСРС/ по методиката на т.6.5 от Приложението към чл.61 , ал.1 от Наредбата
от 2007г. /отм./, поради неосигурен достъп за отчет на разпределителните уреди
, монтирани на отоплителните тела и узаконения водомер, удостоверен с протоколи
от дати 29.05.2014г. /първа дата/ и 14.06.2014г. /втора дата/ за отоплителен
сезон 2-13/2014г. и с дати 27.05.2015г. /първа дата/ и 16.06.2015г. /втора
дата/ - за отоплителен сезон 2014/2015г.
Неоснователно се явява възражението на ответниците за необоснованост на
решението на първоинстанционния съд, основано на експертното заключение на СТЕ
при непредставяне по делото на документите, проверени от вещото лице. Експертните
констатации и изводи не са оспорени от ответниците при приемане на
заключението. Що се отнася до проверените от вещото лице документи, ответниците
са разполагали с процесуалната възможност да поискат същите да бъдат приобщени
като част от доказателствения материал чрез реализиране на процесуалното им
право по чл.190 от ГПК , от което те не са се възползвали. Що се отнася до възраженията на ответниците,
касаещи липсата на доказателства относно уведомяването за датите за отчет, с
оглед неосигуреният достъп, както и липсата на доказателства за лицата и
датите, на които са връчени индивидуалните отчети, изготвени от третото лице-
помагач на ищеца, съдът намира, че те не следва да бъдат обсъждани като
преклудирани. Тези възражения са заявени от ответниците за пръв път с
въззивната им жалба и попадат в приложното поле на чл.266,ал.1 от ГПК.
Следва да се посочи, че на настоящия съдебен
състав служебно са му известни влезлите в сила
решение № 4777/13.04.2018г. по
адм.дело № 1372/2016г. на
ВАС, обезсилено с решение № 2187/
11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по
адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение № 8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на
ВАС, като с последното влязло в сила решение
са отменени нормите от методиката
към Наредба № 16-334/ 2007г. ,
установяващи формулите за разпределение на ТЕ за сградна инсталация, както
и решение № 7276 от 03.07.2023г. по адм.дело № 746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС
и решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д.№ 85/2024г. на 5 чл.състав, с което е
потвърдено решението от 03.07.2023г.- за отмяна на т.6.1.1 от Методиката по
Приложението към чл.61, ал.1 от Наредбата, но
тази отмяна има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в
сила /считано от 26.06.2020г.- за в бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния
казус, които остават в сила за процесния
минал /предходен / период, доколкото
отмяната няма обратно действие.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение искът за
главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ е уважен в рамките на доказания по делото
размер, от който всяка от въззивниците-ответници дължат част съответна на
притежаваната от тях идеална част от процесния топлоснабден имот. Неоснователно
е възражението им за недължимост , основано на твърдението, че през исковия
период от време не са ползвали фактически процесния имот, тъй като това не ги
освобождава от нормативно установеното задължение чл.70,ал.2 от Наредбата от
2007г. /отм./ - за осигуряване на достъп за отчет на показанията по уредите за
индивидуално разпределение и водомера. Правната последица от неизпълнението на
това задължение е установена с разпоредбата на чл.70,ал.4 от Наредбата и тя свързана
с приложението на формулата по т.6.5 от Методиката към Приложението по чл.61 от
Наредбата размер , при която се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата и която формула в
конкретният случай е спазена, съгласно заключението на СТЕ.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна
лихва, дължима за времето на забавата.
Настоящият съдебен състав приема, че за исковия период 30.06.2013г. -
10.06.2016г. ответникът е изпаднал в забава за плащане само на падежиралите в този
период от време ежемесечно дължими суми, представляващи стойност на ТЕ за
времето 01.05.2013г.- м.01.2014г. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от
2008г., /приложими към частта от исковия период от време за главниците от
м.05.2013г. до м.01.2014г.-вкл./, купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2013г., падежът за
плащане е настъпил на 30.06.2013г. и от следващия ден – 01.07.2014г. ответниците са изпаднали в забава. С обжалваното решение искът за
мораторна лихва е уважен от момент, по – късен като начален от действителния,
към който ответниците са изпаднали в забава, а именно- от 01.08.2013г. Поради
това и при съобразяване на забраната по
чл.271,ал.1, изр.2 от ГПК- за влошаване положението на жалбоподателите, съдът
приема, че искът следва да бъде уважен от приетия с обжалваното решение
по-късен начален момент на забавата- 01.08.2013. Клаузите от ОУ от 2008г.
относно момента на забавата за плащане на главниците - стойност на ТЕ са
приложими и всички от исковия период до тази за м.01.2014г. /вкл./, чийто падеж е настъпил на
04.03.2014г.г. Настоящият съдебен състав
определя обезщетението за забава по
чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата от 797,92лв., представляваща стойност на ТЕ
за периода м.05.2013г.- м.01.2014г.,
което се следва на ищеца за времето на забавата 01.08.2013г. - 10.06.2016г.
в размер на 232,04лв., определен по реда
на чл.162 от ГПК , до който размер исковата претенция се явява основателна. В
рамките на този размер от 232,04лв. ответницата В.М. съобразно дела й от 4/6
дължи сумата от 154,69лв., като за разликата над тази сума до уважения с
обжалваното решение размер от 253,67лв. искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД срещу нея
следва да бъде отхвърлен. Съответно, съобразно дела от 1/6 ответницата М.И.
дължи на ищеца лихва за забава върху горепосочената главница в размер на 38,67лв.,
а за разликата над тази сума – до уважения размер с обжалваното решение от
63,42лв.- искът следва да бъде отхвърлен. За посочените разлики съдът приема,
че претенциите на ищеца по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни по
следните мотиви: Настоящият съдебен състав приема, че върху главницата,
представляваща стойност на ТЕ за м.02.2014г.- м.04.2015г. , ответниците не са изпаднали в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи
е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2015г., които
попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът
приема, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като липсва договорен
падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването на
чл.84,ал.2 от ЗЗД.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ответницата В.М. дължи на ищеца разноски за първата инстанция съразмерно
на уважената част от исковете срещу нея в размер на 411,40лв., като за
разликата над тази сума до присъдения размер от 436,44лв.- първоинстанционното
решение следва да бъде отменено. За заповедното производство тази ответница
дължи на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете срещу нея от
57,46лв., като за разликата над тази дължима сума до присъдения размер от
60,96лв. обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено.
От своя страна ответницата М.И. дължи на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 102,85лв., а за разликата
над тази сума до присъдения размер от 109,11лв. обжалваното решение следва да
бъде отменено. Дължимите от тази ответница разноски на ищеца за заповедното
производство възлизат на сумата от 14,36лв. като за разликата над нея до
присъдения размер от 15,24лв. първоинстанционното решение следва да бъде
отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответната страна. От
ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във
въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не
са извършени реално никакви процесуални действия, /извън бланкетната молба с
която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/, поради което съдът
приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата страна.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците – въззивници се дължат разноски
само за въззивното производство, /доколкото с обжалваното решение такива не са
им присъдени независимо от постановеното частично отхвърляне на претенциите
срещу тях и предвид липсата на заявено искане по чл.248 от ГПК/, съразмерно на
уважената част от жалбата им , както следва : на В.М.- в размер на 3,12лв./държ.такса/
и на ответницата М.И.- 2,86лв. /държ.такса/.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 544587 от 25.11.2018г., постановено
по гр. дело № 9891/2017г. на СРС, 57 състав в частта, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД , на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над дължимата сума от 154,69лв. – до
размера на сумата от 253,67лв. - мораторна лихва върху главницата – стойност на
топлинната енергия, в частта, с
която е признато за установено, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над
дължимата сума от 7,60лв.- до размера на сумата от 38,67лв. - мораторна лихва
върху главницата – стойност на топлинната енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 35116/2016г. по описа на СРС, 57 състав, както и в частта, с
която В.Г.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД – разликата над дължимата сума от 411,40лв.-
до присъдения размер от 436,44лв.- разноски за исковото производство и разликата
над дължимата сума от 57,46лв.- до присъдения размер на сумата от 60,96лв.-
разноски за заповедното производство , на основание чл.78,ал.1 от ГПК и в частта, с която М.М.И. е осъдена да
заплати на „Т.С.” ЕАД – разликата над дължимата сумата от 102,85лв.- до пълния
присъден размер от 109,11лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство и разликата над дължимата сума от 14,36лв.- до пълния присъден
размер на сумата от 15,24лв.- разноски за заповедното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл.422 от ГПК положителни установенителни искове от
„Т.С.“ ЕАД срещу ответницата В.Г.М. ,
с предмет- признаване за установено, че В.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД , на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от 154,69лв. – до размера на
сумата от 253,67лв. – претендирана като мораторна лихва върху главницата –
стойност на топлинната енергия и срещу
ответницата М.М.Г., с предмет-
признаване за установено, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над
сумата от 38,67лв.- до размера на сумата от 63,42лв. , претендирана като мораторна
лихва върху главницата – стойност на топлинната енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 35116/2016г. по описа на СРС, 57 състав,
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 544587 от 25.11.2018г., постановено по гр. дело № 9891/2017г. на СРС, 57
състав
в останалата обжалвана част, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Г.М. дължи на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 1 427, 12лв., представляваща 4/6
от неиздължената цената на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот- ап.№ 49 в
гр.София, ж.к.*********, ведно със законната лихва от 28.06.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 154,69лв.- мораторна лихва , натрупана за периода 01.08.2013г.-
10.06.2016г. върху главницата- стойност на топлинната енергия, в частта, с която е признато за
установено, че М.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79 от ЗЗД- сумата от
368,02лв., представляваща 1/6 от неиздължената
цената на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г.
за топлоснабден имот- ап.№ 49 в гр.София, ж.к.*********, ведно със законната
лихва от 28.06.2016г.- до окончателното
изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 38,67лв.-
мораторна лихва върху главницата-стойност на топлинната енергия, натрупана за периода 01.08.2013г.- 10.06.2016г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35116/2016г. по
описа на СРС, 57 състав, както и в частта, с която В.Г.М. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 411,40лв.- разноски за исковото производство и сумата от 53,46лв.-
разноски за заповедното производство , на основание чл.78,ал.1 от ГПК и в частта, с която М.М.И. е осъдена да
заплати на „Т.С.” ЕАД – сумата от 102,85лв.- разноски по делото за
първоинстанционното исково производство и сумата от 14,36лв.- разноски за
заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата част като необжалвано
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Т.С.“
ЕАД да заплати на В.Г.М. - сумата от
3,12лв. и на М.М.И.- сумата от 2,86лв.-
разноски по делото за въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /о.м./2.