Присъда по дело №269/2011 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 3
Дата: 12 януари 2012 г. (в сила от 30 януари 2012 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20113120200269
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2011 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 3/12.01.2012г., гр.*

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

* РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Б.

            Д.С.

 

При протоколист М.Д. с участие на прокурор * като разгледа НОХД №269/2011г. по описа на РС *, докладвано от председателя

 

  П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия: И.С.К. – роден на *** ***, обл.*, български гражданин, средно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

      

На неустановени дати в периода 13.02.2010г. до 19.04.2010г. в *, обл.* при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство – *” с неустановен модел и регистрационен номер, отнел чужди движими вещи-1бр. автомат за гореща и студена вода на стойност 76 лв., от владението на М.Д.Г., нейна собственост и 1 бр. метална цистерна на стойност 200 лева от владението на М.Д.Г., собственост на К.М.И., всички вещи на обща стойност 276 лв, без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.26, ал. 1 вр. чл. 54, НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

 

ОСЪЖДА подсъдимият И.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец К.М.И. сумата от 200 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на иска-12.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата.  

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.С.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС * сумата от 178.00 лева, от която 118 лева направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, 50 лева такса върху стойността на уважения граждански иск и 10.00 лв. за издаване на изпълнителни листи, на основание чл.189, ал.3 НПК.

 

ПРИСЪДАТА, подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд, гр. * в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                 

                                                                2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 269/2011 г. по описа на ДРС пети състав

       

* районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:

 

И.С.К. ЕГН **********, за това че на неустановени дати за в периода 13.02.2010г. до 19.04.2010г.в * обл.* при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на МПС- микробус „*” с неустановен модел и регистрационен номер, отнел чужди движими вещи- 1 бр. автомат за гореща и студена вода на стойност 76 лв. от владението на М.Д.Г., нейна собственост и 1 бр. метална цистерна на стойност 200 лева от владението на М.Д.Г., собственост на К.М.И., всички вещи на стойност 276 лева, без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29, ал.1 б”б” НК.

          Съдебното производство се води при условията на чл. 269 ал.3 т.2 НПК тъй като след щателно издирване не е установено местоживеенето на подсъдимия в страната.

 

           В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимият И.С.К.. Твърди, че като смекчаващо вината обстоятелство за подс.К. може да се приеме единствено ниската стойност на отнетите вещи. Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства прокурора сочи лошите характеристични данни и многобройните предходни осъждания на подсъдимия. Моли съда, да му наложи предвиденото в специалната норма наказание в минимален размер, а именно 3 години „лишаване от свобода”. По отношение на предявеният от пострадалото лице гр.иск моли да бъде уважен изцяло.

          Защитника на подс.К.–адв.*–служебно определен твърди, че от събраните по делото писменни и гласни доказателства не е установена по безспорен и категоричен начин вината на И.С.К.. Моли ако признае подсъдимия за виновен да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” под минимума предвиден в специалната част на НК.

Пострадалото лице К.М.И., редовно призована се явява в с.з. Заявява, че не желае да предяви гр. иск срещу подс.К. за сумата от 200 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:св.М.Д.Г. живеела заедно с непълнолетния си син – св.П.С. ***, в къща която била собственост на св.К.М.И..*** 2010г. св.Г. заминала да работи в Белгия, като оставила грижите за сина си на св.Р.З.Х., която заживяла в дома им. Преди заминаването си св.Г. се срещнала с подс.И.С.К., който бил чичо на починалият и съпруг и го помолила да заплаща електричеството на къщата с пари, която тя ще му изпраща от чужбина, както и да дава определена част от тези пари на сина ừ. Подс.К. се съгласил, като други уговорки между тях не били направени. След заминаването на св.Г. на неустановена с точност дата за периода 13.02.2010г.-19.04.2010г., подс.К., който през 2009г. също бил живял в посочената къща, решил да извърши кражба на цистерна, която се намирала в двора на къщата. За целта той отишъл до дома на св.Г., заедно с няколко мъже и с микробус „*” с неустановена марка и регистрационен номер. Подс.К. заедно с останалите мъже натоварили цистерната в микробуса и тогава в къщата се прибрал св.К., който попитал подсъдимия защо взема цистерната, при което К. му отговорил, че така е поръчала майка му и си тръгнал.

Няколко дни по-късно в дома на св.К. дошъл отново подс.К., като този път той бил решил да вземе от там апарат за топла и студена вода. Когато отишъл в къщата там бил св.К.. Подсъдимия се насочил към машината, взел я и тръгнал да излиза, като на въпроса защо взима машината отговорил, че я взема за да не я вземе св.Р.Х.. Машината К. отнесъл в дома си.

В хода на досъдебното производство са назначена и изготвена СОЕ  /в. л. Й.К./ от чието заключение е видно, че стойността на металната цистерна е 200 лева, а на апарата за студена и топла вода е 76 лева. В с. з вещото лице поддържа заключението на така изготвената експертиза.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните доказателства, каквито са показанията на свидетелите К.М.И., П.С.К. и Р.З.Х., които подробно, последователно, ясно и категорично описват кога, къде, от кого и по какъв начин е било извършено инкриминираното деяние. Показанията на св.К. освен, че ясни и непротиворечиви са и в резултат на непосредствени лични възприятия – той е видял подсъдимия който е дошъл в дома му в с.Михалич и е взел от там инкриминираните вещи, разговарял е с него и именно на него подс.К. е казал, че взема цистерната и апарата за вода тъй като има уговорка с майка му – М.Д.Г.. Показанията на свидетелите напълно кореспондират както помежду си така и със заключението на в. л. по СОЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено.

Налице е както фактическа, така и логическа връзка между събраните по делото доказателства - заключенията на извършената оценителна експтиза, свидетелските показания, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимият по начина, описан в обвинителния акт по делото.

Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи: писма, докладни записки, жалба , касов бон, гаранционна карта, справки , характеристика, свидетелство за съдимост , бюлетини за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С действията си за периода от 13.02.2010г. до 19.04.2010г. на 07.02.1997 г.подс.И.С.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл.195, ал.1 т.4 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 НК като в *, обл.* при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,чрез използване на МПС- микробус „*” с неустановен модел и регистрационен номер, отнел чужди движими вещи- 1 бр. автомат за гореща и студена вода на стойност 76 лв. от владението на М.Д.Г., нейна собственост и 1 бр. метална цистерна на стойност 200 лева от владението на М.Д.Г., собственост на К.М.И., всички вещи на стойност 276 лева, без съгласието им , с намерение противозаконно да ги присвои.

Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл-той е съзнавал, че пострадалите лица не са съгласни да им се отнемат движимите вещи, но въпреки всичко е искал да ги присвои.

Причини за извършване на престъплението - незачитане неприкосновенноста на частната собственост.

Квалификацията на деянието по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 НК се обуславя от това, че за да отнеме металната цистерна, собственост на св.И., подс.К. е използвал МПС – микробус „*” с неустановен номер и марка.

Квалификацията на деянието по чл.26 ал.1 НК се обуславя от обстоятелството , че извършените от подсъдимия две деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

Квалификацията на деянието по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.”б”от НК и се обуславя от това, че подс.К. е извършил деянието по настоящото НОХД след като е бил осъждан с присъди по НОХД № 13/2008г. по описа на ДРС в сила от 29.02.2008г. с наказание ”лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „строг” режим в затвора и с присъда по НОХД №30/2007г. по описа на ДРС в сила от 14.04.2007г. с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца и 20 дни при първоначален „общ” режим в затвор.

При определяне размера на наказанието за подсъдимият И.С.К., съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото лице и неприкосновенността на личното имущество. Също така, като изключително висока съдът прецени и степента на обществена опасност на подсъдимият, който до извършването на деянието по настоящото НОХД е бил осъждан с влезли в сила общо 2 бр.присъди, за престъпления срещу собствеността, а след извършване на деянието по още 15 бр. присъди за различни по вид престъпления. Това говори за формирането на едно трайно престъпно поведение у подсъдимия и за факта, че досегашните осъждания, включително и ефективното изтърпяване на наказания ”лишаване от свобода” не са изиграли превантивна роля за превъзпитаването му и спазването на обществените отношения свързани с неприкосновенноста на частната собственост. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта, че подсъдимият се укрива от органите на властта. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени ниската стойност на отнетите вещи. Съдът приема, че поради превеса на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, но най- вече поради ниската стойност на отнетите вещи на подс.К. следва да бъде наложено наказание при приложението на чл.54 в минималния предвиден в специалната част на закона размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвора.

По отношение на предявения от пострадалото лице К.М.И. граждански иск в размер от 200 лева за причинените му от деянието имуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 200 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата напредявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът присъди и такса от 4% върху сумата на гр.иск ведно със законната лихва върху главницата. При определянето на размера на обезщетението съдът е приел ,че пострадалото лице следва да бъде обезщетено за действително причинените му имуществени вреди от извършеното престъпление. Това е и стойността на отнетата вещ според СОЕ по делото. Ето защо съдът намира, че за репариране на претърпените от постарадалия имуществени вреди е необходима сумата от 200 лева, каквато е и сумата на предявения граждански иск. При този изход на производството в частта му за гражданския иск подсъдимия следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху размера на обезщетението за имуществени вреди, а именно сумата от 50 лева.

На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимият направените по делото разноски.

Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: