Решение по дело №2598/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. К. П., началник в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - [населено място], чрез процесуалния представител юриск. И. П., против Решение № 1217 от 18.09.2024 г., постановено по АНД № 2476 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, с което на Т. В. Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.14, на основание чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.146 ал.1 от ЗДвП.

Счита решението за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи, че неотносим към извършеното нарушение е изводът на съда, че не може да стане ясно кой точно е извършил изменението на автомобила от товарен в такъв за превоз на автомобили, тъй като наказателното постановление е издадено на собственика, който дори да не е извършил сам реконструкцията, то е дал своето съгласие и бел наясно с направената промяна, още повече, че в ТР, дейността на дружеството предполага технически познания, а и практически възможности това да се случи. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Т. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. С., които поддържат жалбата, по доводи, изложени в представения по делото отговор на касационната жалба. Претендират се разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди атакувания съдебен акт.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Пловдив е отменил наказателно постановление № 24-1030-001489/14.03.2024 г. издадено от началник група при ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което, за нарушение на чл.146 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.178 ал.1 т.2 предл. второ от ЗДвП на Т. Ч. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че са допуснати нарушения на материалния закон, като е нарушено правото на защита на наказаното лице. Извел е довод, че нормата на чл.146 предвижда изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства да се извършва при условия и по ред, определен с наредба., както и, че пропускът в НП да се посочи кой е надлежният ред, кое е дължимото правило за поведение е съществен и липсата му води до неяснота на нарушението. Съдът е отбелязал, че посочването на бланкетна разпоредба, без да се посочи конкретното правило за поведение, което е нарушено, следва да се приравни на липса на посочване на нарушената от жалбоподателя правна норма. Налице е и неяснота на описанието на нарушението, за което съдът е изложил подробни мотиви и е формирал извода, че така формулирано описанието не дава яснота за кое свое поведение е санкционирано лицето – за управление на МПС или за това, че е променило конструкцията на ППС. От съда е констатирано също така, че самото твърдение за управление на МПС, като преработено, в АУАН не представлява административно нарушение, тъй като в ЗДвП административно-наказателна отговорност за водач, който управлява МПС с изменена конструкция, без да е бил спазен установения за това ред, не е предвидена.

Крайният извод на въззивната инстанция е, че и в двата случая са налице пропуски в описание на нарушението, които са съществени, довели до неяснота в какво се състои нарушението, поради което и, са довели до ограничаване правото на санкционираното лице да разбере в какво се състои нарушението.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, с които е обосновано отмяната на издаденото наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.178 ал.1 т.2 съдържа две алтернативни хипотези, осъществяването на всяко от които е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1. Който без да спази установения ред комплектува МПС с основни агрегати от различни модели; 2. Който без да спазва установения ред променя конструкцията на МПС. За да се считат спазени процесуалните правила при издаване на НП, следва да съществува, както в АУАН, така и в НП, ясно и точно описание на конкретното нарушение, констатирано от органите, и релевирано като административнонаказателно обвинение. То следва да е идентично и в двата акта - т.е. наказанието следва да бъде наложено за констатирано в АУАН нарушение. В разглеждания случай, и в АУАН и в НП, като нарушение е посочено, че водачът управлява регистрирано МПС от категория N1-товарен преработен като автомобил за превоз на автомобили без да спази установения ред, с което е извършил: - Без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл.146 ал.1 от ЗДвП.

Така, според чл.146 ал.1 от ЗДвП, изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В НП като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл.178 ал.1 т.2 предл. второ от ЗДвП, касаещ промяна в конструкцията на автомобила.

Така разписано, остава неясно какво точно нарушение е извършено според административнонаказващия орган - такова по предл. 1- "комплектуване с основни агрегати МПС от различни видове"- или - "промяна в конструкцията на МПС" /предло.2/, каквото е обстоятелственото описание на нарушението. Ако се приеме, че административнонаказващият орган е приел, че нарушението се състои в: „… категория N1-товарен автомобил преработен като автомобил за превози, без да спази установения ред…“ /както е описал това в обстоятелствената част/, остава неясно по кой ред следва да се извърши промяната, е каква точно преработка може да доведе до промяна в конструкцията на автомобила, тъй като в АУАН и НП не се сочи нито една от характеристиките на двигателя, които съгласно чл.3 ал.2 т.2 от Наредба Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, са определящи критерии за промяна в конструкцията на МПС - тип, марка, модел и код.

Наред с това, правилно първоинстанционният съд е приел, че недоказано е останало авторството на извършеното деяние, за което не може да се съди, изхождайки директно от собствеността на процесното МПС.

Като отменил наказателното постановление, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и предвид претенцията на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива й се следват и същите се констатираха в размер на 500 (петстотин) лв., съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.11.2024 г.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател, съдът намира същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, според която, Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая приложение намира разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004 г., поради което не е налице прекомерност.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХХІ касационен състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1217 от 18.09.2024 г., постановено по АНД № 2476 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на Т. В. Ч., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.14, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.