№ 2897
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100505482 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.01.2022 г., гр.д. 33792/20 г., СРС, 151 с-в признава за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. С. Ф. дължи на „Т.Б.“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 345 ТЗ сумата 393,90 лв. -
предоставени електронни съобщителни услуги за периода 18.03.2018 г. –
17.06.2018 г., сумата 1 456,95 лв. – незаплатени лизингови вноски и сумата
170,15 лева - разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг съгласно 5
броя месечни фактури, издадени през периода 18.04.2018 г. - 18.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г., до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми по ч. гр. д. № 72187/2019 г. по описа на СРС, 151
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, отхвърля
иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на С. С. Ф., че дължи на „Т.Б.“
ЕАД сумата 265,22 лв. – договорни неустойки по фактура от 18.08.2018 г. и
1
осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 557,61 лв. - разноски за
исковото производство и сумата 366,63 лв. - разноски за заповедното
производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях С. С. Ф., подадена чрез особения й
представител. Счита, че не са реално предоставени и ползвани услуги.
Неправилно не са отхвърлени исковете като погасени с кратка погасителна
давност по чл. 111 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „Й.“ ЕАД, с предишно наименование „Т.Б.“
ЕАД, оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недопустими са оплакванията в жалбата, че не са реално предоставени
и ползвани услуги, както и погасяване на исковете с 3-годишна
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. В рамките на 1-месечния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК, считано от връчване на препис от исковата молба чрез назначения
особен представител на ответницата по исковете, не е подаден от нейно име
отговор на исковата молба. Оспорването на действителното предоставяне и
ползване на услуги и позоваването на изтекла погасителна давност се
заявяват за първи път след приключване на съдебното дирене и даване ход на
устните състезания в първа инстанция. На основание чл. 133 ГПК, когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище,
не направи възражения, не оспори истинността на представения документ или
не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, за каквито в случая няма данни. В
случая, като преклудирани, не следва да се обсъждат всички последващи
възражения, заявени по повод твърденията на исковата молба и
представените с нея доказателства, едва след изтичане на срока за отговор.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания в жалбата срещу
формираните в решението фактически и доказателствени изводи и при
съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна
проверка за правилност на решението, т.к. в произнасянето е ограничен от
посоченото в жалбата. Поради това решението в обжалваната част следва да
се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемата пред настоящата инстанция не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.2022 г., гр.д. 33792/20 г., СРС, 151
с-в в частта, с която се признава за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С.
С. Ф. дължи на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 345
ТЗ сумата 393,90 лв. - предоставени електронни съобщителни услуги за
периода 18.03.2018 г. – 17.06.2018 г., сумата 1 456,95 лв. – незаплатени
лизингови вноски и сумата 170,15 лева - разликата между цената на
устройствата без абонамент и преференциалното обща лизингова цена по
договорите за лизинг, съгласно 5 броя месечни фактури, издадени през
периода 18.04.2018 г. - 18.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019
г., до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. д. №
72187/2019 г. по описа на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение 03.05.2020г., гр.д.74355/18г., СРС, 28 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4