№ 26
гр. Сливница, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200320 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 8675 от 22.05.2024 г., издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл.
2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 4000,00 лева за това, че на 19.04.2024 г., в 11.55 часа, на път I-8, км 31+700, на
отбивна площадка в посока гр. Сливница – гр. София, е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел 41.480 Ф, рег. №
***, а именно превоз на трошен камък, без разрешение за дейности в рамките на специално
ползване на пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при
направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1305/18/ (5 м), е
установено, че при измерено разС.ие между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 32,660 тона, при максимално допустимо натоварване на
оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 13,660 т. –
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че водачът на извънгабаритно ППС не е лице,
наредило извършване на превоз на такова превозно средство, като не се отъждествява и с
понятието „лица, които извършват дейност пои по движение на извънгабаритни ППС,
поради което следва да бъде санкциониран по ЗДвП, а не по ЗП. В случай че и двата закона
санкционират едно и също противоправно поведение, счита, че специалният закон е ЗДвП и
той дерогира ЗП. В жалбата се сочи, че в АУАН и НП в нарушение на закона не е посочена
общата маса на ППС, което представлява съществен порок и основание за отмяна на НП.
Сочи се, че в случая не са били налице предпоставките за разрешаване движението на
1
процесното ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на
разрешително, или заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките
на специалното ползване на пътищата. Доколкото е налице неправилно приложение на
материалния закон, счита, че процесното НП следва да бъде отменено. Сочи се, че е налице
колизия между ЗП и Наредбата № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС по отношение на санкционирането на водачите,
управляващи ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени
от МРРБ, без да се спазва установения ред за това, което е дало отражение в практиката на
АПИ и съдебната практика, която била противоречива и която колизия следва да се разреши,
като се приложи законът и по точно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, респ. санкционната норма на
чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. С оглед на горното се претендира отмяна на НП, като се изтъква, че
нарушението е за пръв път и глоба в размер на 4000,00 лв. се явява завишена и не отговаря
на целта на закона, нито на степента на обществена опасност на нарушението, в която връзка
алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание до минимума по ЗП.
В последното проведено открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
В последното проведено открито съдебно заседание по делото, въззиваемата страна
редовно призована, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпил
отговор, в който застъпено становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 30.04.2024 г., а жалбата е подадена по куриер и
макар и да не се вижда датата на изпращане, същата е входирана в деловодството на АПИ на
07.06.2024 г., тоест в рамките на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН), като отговаря и на
изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 18.04.2024 г. жалбоподателят сключил с „***“ ООД граждански договор, по силата
на който е приел да извърши по възложение на дружеството и срещу съответно
възнаграждение извоз на скална маса за срок от два дни – 18.04.2024 г. и 19.04.2024 г.
На 19.04.2024 г. жалбоподателят Н. А. Н. управлявал ППС с четири оси, от които 2
управляеми оси марка „МАН“, модел 41.480 Ф, рег. № ***, собственост на с „***“ ООД,
като превозвал трошен камък и се движел в посока гр. Сливница – гр. София.
Управляваното от жалбоподателя ППС било с разС.ие между осите 1,40 м., а сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 32,660 тона.
По същото време на път I-8, км 31+700, на отбивна площадка в посока гр. Сливница
– гр. София, се провеждала съвместна акция между МВР, ДАИ, АМ, НТУ и АПИ, като
служителите от МВР спирали произволни автомобили и камиони.
В 11.55 часа, на посочената дата и място бил спрян за проверка и жалбоподателят Н.
с управлявания от него самосвал, натоварен с фракция. При представяне на издадената на
жалбоподателя кантарна бележка, свидетелят Д. Г. Г., служител на АПИ, установил, че
камионът е претоварен поради което и в присъствието на свидетеля С. М. К., служител на
НТУ, извършил измерване на управляваното от жалбоподателя ППС. Измерването било
извършено посредством ролетка 1305/18 (5м.) и електронна везна DFW-KR № 118873,
верифицирана до 12.06.2024 г. (съобразно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
2
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ). При измерването контролните органи установили, че разС.ието между осите е 1,40 м., а
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на превозното средство била
32,660 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. За измерването бил
издаден кантарен билет, който бил предоставен на водача за запознаване, като същият
удостоверил това с подписа си. При поискване водачът не представил надлежно издадено
разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което контролните
органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал.
1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
За това нарушение свидетелят Д. Г. Г. на длъжност главен инспектор Дирекция АРОК
(АПИ), упълномощен със Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ да осъществява контрол по РПМ и да съставя АУАН за нарушения по ЗП, ЗДвП и
Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, в
присъствието на свидетеля С. М. К., съставил на жалбоподателя АУАН №
0010022/19.04.2024 г., който той подписал и в който не записал възражения.
Въз основа на така съставения акт В.Б.А. – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, упълномощена със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ да издава НП по съставени от
оправомощени служители на АПИ АУАН при условията и по реда на, предвидени в ЗП и
ЗДвП, издала атакуваното НП № 8675 от 22.05.2024 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 4000,00 лева за това, че на 19.04.2024 г. , в 11.55 часа, път I-8, км 31+700,
в посока гр. Сливница – гр. София, е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с
четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел 41.480 Ф, рег. № ***, а именно
превоз на трошен камък, без разрешение за дейности в рамките на специално ползване на
пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при
направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1305/18/ (5 м), е
установено, че при измерено разС.ие между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е 32,660 тона, при максимално допустимо натоварване на
оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 13,660 т. –
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства –копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
(СРМПС) Част II за ППС марка „МАН“, рег. № ***, АУАН, разписка за връчване на АУАН,
кантарен билет № 1866 от 19.04.2024 г., Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя
на УС на АПИ, Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ,
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ, три броя преписи от заявления за
извършване на проверка, последното с отразяване на датата на извършването й – 25.04.2024
г., а предпоследното - 12.06.2023 г., удостоверение за признаване на одобрен тип средство за
измерване № 06.07.4603 за везни с неавтоматично действие, тип DFW, издадено на
07.07.2006 г., ведно с приложение към него, представените в оригинал и заверен превод
преписи от ЕС Декларация за съответствие за ролетка и сертификат за съответствие DIN
50049-2.1 за ролетка 1305/18; както и от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите С. М. К. и Д. Г. Г..
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за
установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се
3
позова и на показанията на свидетелите К. и М., които имаха конкретни спомени от случая.
Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и
доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от
изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви,
съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Основната фактическа констатация за измерено при междуосово разС.ие 1,40 м.,
натоварване на двойната задвижваща ос на превозното средство 32,660 т. на автомобила,
управляван от жалбоподателя, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на
показанията на свидетелите К. и М., подписания от жалбоподателя кантарен билет, както и
от съдържанието на АУАН № 0010022 от 19.04.2024 г., подписан от нарушителя без
възражения срещу отразените в него стойности.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на
въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид
представените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ
и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, са издадени от
териториално и материално компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и,
ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед
№ РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията „Пътна
инфраструктура“, тъй като същият е посочен в т. 5 от изброените в заповедта длъжностни
лица, част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за
републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на Агенцията или
упълномощено от председателя длъжностно лице от Агенцията. Видно от представената по
делото заповед № РД-11-246/31.03.2022 г., председателят на Управителния съвет на
Агенцията „Пътна инфраструктура“ към 31.03.2022 г. – ***, определя В.Б.А. да издава
наказателни постановления на физически и юридически лица по реда, предвиден в ЗП.
Касае се органно представителство, с оглед което не е необходимо ново упълномощаване на
лицето от новоизбрания председател на УС на АПИ към датата на издаване на НП
22.05.2024 г., доколкото такова е необходимо само в случай че се определя ново лице, което
да изпълнява съответната функция. В случай че новият управител на УС на АПИ е желаел
да упълномощи друго лице, той е разполагал с правомощието да издаде нова заповед, която
би отменила действието на предходната, но данни за такава по делото няма.
Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и
ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни
признаци от обективна страна. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и
4
свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени
правилата на чл. 40 ЗАНН. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита. АНО е
изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението, като
възраженията, направени в жалбата, съдът намира за неоснователни по следните
съобразения:
Измерването е извършено с техническо средство ролетка 1305/18/5м и електронна
везна DFW-KR № 118873. На основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 38,, ал. 1 от Закона за
измерванията (ЗИ), контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на
типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. На
основание чл. 26, ал. 2 ЗИ когато се допуска от наредбата по чл. 28 ЗИ, средства за
измерване могат да се пускат на пазара и/или в действие без одобряване на типа или без
извършване на първоначална проверка. В настоящия случай обаче за използвания
измервателен са представени доказателства, че представлява одобрен тип средство за
измерване – Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №
06.07.4603 за везна с неавтоматично действие, тип DFW и приложение към него, който наред
с това е преминал и периодична проверка на 12.06.2023 г., с валидност до 12.06.2024 г.
С оглед на така събраните доказателства, по делото се установява, че извършените
измервания при проверката от служителите на АПИ са достоверни и точни и че резултатът
от измерването не е повлиян от субективната преценка на длъжностното лице. Нещо повече,
нарушителят е присъствал по време на извършване на измерването, не се е противопоставил
на установеното при проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това и не
е възразил срещу направените констатации и в срока по чл. 44 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни развитите в жалбата доводи за материална
незаконосъобразност на атакуваното НП.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1.
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2. натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7. Установените при проверката стойности на процесното ППС
надвишават максимално допустимите параметри, както за максимална маса по чл. 6, ал. 1, т.
6, б. „в“ от Наредбата (за което обаче жалбоподателят не е бил санкциониран), така и за
осово натоварване за конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7, ал. 1,
т. 5, б. „в“ от Наредбата.
В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че управляваното от
въззивника ППС е тежко по смисъла на Наредбата, тъй като разС.ието между осите му е 1,40
м. и сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на превозното средство е 32,660 т.,
при максимално допустимо натоварване 19 т. по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ.
Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, предл. 2 ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и. чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. Касае се за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимите стойности на осовото натоварване.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11, движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено
от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
МВР – чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е използването на
5
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на
търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно
ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от
кметовете за съответните общини – за общинските пътища.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС, собственост на „***“ ООД,
въззивникът е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от
3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези
стойности. Разбира се, отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително, не
игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно
който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба,
спрямо задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание.
Въведеното задължение за собствениците, респ. ползвателите на извънгабаритни и/или
тежки ППС обаче не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват
правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят, не е че не е подал заявление за издаване на съответно разрешително или че
не е направил необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има
издадено съответно разрешително. Т.е. обстоятелството, че водачът, който не е собственик
на автомобила, няма задължението по осигуряването на такова разрешително, не прави
деянието му несъставомерно, в който смисъл доводите на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, са определени допустимите размери, маса и натоварване на
ос на различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не
представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно нарушението на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. или „тежко“ по смисъла на чл. 3 от същата Наредба. За целта,
следва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС, с или без товар,
който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на
допустимите му параметри, които следва да са по-големи от тези, регламентирани в
посочените норми. В конкретния случай измереното разС.ие между осите е 1,40 м. и сумата
от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 32,660 т., при максимално
допустимо 19 т. по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е. те са с 13,660 т.
по-големи от тези, регламентирани в посочените норми.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. –
„извънгабаритни ППС“ по смисъла на Наредбата са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките по чл. 3 от Наредбата. Съобразявайки изложеното, дори и ППС да не е
„извънгабаритно“ по смисъла на чл. 2, стига да е „тежко“ по смисъла на чл. 3, то пак ще
консумира състава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, предписваща, че за
6
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства, като възражението в тази насока съдът намира отново за неоснователно.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Нарушението, установено от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“, не
представлява неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешително по реда на
раздел четвърти от Наредба № 11/03.07.2001 г, което е в кръга на задълженията на
собствениците, на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, осъществяващи превоза. В
конкретиката на казуса е установено осъществяване на движение на извънгабаритно ППС,
което фактически се осъществява само и единствено от водача на въпросното ППС.
Нарушена е въведената от законодателя обща забрана – без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на
пътя – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Безспорно са установени обективните елементи от състава
на нарушението – управляваното от жалбоподателя ППС има характеристики на
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – съответно
към релевантните дата и час -19.04.2024 г в 11.55 часа, липсва разрешение за движението му
по републиканските пътища и е установено на път от републиканската мрежа.
Съдът намира възражението, направено жалбата, че в случая е била приложима
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП за неоснователно по следните съображения.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда забраната за движение без разрешение
на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл.
139, ал. 1, т. 2 ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и
натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези
норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим нормативен акт и към
двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл. 1 от Наредбата. Тя дава и
дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно § 1, т. 1 от ДР, във връзка с чл. 2 и чл.
3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на
чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата.
Налага се извод, че за деяние като процесното е налице неяснота разпоредбата на кой
от двата закона е нарушена. Всъщност, нормите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП и чл. 139, ал. 1,
т. 2 ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото
между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата се отнася до
случаите, когато движението се извършва без разрешително, а втората – когато се извършва
без документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Именно тези две
хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимият материален
закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на
тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на
пътищата по § 1, т. 8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл. 139 ЗДвП. Както
беше посочено, съгласно § 1, т. 8, пр. първо от ДР на ЗП „Специално ползване на пътищата“
е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл
по изричната разпоредба на закона движението на тежко и извънгабаритно ППС
представлява специално ползване на пътя и за това е необходимо издаването на
разрешение.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа,
посочен в чл. 26, ал. 3 ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от
7
кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е. разрешението има
характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл. 8,
ал. 2, във връзка с, ал. 4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл. 8, ал.
5 от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с
размери, маса и натоварване на ос, посочени в чл. 14, ал. 3 от Наредбата. На визираните в
чл. 14, ал. 3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС, а именно тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина –
до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м., се разрешава да се движат по
пътищата, отворени за обществено ползване, не по силата на специалния административен
акт по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на
чл. 8, ал. 7 от Наредбата.
Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за
специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал. 4 от Наредбата от една
страна и документа за платена такса по чл. 8, ал. 7 от Наредбата от друга. Една от
предпоставките по чл. 14, ал. 3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ.
Следователно, когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал.
3 ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ ЗП и се осъществява съставът на чл.
53, ал. 1 от ЗП.
Установената обща маса на ППС е 48,290 тона, а установеното претоварване – сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС – 32,660 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като
превишението е с 13,660 т., което е над 30 % от допустимото максимално натоварване и в
този смисъл е неприложимо изключението по чл. 8, ал. 5 от Наредбата – „На
извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II“, във връзка с чл. 14, ал. 3 от цитираната
Наредба – „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II...“.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника тежко ППС е
трябвало да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в
случая не е представено, поради което правилно е прието, че е нарушена забраната по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, за което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда
налагането на административно наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лева.
Съдът обаче намира, че при определяне размера на глобата наказващият орган е
определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на нарушението и критериите,
посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така определеното наказание е
несправедливо и не съответства на извършеното нарушение. За да достигне до този извод
съдът взе предвид обстоятелството, че същото се явява първо нарушение за въззивника (при
липса на данни за други такива, а и с оглед изрично посоченото в наказателното
постановление) и че той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, по
силата на граждански договор в търговско дружество – превозвач „***“ ООД (видно от
представения граждански договор), спрямо когото въззивникът е в положение на
зависимост, и който всъщност (а не въззивникът), е имал правомощията и отговорността да
набави липсващото разрешение. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното
административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лева не съответства на тежестта на
нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от този вид от страна на
жалбоподателя. С оглед на изложеното съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като на жалбоподателя се наложи административно наказание
8
„глоба” в размер към минимума, а именно 2000,00 лева. За да определи именно такъв размер
на глобата, съдът отчете, че в процесния участък от пътя, а също и в множество други
участъци от ПП I-8, респ. АМ Европа, се осъществяват активно строителни дейности, като е
налице и стеснение на платната за движение, предполагащи предприемането на маневри,
увеличаващи риска от разпиляване на превозваната скална маса, която е била видима,
предвид значителното пренатоварване, за което свидетелите имаха конкретни спомени. Дори
игнорирайки щетите, които биха моли да бъдат причинени на автомобилите, движещи се в
близост до пренатовареното ППС, вследствие на падане на камъни, остава значителният
риск от настъпване на ПТП, който деянията от този вид създават и който не следва да бъде
игнориран, доколкото подобен тип нарушения са ежедневно установявани. Съобразявайки
изложеното, а също и обстоятелството, че в случая превишението на максимално
допустимото натоварване е с повече от 13 тона над законоустановената граница от 19 т. и с
близо 8 тона над допустимите за движение само чрез заплащане на пътна такса 30 %
натоварване на ос, въззивната инстанция приема, че административно наказание „глоба“ над
минималния размер от 1000,00 лева, а именно „глоба“ в размер на 2000,00 лв. се явява
справедливо и съобразено с обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН наказание, което именно
ще постигне целите по чл. 12 ЗАНН и най-вече ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на нарушителя.
Действително съгласно т. 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета“ от
Приложение № 1 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за допълване на
Регламент (ЕО) Е 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до
загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на Приложение №
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, нарушението следва
да се квалифицира като най-тежко нарушение, доколкото превишението на максимално
допустимите натоварвания на ос е над 20 % спрямо допустимото по т. 3.4.2, вр. т. 2.2.3 от
Приложение № 1 към Директива 96/53/ЕО на Съвета, натоварване на ос от по 11,5 тона, или
общо 23 тона, при установено натоварване на двете задвижващи оси от 32,660 тона.
Същевременно обаче е видно и от самия Регламент е, че се отчита обстоятелството дали се
касае за първо нарушение, като не може да не бъде обърнато внимание и на факта, че този
Регламент по същество касае превозвачите и мерките, които следва да се вземат срещу тях, а
не срещу водачите (арг. чл. 1 от Регламента).
Следва да се отбележи, че съдът намира за правилна и преценката на АНО, че не се
касае до маловажен случай на нарушение, макар и по делото да не е направено възражение
по отношение на този извод. Нарушението е формално, а от събраните по делото
доказателства не се установява то да се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Надвишаването
на нормите, заложени в Наредба № 11/03.07.2001 г за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, повишава рисковете относно безопасността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата, се осъществява с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго
определен маршрут и се заплащат пътни такси. В конкретния случай превишението, както
беше отбелязано, е с повече от 13 тона над законоустановената граница от 19 т. и с близо 8
тона над допустимите за движение само чрез заплащане на пътна такса 30 % натоварване на
ос, поради което няма причина да се приеме, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на т. 4, § 1, вр. чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на наказателното постановление, съдът констатира основания за неговото и
изменение, като наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ следва
да бъде намалено на 2000,00 лв.
По разноските:
9
При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не се отменя, но
се изменя като се намалява размера на глобата, разноски се следват и на двете страни (арг.
63д, ал. 1, вр. чл. 144, вр. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). С оглед изричното искане на процесуалния
представител на наказващия орган, в негова полза следва да се присъдят разноски
съразмерно с оставащата санкция. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл.
63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на
общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли
оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът се е явявал по делото, а и с оглед правната сложност на делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Като се вземе предвид обаче изменението на НП и намаляването на наложената санкция от
4000,00 на 2000,00 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно
потвърдената част от НП (оставащата санкция) на наказващия орган следва да се присъди
част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 50,00 лв. (арг. от чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Присъждането на част от претендираните
разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по
ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в
чл. 63 ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело №
607/2018 г. на ВАС, а също и Решение № 1203 от 16.11.2020 г. на АдмС – София област по к.
а. н. д. № 709/2020 г. Посочената сума следва да се присъди в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (арг. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН).
Жалбоподателят не е претендирал разноски, а и не е доказал направата на такива,
поради което и не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 ЗАНН,
Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8675 от 22.05.2024 г., издадено от В.Б.А. –
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на Н. А. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. гр. ***, ул. „****“ № 17А, вх. Б, ет. 3, ап. 22, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4000,00 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2
ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „глоба” на 2000,00 (две хиляди) лева.
10
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от Председателя на Управителния съвет, сумата в размер на 50,00 (петдесет)
лева, представляваща направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на намаления размер на глобата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, вкл. по посочения в жалбата
адрес за призоваване!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
11