О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
21.01.2020
г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 януари
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5776 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от С.Г.С.,
в която твърди, че на 30.10.2019 г. получил Съобщение за доброволно изпълнение
Изх. № 54121/29.10.2019 г. на ЧСИ Гергана Илчева с Рег. № 765 на КЧСИ с район
на действие Окръжен съд Стара Загора, с което му бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение и банковите му сметки до размера на дълга му по
изпълнително дело № 20197650403642, образувано по изпълнителен лист № 3706 от
13.07.2011 г., издаден по Ч.Гр.Д. № 3706/2011 г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
След запознаване с
изпълнителното дело установил, че изпълнителния лист, по който било образувано
изпълнителното дело е издаден на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК:
*********, за неизплатено задължение по Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем №
PLUS - 01215628, сключен на 14.06.2008 г.
Взискател по посоченото
изпълнително дело бил "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, с
ЕИК: *********, на което дружество предполага „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с ЕИК: ********* прехвърлило вземането си, за което не бил
уведомен и не знаел.
През всички тези години (повече
от 8год.) не бил получавал покана за доброволно изпълнение по посочения
изпълнителен лист, нито бил уведомяван, че вземането по изпълнителния лист било
прехвърлено от кредитора на трето лице.
Заявява, че НЕ ДЪЛЖИ посочените
суми в Изпълнителен лист № 3706 от 13.07.2011 г., издаден по Ч.Гр.Д. №
3706/2011 г. по описа на Районен съд Стара Загора, а имено:
- Сумата в размер на 2235,19 лв. за Главница и законната лихва
от 08.07.2011 г. до изплащане на вземането;
- Сумата в размер на 721,55 лв. Възнаградителна лихва за
периода от 30.04.2009 г. до 30.06.2010 г.;
- Сумата в размер на 513,56 лв. Мораторна лихва за периода от
29.05.2009 г. до 26.04.2011 г.;
- Сумата в размер на 282,97 лв. - ДОПИСАНА С МОЛИВ В ЛИСТА,
за неизплатено задължение по
Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем № PLUS - 01215628, сключен на 14.06.2008
г.
Заявява, че НЯМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ
нито към КРЕДИТОРА, посочен в процесния
изпълнителен лист, нито към ВЗИСКАТЕЛЯ по изпълнително дело № 20197650403642 по
описа на ЧСИ Гергана Илчева, с Рег. № 765 на КЧСИ и с район на действие Окръжен
съд Стара Загора.
От друга страна, от датата на
издаване на изпълнителния лист до настоящия момент били минали повече от 8
год., през които не били предприемани никакви действия спрямо него. Към датата
на подаване на настоящата искова молба била изтекла петгодишната обща
погасителна давност за посоченото вземане в изпълнителния лист, НА КОЯТО
ДАВНОСТ СЕ ПОЗОВАВА.
На следващо място в
изпълнителния лист липсвал ОСЪДИТЕЛЕН ДИСПОЗИТИВ. Никъде в листа не било
записано, че С.С. Е ОСЪДЕН да заплати сумите материализирани в него, а е
РАЗПОРЕДЕНО да плати сумите на кредитора, което водило до НИЩОЖНОСТ на
изпълнителния лист, НА КОЯТО СЪЩО СЕ ПОЗОВАВА.
Моли съда да се произнесе със
съдебен акт, с който да признае за
установено по отношение на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр.
София, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област
София (столица), община Столична, град София, р-н Люлин, Пощенски код: 1336.
бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2, че
С.Г.С. с ЕГН: **********,*** /със съдебен адрес:*** - чрез адв. М.Е.Т./ НЕ ДЪЛЖИ сумите материализирани в
изпълнителен лист № 3706 от 13.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3706/2011 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, а именно:
- Сумата в размер на 2235,19лв. за Главница и законната лихва
от 08.07.2011г. до изплащане на вземането:
- Сумата в размер на 721,55лв. Възнаградителна лихва за периода
от 30.04.2009г. до 30.06.2010г.:
- Сумата в размер на 513,56лв. Мораторна лихва за периода от
29.05.2009г. до 26.04.2011г.:
- Сумата в размер на 282,97лв. – дописано с молив в листа,
за неизплатено задължение по
Договор за ПОТРЕБИТЕЛСКИ паричен заем № PLUS - 01215628, сключен на
14.06.2008г.
Претендира направените съдебни
и деловодни разноски по настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт
БГ” ЕАД, в който заявяват, че депозираният иск е процесуално допустим.
Твърдят, че придобили вземането
по Договор за кредит № PLUS-01215628 срещу длъжника С.Г.С. по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен с цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Изпълнителният титул, в който били
обективирани вземанията на кредитора бил Изпълнителен лист от 13.07.2011 г.,
издаден от PC - гр. Стара Загора, въз основа на Заповед за изпълнение № 2543 по
частно гражданско дело № 3706/2011 по описа на PC - гр. Стара Загора, в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
Считат, че изложените в
исковата молба твърдения са неправилни и неоснователни, както по отношение на
твърденията за настъпилата погасителна давност, така и по отношение на валидността
на сключения договор за цесия.
Считат, че предявеният иск е
изцяло неоснователен по следните съображения:
На 14.06.2008 г. между С.Г.С. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил сключен Договор за потребителски
кредит PLUS-01215628. В следствие на неизпълнение на договорните задължения от
страна на Кредитополучателя, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД депозирали
заявление за издаване на заповед за изпълнение и се снабдява с Изпълнителен
лист от 13.07.2011 г. издаден по ч. гр. дело 3706/2011г. по описа на Районен
съд - гр. Стара Загора, като въз основа на него било образувано изпълнително
дело № 96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Димитров Стръмски, peг. № 870 към КЧСИ.
На 15.05.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД /като цедент/ цедирали вземането си по гореописания
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01215628 от 14.06.2008 г. на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/.
Неоснователността на
претенцията на ищеца се обосновавала от това, че погасителна давност не е текла
докато траел изпълнителният процес, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД.
Това произтичало от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд,
обективирана в Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, която била в
сила към датата на образуването на изпълнително дело № 96/2013 г. по описа на
ЧСИ Иван Стръмски.
Изпълнително дело № 96/2013 г.
по описа на ЧСИ Иван Стръмски било образувано на 27.02.2013г., когато не било в
сила Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Последното всъщност отменяло действащата уредба, а именно Постановление №3 от
18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Постановките, възприети в
цитираното Постановление на Върховния съд, били диаметрално противоположни на
становището на Върховния касационен съд, закрепено в гореспоменатото
Тълкувателно решение. Те обаче следвало да бъдат прилагани до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015 г., тъй като едва тогава те били отменени и изгубили
своята сила. В допълнение, в своята статия „Тълкувателните актове на общите
събрания на колегиите на ВКС и ВАС и въпросът за източниците на правото",
Научни трудове на Русенския университет - 2015, том 54, серия 7, проф. д-р Иван
Русчев възприел, че: „Тълкуването, което
се дава с тълкувателния акт, има действие само занапред (докато съгласно
изричната разпоредба на чл. 50, ал.1 ЗНА нормативното тълкуване има действие от
деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува и само по изключени
органът, издал акта за тълкуване, може да придаде на тълкуването действие само
занапред). И това тълкуване, дадено от ВКС касае не създаването на ново
правило, а само задава по задължителен начин модела на процедурата, която
правоприлагащият орган трябва да следва при прилагане на тълкуваната разпоредба
и преодоляване на празнината в правната уредба в рамките на конкретния случай,
с който бъде сезиран. Касае се до задължително тълкуване на съдържанието на
закона, тоест на начина, по който определеното правило следва да се прилага,
което често е съобразено и с промените в икономическия и стопанския живот,
респ. - на възприетото в доктрината, но не се създава ново правило, а се
очертава как съществуващото следва да се прилага в действителността."
Гореизложените твърдения били
потвърдени в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се
давало разрешение на въпроса, свързан с реда, по който следвало да се прилагат
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. N9 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хода на висящо
изпълнително производство. „...Такъв е
именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който
съгласно даденото Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем
различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
Поради даденото с отмененото тълкувателно Постановление №3 от 18.XI.1980 г.,
Пленум на ВС тълкуване на правната норма, то следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са
били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г„ IV ГО. издадено по реда на чл.290 ГПК. Решение № 51 от
21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г.).
Из мотивите на Решение № 170 по
реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с
председател Борислав Белазелков, съдът подробно и мотивирано посочвал, че „с тълкувателно решение, с което се обявява
за загубило сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
твърдят, че обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото
ТР, което се предвиждало само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за
нормативните актове.
Съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 r.. Пленум на ВС образуването на изпълнително производство прекъсвало
давността като по време на изпълнителното производство давност не течала. Едва
от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС било дадено различно разрешение, като било прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова
давност.
В същите мотиви на посоченото
решение, съдът категорично посочвал, че „извършената
с т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС отмяна на Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС поражда действие
от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които
са приключили преди това."
Считат, че следвало да се
приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело № 96/2013 г. по описа
на ЧСИ Иван Стръмски - 27.02.2013 г. до датата на постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намирало
приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна
давност не течала, независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започвал да тече погасителната давност била
датата 26.06.2015 г. - от постановяване на Тълкувателно решение по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се погасявало
по давност би била 26.06.2020 г.
В условията на евентуалност,
ако съдът не приемел възприетите постановки в горецитираните решения на
Върховния касационен съд, излагат следните доводи, с които считат, че
погасителната давност за оспореното вземане не била изтекла:
На 27.02.2013г. по молба на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било образувано изпълнително дело №
96/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски и бил приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист.
На 06.03.2013г. с Разпореждане
на ЧСИ били направени справки за установяване на имущественото състояние на
длъжника и бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 18.04.2013г.
На 20.03.2013г. С.Г.С. получил
лично Покана за доброволно изпълнение на установения адрес, съгласно направена
справка по делото, който адрес съвпадал и с адреса посочен в депозирана искова
молба, а именно: с. Еленино, община Стара Загора, област Стара Загора.
На 18.09.2014г. с Разпореждане
на ЧСИ бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 20.10.2014г.
На 15.05.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на Цесионер, се сключил договор за
цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД прехвърли
вземането си по Договор за кредит № PLUS-01215628 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД.
Ha 10.10.2016г. по молба c вх.
№ 27323/10.10.2016 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********
било образувано ново изпълнително дело № 3205/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист. В молбата си
за образуване, взискателят възложил на ЧСИ Гергана Илчева правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ било действие, водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както и практиката стъпваща и доразвиваща възприетите от същото
разрешения: Решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о.
на ВКС и решение № 28 от 02.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на
ВКС.
На 12.10.2016г. били изпратени
запорни съобщения до множество банки: Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка
АД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД.
На 09.06.2017г. и 17.07.2019г.,
след извършвани справки НАП било установено, че С.Г.С. нямал валидно сключен
трудов договор.
На 21.10.2019г. по молба с вх.
№ 42555/21.10.2019г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********
било образувано ново изпълнително дело № 3642/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист. В молбата си
за образуване, взискателят възложил на ЧСИ Гергана Илчева правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като
възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ било действие, водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл били освен мотивите на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, както и практиката стъпваща и доразвиваща възприетите от същото
разрешения - Решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г.
о. на ВКС и решение № 28 от 02.02.2016 г.,
гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
На 29.10.2019г. били изпратени
запорни съобщения до: Банка ДСК ЕАД и УниКредит Булбанк АД. На същата дата -
29.10.2019г, било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника за
налагането на запор върху получаваното от С.Г.С. трудово възнаграждение.
Неверни били твърденията на
ищцовата страна, наведени в исковата молба, че не били извършвани изпълнителни
действия. Напротив, видно от гореизложеното, по изпълнителните дела били
предприети множество изпълнителни действия за събиране на вземането, с които
погасителната давност била прекъсната.
Предприетите изпълнителни
действия били годни основания за прекъсване на погасителната давност, което
следвало от задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно
Решение от 26.06.2015 г. по ТД N9 2/2013 г на ОСГТК на ВКС се изтъквало, че
давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително събиране
на вземането. Съдът стигал до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсвала многократно „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи...".
Съдиите от ВКС посочвали
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект
за давността. Това били: „ ...
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица." В същата точка от диспозитива на
тълкувателното решение ВКС обобщавали: „...нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие."
Не било необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се считала давността за прекъсната.
Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която
законодателят неслучайно си служил с думата „предприемане" на изпълнителни
действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в
подкрепа на това становище били мотивите на Решение № 1416 от 24.06.1969 г. на
ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността
се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат принудителните
изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител и тогава,
когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на
посочените адреси". Застъпвало се становище, че при предприети
действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна
на взискателя законодателят не можел да освободи длъжника от изпълнение на
задълженията му само за това, че той успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълвало се, че ако се приеме обратното, то
ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
Прекъсването на давността по
чл.116, б."в" ЗЗД настъпвала с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Ако се разгледали хронологично всички изпълнителни действия щяло да се
установи, че нямало основание за прекратяване на изпълнителното дело № 3642/2019
по описа на ЧСИ Гергана Илчева на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нито
общата погасителна давност относно вземането била изтекла.
На 15.05.2015г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно чл. 99 от ЗЗД,
предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването бил
неформален акт и като такъв можел да бъде извършен и от друго лице по възлагане
от цедента, в какъвто смисъл била установената съдебна практика с Решение по
гр. дело № 5759/2014г., трето г.о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т.о.,
ВКС, постановени по реда на чл. 290 (отм.) ГПК. След като законът не изисквал
специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента - такова лице можело да бъде и цесионера. Ето защо, въз
основа на изрично нотариално заверено пълномощно от нотариус Валентина
Благоева, peг. № 302 при Нотариалната камара, ответното дружество било упълномощено
да уведоми посочените в приложение № 1 към Договора за цесия длъжници за
извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това
упълномощаване „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изпратило на адрес на
ищеца: с. Еленино, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, уведомление за цесия
чрез препоръчана поща. Същото обаче се върнало с отметка „Непотърсен",
което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на
национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД.
В случай, че съдът приеме, че
длъжникът С.Г.С. не бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, молят съда да приеме с настоящия отговор на искова молба и
приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което
го уведомявали за сключен на 15.05.2015 г. Договор за цесия между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на
цедент, продавало на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично
посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането
по Договор за кредит № PLUS-01215628 било описано в Приложение 1, което било
неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 15.05.2015
г. кредитор по вземането бил цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД. Молят съда да вземе под внимание, че съгласно практиката на съдилищата с
получаването на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията -
включващи и уведомлението за цесия, ищецът - С.Г.С. се считал за надлежно
уведомен за извършената на 15.05.2015 г. цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. /Решение №
123/24.06.2009 г. на ВНС по т.д. №12/2009 г., Ill г.о., ТК, и Решение №
3/16.04.2014 г. на ВНС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о., ТН/.
Моля съда да приеме, че
задължението на С.Г.С., обективирано в Изпълнителен лист от 13.07.2011 г.,
издаден от PC - гр. Стара Загора въз основа на Заповед за изпълнение № 2543 по
частно гражданско дело № 3706/2011 г. по описа на PC - гр. Стара Загора било надлежно
дължимо и същото не било погасено по давност.
Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърлите депозираната искова молба в цялост, като
неоснователна и недоказана.
Претендират направените по
делото разноски.
Правят възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, поради което молят същото бъде намалено.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3706/2011 г. по описа на РС - Стара Загора
съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и
обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, като и че вземането му е погасено по давност.
Ответникът следва да докаже, че е уведомил ищеца за прехвърлянето на вземането
на трето лице, както и че е налице сключен договор за потребителски кредит между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба,
като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните
доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се
прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо и
на основание чл. 178 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Съобщение за доброволно изпълнение Изх. №
54121/29.10.2019г. на ЧСИ Гергана Илчева с Рег. № 765 на КЧСИ - заверено копие;
Изпълнителен лист — заверено копие; Справка-извлечение от Търговския регистър
при АВ за актуалното състояние на ответното дружество "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, с ЕИК:********* – заверено копие; Извлечение от Договор за цесия
от 15.05.2015 г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с
универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ведно с Приложение № 1 към него -
заверено копие; Пълномощно от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в
полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД-заверено копие; Потвърждение
за извършена цесия - заверено копие; Обратна разписка, относно изпратено Уведомление
за цесия - Заверено копие, както и Уведомление за цесия;
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3706/2011 г. по описа на РС-Стара Загора; Изп. дело № 96/2013
г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски с рег. № 870 към КЧСИ; Изп. дело № 3205/2016
г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 към КЧСИ и Изп. дело №
3642/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 към КЧСИ.
УКАЗВА на ищеца в срок до насроченото съдебно заседание да представи банкова сметка, ***телен диспозив, му бъдат преведени присъдените разноски.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 25.02.2020 г. от 11 ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи
на страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: