№ 119
гр. Шумен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500322 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260263/7.06.2021г. по гр.д.№1164 по описа за 2020г. на ШРС , съдът е
отхвърлил предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление
във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д., срещу Г. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ш..., обективно съединени положителни установителни, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 289.28 лева /двеста осемдесет и
девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит CREX- 13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева /двадесет лева и
шестдесет и две стотинки/- възнаградителна лихва за периода от 5.04.2018г. до 05.09.2018 г.;
49.86 лева /четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/- мораторна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане, присъдени по ч.гр.д. №205/2020 г. по описа на ШРС, като неоснователни,
осъдил е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр.
Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Д.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща
1
заплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещото лице по извършената и
приета СГЕ.
Решението е обжалвано от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на
управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, действащ, чрез П.П. ,
юрисконсулт като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново
с което да уважи предявеният иск .
Въззиваемата страна Г. В. Д. не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по
чл.131 ал.1 от ГПК. Постъпило е писмено становище от адв.Б. Г.З. в качеството й на
назначен особен представител на Г. В. Д. , с което я оспорва като неоснователна и моли
съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК за следните суми 289.28 лева - представляваща главница по Договор за
потребителски кредит CREX- 13768068 от 17.08.2016 г.; 20.62 лева - възнаградителна лихва
за периода от 05.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49.86 лева - мораторна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. При условие,
че установителните исковете бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, ищецът предявява, в условията на евентуалност,
осъдителни искове, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца гореописаните
суми.
Във въззивната си жалба жалбоподателят твърди ,че договорът за кредит не бил
недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК , поради несъответствие с разпоредбата на чл.10
ал.1 от ЗПК , тъй като договорът за застраховка не бил част от кредитното
2
правоотношение. Били налице два отделни договора ,пораждащи две самостоятелни
правоотношения между страните , като за застрахователният договор се прилагал КЗ , а не
чл.10 и сл. от ЗПК.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, като счита ,че уговорката в представеният
по делото сертификат № GREX-13768068 от 17.08.2016г. няма самостоятелен характер и е
свързана със сключеният между страните договор за потребителски кредит и урежда
последиците ,които ще настъпят при неизпълнение по този договор от страна на
кредитополучателя . Застрахователната премия е част от размера на погасителната внока по
договора за кредит и върху нея също е била начислявана възнаградителна лихва и страните
по този договор са същите като по договора за кредит. Задължението по сертификата няма
самостоятелен характер , а е допълнително уговорено задължение към договора за кредит и
е пряко свързано с този договор. Със този сертифакт не е сключен договор за застраховка
,тъй като ищецът няма качеството нито на застраховател нито на посредник по такъв
договор и нито твърди ,нито доказва по делото такова качество. Липсват и доказателства ,че
премията по сертификата е била изплатена на застрахователя посочен в договора и че
ищецът е в договорни отношения с този застраховател при спазване на изискванията за това
по КЗ.
От заключението по приетата, без възражения от страните СТЕ пред ШРС, се
установи, че текстът на процесния договор за кредит, ведно с общите условия към него е
изпълнен с шрифт с големина на символите 12, а текстът в „Сертификат“ е изпълнен с
шрифт с големина на символите 7 пункта. На основание чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Задължението уговорено в сертификата е част от договора за кредит,
представлява един от неговите елементи и всички уговорки на страните по повод на това
задължение следва да са в писмен вид и размер шрифт - не по-малък от 12. На основание
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът е
недействителен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че настоящият договор за кредит е
недействителен. На основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая безспорно се установи, че ответницата
е изплатила по кредита общо сумата от 929,70 лева, поради което, съдът приема, че
задълженията на ответницата по договора са изцяло изпълнени тъй като тя е изплатила
чистата стойност на кредита и предявеният срещу нея иск е неоснователен.
В случая по делото не се е сбъднало условието при настъпването на което съдът
следва да разгледа и предявеният осъдителен иск , тъй като съдът не е приел по делото, че
предявеният установителен иск е неоснователен на соченото от ищеца в исковата му молба
основание.
3
Предвид пълното съвпадане на фактическите и правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , а
въззиваемата страна не претендира такива .
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260263/7.06.2021г. по гр.д.№1164 по описа за 2020г. на
ШРС.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4