Решение по дело №114/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 76

гр. Видин, 19.07.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

двадесети юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

114

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10,ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/

Делото е образувано във връзка с жалба от Д.А.Г. *** против Заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 20.05.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  Белоградчик.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден въз основа на неизяснена фактическа обстановка, при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Белоградчик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона и допустима.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателката Д.Г. е получавала семейни помощи за деца по заявление - декларация с вх. № ЗСПД /Д - ВН – БГ/ 457 от 26.08.2021г. Помощта по реда на чл.7,ал.1 от ЗСПД е прекратена с мотиви: „месечната помощ се прекратява на осн. чл.7,ал.11,т.2 от ЗСПД – за 28.01.2022г. детето е допуснало отсъствия повече от 6 учебни часа, за които няма уважителни причини“. Заповедта е връчена лично на лицето на 23.05.2022г., видно от отбелязването върху нея. При месечен обмен на информация между МОН и АСП за допуснати отсъствия е постъпила информация от МОН за допуснати отсъствия от детето Александър Славейков. Допуснатите отсъствия са потвърдени в месец март 2022г. в Интегрираната информационна система на АСП и се отнасят за горепосочената дата.

От представените по делото доказателства се установява, че на 18.05.2021г. детето е претърпяло инцидент в училище, при който паднало и си ударило главата, загубило съзнание, имало гърчове и т.н. Към жалбата е представена епикриза изх. № 621 / 05.06.2021г. от МБАЛНП „Св.Наум“, гр.София.

Неизвинените отсъствия се отнасят за датата 28.01.2022г., когато е трябвало да се проведе пробен изпит по български език и литература с ученици от VII клас. Въпросният изпит е трябвало да се проведе присъствено, което е наложило извършването на бърз антигенен тест. Именно във връзка с провеждането му присъствено и поради факта, че към тази дата в страната обучението се провежда в условията на извънредна епидемична обстановка, това е наложило извършването на изследване за доказване на COVID – 19 чрез неинвазивен бърз / антигенен тест, във връзка с изискванията, въведени със заповед на министъра на образованието и науката. Според т.4.2. от Насоки за обучение и действие в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа, съгласието за малолетните ученици се изразява от техните родители. По делото такова съгласие от страна на жалбоподателката, като майка на Александър, няма изразено. Същата заявява, че не е давала такова съгласие за тестване на детето ѝ, тъй като след претъпения от него инцидент, то изпитва страх от каквито и да било медицински интервенции, включително и от извършването на тестовете за наличие на ковид в училище. По същия случай е воден административно дело № 66 приключило с решение № 41 от 09.05.2022г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена Заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 09.03.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“  Белоградчик.

Във връзка с това решение от административният орган е проведено отново административно производство и е издадена оспорената по настоящето дело заповед, като са представени нови писмени доказателства в подкрепа на административния акт.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, предвид правилото на чл.10,ал.1 във вр. с чл.7,ал.11 от ЗСПД. Според цитираната правна уредба прекратяване на отпусната месечна помощ за деца е в правомощията на органа, който може да отпусне такава помощ, в случая директора на дирекция „Социално подпомагане“  Белоградчик. Съгласно чл.7,ал.1,т.2 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл.4, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Няма спор по делото, че детето Александър Славейков е посещавало училище в гр.Белоградчик за 2021г. – 2022г., както и за това, че е отпусната месечната помощ по чл.7 от ЗСПД. Според майката детето не се е явило присъствено на училище на 28.01.2022г., когато е трябвало да бъде проведен пробен изпит по български език, като изтъква като причина за неявяването му претърпения от него по – рано инцидент и страхът и стресът, които изпитва при всяка една медицинска интервенция, независимо каква. Тъй като за въпросния период е било необходимо извършването на тест / изследване за доказване на COVID – 19, тъй като изпитът е следвало да се проведе в условията на извънредна епидемична обстановка, то и майката не е дала съгласието си за изследване на детето.

Един от спорните въпроси по делото е дали са налице условията на чл.17,ал.5 и ал.6 от ППЗСПД, или иначе казано непредставянето на медицински документ от родителя на детето, на което е отпусната месечната помощ, в срок от 5 дни след изтичане на календарния месец може ли да бъде основание за отказ да бъде отпусната помощта по чл.7,ал.1,т.2 от ЗСПД.

Съгласно чл. 17,ал.5 от ППЗСПД, директорът на училището, в което са записаните ученици от съответната степен на училищното образование, ежемесечно изпраща на РДСП по постоянен адрес на родителите справка за всяко дете, отсъствало през съответния месец повече от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Справката се изпраща за периода 15 септември – 31 май. От анализа на посочената разпоредба може да се направи извод, че на директора на училището е вменено да представя присъствен списък на децата от съответния клас в училището пред съответната Дирекция „Социално подпомагане“, когато отсъствията не са по уважителни причини.

Настоящият състав счита, че за  отсъствията не са налице уважителни причини и това е видно от представеното писмо изх.№ 626/13.05.2022г. от директора на училище „П.Р.Славейков“ Видин. От него се установява, че, родителят на детето Д.Г. е отказала да представи доказателства за отсъствията на въпросната дата, а тогава е следвало да се проведе изпит по български език след завършен 7 ми клас. Ученикът е бил уведомен чрез майка си от преподавателката Костадинова- представени са снимки от чата и Г. е била наясно, че изпитът няма да се проведе дистанционно. Видно от представените писмени доказателства теста за ковид 19 е следвало да се извърши не чрез медицинска интервенция, а чрез даване на слюнка. Майката заявява, че не е давала съгласието си детето ѝ да бъде тествано, съобразно т.4.2. от Насоките към Заповед № РД 09 – 4814 / 03.12.2021г. на Министъра на образованието и науката, но е следвало да изтъкне тези факти като причина за отсъствията в проведеното административно производство, а не го е направила. Не следва да се приеме, че изтъкването пред съда на евентуални уважителни причини е равнозначно на спазването на задължения, произтичащи т заканодателството.  В случая съдът намира, че е налице хипотезата на чл.17,ал.7 от ППЗСПД. Административният орган е установил всички обстоятелства и съответно е събрал относимите доказателства и е направил необходимото да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателката, след което е постановил закосъобразен административен акт.

С оглед изложеното съда счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото с оглед социалния статус на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски в полза на ответника.

Воден от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                           Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.А.Г. *** против Заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 20.05.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белоградчик, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 10, ал. 6 ЗСПД.

Съдия :