№ 625
гр. Перник, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720103190 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 14541/07.07.2023 г.,
предявена от М. К. Л., чрез адв. В. Б., против М. Г. И., с която се иска съдът да
прекрати вещното право на ползване на ответницата М. Г. И. върху недвижим имот с
идентификатор ****.506.112.1.69, представляващ – апартамент № 69, находящ се в гр.
****, общ. ****, кв. „****“, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м., разположен в
сграда 1, в поземлен имот с идентификатор ****.506.112, при съседни самостоятелни
обекти в сградата – на същия етаж обекти с идентификатор ****.506.112.1.68 и
****.506.112.1.70, под обекта обект с идентификатор ****.506.112.1.66 и над обекта
обект с идентификатор ****.506.112.1.72, който апартамент се състои от стая, дневна,
кухня, баня с клозет, дрешник, антре и балкони, заедно с прилежащо избено
помещение № 5, с площ от 5.46 кв.м. и 1.53 % от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, като вещото право на ползване е обективирано в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ,
дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС, поради неизпълнение от страна на
ползвателя на задълженията му да плаща разноските, свързани с ползването на вещта
вкл. данъци и други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да
застрахова вещта в полза на собственика.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Нотариален акт за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти № 185, том І, рег. № 5423, дело № 171/2009 г.
ищецът бил собственик на самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с
идентификатор ****.506.112.1.69 и адрес – апартамент № 69, находящ се в гр. ****,
общ. Перник, кв. ****, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м. Съгласно Нотариален
акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 167, том ХІ,
дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС обаче ответницата М. Г. И. имала
запазено вещно право на ползване върху имота до края на живота си. Ищецът посочва,
че съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от Закона за собствеността /ЗС/ ползвателят имал
1
задълженията да заплаща разноските, свързани с ползването на вещта вкл. данъци и
други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел и да застрахова вещта
в полза на собственика като плаща и премиите по застраховката. Твърди се, че ищецът
не живеел в имота от 2010 г. като от тогава до момента ответницата преустановила
плащането на данък недвижим имот, такса битови отпадъци, както и консумативни
разноски за жилището. Така само за местен данък и такса битови отпадъци за периода
от 2013 г. до 2023 г. се натрупал дълг от 957.02 лева. Ищецът освен това посетил
„Топлофикация Перник“ АД, от където му съобщили, че ответницата е натрупала
значителни задължения за неплатена топлинна енергия – като поради тази причини
дружеството образувало срещу нея общо седем броя изпълнителни дела. След справка
при съответните съдебни изпълнители ищецът установил, че само задълженията към
„Топлофикация Перник“ АД възлизат на почти 20 000 лева. В тази връзка независимо,
че ответницата била само ползвател на имота, а ищеца негов собственик, в полза на
„Топлофикация Перник“ АД била наложена възбрана върху същия. Ответницата не
заплащала и задълженията си към „ВиК“ ООД гр. Перник, поради което това
дружество също образувало срещу нея няколко дела в РС Перник като я осъдило да му
заплати значителни суми. Независимо от горното ответнцита продължавала да ползва
ВиК услуги и топлинна енергия без да заплаща текущата им стойност. Така общият
размер на задълженията, които ответницата натрупала за имота, били около 30 000
лева. Поради това ищецът отправил до ответницата нотариална покана да заплати
посочените суми от 18.05.2023 г. чрез нотариус В.Д., както и да застрахова имота.
Ищецът поискал евентуално ответницата да се откаже от правото си на ползване.
Поканата била получена лично от ответницата на 01.06.2023 г., но последната нито
заплатила сумите, нито застраховала имота, нито пък се отказала от правото си на
ползване. Поради това и ищецът намира иска си за основателен и иска същият да бъде
уважен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото
М. Г. И., чрез адв. Анежела А. е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. В тази връзка се твърди, че неизпълнението на
задълженията на ответницата, което ищецът твърди, не съставлявало основание да бъде
прекратено вещното й право на ползване върху имота като било в противоречие и с
безвъзмездния му характер. В случая ответницата счита, че ищецът би могъл да се
позовава на чл. 57, ал. 1 и ал. 4 от ЗС единствено ако правото на ползване е възмездно.
В случая обаче същото било запазено като безвъзмездно такова. Освен това ищецът не
бил кредитор на ответницата за натрупаните от нея задължения. В тази връзка и искът
дори представлявал злоупотреба с право от страна на ищеца. На следващо място се
излагат подробни доводи, че след като вещното право на ползване било учредено като
безвъзмездно такова, то ответницата имала право да си ползва имота безвъзмездно т.е.
без да е длъжна да плаща разноските, свързани с ползването на имота, както и
данъците за същия или да го застрахова. Освен това ответницата била длъжник на
дружествата „Топлофикация Перник“ АД и „ВиК“ ООД гр. Перник, както и към
Община Перник, а не към ищеца. Поради това и последният нямал качеството
кредитор и правната му сфера не била засегната от претенциите на дружествата за
комунални услуги. В тази връзка и поведението на ответницата по никакъв начин не
застрашавало правата на ищеца върху имота, доколкото действително той бил
собственик на имота, а ответницата само ползвател. Излага доводи и че искът бил
злоупотреба с право, доколкото през част от периодите, в които се твърди, че
ответницата е натрупала задължения за комунални услуги, в имота освен тя живеел и
самият ищец заедно със своята приятелка. В тази връзка и самият ищец натрупал
големи задължения, които не платил. Досежно конкретните изпълнителни дела се
поддържа, че задълженията по част от същите били погасени по давност. Твърди още,
2
че ищецът никога не бил поставил конкретни условия и параметри, при които да се
застрахова имота, поради което и ответницата не можело да бъде санкционирана за
неизпълнение на такова задължение. С тези аргументи се иска претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 61 от Закона за собствеността.
Видно от Нотариален акт за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти
№ 185, том І, рег. № 5423, дело № 171/2009 г. по описа на нотариус Р.М., ищецът М. К.
Л. е получил в дял и станал изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ****.506.112.1.69, представляващ – апартамент № 69, находящ се в
гр. Перник, общ. Перник, кв. „****“, бл. 12, вх. Г, ет. 2, с площ от 56.48 кв.м.,
разположен в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор ****.506.112.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС
ответникът М. Г. И. е запазила правото си на ползване върху процесния имот
безвъзмездно и пожизнено.
По делото са приложени преписи от множество изпълнителни дела, образувани
срещу ответника М. И. във връзка с незаплатени задължения към „Топлофикация
Перник“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ООД.
Представена е още справка от 23.04.2024г., издадена от Община Перник,
Дирекция „Местни данъци и такси“ за извършени плащания и и неплатени данъчни
задължения от М. И..
Видно от представената по делото нотариална покана от 18.05.2023г. на
нотариус В. Д., с № 523 от регистъра на Нотариалната каМ., с район на действие РС
Перник, ответникът е поканен в едноседмичен срок от дадата на получаване на
поканата да заплати задълженията за имота, дължими към Община Перник, Дирекция
„МДТ“, „Топлафикация Перник“ АД и „ВиК“ ООД – гр. Перник, в размер на 22 944,12
лева, като в случай, че не стори това е бил предупреден, че собственикът на имота ще
предяви иск за прекратяване правото на ползване на процесния имот.
От представената по делото разписка от 01.06.2023г. се установява, че
нотариалната покана е връчена лично на ответника на 01.06.2023г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. М.,
Р.Л.Е., А. К.А Л.А Т. /сестра на ищеца и внучка на ответницата/, Ч.М.Е..
От показанията на свидетелката А. К.А Л.А Т. се установява, че ищеца по делото
е живял в процесния имот някъде до май месец 2014г., с неговата приятелка и
ответницата. Заявява, че не знае кога точно, но ищеца и приятелката му за две години
подред са ходили на бригада в Англия за по няколко месеца. Когато бригадите
приключвали се връщали да живеят в същото жилище. През 2014г. брат й М. и
приятелката му напуснали жилището, тъй като не се разбирали с баба им М..
От показанията на свидетелят Ч.М.Е. се установява, че откакто е закупен
апартамента до 2014г. М. е живял в апартамента, заедно с бабаси М., а в последствие и
с неговата приятелка. След 2014г. М. се изнесъл от апартамента, тъй като се скарал с
баба си.
От показанията на свидетелката М. И. М. се установява, че откакто станали
приятели ищецът и нейната племенница са заживяли заедно, като живели много малко
на П.. Две години подред по шест месеца били в Англия, може би 2010г. или 2011г.,
3
като след това й се оплаквали, че ги гонят ги от апартамента и си направили в село Ч.
една барака, където спяли лятото, а след като поставили фургон заживяли там. Преди
да напуснат жилището на П. лятото спяли в тази барака в село Ч.. Докато живеели на
П. те спяли в стаята, а в хола ответницата, като кухнята ползвали общо. Не знае дали в
бараката е имало санитарен възел.
От показанията на свидетелят Р.Л.Е. се установява, че когато се запознали с М.
преди малко повече от десет години той живеел в апартамента на П.. Ищецът му
споделял, че има проблеми с баба му и искат да го изгонят от апартамента, както и се
случило. Не може да отговори от кога М. не живее в апартамента, но смята, че преди от
около десет години. Ходил е в с.Ч., където сега живее М., като там имало барака, в
която даже хладилника им бил на земята. Когато напуснали жилището ищецът и
приятелката му заживяли в в с.Ч. постоянно, а преди да напуснат апартамента ходели
там периодично. В бараката имало газов котлон и матрак на земята, не знае да е имало
баня, тоалетна и санитарен възел. Сега знае, че има във фургона ел. и В и К захранване.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 61 от ЗС.
С исковата молба ищецът моли да бъде прекратено, учреденото в полза на
ответника, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния недвижим
имот, поради неизпълнение от страна на ползвателя на задълженията му,
регламентирани в чл. 57 от ЗС, в това число – да заплаща дължимите за имота данъци,
такси и консумативни разходи, да застрахова същия в полза на ищеца, служене с
апартамента по начин, който го застрашава със значително повреждане.
Не се спори между страните, че ищецът е собственик на процесния апартаменет,
придобит въз основа на договор за доброволна делба на съсобствени недвижими
имоти, като ответникът М. И. е запазила пожизнено и безвъзмездно правото си на
ползване в процесния имот, още при сключването на договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 167, том ХІ, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС, по
силата на който ответникът Г. и Славе Иванов са дарили на дъщеря си Виолета
Славева Л.а процесния имот.
Спорно между страните е дължимостта на данъчните задължения за имота,
такси за имота, сключването на договор за застраховка в полза на собственика, дали
ответника си служи с вещта по начин, който застрашава същата от разрушаване или
значително повреждане, нарушава ли свои съществени задължения, налице ли е
отправено предупреждение до ответника, както и дали след отправяне на
предупреждението по чл. 61 от ЗС, нарушаването на задълженията е продължило.
Уредбата на вещното право на ползване в чл. 56 – чл. 62 от ЗС. То е абсолютно
вещно право върху чужд имот, което включва правомощията за ползване на вещта и
получаване на добивите от нея, без да се накърняват субстанцията и нейното
предназначение. Вещното право на ползване не изчерпва обаче правата и
задълженията, които възникват от акта на неговото учредяване, а се пораждат и такива
права, и задължения между собственика на имота и носителя на вещното право на
ползване, които не се включват в състава на правоотношението по вещното право на
ползване. За собственика на имота възниква задължението да предаде имота във
владение на ползвателя, като не му пречи да използва и извлича доходи от него,
респективно да му заплати обезщетение за вреди, ако наруши тези задължения. От
друга страна, ползвателят има задължението да съхранява вещта, да я използва и
стопанисва с грижата на добър стопанин, да заплаща разноските, свързани с
4
ползването, включително данъци и други такси визирани в разпоредбата на 57 ЗС.
Задължение за ползвателя е и да застрахова имота в полза на собственика и да заплаща
премиите, ако не е уговорено друго по арг. на чл.57, ал.4 ЗС.
С разпоредбата на чл. 61 от ЗС е уредена възможността собственикът на един
недвижим имот да поиска от съда прекратяване на доброволно учреденото вещно
право на ползване на имота му, ако ползвателят въпреки отправеното му
предупреждение продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата
от разрушаване или със значително увреждане, ако нарушава своите съществени
задължения или ако съществено поврежда вещта. За да се прекрати доброволно
учреденото вещно право на ползване, законодателят изисква установяване на действия
или бездействия от страна на ползвателя на недвижим имот, с които се застрашава
физическата цялост на вещта, предмет на вещното право на ползване или нарушава
своите съществени задължения на ползвател. Съществените задължения на ползвателя
са уредени в чл. 57 от ЗС и са свързани 1/. със заплащане на разноските, свързани с
ползването; 2/. с изискването вещта да бъде поддържана в състояние, в което е
получена от собственика, т.е без промяна на субстанцията и касаещите преустройства и
преработка, които биха се отразили на самата собственост / арг. от чл. 97 от ЗС/,
поемане на разноските по съхранението и поддържането на годно за ползване
състояние на вещта; 3/. със застраховането на имота в полза на собственика, доколкото
не е установено или договорено друго.
Съдът следва да обсъди дали е налице неизпълнение на някое от гореописните
алтернативни задължения на ползвателя на недвижим имот по чл. 57 от ЗС, което да
обоснове прекратяване на правото на ползване по чл. 61 от ЗС и съответното
уважаване на така предявения иск.
Според практиката на ВКС относно задължението за сключване на застраховка
от ползвателя в полза на собственика следва да намери приложение Решение № 70 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК., в което е възприето
становището, че установеното задължение за сключване на имуществена застраховка в
полза на собственика цели имуществена компенсация при евентуалното настъпване на
конкретно застрахователно събитие, но само ако сключеният застрахователен договор
покрива същия риск. В разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ЗС не е посочено кои рискове
следва да покрива застрахователната полица /пожар, земетресение, наводнение или
друг такъв/. Предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на
суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и др.,
както и/или терена, на който са изградени. Когато се застрахова чуждо имущество – по
арг. на чл. 201, ал. 2 от Кодекс за застраховането – отменен, съответно чл. 402, ал.2 от
сега действащия Кодекс на застраховането, за действителността на договора се изисква
съгласието на собственика /макар и това съгласие да може да се даде постфактум при,
настъпило застрахователното събитие/. Разпоредба на чл. 57, ал. 4 ЗС, като основание
за прекратяване на доброволно учредено право на ползване на недвижим имот, следва
да се тълкува в контекста на действащата правна уредба - а именно Глава 39 на КЗ,
Приложение 1 – т. 8 и т. 9. За да може да се изисква изпълнението на вмененото
задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот,
собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл
на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие.
От представената по делото нотариална покана, изпратена от ищеца до
ответника, се установява, че ищецът е отправил искане до ответника за застраховане на
процесния имот, но никъде не е уточнил параметрите на искнето си, не са посочените
нито рисковете, нито срока, нито периода на действие, за които ищецът желае да бъдат
покрити от исканата от него имуществена застраховка за процесния период. С оглед на
5
това съдът приема, че не е налице неизпълнение на задължението по чл. 57, ал.4 от ЗС
от страна на ползвателя, а именно – да застрахова процесния имот.
Носителят на вещното право на ползване има към собственика следните
задължения - да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добър
стопанин, да заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други
такси - чл. 57, ал.1 от ЗС. Също така той е длъжен да застрахова имота в полза на
собственика и да заплаща премиите, ако не е уговорено друго - чл. 57, ал.4 от ЗС.
Доколкото тези задължения са взаимни, а не вещноправни, тяхното нарушаване от
страна на ползвателя, въпреки отправеното му предупреждение, води до правото на
собственика да иска прекратяване /разваляне/ на акта за учредяване на вещното право
на ползване.
Същевременно трябва да се отбележи, че основен принцип на развалянето е, че
то е крайно средство, което не може да бъде предпочетено през изпълнението. Израз на
това разбиране на законодателя е нормата на чл. 61 от ЗС /аналогична на чл. 87, ал.1 от
ЗЗД/, която изисква собственикът /кредиторът/ да предупреди ползвателя /длъжника/,
преди да упражни правото да прекрати /развали/ договора. Правото да се развали
договора не възниква, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на
кредитора, т.е., при несъществено нарушение - чл. 87, ал.4 от ЗЗД. Законът не определя
кога неизпълнението е незначително или кога нарушението е несъществено. Този
въпрос се преценява въз основа на фактите по делото, като съдът следва да вземе
предвид както конкретното съдържание на договора, така и общите принципи на
изпълнението, установени в чл. 63, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В разглеждания случай, ищецът претендира прекратяване на договора за
учредяване на вещно право на ползване по отношение на процесния имот, като твърди,
че ответникът не е заплащал разноските, свързани с ползването, включително и
данъците и другите такси.
Настоящият състав приема, че незаплащането на данъци и такси от страна на
ползвателя, не е основание за прекратяване на акта за учредяване на вещното право на
ползване, който извод следва от осъщественото историческото и логическо тълкуване
на разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗС.
Посоченият законов текст не е претърпявал изменения и е в сила от 17.12.1951 г.
На 01.01.1952 г. е приет Законът за местните данъци и такси /Обн., Изв., бр.104 от
28.12.1951 г./, като съгласно чл. 10 от същия носители на публичните задължения за
заплащане на данък недвижими имоти и другите такси са били предприятията,
учрежденията, организациите и отделните граждани, на които принадлежат
облагаемите имоти, без оглед на това, дали последните се използуват или не.
Съвместното тълкуване на двете посочени разпоредби дава основание на съда да
приеме, че възможността собственикът на обременения имот да иска прекратяване на
правото на ползване в хипотезата на нарушаване на задължението на ползвателя да
заплаща данъците и другите такси за имота, се извежда именно от това, че по силата на
закона внасянето на данъка и таксите е предмет на едно публичноправно отношение,
страни по което са общината и собственикът. В този смисъл бездействието на
ползвателя /въпреки отправеното предупреждение/ да предостави финансови средства
за заплащането на данъка и другите такси или да възстанови вече направените от
собственика разходи в тази насока, несъмнено накърнява имуществените интереси на
последния. А и неизпълнението на това задължение от собственика е основание за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Същевременно понастоящем уредбата на тези публичноправни отношения е
регламентирана в Закона за местните данъци и такси /Обн., ДВ, бл. 117 от 10.12.1997
6
г., в сила от 01.01.1998 г./. Съгласно нормите на чл. 11, ал.3 и чл. 12, ал.1 и чл. 64 от
закона, при учредено вещно право на ползване данъчно задължен /по отношение на
данъка недвижими имоти и таксата битови отпадъци/ е ползвателят, като когато
ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответен
на частите им. Неплащането в срок на данъците и таксите не се смята за
административно нарушение - чл. 127, ал.2 от ЗМДТ.
Следователно неизпълнението на задължението на ползвателя да заплаща
следващите се местни данъци и такси не води до накърняването на какъвто и да е
значим интерес на собственика на обременения имот и в този смисъл не може да се
третира като основание за прекратяване на правото на ползване.
Идентични изводи следва да бъдат направени и по отношение на задължението
на ползвателя за заплащане на разноските във връзка с ползването на имота. Това
следва, на първо място, от законоустановените дефиниции на понятията потребител на
В и К услуги и потребител на енергия. Според §1, т.2, б."а" и б."б" от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, "потребители" са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно §1, т.42 от ЗЕ, "потребител
на енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
На второ място, доказано е по делото, че дружествата, осигуряващи доставката
на вода и топлинна енергия, са открили клиентски партиди за процесния имот на
името на ответника, която е запазила правото си на безвъзмездно и пожизнено
ползване. Следователно между ищеца и "Топлофикация Перник" АД, и "ВиК" –
Перник ООД не съществуват облигационни правоотношения. В този смисъл
неизпълнението на задълженията за заплащане на стойността на доставените вода и
топлинна енергия по никакъв начин не рефлектира върху правата и интересите на
собственика на обременения имот /за разлика от хипотезата на съществуващи
правоотношения между собственика и горепосочените дружества, при която
бездействието на ползвателя, въпреки отправеното предупреждение, да предостави
финансови средства за заплащането на консумативните разноски или да възстанови
вече направените от собственика разходи в тази насока, представлява основание за
прекратяване на правото на ползване/.
Нещо повече, установява се по делото, че образуваните изпълнителни
производства срещу ответника датират за незаплатени задължения от 2007г. /ИЛ
находящ се на стр.247 от делото/, като ищецът е получил в свой дял и е станал
изключителен собственик на процесния имот на 20.05.2009г., а същевременно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е живял в имота,
заедно със своята прителяка до 2014-2015г., поради което не е изцяло в тежест на
ответника заплащането на незаплатените задължения, въз основа на който са
образувани приложените в кориците на делото изпълнителни дела.
Отделно от горното неизпълнението на задълженията на ползвателя да заплаща
консумативните разноски, би представлявало основание за прекратяване на правото на
ползване, само ако има за последица застрашаване на имота с разрушаване или със
значително повреждане. В исковата молба, обаче, не са изложени такива доводи, а и
липсват доказателства в тази насока.
В този смисъл съдът приема за доказано наличието на неизплатени задължения
към Община Перник, Дирекция „местни данъци и такси“, „Топлофикация Перник“ АД
и „ВиК“-Перник ООД, но неизпълнението на задължението за заплащането на
7
консумативни разходи от страна на ответника не представлява съществено
неизпълнение на неговите задължения, което да обуслови уважаването на иска на
собственика по чл. 61 от ЗС.
По гореизложените съображения съдът намира, че не се установиха
предпоставките за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора на ответника се следват сторените по делото разноски в
размер на 900.00 лева – заплатено одвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
кв. „****“, бл.12, вх.Г, ет.2, ап.69, против М. Г. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Перник, кв. „****“, бл.12, вх.Г, ет.2, ап.69, иск с пр.осн.чл.61 ЗС за прекратяване
учреденото в полза на М. Г. И. с ЕГН ********** пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху недвижим имот с идентификатор ****.506.112.1.69, представляващ –
апартамент № 69, находящ се в гр. Перник, общ. Перник, кв. „****“, бл. 12, вх. Г, ет. 2,
с площ от 56.48 кв.м., разположен в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор
****.506.112, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж обекти с
идентификатор ****.506.112.1.68 и ****.506.112.1.70, под обекта обект с
идентификатор ****.506.112.1.66 и над обекта обект с идентификатор
****.506.112.1.72, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК М. К. Л. с ЕГН ********** да заплати на М.
Г. И. с ЕГН **********, сумата от 900.00 лева – заплатено одвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8