РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Перник, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500301 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ 17, чрез юрк. А. Г., против
Решение № 314 от 31.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 2312/2021 г. по описа на РС -
Перник, в частта, в която на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е осъдено
дружеството „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. К. Р., с ЕГН:
**********, сума в размер на 318,44 лева – дадено без основание, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба. Решението се обжалва и в частта за
присъдените в тежест на „Изи Финанс“ ЕООД съдебно-деловодни разноски.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В жалбата се поддържа, че решение, в обжалваната част, е постановено при липса
на правен интерес от страна на ищеца. На следващо място се възразява, че съдът не е
дал правилна квалификация на предявения иск, поради което не е разпределил
правилно доказателствената тежест между страните. Дружеството жалбоподател иска
обезсилване на решението или в условията на алтернативност – отмяната му и
постановяването на нов акт, с който искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.. Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от А. К. Р., чрез адв. Г. Ч..
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита
1
решението за правилно, обосновано и справедливо. Твърди се, че съдът е извършил
подробен анализ на всички събрани доказателства по делото, като е обсъдил и
релевираните доводи на страните. Сочи се относима съдебна практика в подкрепа на
първоинстанционното решение, като се моли същото да бъде потвърдено с оглед
подробните доводи в отговора.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с осъдителен иск, с който се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева -
частичен иск от сумата в размер на 1095.00 лева, представляваща недължимо платени
суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 ал.
1 ГПК, като същия е бил увеличен до размера от 318,44 лева, представляваща сбора от
даденото без основание във връзка с начислените суми за възнаградителна лихва и
неустойка по процесния договор за потребителски кредит.
С Определение № 813 от 20.08.2021г. съдът е указал на страните правната
квалификация на предявения иск – такъв по чл. 55 ал. 1 предл. І, евент. предл. ІІІ ЗЗД и
е разпределил доказателствената тежест между страните. Съдът е указал на ответника,
че в негова доказателствена тежест е да установи основанието, за задържане на
търсената като платена сума, вкл. че са налице минимално изискуемите реквизити по
Договора по ЗПК.
Във връзка с уважено доказателствено искане, направено от ищеца, по делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е отразило,
че ответното дружество е отказало да предостави информация относно процесния
Договор за кредит ***. с обяснението, че като ответник по делото оспорва договора.
Вещото лице е посочило още, че поради непредоставяне на информация от ответното
дружество, няма яснота направената вноска от 188,80 лева по какъв начин е
разпределена от ответното дружество. Последното е валидно и досежно внесената от
ищцата сума от 190,00 лева.
2
При така установеното от фактическа страна, Пернишкия окръжен съд,
в настоящия му съдебен състав, достига до следните правни изводи:
Дадената от районния съд правна квалификация на предявените искови
претенции е правилна и съответства на вида на търсената защита, с оглед твърденията
на ищеца, обективирани в исковата молба.
Основателността на иск при правна квалификация на чл. 55 ал. 1 предл. І ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: извършена от ищеца в
полза на ответника престация на определено благо (в случая – парична сума в размер
на 378,00 лева), при несъществуващо между страните валидно правоотношение, което
да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване.
Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно
обогатяване, независимо дали произтичат от престационна (чл. 55 ЗЗД) или
непрестационна кондикция (чл. 59 ЗЗД) са намаляването на имуществото на едно лице
и увеличаването на това на друг правен субект, т. е. обедняване и обогатяване.
В настоящия случай, от доказателствената съвкупност по делото се установява,
че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 378,00 лева, заплатена от ищцата
на два пъти – веднъж в размер на 190,00 лева и втори път – в размер на 188.00 лева.
Спорният въпрос се заключава до това дали сумата е дължимо платена на
ответното дружество, респ. разместването на имуществени блага, е без основание.
Съобразно правилно разпределената от първоинстанционния съд
доказателствена тежест по чл. 154 ГПК, ответникът следва да установи по делото, че
ищецът е престирал основателно. В хода на производството, обаче, ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, установяващо правно основание, въз
основа на което да е получил претендираната от ищеца сума. Дори напротив – оспорил
е обстоятелството, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит,
в каквато насока са твърденията на ищеца, и е отказал да предостави необходимата на
вещото лице информация. С оглед това процесуално поведение на ответника и липсата
на ангажирани от ответника доказателства, първоинстанционния съд правилно е приел,
че в случая се дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест – недоказания факт да се счита за
неосъществил се.
Настоящия съдебен състав намира основателност в мотивите на
първоинстанционния съд и досежно липсата на основание за изследване на
облигационната връзка между страните, доколкото и двете страни (на различно
основание) твърдят, че такава не съществува.
Както бе посочено по-горе, в съдебно заседание ищецът е изменил размера на
иска си, увеличавайки го до размера от 318,44 лева. Доколкото безспорно по делото е
установено, че ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 378,00
лева, т.е. в по-голям размер, то правилно първоинстанционния съд е приел, че иска се
явява за доказан в пълния му претендиран размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като
съдът е приел, че между страните е налице валидно облигационно отношение, то
ищцата А. К. Р. следва да дължи на ответното дружество уговорената в процесния
договор възнаградителна лихва. Неоснователността на възражението почива на
обстоятелството, че от мотивите на обжалвания съдебен акт не се установява,
първоинстанционния съд да е достигнал до правни изводи, сочещи на наличие на
валидна облигационна обвързаност между страните, възникнала по силата на
3
процесния договор, респ. да е изследвал дължимостта на отделните вземания по
договора.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. Поради това дружеството –
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 ал.
2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Г.
Ч. сумата от 300,00 лева за оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално
представителство на А. К. Р. в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2313/2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ 17, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Ч. сумата от
300.00 /триста лева, 00 ст./ за оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално
представителство на А. К. Р. в производството пред Пернишкия окръжен съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4