№ 1568
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602882 по описа за 2022 година
В Софийски градски съд е депозирана частна жалба от подсъдимата Н.П. срещу
протоколно определение от 17.12.2021 г., постановено по НЧХД № 11974 по описа за
2019 г. на СРС, НО, 103-ти състав, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимата за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 289, ал.
1 вр. чл. 24, ал. 5 от НПК.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд, като се акцентира, че изначално липсва тъжба по смисъла
на чл. 81 от НПК. Моли се за прекратяване на наказателното производство като
недопустимо и незаконно.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата частна
жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като
оспорваното определение не подлежи на обжалване отделно от крайния съдебен акт на
първата инстанция.
Следва да се посочи, че определението на съда по чл. 289, ал. 1 от НПК, с което
наказателното производство се прекратява, подлежи на обжалване по реда на глава
XXI-ва от НПК на основание чл. 289, ал. 4 от НПК. При тълкуване съдържанието на
цитираната разпоредба, както и заглавието на същата, настоящият състав стига до
извода, че на въззивна проверка подлежи съдебният акт на контролирания съд
единствено в случаите, в които е постановено прекратяване на наказателното
производство, но не и в случаите на отказ на СРС да бъде постановено такова.
Допълнителен довод в тази насока може да бъде открит и при сравнително тълкуване
между нормата на чл. 289 от НПК и нормата на чл. 250, ал. 4 от НПК – другата
процесуална възможност в съдебна фаза на процеса, преди да е даден ход на съдебното
1
следствие, когато съдът може да постанови прекратяване на наказателното
производство и където изрично е предвидено, че това определение за прекратяване на
наказателното производство подлежи на обжалване.
Идеята на законодателя в посочения по-горе случай е именно да бъде
предоставена възможност за инстанционен контрол по отношение на
първоинстанционното определение в случаите на прекратяване, понеже в тази
хипотеза същото се явява преграждащо развитието на наказателното производство,
какъвто не е процесният случай.
Затова и настоящият съдебен състав констатира, че протоколното определение
от 17.12.2021 г., постановено по НЧХД № 11974 по описа за 2019 г. на СРС, НО, 103-ти
състав, с което е оставено без уважение искане на подсъдимата П. за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5 от НПК не
подлежи на въззивна проверка отделно от присъдата, поради което и частната жалба е
процесуално недопустима.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, II-ри
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на подсъдимата Н.П. срещу
протоколно определение от 17.12.2021 г. по НЧХД № 11974 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, НО, 103-ти състав, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимата за прекратяване на наказателното производство.
Делото да се върне на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти
състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2