РЕШЕНИЕ
№ 3964
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110212446 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. Н. Н., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №9376/02.06.2025 г. на директора на дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, с което на основание чл. 53 ал.1 т. 2 пр.2 от
Закона за пътищата, му е наложена глоба в размер на 3 500 лв. за нарушение
на чл. 26 ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 Закон за пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5
б.“В“ чл. 8 ал.1 и чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, че
отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач”, след като
такава терминология не е използвана в Закон за пътищата, така и в Наредба
№11/03.07.2001 г., за движение на тежки и/или извънгабаритни МПС на
МРРБ, че на водачът на ППС, е следвало да му бъде наложено наказание по
чл.177 ал.3 ЗДвП /на същият е ангажирана отговорността му по чл.53 ал.1 ЗП/.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. От
процесуалния представител на същата юрисконсулт Н. са постъпили писмени
бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли съда да
1
потвърди НП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна на дата 02.05.2025 г. в 10:10
+200
часа на път АМ ***, км 0 на отбивна площадка, посока гр. *** — гр. ***,
извършили проверка на жалбоподателя.
Установили, че същият извършва превоз на товари с МПС с четири оси
с две управляеми оси марка ***, модел *** с peг. №********, като водачът
извършва превоз на земна маса, видно от товарителница №0075761/02.05.2025
г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8 ал. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване
с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел PW-10 №К0200007 и ролетка №1304/18/5 м/, при което е
констатирано следното:
При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33.300 т при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от
Наредбата, като превишаването е с 14.300 т.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 б.
„а” пр.2 Закон за пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5 б. “В“ вр. чл. 8 ал.1 и
чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като водачът е
Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
2
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от
ДР на Наредба №11/03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
Свидетелят Е. Л. С. заемащ длъжността *** в отдел „Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” АПИ, съставил и връчил надлежно на
жалбоподателя АУАН №10842/02.05.2025 г.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН няма данни жалбоподателят да е депозирал
писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетеля Е. Л. С., които са еднопосочни. Съдът
възприема в цялост приобщените по делото по реда начл. 283 от НПК,
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни инесе опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като неса налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници,
по аргумент за противното от чл.305 ал.3 изр.2 НПК, съдът намира, че не се
налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57
ЗАНН.
3
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършен превоз на товар по смисъла на § 1,
т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г., т.е, като водач в качеството му на физическо
лице по смисъла на чл. 53 ал. 1 от Закона за пътищата, като е прието, че той е
субект на административнонаказателна отговорност.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от
НК на ВКС по т. д. №5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, съдии-докладчици М. Г. и Х. М. обаче, водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза.
Мотивите на това постановление са, че лицата, задължени да поискат
разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата,
извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи.
Следователно субекти на нарушението по чл. 53 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 2
т. 1 б. „а“ ЗП могат да бъдат физическите лица, които са собственици на
извънгабаритни и/или тежки ППС, или превозвачи, регистрирани по
съответния ред, както когато наредят превоза, така и когато са фактически
извършители, т. е., когато управляват лично ППС от посочения вид.
Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС,
т. e. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов
договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма
задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията,
управляваща пътя, на основание чл. 15 ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8 ал. 2 или да заплати
съответната такса в случаите на чл. 14 ал. 3 от наредбата. След като такъв
водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за
осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да
носи отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата.
Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор
като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за
виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на
4
ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е
поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на
основания принцип, визиран в разпоредбата на чл.24 ал.1 ЗАНН, според който
административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за
собственото си виновно поведение.
От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС,
когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ
превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите
действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов
договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177 ал.
3 т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДвП и не носи
отговорност по чл. 53 ал. 1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ ЗП.
Безспорно се установява, че в конкретния случай жалбоподателят Н. не е
собственик на превозното средство, нито лицензиран превозвач,
осъществяващ превоза, респ. не е наредил превоза. Собственик на превозното
средство е *****. В такъв случай, отговорността на водача е следвало да бъде
ангажирана не на основание чл. 53 ал.1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата за
нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 ЗП, а за нарушение по чл. 177 ал. 3 т.
1 вр. с чл. 139 ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата.
Поради неправилно определен субект на нарушението и липса на
коректно посочена нарушена правна норма, обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №9376/02.06.2025 г. на директора
на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, с което на Й. Н. Н., с ЕГН **********, на
основание чл. 53 ал.1 т. 2 пр.2 от Закона за пътищата, е наложена глоба в
размер на 3 500 лв. за нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 б. „а” пр.2 Закон за
пътищата във връзка с чл. 7 ал.1 т. 5 б.“В“ чл. 8 ал.1 и чл.37 ал.1 т. 1 пр.1 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6