№ 2281
гр. В., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110116484 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. ЗЛ. срещу
„Ф. Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №* г., сключен между Д.
М. ЗЛ. и „Ф. Б.“ ЕООД, предвиждащ заплащане на гаранция в размер на
98,16лв, . на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД евентуално на основание чл.
143, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и А. Ф. ООД е сключен
Договор за заем №* г., като съгласно чл. 2 от договора ищцата следвало да
върне сумата от 335,94 лв., при получена сума от 300лв., при ГПР 49%, ГЛП
40% при шест на брой месечни вноски. Сочи се, че съобразни чл. 3 от същия
договор ищцата следвало в срок от 5 дни да предостави обезпечение банкова
гаранция или едно физическо лице –поръчител или одобрено от заемателя
дружество поръчител. В тази връзка ищцата сключила договор за гаранция с
ответника срещу задължение да му заплати сумата от 98,16лв., платими на
разсрочени вноски към заемния договор. Излага подробни доводи, че така
сключеният договор за гаранция противоречи на добрите нрави, съобразно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че по отношение на процесния договор следва да
се прилагат правилата на ЗПК, като излага доводи за нарушения по
сключения договор съобразно ЗПК. С оглед на твърденията си счита, че
процесния договор противоречи на добрите нрави и е сключен във вреда на
потребителя, тъй като води до оскъпяване на кредита и увеличаване на
подлежащата на връщане сума. При тези съображения ищецът моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
1
Депозирана е писмена молба, в която е изразено становище по същество на
спора и се моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията за
недействителност на договора за гаранция. Сочи се, че целта на договора е да
обезпечи изпълнението на договора за заем от кредитополучателя. Намира се,
че с договора не се накърняват добрите нрави. Сочи се, че претенциите не са
явно нееквивалетни, за да се обоснове недействителността му. Излага се, че
длъжникът срещу невисоко възнаграждение се гарантира, че ако не изпълни
задължението си в срок, последният ще ангажира отговорността на гаранта по
издадената гаранция. Възнаграждението на гаранта било извършено след
преценка на риска, като ищцата е можела да не сключва договора, ако е
считала това възнаграждение за завишено. Сочи се, че заемодателят
добросъвестно е предоставил възможност на избор на заемополучателя за
обезпечаване на заема и с други възможни обезпечения, което не е сторено.
Подчертава се, че ответникът не е страна по договора за заема, което е
различно правоотношение. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендират се и сторените разноски. В условие на евентуалност се
релевира възражение за прекомерност.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, в която е изразено становище по същество на спора и е
релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
действащата нормативна уредба, съдът установи следното от фактическа
и правна страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че между ищеца и „А. Ф.“ ООД е сключен Договор за заем №* г., като
съгласно чл. 2 от договора ищцата следвало да върне сумата от 335,94 лв.,
при получена сума от 300лв., при ГПР 49%, ГЛП 40% при шест на брой
месечни вноски; че съобразно чл. 3 от същия договор ищцата е следвало в
срок от 5 дни да предостави обезпечение банкова гаранция или едно
физическо лице –поръчител или одобрено от заемателя дружество поръчител;
наличието на сключен между Д. М. ЗЛ. и „Ф. Б.“ ЕООД договор за гаранция
на 03.06.2021 г. срещу задължение да му заплати сумата от 98,16лв., платими
на разсрочени вноски към заемния договор.
От представения по делото договор за гаранция на 03.06.2021 г. се
установява, че гарантът поема задължението да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и срока на договора за потребителски
кредит Договор за заем №* г. В чл. 2 от договора е посочено, че за
оценявяването и поемането на задължението за гаранция по кредита, ищцата
Д.З. заплаща на възнаграждение в размер на 98,16лв., платими на разсрочени
вноски с падежа на погасителните вноски. Посочено е, че в случай че
кредитополучателя не изпълни задължението си по договора за кредит в
2
указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от едно физическо
лице и банкова гаранция, влиза в сила гаранцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно трайната съдебна практика и теория добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, тъй като правната
последица от тяхното нарушаване, е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави към момента на сключване на договора /в този смисъл и Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Добрите
нрави предполагат еквивалетнтост на престациите и при явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
От анализа на ангажираните по делото доказателства се установява, че в
деня на сключване на договора за потребителски кредит е сключен и договор
за гаранция, в който е уговорено заплащане на възнаграждение, което се
прибавя към погасителната вноска по кредита.
Съгласно представения договор за гаранция от 03.06.2021 г.
възнаграждението на гаранта ответника „Ф. Б.“ ЕООД е уговорено в негова
полза за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за
задълженията му към трето лице – негов кредитор по потребителски договор.
От друга страна, според договора за кредит длъжникът се е задължил да
предостави на кредитора обезпечение чрез банкова гаранция или сключване
на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от
подаване на заявлението за отпускане на кредит. В изпълнение на това
именно негово задължение потребителят е сключил с „Ф. Б.“ ЕООД договор
за гаранция, с договорено възнаграждение, включвайки го към месечните
погасителни вноски.
Принципно, няма законова пречка договорът за гаранция да е предвиден
като възмезден, но задължението за заплащане на възнаграждение следва да
се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото
задължение, какъвто не е настоящия случай. В случая възникването на
задължението за заплащане на възнаграждение на дружеството ответник,
което има определен размер без да се отчита, дали страната изпълнява
задължението добросъвестно или е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения по договора за кредит, представлява уговорка, която
нарушава добрите нрави, тъй като се достига до значително увеличение на
общия размер на задължението, в ущърб на икономически по-слабата страна.
Фактът, че възнаграждението по договора за гаранция е дължимо независимо
дали лицето, за чието изпълнение дружеството-ответник гарантира,
изпълнява точно или допуска неточно изпълнение, се достига до
нееквивалентност на престациите, което води до накърняване на добрите
нрави и обосновава извод за нищожност на сключения договор за гаранция на
3
това основание
От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за
гаранция е сключен в разрез с добрите нрави, поради което същият е
нищожен. Същият е сключен и в нарушение на императивните норми на ЗПК
и ЗЗП и е недействителен по отношение на ищеца, респ. последният не дължи
плащане по него. За да получи уговорения кредит, кредитополучателят на
практика е бил принуден да сключи договор за гаранция с избрано от
кредитора търговско дружество, и е лишен от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по
правоотношението.
В допълнение чрез договора за гаранция се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна
искова претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване.
Предвид нейното уважаване, съдът не следва да разглежда предявените в
условията на евентуалност исковите претенции.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер
на 50 лв. в тежест на ответника.
Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за
оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат Д.М..
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на адвоката следва да
бъдат определени от съда разноски за исковото производство в размер на 300
лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. „Вл. В. * и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище град С., ж.к. Л. *, бул. „Д. Н. *, че сключения между Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, Договор за предоставяне на гаранция
№* г., е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, на основание
чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище град С., ж.к. Л. *, бул.
„Д. Н. *, да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. „Вл.
В. * сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляващи сторени в
4
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище град С., ж.к. Л. *, бул.
„Д. Н. *, да заплати на адв. Д.В. М., АК -Пл., адрес: град Пл., бул. „П. ш. №
*Б, сумата от 300 лева /триста лева/, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5