РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Бургас, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500241 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на МБАЛ
“Поморие“ ЕООД, гр.П., чрез пълномощника адв. Б., против решение №55 от
18.01.2022г. по гр.дело №671/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което
болницата, като трето лице – помагач на страната на ответника, е осъдена да
заплати на Г. М. К. от с. К., Бургаска област и П. Т. Ч. от гр.Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 54 000 лв. за всеки от двамата, ведно с
лихва за забава от 21.04.2018г. до 21.04.2021г. в размер на 16456 лв. и
законната лихва за забава от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумите.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и при неотчитане на събраните по делото доказателства.
Болницата счита, че неправилно е конституирана като трето лице – помагач,
поради липса на предпоставките за това. Сочи, че при частичното
предявяване на настоящите искове в производството по гр.дело №82/2018г. на
БОС, предявени против „УМБАЛ Бургас“ АД, съдът е отказал да
конституира МБАЛ “Поморие“ ЕООД, като е приел, че вината е изцяло на
ответника и исковете са уважени. Намира, че не са събрани доказателства за
приетото в решението съпричиняване от страна на двете болници. По гр.дело
№82/2018г. на БОС са установени със сила на присъдено нещо факти,
съществени за отговорността на „УМБАЛ Бургас“ АД и тъй като
1
настоящият въззивник не е бил страна в това производство, не е могъл да се
защити досежно тези обстоятелства. Привличането на МБАЛ “Поморие“ в
настоящото, второ поред дело за отговорността на причинителя на вредата,
обезсмисля фигурата на третото лице - помагач, тъй като въззивникът е
следвало да защити в най – пълна степен своите интереси в производството
по частичните искове. Предвид формираната по гр.дело №82/2018 г. на БОС
сила на пресъдено нещо относно противоправното поведение на ответника, в
настоящото производство е недопустимо установяване на противоправно
поведение на друго лице. Иска се заличаване на дружеството като трето лице
– помагач в настоящото дело. При условията на евентуалност, исковете се
сочат за недоказани по размер. Налице е позоваване на ТР по т.д №3/2016г. на
ОСГТК на ВКС, според което решението по частично уважен иск за парично
вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите
факти при предявен в друг исков процес иск на вземането до пълния размер,
при възможността за доказване на размера на тази претенция. Твърди се
несъобразяване на първата инстанция с утвърдените в съдебната практика
критерии за определяне на обезвредата. Претендираните неимуществени
вреди, според третото лице не са от естество и интензитет да обосноват
основателност на претенцията и. Не са събрани доказателства за това, освен
назначената съдебно – психологическа експертиза. Не е доказано и
твърдението, че бракът на ищците е разтрогнат единствено като последица от
загубата на тяхното неродено дете. При липса на доказателства е прието, че
ищецът Ч. е получил инфаркт в резултат на преживяната загуба. Съгласно
назначената съдебно – медицинска експертиза, твърдяната от него
хипертонична болест е резултат от нездравословен начин на живот и
множество налични рискови фактори. Твърдените неимуществени вреди се
сочат като преекспонирани, а претенциите – прекомерно завишени.
Направено искане, освен за заличаване на болницата като страна в процеса,
евентуално за отхвърляне на исковете или за намаляване на присъдените
суми, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Жалба против решението е подадена и от "УМБАЛ- Бургас“ АД, чрез
пълномощника адв.К.. Иска се отмяната му. Твърди се, че делото е
неизяснено от фактическа страна. Съдът не е изложил мотиви относно
приемането или неприемането на изводите на експертизата. Намира го за
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Липсват данни кога съпрузите – ищци са се развели, кога са сключили нови
бракове, кога е родила отново ищцата, как се е развила новата бременност и
настъпила ли е промяна в бита на ищеца. Твърди се, че размерът на
претърпените болки и страдания не е еднакъв за двамата ищци. По отношение
изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза е посочено, че съдът
неоснователно е пренебрегнал двата основни според статистиката на СЗО
фактора за причиняване на инфаркт- тютюнопушене и алкохол. Датата на
настъпване на инфаркта е три години след загубата на бебето, което според
страната, изключва стреса като фактор. По отношение на Г. К. поддържа
2
твърденията за съпричиняване от нейна страна. Сочи, че в производството по
частично предявените искове се съдържат доказателства за това, както и за
съпричиняване от страна на МБАЛ “Поморие“ ЕООД. По делото е
установено, че и двамата ищци не са потърсили професионална помощ и не са
предприели действия за преодоляване на травматичното събитие.
Отговор на въззивните жалби е подаден от Г. К. и П. Ч., чрез техния
пълномощник адв. Д.. Иска се оставянето им без уважение като
неоснователни. Оспорват се твърденията, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Считат, че посочените въпроси относно последващия
семейния статус на ищците и раждането на деца от друг партньор не са
поставени в производството. Счита за несъстоятелни доводите, че майката е
преживяла по – тежко травмата от бащата. Като неоснователно се сочи
оспорването на мотивите на предходната инстанция за наличието на
причинно – следствена връзка между хипертонията и инфаркта на ищеца Ч. и
изживения стрес. Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице,
което е посочило, че липсват данни хипертонията да е вторична. Отчетен като
безспорен фактор е и стресът от трагичното събитие, установен от съдебно –
психологическа експертиза и обстоятелството, че преди настъпването му
хипертония у ищеца не е била диагностицирана.
По отношение на жалбата на МБАЛ „Поморие“ ЕООД се сочи, че тя е
основателна в частта, с която е оспорено конституирането на болницата като
трето лице – помагач на страната на ответника, предвид приключилото
производство по частично предявените искове. Предмет на настоящото
производство е само размерът на обезщетението, а не фактите и наличието на
материално – правни отношения между двете лечебни заведения. В
останалата част намират жалбата за неоснователна, а твърденията в нея за
неотносими и неправилни. Считат изслушаната по делото съдебно –
психологическа експертиза за изчерпателна и достатъчна. По твърденията, че
ищците не са предприели действия за отстраняване на претърпения стрес е
посочено, че липсва задължение за това, а доводи в тази насока са изложени
за първи път във въззивните жалби.
Отговор на въззивната жалба на „УМБАЛ Бургас“ е подаден от МБАЛ
“Поморие“. Оспорват се твърденията за съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира се отмяна на решението, а при условията на
евентуалност намаляване на присъденото обезщетение.
Третото лице-помагач ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД не е депозирал
отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани
страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което за
допустими за разглеждане по същество.
Настоящата инстанция, след преценка на становищата и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
намира следното:
С обжалваното решение „УМБАЛ – Бургас“ АД, гр.Бургас е осъдено да
3
заплати на Г. М. Ч. от с. К., Бургаска област и П. Т. Ч. от гр.Я. сумата от по 54
000 лв. на всеки един от тях, обезщетение за неимуществени вреди от
загубата на дете при раждане в ответната болница на 11.10.2017г., в едно с
лихва за забава от 16 456 лв. за периода от 21.04.2018г. – 21.04.2021г. и
законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както
и съдебни разноски в размер на 8 927 лв. Решението е постановено при
участието на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД и „МБАЛ- Поморие“ ЕООД като
трети лица-помагачи на страната на ответника. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че търсената на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД деликтната
отговорност на ответника е установена със сила на присъдено нещо по влязло
в сила решение по гр.д. № 82/2018г. на БОС, с което са уважени частични
претенции на ищците за сумата от по 26 000 лв., обезщетение от процесното
непозволено увреждане, като за съответно на претърпените от въззиваемите
болки и страдания от деликта е прието обезщетение от по 80 000 лв. и са
присъдени исковите суми от по 54 000 лв.
Обжалваното решение, преценено служебно според изискванията на
чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на
компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим за
разглеждане иск и редовно развило се исково производство.
Възражението на въззивника „МБАЛ-Поморие“ ЕООД, че неправилно в
първата инстанция е конституиран като третото лице-помагач на ответника и
поради това следва да бъде заличен като страна в процеса, т.е. производството
по делото да бъде прекратено по отношение на него, е несъстоятелно. Налице
е трайно установено съдебна практика, още по реда на стария ГПК, в сила до
2008г., според която неправилно конституираното в процеса трето лице-
помагач, макар и посочено в диспозитива на решението, не е обвързано от
мотивите на същото, като този въпрос следва да се разреши в евентуален
бъдещ процес между него и лицето, на което е привлечено да помага /вж.
определение №102 от 14.02.2018г. по т.д. № 1902/2017г. на ВКС, II т.о./
Предвид тази практика, искането на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД да бъде
заличено като страна в процеса, т.е. производството по делото да бъде
прекратено като недопустимо по отношение на болницата, трето лице-
помагач на ответника, е неоснователно.
По правилността на съдебния акт, съобразно посоченото в жалбите:
С влязло в сила решение по гр.д.№ 82/2018г. на БОС, потвърдено с
решение по в.гр.д.№223/2019г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение по гр.д. № 1197/2020г. на ВКС, IV г.о., „УМБАЛ –
Бургас“ АД е осъдена да заплати на Г. Ч. и П. Ч. сумата от по 26 000 лв.,
частично предявена от общо 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на детето им при
раждане /мъртво раждане/ на 11.10.2017г., ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
По настоящото дело Г. сега К. и П. Ч. са предявили иск против
въззивника – ответник „УМБАЛ –Бургас“ АД за остатъка от по 54 000 лв. от
4
цялото обезщетение /при определени 80 000 лв. за пълно обезщетение по гр.д.
№ 83/2018г./ за причинените им неимуществени вреди от същия деликт.
Твърдят, че все още преживяват загубата на детето. Не са успели да се
справят с психическата травма, стресът и болката, които са влошили
отношенията помежду им. Въпреки че след травмата имат друго дете, са се
развели през 2019 г., живеят в различни населени места и поддържат контакт
само по повод детето им А.. При следващата бременност ищцата се
страхувала да не се повтори трагедията. Ищецът след случилото получил
хипертония, приемал медикаменти, а през 2020 г. преживял инфаркт.
В отговор на исковата молба ответната болница е оспорила исковете и
претендира същите да бъдат отхвърлени.
Конституираните в процеса трети лица-помагачи на ответника, „ОЗК –
Застраховане“ АД и „МБАЛ-Поморие“ ЕООД, са оспорили иска, досежно
неговия размер.
Исковете са за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с
правно основание в чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него виновно при или по повод изпълнението на тази работа.
Предвид влязлото в сила решение по гр.д. №82/2018г. на БОС, по което
е уважена частична претенция на ищците за обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на дете при раждане на 11.10.2017г. в ответната болница, и
съобразно приетото в т.2 на ТР №3/2016 от 22.04.2019 г. по т.д. №3/2016г. на
ОСГТК на ВКС, е налице формирана сила на присъдено нещо по отношение
основателността на настоящия иск. Според посочената задължителна съдебна
практика, решението по уважен частичен иск за парично вземане се полза със
сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за вреди от деликт за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно,
недопустимо е в настоящия исков процес, досежно остатъка от вземанията, да
се ревизира въпросът за основателността на настоящите искови претенции.
Предвид горното, разглежданите искове на Г. К. и П. Ч. против
ответната болница за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, предявени на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, са
основателни, предвид допуснати лекарски грешки в болницата, в резултат на
които е настъпил вредоносния резултат – мъртво раждане на очакваното от
ищците дете.
При определяне на размера на обезщетението от процесния деликт по
справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да се
съобрази основно с тежестта и характера на вредата, интензитета и
продължителността на претърпените от ищците болки и страдания. В случая,
мъртвото раждане на очакваното от ищците дете без съмнение е довело до
преживявани от родителите болки и страдания от претърпяната загуба. Не се
е сбъднало едно тяхно радостно очакване, за което са имали своите планове и
5
мечти. В тази насока по делото е изслушана съдебнопсихологическа
експертиза, от която се установява, че неочакваната загуба на детето в деня на
раждането му е преживяно от ищците психологически травматично събитие с
непредвидим характер. В резултат на случилото се, при тях се наблюдават
психични проблеми, свързани с изява на тревожно-депресивна симптоматика
на психичен травматизъм, макар с различна изява – ахедония, дистимия,
инсомния, т.е. не се е състояла психична преработка на преживяванията,
породени от въпросната загуба. В субективното психично на ищците тя е
придобила статут на психотравма, което продуцира негативни ефекти за
функционирането им и към момента – намалена способност за изпитване на
радост /ахедония/, оттегленост от света, дълбока депресивност.
Психологическият травматизъм е придружен от дезинтеграция, което има
ефекти в дългосрочен план. Прогнозиране на възстановяването е практически
силно затруднено, поради обусловеността му от индивидуалното психично
функциониране на засегнатите.
След загубата на детето при първо раждане, ищцата е забременяла
отново и има родено друго дете, като при втората бременност е имала
страхове за предстоящото раждане и не е могла да се зарадва пълноценно на
това щастливо събитие. След второто раждане, ищците са прекратили брака
си.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и съдебномедицинска
експертиза, която установява, че по данни на епикриза от 04.07.2020г. П. Ч. е
приет за лечение на остър миокарден инфаркт. Според медицинската
документация, Ч. е имал повишена стресова експозиция преди
регистрирането на артериална хипертония. Към 04.07.2020г. наличните
рискови фактори от епикризата са: тютюнопушене и наднормено тегло. В
епикризата е записано, че от три години пациентът взема медикаменти за
високо кръвно. При тези данни, настоящата инстанция стига до извода, че
макар високото кръвно на ищеца и преживения от него инфаркт да не са само
по причина на случилото се мъртво раждане на първото му дете, то тази
трагедия му е причинила стрес и тревога, които като фактор за хипертонията,
са повлияли за нейното обостряне.
Предвид така установените обстоятелства за интензивни и
продължително преживявани от ищците болки и страдания, както и като се
отчете, че се касае за мъртво раждане, а не за смърт на дете, което сочи на
различна, по-ниска степен на тежестта на увредата, а така също като се вземе
предвид икономическата обстановка в страната към момента на настъпване
на увредата – 2017г., настоящата инстанция намира, че за претърпените от
въззиваемите ищци неимуществени вреди, справедливо се явява
обезщетението в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тях. При уважените
частично искове за сумата от по 26 000 лв., предявените в настоящия процес
искове за останалия размер от по 54 000 лв. са основателни.
Като е стигнал до същия извод и е уважил исковите претенции, в едно с
лихви и разноски, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
6
което е обосновано от доказателствата по делото и приложимия закон. Като
такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.
№ 671/2021г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7