№ 176
гр. Провадия, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100952 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************* срещу „Изи Финанс,, ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит
No: 346621, с „Изи Финанс“ ЕООД. Заемната сума е в размер на 2900 лева,
при договорна лихва от 574.04 лева, при срок на договора от 11 месеца.
На основание чл. 3. ал. 2 от Договора на ищцата е начислена неустойка
в размер на 1350.54 лева, тъй като не е изпълнила задължението си да осигури
две физически лица - поръчители, които следва да представят служебна
бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като
нетният им осигурителен доход е в размер на над 1000 лева и да работят по
трудов договор без определен срок, банкова гаранция или друг вид
обезпечение.
По този начин общо дължимата сума по Договор за кредит No: 346621,
с „Изи Финанс“ ЕООД в размер на 4824.58 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за кредит No: 346621, с
„Изи Финанс“ ЕООД, сумата в размер на общо 3754.01 лева, с която е
погасила главница в размер на 2900 лева, лихва в размер на 574.04 лева и
1
неустойка в размер на 279.97 лева.
Твърди се, че процесния договор попада в приложното поле на ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ. Сътасно чл.18, ал.1 ,т.З и ал.З ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя/доверителаката ми изискуемата преддоговорна
информация, ответникът не е получил валидно съгласие на
потребителя/доверителката ми за сключването и изпълнението на договора,
както и за условията, при които последната може да се откаже от него,
считам че Договор за кредит No: 346621 е нищожен на основание чл. 10 ал.1
от ЗПК, поради липса на изискуема форма.
Твърди се, че договор за кредит No: 346621 е нищожен на основание
чл.11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържал
информацията предвидена в чл. 11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 ЗПК.
Твърди се, че договор за кредит No: 346621 е нищожен на основание
чл.11 ал. 2 ЗПК, тъй като на ищцата не били представени общи условия.
Твърди, че клазузата за неустойка както е уговорена не зависела от
изпълнението на задължението от страна на ищцата длъжник. Неустойката се
начислявала за неосигуряване на обезпечение в много кратък срок, който
било невъзможно да бъде спазен. Това не било неустойка, а допълнително
вземане, което се начислявало заедно с вноските за главница и лихва.
Неустойката не била включена в посочения ГПР, което нарушавало
правата на ищцата – длъжник. Не било ясно какви точно разходи са включени
в ГПР.
С оглед на нищожността на Договор за кредит No: 346621, ишцата не е
следвало да заплати сумата за лихва и неустойка в общ размер на 854.01 лева
по Договор за кредит No: 346621, а само главницата на основание чл.23 от
ЗПК.
Сумата от 854.01 лева, която ищцата е заплатила за лихва и неустойка
по Договор за кредит No: 346621, следва да й бъде върната, като получена без
правно основание, спрямо чл.55 ал.1 от ЗЗД
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит
2
No: 346621 е сключен, действителен и отговаря на всички законови
изисквания, се иска осъждане на ответната страна да заплати на ишцата
сумата от 279.97 лева, представляваща заплатена неустойка по Договор за
кредит No: 346621.
Твърди се, че на основание чл. 3. ал. 2 от Договора е начислена
неустойка в размер на 1350.54 лева, тъй като ищцата не е изпълнила
задължението си да осигури две физически лица - поръчители, които следва
да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер на над 1000
лева и да работят по трудов договор без определен срок, банкова гаранция
или друг вид обезпечение.
Твърди се, че начислената неустойка е нищожна на основание чл.ЗЗ
ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Твърди се, че начислената неустойка не отговаря на чл.16 от ЗПК,
съгласно който, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Твърди се, че начислената неустойка е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП, тъй като сумата по неустойката е в
прекомерен размер и противоречи на добрите нрави.
Иска се на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ответника да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата в размер на 574,04 лева, недължимо платена
лихва по недействителен Договор за кредит No: 346621 ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 279,97 лева недължимо
платена неустойка по Договор за кредит No: 346621 ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.
В условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, се
иска осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата в размер на 279.97
лева, недължимо платена по неустойка по Договор за кредит No: 346621
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
3
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения на ответницата особен предствител.
В него се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като е неясна,
ищецът е посочил два петитума с две отделно претендирани суми, но на едно
и също основание - по чл. 55, ал. 1, предл, 1 от ЗЗД, поради което не е спазен
чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК. Иска се съдът да върне исковата молба като
нередовна .
Твърди се, че исковата молба е недопустима, тъй като процесния
договор за кредит не бил прогласен за нищожен и такъв иск не бил предявен.
Поради това се иска прекратяване на делото.
Признава твърдението, че между страните е сключен процесния
договор за кредит и че сумата по него е преведена на ищцата – длъжник.
Останалие твърдения били неоснователни и недоказани.
Признава, че има плащания за неустойка поне в размер на 279.91 лв.
Твърди, че не е доказано, неоснователно и неправилно е твърдението
за нарушение на добрите нрави. Твърди, че доборсъвестността не е правен
принцип. Тя се свързва с отношенията между страните при водене на
преговори за сключване на договор. Всяка от страните по един договор сама,
за себе си оценява дали насрещната престация я устройва или не. Добрите
нрави се изменят с развитието на обществото. Поради това преценката, дали
даден договор е съотствествие с добрите нрави се преценява от състава към
датата на сключването му - ад. 145 от ЗЗП. Неравноправните клаузи са много
по-висока степен на несъответствие спрямо „добрите нрави“.
Твърди, че липсата на еквивалентност на престациите не е доказана.
Не отговаряло на истината, че клаузата за неустойка нарушавала
препоръките на КЗП. Процесният договор бил предмет на проверка от КЗП.
Последната проверка била от 30 март 2022г. Не е имало препоръки от
комисията касаещи съдържанието на клаузата за неустойка.
Иска се отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.
В срока за отговор е предявен насрещен иск.
4
В него се твърди, че на 15.07.2021г., ищцовото дружество сключва, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
346621. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа
предцоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се
съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод
клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се
записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая запис не е
извършван. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен
номер: ********** и следният имейл: *************@***.**. Активиращият
код е 0701.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на
което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2 900.00 лв. /две
хиляда и деветстотин лева/. Съгласно чл, 2, ал. 1 от Договора кредитодателят
се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 2 900.00 лв.
/две хиляда и деветстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора
предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от
кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът Йорданова — Драмалиева, а именно: в „Централна
кооперативна банка“ АД с IBAN BG20CECB979010F8425200, BIC
CECBBGSF.
5
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Договора за кредит вземането на
главница в размер на 2 900.00 лв. е с 11 ежемесечни вноски, от които първите
10 в размер на 263.64 лв. и 11 - та последна в размер на 263.60 лв. за периода
14.08.2021г. — 10.06.2022г., Цялото вземане за главница било падежирало.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от
него лихвения процент е в размер на 40.15 %.. Претендират
договорна/възнаградителна лихва за периода 10.02.2022г. - 12.03.2022г. в
размер на 43.49 лв.
Нямало плащания за претендираните вноски за главница и договорна
лихва.
Към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят претендира от Кредитодателя сумата 570.73 лв., от
които: 527.24 лв. за вноските за главница с падежни дати 11.05.2022г, и
10.06.2022г. и 43.49 лв. представляващи начислена
договорна/възнаградителна лихва за периода 10.02.2022г. - 12.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране
на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Иска се, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
да бъде осъдена ответницата по насрещния иск Й. И. Й.Д. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 570.73
лв., от които: 527.24 лв. за вноските за главница с падежни дати 11.05.2022г. и
10.06.2022г. и 43.49 лв. представляващи начислена
договорна/възнаградителна лихва за периода 10.02.2022г. - 12.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху протендираната сума от датата на входиране
на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендират
се сторените разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е подаден отговор на насрещния иск
В него не оспорва, че сумата от 2900 лева е преведена с основание
Договор за кредит No: 346621, както и че е сключен между страните Договор
за кредит No. 346621, но счита, че процесния Договор за кредит No: 346621 е
изцяло нищожен и не отговаря на законовите изисквания, за което прави
следните възражения:
Твърди се, че договор за кредит No: 346621 е нищожен на основание
6
чл.11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържал
информацията предвидена в чл. 11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 ЗПК.
Твърди се, че договор за кредит No: 346621 е нищожен на основание
чл.11 ал. 2 ЗПК, тъй като на ищцата не били представени общи условия.
Твърди, че клазузата за неустойка както е уговорена не зависела от
изпълнението на задължението от страна на ищцата длъжник. Неустойката се
начислявала за неосигуряване на обезпечение в много кратък срок, който
било невъзможно да бъде спазен. Това не било неустойка, а допълнително
вземане, което се начислявало заедно с вноските за главница и лихва.
Неустойката не била включена в посочения ГПР, което нарушавало
правата на ищцата – длъжник. Не било ясно какви точно разходи са включени
в ГПР.
Твърди се, че договора за кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
По Договор за кредит No: 346621 е уговорен годишен лихвен процент
40.15%. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен
процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г.,
приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на
сключване на договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към
30%. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити- двукратния размер на законната
лихва- Решение № 906 от 30.12.2004п, по гр.д.№ 1106/2003г., на ВКС, второ
гражданско отделение, Решение № 378 от 18.05.2006г., по гр.д.№ 315/2005г.,
на ВКС, второ гражданско отделение, Определение № 901 от 10.07.2015г., по
гр.д.№ 6295/2014г., на ВКС, IV гражданско отделение, Решение № 526 от
02.05.2017г., по в. гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив. В случая
отразеният в договора ГЛП - 40.15% надвишава трикратния размер на
законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Твърди, че нищожна е клаузата за
уговорения ГЛП, което от своя страна влечало нищожността на целия
договор.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит
7
No: 346621 е действителен и отговаря на всички законови изисквания, прави
изрично възражение и молим да обявите за нищожна клаузата на чл.З ал.2 от
Договор за кредит No: 346621, съгласно която е начислена неустойка в размер
на 1290.54 лева.
На основание чл. 3. ал. 2 от Договора е начислена неустойка в размер
на 1290.54 лева, тъй като не е изпълнила задължението си да осигури две
физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка
от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер на над 1000 лева и да работят по трудов
договор без определен срок, банкова гаранция или друг вид обезпечение.
Начислената неустойка е нищожна на основание чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК,
която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Отделно от това, начислената неустойка не отговаря на чл.16 от ЗПК,
съгласно който, преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Начислената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП, тъй като сумата която се дължи за неустойка е
противоречаща на добрите нрави, прекомерна и неравноправна.
Ако съдът счете че Договор за кредит No: 346621, е недействителен,
прави изрично искане да бъде извършено прихващане на сумата заплатена от
страна на ответницата за лихва и неустойка, да бъде прихваната към
дължимата главница.
Ако съдът счете че Договор за кредит No: 346621, е действителен,
прави изрично възражение за прихващане и искане да бъде извършено
прихващане на сумата заплатена от страна на ответницата по една
недействителна клауза за „неустойката“, да бъде прихваната за тьрсимата
главница и лихва.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
8
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание, в писмена молба моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване
на насрещния иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От погасителен план към договор № 346621; ел.преводни нареждания
– 9 бр.; договор за предоставяне на кредит № 346621/15.07.2021 г.; общи
условия; електронна кореспонденция – 39 листа; копие от лична карта на Й.
Й.; снимка Й. Й.; разпечатка от ЦКР; преводно нареждане от 15.07.2021 г. се
установява, че на 15.07.2021г. между страните е сключен договор за кредит
от разстояние № 346621 по заявка на ищцата.
Договорът е сключен при действието на общи условия, с които ищцата
се е запознала предварително, видно от кореспонденцията между тях, те са й
изпратени като прикачен файл. В кореспонденцията между страните, с което
ответното дружество уведомява ищцата, че е одобрена за кредит е посочен
размера на главницата 2900 лева, общата сума за връщане 3474,04 лева и
общата сума за връщане 4764,58 лева, в следващо писмо й е изпратен
погасителен план. В договорът за предоставяне на кредит е посочена
предоставената сума в размер на 2900 лева, срока на договора 330 дни,
описани са условията за предоставяне на обезпечение, дължимата неустойка
при непредоставяне на обезпеченията, фиксирания лихвен процент 40,15 %,
лихвен процент при отказ, общата сума по кредита 3474,04 лева, ГПР – 48,44
% като е посочено допусканията, при които се начислява, описани са
разходите при просрочени плащания. Изрично е посочено, че в ГПР не са
включени лихви за забава, разходи за събиране на вземането и неустойка.
Посочен е размерът на неустойката и начина на изчисляването й и причините,
поради които се начислява. В чл.3 от договора е посочено, че потребителя се
задължава в срок от 3 дни от датата на сключване на договора да предостави
на Кредитора едно от посочените обезпечения: банкова гаранция за плащане
на задълженията по договора, поръчители 2 физически лица, които следва да
отговарят на определени изисквания. Ищцата се е съглаасила, че при
9
непредоставяне на обезпечение ще дължи неустойка в размер на 1290,54 лева.
Размерът на неустойката не може да надвишава половината от размера на
главницата.
В договора е посочен погасителен план, в който е посочена падежната
дата на всяка вноска, като първата падежна дата е 14.08.2021г., а последната е
10.06.2022г. Посочен е общия размер на погасителната вноска, частта от
погасителната вноска, с която се погасява главница, договорна лихва,
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Общият размер на
кредита, който ищцата следва да върне е 3474,04 лева без неустойка, а с
неустойка 4764,58 лева. Кредитът се усвоява по банкова сметка на ищцата.
В Общите Условия е уговорено как точно става подписването на
договорите за предоставяне на кредит, посочено е правото на потребителя да
получи информация за платените от него вноски и оставащите такива, да
получи на хартиен носител индивидуалните условия по договора, посочено е
правото на отказ на потребителя от договора в 14 дневен срок от сключването
му.
От извлечение от банкова сметка се установява, че на 15.07.2021г.
кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е превел по сметка
на ищцата заемната сума в размер на 2900 лева.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена и от 9 бр. преводни нареждания се установява, че
ищцата е заплатила общо 3 754.01 лв. по процесния кредит, от които 1946.35
лв. за главница, 487,12 лева възнаградителна лихва, 1 290.54 лв. неустойка и
30.00 лв. такси. Или остават за плащане 953.65 лв. главница по договора и
86.92 лв. възнаградителна лихва. Сумата, начислена но клаузата за неустойка
е в размер на 1 290.54 лв. и тя е заплатена в пълен размер от Й. И. Й..
Видно от отговора на въпрос №1, след разнасяне на платените суми по
пера, остават за плащане 953.65 лв., главница и 86.92 лв. възнаградителна
лихва или тази сума е в размер на I 040.57 лв. и ако сумата от 1 290.54 лв.
бъде прихваната към дължимата главница и лихва, то ищцата би погасила
изцяло задълженията си по процесния кредит.
Видно от отговора на въпрос №1 в таблицата за плащанията по
договора за кредит, има плащания по главницата в размер на 1 946.35 лв.
Изцяло е погасена вноската по главница с падежна дата от 14.08.2021 г. до
10
10.02.2022г. и частично в размер на 100.87 лв. вноската с падежна дата
12.03.2022г.
Главницата не е изцяло погасена и остатъкът за плащане е в размер на
953.65 лв. По договора няма плащания за главница с падежни дати 11.05.2022
г. и 10.06.2022г.
Начислената договорна лихва по договора за кредит е в размер на
574.04 лв. Тя е погасена в пълен размер по погасителен план до 10.02.2022 г.
включително в размер на 487.12 лв. Договорната лихва с падежни дати
12.03.2022 г., 11.04.2022 г., 11.05.2022 г. и 10.06.2022г. не е погасена и тя е в
размер на 86.92 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са два главни осъдителни иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
следните суми: в размер на 574,04 лева, недължимо платена договорна лихва
по недействителен Договор за кредит No: 346621 ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 279,97 лева недължимо
платена неустойка по Договор за кредит No: 346621 ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда.
В условията на евентуалност, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, се
иска осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата в размер на 279.97
лева, недължимо платена по неустойка по Договор за кредит No: 346621
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.
Възражение за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 вр. с чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД.
Възражение за нищожност на клазуата за неустойка в чл.3 ал.2 от
Договор за кредит No: 346621, за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.33, ал.1 ЗПК.
Предявени са дава насрещни осъдителни иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД за осъждане на Й. И. Й.Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
11
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 570.73 лв., от които:
527.24 лв. за вноските за главница с падежни дати 11.05.2022г. и 10.06.2022г.
и 43.49 лв. представляващи начислена договорна лихва за периода
10.02.2022г. - 12.03.2022г., ведно със законната лихва върху протендираната
сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
Възражение за прихващане по чл.103 ЗЗД направено от ответницата по
насрещния иск.
В тежест на ищеца по главните искове и ответник по насрещните
искове, е да докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният
договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че процесния договор и в
евентуалност само чл.3, ал.2 от него е нищожен на твърдените основания, че е
заплатила посочените в исковата молба суми като лихва и неустойка по
процесния договор.
В тежест на ответника по главните искове и ищец по насрещните
искове, е да докаже, че страните са сключили процесният договор за кредит, с
описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него като е
превел по сметка на ответницата по насрещните искове 2900 лева, че
ответницата по насрещния иск е била запозната с общите условия по договора
и с преддоговона информация преди подписване на договора.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили
процесния договор за кредит с описания предмет, цена и срок, че кредиторът
е изпълнил задълженията си по него като е превел на ищеца сумата по него в
размер на 2900 лева, че ищцата по главния иск е заплатила неустойка поне в
размер на 279.91 лева.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние Договор за предоставяне на
кредит № 346621/15.07.2021, с описания предмет, цена и срок. По силата на
договора ответното дружество е превело по сметка на ищцата сумата по
кредита в размер на 2900 лева на 15.07.2021г. Ищцата не оспорва, че е
получила сумата по кредита. С оглед договорките между страните ищцата е
следвало да върне сумата по кредит на 11 месечни вноски, като в
погасителния план към договора е посочен падежната дата на всяка вноска,
включените лихва и главница, които се погасяват и общия размер на вноската.
12
Посочен е отделен погасителен план и в случай, че длъжницата дължи
неустойка при непредставяне на обезпечение, като отново е посочен размерът
на погасителната вноска.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ищцата за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.11 ал. 1, т.9, т.11, т.12, т.20 вр. с чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД. Видно от събраните по делото доказателства се установи, че между
страните е валидно сключен процесния договор от разстояние, на ищцата е
изпратен предварително процесния договор и общите условия. Тя е имала
възможност да се запознае с тях. Ищцата ги е приела, предварително и е
изпратена информация относно размера на кредита, погасителния план. В
договорът за кредит се съдържат всички изисквания по ЗПК. В него са
посочени фиксирания лихвен процент, ГПР, допусканията, при които е
изчислен. Изрично е посочено, че той е изчислен без включена в него
неустойка и лихва за забава, което следва да е така предвид факта, че
неустойката може и да не се дължи в случай, че ищцата предостави
обезпеченията посочени в договора. В Общите Условия е уговорено как
точно става подписването на договорите за предоставяне на кредит, посочено
е правото на потребителя да получи информация за платените от него вноски
и оставащите такива, да получи на хартиен носител индивидуалните условия
по договора, посочено е правото на отказ на потребителя от договора в 14
дневен срок от сключването му. Поради това съдът намира, че процесния
договор е действителен и е породил правно действие между страните.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2021, 01.07.2021, 01.01.2022г., 01.07.2022г. е 0.00 %,
13
а от 01.10.2022г. е 0,49 %. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В
случая е договорен фиксиран лихвен процент, който е 40.15% и ГПР в размер
на 48,44%, които не надхвърлят максимално допустимите размер съобразно
чл.19, ал.3 от ЗПК, поради което съдът намира, че размерът на договореният
лихвен процент не противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния
размер е съобразен с чл.19, ал.3 от ЗПК.
По отношение на възражението за нищожност на клаузата за неустойка
посочена в чл.3 от договора съдът го намира за основателно.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП
неравноправна клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер,
както и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според чл.146 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.
В случая главницата по договора е 2900 лева. По делото не се спори,
че ищцата не е осигурила обезпечението по чл.3 от договора, съответно
според погасителния план от нея се претендира неустойка в размер на общо
1290,54лева. Това е сума, която е близка до половината от уговорената
главница по договора. Целта на неустоечната клауза е обезпечителна, в
14
случая при начислената на ищцата неустойка в размер близък до половината
от размера на кредита, обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея
се постига свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.3 от Договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушава справедливостта в търговските отношения.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Съдът намира, че уговорената неустойка противоречи и на чл.143, ал.2,
т.10 от ЗЗП, тъй като уговорената неустойка е типова и потребителя не би
могъл да повлияе на нейното съдържание. Обезпеченията, които се иска
потребителя да осигури в рамките на 3 дни от сключване на договора е
значително трудно да бъдат осигурени от обикновен гражданин, поради което
е почти сигурно начисляването на неустойка.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.33 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33 ЗПК се
отнася до забава в заплащането на вноски по кредита, а не до забава при
неизпълнение на друго задължение по договора, за което в случая е уговорена
неустойката.
Предвид гореизложеното и неоснователността на възражението за
нищожност на процесния договор за кредит неоснователен се явява
предявения главен иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: в размер на 574,04
лева, недължимо платена договорна лихва по недействителен Договор за
кредит No: 346621 ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 279,97 лева недължимо платена неустойка по Договор за кредит No:
346621 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда.
От приетата по делото ССчЕ се доказа, че ищцата е заплатила по
процесния кредит 3 754.01 лв. по процесния кредит, от които 1946.35 лв. за
15
главница, 487,12 лева възнаградителна лихва, 1 290.54 лв. неустойка и 30.00
лв. такси. Тези суми с изключение на неустойката са заплатени по
действителен договор съответно на валидно правно основание. Поради това
предявените главни осъдителни искове по чл.55, пр.1 от ЗЗД като
неоснователен следа да бъде отхвърлен.
Предявеният в евентуалност осъдителен иск чл.55, пр.1 от ЗЗД, съдът
разглежда поради отхвърлянето на главния иск. Съдът намира, че този иск е
основателен предвид основателността на възражението за нищожност на
клаузата за неустойка. Платеното от ищцата по нищожната клауза за
неустойка сума в размер на 1 290.54 лв. е платена без правно основание.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес и предявения иск за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на
279,97 лева съдът следва да уважи иска в този размер.
По насрещните искове:
От приетата по делото ССчЕ се установи, че главницата по процесния
договор не е изцяло погасена и остатъкът за плащане е в размер на 953.65 лв.
По договора няма плащания за главница с падежни дати 11.05.2022 г. и
10.06.2022г. От погасителния план е видно, че вноската с падеж 11.05.2022г. е
в размер на 263,64 лева, а на тази с падеж 10.06.2022г. е в размер на 263,60
лева, общата сума по тях е в размер на 527,24 лева.
От приетата по делото ССеЕ се установява, че начислената договорна
лихва по договора за кредит е в размер на 574.04 лв. Тя е погасена в пълен
размер по погасителен план до 10.02.2022 г. включително в размер на 487.12
лв. Договорната лихва с падежни дати 12.03.2022 г., 11.04.2022 г., 11.05.2022
г. и 10.06.2022г. не е погасена и тя е в размер на 86.92 лв.
Поради това предявения иск за главница в размер на 527.24 лв. за
вноските за главница с падежни дати 11.05.2022г. и 10.06.2022г. е
основателен. Предявеният иск за договорна лихва е неоснователен предвид
това, че ответницата е заплатила тази начислена договорна лихва за периода
10.02.2022г.- 12.03.2022г.
По направеното възражение по чл.103 ЗЗД съдът го намира за
основателно. Видно от приетата по делото ССчЕ заплатените от ищцата суми
по нищожната клауза за неустойка са в размер на 1 290.54 лв., от които следва
да бъдат прихванати изцяло главница в размер на 527.24 лв. за вноските за
16
главница с падежни дати 11.05.2022г. и 10.06.2022г. Поради това иска за
претендираната главница в размер на 527,24 лева също следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 100 лева – държавна по
производството и 15 лева за въззивно обжалване на определение за спиране,
50 лева депозит за ССчЕ, които ответника следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
ПРС държавна такса по уважения и разгледан от съда иск по чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД предявен в евентуалност в размер на 50 лева
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, съответно
ответница по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На
основание чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за указаната
правна помощ е в размер на 480 лева с ДДС по уважения иск и 480 лева с
ДДС по отхвърления насрещен иск. Поради това следва да му се присъди
възнаграждение в размер на 960 лева.
На ответникът се дължат разноски съразмерно с отхвърления главен
иск за юрисконсултлско възнаграждение. Останалите сторени от ответника
разноски не му се дължат предвид отхвърляне на предявените насрещни
искове. Съдът определя юрисконссулткото възнаграждение по отхвърления
главен иск в размер на 200 лева предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД от Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, съдебен
17
адрес по делото: ********* срещу „Изи Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ******** с искане за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата следните суми: в размер на 574,04 лева,
недължимо платена договорна лихва по недействителен Договор за кредит
No: 346621 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер
на 279,97 лева недължимо платена неустойка по Договор за кредит No:
346621 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „Изи Финанс,,
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ******** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********,
съдебен адрес по делото: ********* сумата от 279,97 лева, представляваща
заплатена неустойка по нищожна клауза за неустойка по чл.3, ал.2 от договор
за потребителски кредит № 346621/15.07.2021г., сключен между страните по
делото ведно с законната лихва от датата на предявяване на иска –
07.09.2022г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД от „Изи
Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
******** срещу Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* за
осъждане на Й. И. Й.Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 570.73 лв., от които: 527.24 лв.
за вноските за главница с падежни дати 11.05.2022г. и 10.06.2022г. и 43.49 лв.
представляващи начислена договорна лихва за периода 10.02.2022г. -
12.03.2022г., ведно със законната лихва върху протендираната сума от датата
на входиране на насрещната исковата молба до окончателно изплащане на
задължението
ОСЪЖДА „Изи Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********, съдебен адрес по делото: ********** сумата в
размер на 165 лева – разноски по настоящото исковото производство и по
ч.гр.д.784/2023г. на ОС Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ******** да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив,
18
със служебен адрес ********** сума в размер на 960 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********
ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ******** сумата в размер на 200 лева – разноски по
настоящото исковото производство за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Финанс,, ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ******** ДА ЗАПЛАТИ на РС Провадия сумата в
размер на 50 лева – държавна такса, на основание чл. 77, от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
19