Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217 / 06.08.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският
районен съд, Осми наказателен състав
на осми юли през
две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Гроздан Грозев
Секретар: Михаела Стойчева
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело № 361 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 1970-304/27.02.2020 год. на Началник на РУ – гр.Хасково,
с което за нарушение на чл.28, ал.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 / ЗНССПЕЕН 112/ и и на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 на жалбоподателят е наложено,
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Недоволен от
така наложеното наказание е останал жалбоподателят Т.Д.А., поради което го
обжалва в срок. Твърди, че не е извършила описаното в АУАН нарушение. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до опорочаване на цялото производство по установяване на
административното нарушение и налагане на съответно наказание и до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. в тази насока са посочени обстойни мотиви.
Освен това се твърди и за неправилно прилагане на материалния закон.Иска се
съдът да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв.Д.Я.. Последният поддържа жалбата на
изложените в нея обстоятелства и алтернативно мобил
съдът да приеме маловажен случай.
Ответникът
по жалбата, редовно уведомен не се явяват и не изпраща представител и не вземат
становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: На 09.01.2020г. около
18.00часа в гр.Хасково общ.Хасково,
жалбоподателката използва единния
европейски номер за спешни повиквания
/ЕЕНСП/ 112, като е извършила
обаждане от мобилен телефон с № 0878 303 217
и след приемане на повикването от оператор, лицето
подава невярно, заблуждаващо съобщение и сигнал като съобщава:
„ тука ми поливат жилището с... наливат ми
го с вода ... в момента се прибираме, има там с найлоните, всичко е разкъсано,
сложени са материали строителни , много Ви моля, искам да изпратите ..., те
колегите знаят".
при извършена проверка от св. Г.Т. и колегата му Пламен
Костадинов ,
служители на РУ Хасково е установено, че подаденият сигнал
не изисквал предоставяне
на спешна помощ от органите
на МВР, тъй като нямало възникнал риск
за живота, здравето, сигурността на имуществото. На место
служителите на реда установили найлон, който бил на стената на сградата и
подтиснат с камъни. Поради това и след изготвената справка по случая било
прието от контролните органи, че с действията си Т.Д.А.
е използвала ЕЕНСП 112 не по предназначение, като е подала заблуждаващи
сигнали до служители на дирекция
„Национална система
112". За горното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН от св.Р.Х.
в присъствието на св.И.В., като горното нарушение е квалифицирано по чл.28
ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112. Акта е
предявен и връчен на жалбоподателката, като тя е
записала, че има възражения.
Въз основа
на горният АУАН било издадено атакуваното НП, като в него е възприета същата
фактическа обстановка и същото нарушение, като му е дадена и същата правна
квалификация.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на свидетелските
показания на св. Г.Т., св.Р.Х. и св.И.В.
както и на останалите доказателства по
делото. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите тъй като същите са
непротиворечиви и се подкрепят изцяло от останалите доказателства по делото.
Преди
всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 28, ал. 1 от Закона за
Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 забранява се ползването на
ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване
на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
По силата на Чл. 37 ЗНССПЕЕН 112- Който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.
По силата на чл. 38, ал. 1
ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали
за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание, според ал. 2, когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на
службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако
не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на
службите вреди. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Настоящият съдебен състав
счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо место следва да се отбележи, че и двата акта са
съставени и издадени от компетентен орган в кръга на неговите компетентности.
Посочена е датата и място на извършване на нарушението, но липсва точно и пълно
описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Според съда и
в двата акта са въведени твърдения за две групи обстоятелства, като веднъж е вписано, че жалбоподателят подавал неверни и
заблуждаващи съобщение и сигнали на ЕЕН 112 и втори път - че с
деянието същият нарушава забраната за използване на ЕЕН не по предназначение. В
случая уместно на това място е да се отбележи, че няма никаква пречка
подаването на сигнала на ЕЕН 112 да обосновава ползването на Националната
система за спешни повиквания чрез единния европейски номер не по
предназначение, доколкото според чл. 3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, предназначението
на ЕЕН 112 е да се използва при необходимост от спешна помощ при различни
рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Такива за
жалбоподателя или за другиго към коментирания момент е спорно дали са
съществували с оглед конкретните факти. Извод, който не се променя от
позоваване на разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, която предвижда, че
когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса
на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната
администрация или на териториалните звена на министерства или на други
административни структури, информацията са предава на съответната структура за
предприемане на необходимите действия. Цитираната разпоредба регламентира
дейността и основни задължения на служителите в центровете 112, но това не
прави използването на ЕЕН 112 в тези случаи по предназначение и не освобождава
субекта от административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл. 28, ал.1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
От друга страна, няма никаква пречка тази информация, съдържаща се в подадения
сигнал да е и обективно невярна и по този начин, освен не по предназначение,
ЕЕН да е бил използван за предаване на неверни и/или заблуждаващи сигнали. В
конкретния случай, актосъставителят е вписал
твърдения и за двете възможни форми на изпълнително деяние на нарушение на
забраната по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, но словесно е описал и юридически е
подвел нарушението под текста именно на предл. 1 от цитираната
разпоредба - ползва не по предназначение ЕЕН 112, като това
се твърди да е станало, чрез заблуждаващ сигнал. За това е
показателен начинът на словесното формулиране на административнонаказателното
обвинение, доколкото в процесният акт е прието по
обобщаващ начин, че след извършената проверка подаденият сигнал не изисквал предоставяне
на спешна помощ от органите на МВР, тъй като нямало риск за живота, здравето,
сигурността и имуществото на жалбоподателя и с тези си действия Т.Д.А. използвала ЕЕН 112 не по
предназначение, след което отново се пояснява как е станало това - чрез
подаване на заблуждаващ сигнал. Тоест актосъставителят
е преценил, в рамките на своята законова оторизация и
прерогатив за коя от двете възможни проявни форми да
привлече дееца към административнонаказателна
отговорност, без да съобрази за съотношението, в което те е възможно и законово
допустимо да се намират помежду си, предвид изложеното по - горе. Разбира се,
след направеното по - горе уточнение, че нарушаването на забраната за ползване
на ЕЕН само по предназначение не води всякога до извод, че подаденото съобщение
или сигнал са неверни, на това място се поставя въпросът така ли е и в обратния
случай. Или означава ли, че подаването на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали всякога съставлява ползване на ЕЕН 112 не по предназначение? Житейски
погледнато в широк смисъл изглежда, че отговорът на този въпрос е по - скоро
положителен с оглед предназначението на ЕЕН 112 и целите, за които може да се
използва, съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗНССПЕЕН 112, но юридически основанието за
ангажиране на отговорността е различно. За използване на ЕЕН в нарушение на
забраната по чл. 28, ал. 1, предл. 1 от ЗНССПЕЕН 112
- не по предназначение, каквото е недвусмислено заявеното административнонаказателно
обвинение /без значение какво е предопределило преценката в тази насока - че
сигналът е сам по себе си заблуждаващ, респ. неверен или друго обстоятелство -
напр., че не отправен до службите за спешно реагиране/, основанието за
ангажиране на отговорността с налагане на административно наказание е по чл. 37
от ЗНССПЕЕН 112. В случая с реализиране на такава, но по чл. 38, ал. 2 от
ЗНССПЕЕН 112, се е стигнало до налагане на административна санкция, която не е
основана на съответната относима законова разпоредба
и поради това се явява незаконна.
С оглед тези съображения,
съдът намира, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, тъй като същият е
наказан за деяние, за което всъщност не му е повдигнато съответно административнонаказателно обвинение със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение и по този начин е накърнено
правото му на защита - основание за отмяна на санкционния акт на процесуално
основание, без да се обсъждат въпросите по същество. Включително и тези дали
подаденият сигнал на ЕЕН 112 съответства на обективната истина или е неверен,
каквото обвинение не е повдигнато.
По същество съдът намира за
необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства не се доказа по
безспорен начин, че жалбоподателката е извършила
описаното нарушение. На първо место от показанията на св. Г.Т. и от
писмените доказателства става ясно, че действително на место са били установени
найлони сложени на стената на къщата, които са били разкъсани и подтиснати с
камъни, тоест отчасти това което е съобщила жалбоподателката
на тел.112 е било установено на место. Тоест сигнала не е заблуждаващ. Друг е
въпроса дали е от спешен характер и отговора е – не. Това обаче не прави
ползването на телефон 112 не по предназначение. Затова и съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение.
Както вече бе
отбелязано по-горе според настоящият състав на съда неправилно е била и
ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 с оглед
текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1970-304/27.02.2020 год. на Началник на РУ – гр.Хасково.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.