Р Е Ш Е Н И Е
№ 200 / 15.3.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 732 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 211 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалбата на Й.Д.Р.,***, ЕГН **********,
подадена чрез процесуалния му представител адвокат В.П., срещу заповед № 8121К-7759/18.06.2021
г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 2, с която е временно отстранен
от длъжност „старши комисар – директор на ОДМВР-Пловдив“ и е разпоредено да му
бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, във връзка с
образувано дисциплинарно производство срещу него с т. 1 от същата заповед. Релевирани
са доводи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
счита за несъстоятелно изложеното, че би могъл да затрудни разкриването на
обективната истина при провеждане на дисциплинарното производство срещу него, като
посочва, че всички писмени документи и обяснения от подчинени нему служители са
събрани, докато е бил в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Твърди,
че в нарушение на чл. 214, ал. 3 ЗМВР, в заповедта липсва посочване от коя до
коя дата е отстранен, както и че са допуснати нарушения на процесуалните правила
и принципите на АПК за законност, истинност, последователност и предвидимост. Посочва, че
отстраняването му е прекомерно, тъй като органът не е събрал релевантни
доказателства и не е изяснил фактическата обстановка, като не е взел предвид
личните му качества при изпълнение на служебните му задължения, като в тази
връзка се позовава на мотивите на решение по дело № 4/2017 г. на Конституционния
съд на Република България.
В съдебно заседание и в представени писмени
бележки, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по доводи
изложени в нея, като счита че са налице основанията по чл. 146 АПК. Претендира
отмяна на заповедта в оспорената й част, ведно с присъждане на разноски по
приложен списък.
Ответникът – министърът на вътрешните работи, в
съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез процесуалния му
представител Б.П., служител с юридическо образование, излага доводи за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваната част от заповедта за издадена от
компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на
процесуалните изисквания за издаването й, съобразена с целта и разпоредбите на
приложимия материален закон. Претендира отхвърляне на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Предмет на оспорване е заповед № 8121К-7759/18.06.2021
г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 2, с която на посочено
правно основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, Й.Д.Р. – старши
комисар – директор на ОДМВР-Пловдив, е временно отстранен от длъжността и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие.
Със същата заповед (т. 1) е образувано дисциплинарно
производство поради наличие на данни за извършени нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 203,
ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР „.... използване на служебното положение за
лична облага“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото са приети представени от жалбоподателя
писмени доказателства и административната преписка по издаване на заповедта. По
искане на жалбоподателя, от МВР е представено заверено копие преписката по
дисциплинарното производство, образувано срещу Й.Р..
Представена е кадрова справка на л. 95 по делото,
от която се установява, че оспорващият е назначен на държавна служба в МВР през
м. септември 2000 г., като последователно е заемал различни длъжности и със
заповед от 31.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи е преназначен на
длъжността директор на ОДМВР-Пловдив. Награждаван е многократно и няма наложени
дисциплинарни наказания, незаличени съгласно чл. 213 ЗМВР.
За издаване на заповедта, административният орган
се е позовал на докладна записка УРИ № 317р-8138/16.06.2021 г. от „за директор
на ОДМВР-Пловдив“ (л. 87), с която е направено предложение за образуване на
дисциплинарно производство във връзка с извършена проверка и констатирани
нарушения на служебната дисциплина от Р.. Посочено е, че след назначаването му
за директор, Й.Р. системно се е явявал на работното си място около 08.30 часа и
след оперативка, около 09.30 часа е напускал сградата на областната дирекция и
се е връщал в края на работния ден, около 16.30 часа. Констатирано е, че за
периода от 15.01.2020 г. до 29.04.2021 г., в работно време, със служебен автомобил
и без връзка със служебната му дейност, Р. е пътувал до различни места в региона
- гр. Пазарджик, гр. Велинград, гр. Стрелча, гр. Пещера и гара „Костандово“. В
гр. Стрелча е посещавал родителите си и многократно е разпореждал на мл. инспектор
- шофьор Г. Б. да им носи различни вещи. Посочено е, че при тези пътувания, по
разпореждане на Р., в пътните книжки на служебните автомобили са отбелязвани
фиктивни маршрути в област Пловдив, като няма издадени командировъчни заповеди
и книжките не били подписвани от ползващия автомобила Р.. От получена справка
от АПИ и проверка на отразените маршрути в пътните книжки са установени
несъответствия между реалните такива и отразеното в пътните книжки на
служебните автомобили, които подробно са описани в заповедта. В тази връзка е прието,
че Р. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 1 ЗМВР, като е нарушил чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила за организация
на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните
превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със
заповед на министъра на вътрешните работи. В мотивите си, органът е посочил, че
отстраняването от длъжност е необходимо с оглед ръководната длъжност, която Р.
заема, като оставането му на работа ще повлияе на подчинените му служители, от
които следва да бъдат снети обяснения, както и на тези, които проверяват
данните, отразени в пътните книжки и разходните документи към тях. Длъжността
директор на ОДМВР - Пловдив му предоставя големи възможности за въздействие върху
служителите на дирекцията и за оказване на натиск върху тях и разполага с
правомощия за пълен контрол върху документооборота на дирекцията и може да компрометира
събраните писмени доказателства. Прието е, че начинът, по който Р. е
разпореждал на Г. Б. да манипулира данните в пътните книжки, потвърждава
наличието на реална възможност от позицията на длъжността си да попречи на
събирането на годни писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 23.06.2021 г., а
жалбата срещу нея е подадена до съда на 29.06.2021 г., т.е. в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Заповедта в обжалваната част – относно временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган – министърът
на вътрешните работи, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР се явява и органът,
образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1, поради
което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.
Оспореният акт е издаден в законоустановената
писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото в ЗМВР
липсват специални изисквания към формата на заповедта. Посочени са издателят на
акта, и неговият адресат. Актът съдържа изложение на фактическите и правни
основания, въз основа на които е издаден – органът е посочил фактите, от които
черпи упражненото публично субективно право, както и е посочил правните норми и
е разпоредил правните последици, поради което напълно неоснователни са
твърденията на жалбоподателя за липсата на мотиви в процесната заповед. Дали
изложените факти и представените в тяхна подкрепа доказателства обосновават
разпоредения от административния орган краен резултат и основават ли се в
приложимия материален закон е въпрос по материалната законосъобразност на акта.
Следователно, не са налице основания за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка
с чл. 146, т. 2 и чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с отменителното основание
по чл. 146, т. 3 АПК – такива, които съществено да са ограничили правото на
защита на лицето във връзка с издаването или оспорването на акта или такива,
които ако не бяха допуснати органът би постановил акт в различен смисъл. Като основание
на административния орган да издаде заповедта в оспорената част е послужила докладна
записка УРИ № 317р-8138/16.06.2021 г. от „за директор на ОДМВР-Пловдив“,
изготвена във връзка с извършена проверка на пътните книжки на автомобилите, обслужващи
ръководството на дирекцията. Заповедта е издадена след като са били изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че
служебното положение на Р. ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй
като заеманата от него ръководна длъжност му предоставя големи възможности за
въздействие върху служителите на дирекцията и за оказване на натиск върху тях,
както и правомощия за пълен контрол върху документооборота на службата. В
случая безспорно е налице първата предпоставка – образувано дисциплинарно
производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено от служителя
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „уволнение“. За да е налице втората предпоставка следва да е
обективно налице възможност служителят, с оглед заеманото служебно положение,
да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното
производство. Съдът намира, че правилно и законосъобразно е постановено
временно отстраняване от длъжност на служителя, тъй като същият в качеството си
на директор на ОДМВР-Пловдив, разполага с правомощия, възползвайки се от които
може да оказва натиск върху служителите, както и да унищожи или да укрие
служебна информация – съответни документи, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство. Предвид това е налице реална възможност
служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за разкриването
на обективната истина.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че
нито може да влияе на свидетелите, нито да манипулира по какъвто и да е начин документи,
свързани с дисциплинарното производство, доколкото бил в разрешен отпуск за
отглеждане на дете до две години. Видно от доказателствата по делото, на Р. е
издаден болничен лист от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД (л. 32) за временна
нетрудоспособност в периода 13.05.-21.06.2021 г. Приложена е и заповед №
8121К-7571/17.06.2021 г. на главния секретар на МВР (л. 97), с която на
основание чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), на Р. е разрешено ползването
на отпуск за отглеждане на дете до навършването му на 2-годишна възраст,
считано от 22.06.2021 г. до 11.11.2021 г. Иначе казано, в момента, в който е
издадена обжалваната заповед за временно отстраняване от длъжност, Р. е бил във
временна нетрудоспособност, като отпускът за отглеждане на дете е разрешен едва
след образуване на дисциплинарното производство срещу него и отстраняването му
от длъжност. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 164, ал. 5 КТ,
която предвижда, че ако лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване,
на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща
парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване, т.е. Р. е могъл по
всяко едно време да прекъсне отпуска за отглеждане на детето си и ако не бе
отстранен от длъжност да се върне на работа. Отстраняването от длъжност е
временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността
служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за
обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано
срещу него дисциплинарно производство, като към датата на издаване на
процесната заповед, дисциплинарно наказващият орган е преценил, че следва да
бъде временно отстранен, с оглед протичане на разследването без съмнение за
въздействие. В тази връзка не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения,
че не бил уведомен за изготвеното предложение до органа по чл. 158 ЗМВР. Съгласно
чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя (чл. 196, ал. 1 ЗМВР). В случая е приложена административна мярка –
временно отстраняване от длъжност (т. 2 от заповедта) след постъпване на данни
за извършено нарушение, поради което с обжалваната заповед в нейната т. 1,
министърът е образувал дисциплинарно производство и е връчена на Р.. Предложението,
обективирано в докладната записка е част от административната преписка и не
препятства правото на защита на лицето.
Не намират основание и твърденията в жалбата, че
не са спазени принципите на АПК, тъй като служителят не бил наясно какво е
следвало да направи или от какви действия е следвало да се въздържа. В мотивите
към обжалваната заповед изрично са посочени действията на Р., които органът
счита за достатъчни данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, за да
бъде образувано дисциплинарно производство, по реда на което ще бъде установено
дали реално са извършени от служителя и дали отговарят на закона за извършено
тежко нарушение. В тази връзка при изяснена фактическа обстановка и при правилно
прилагане на материалния закон, наложената мярка гарантира обективното
провеждане на дисциплинарното производство и не следва да се възприема като
начин за унижаване накърняване на
достойнството на оспорващия. Действително, с оглед кадровата справка, същият за
периода на работа в МВР има множество награди и похвали и няма незаличени
наказания, но при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, дисциплинарно наказващият орган може да постанови отстраняването му
временно от работа, за да осигури обективно протичане на производството и невъзможност
за въздействие върху свидетели, достъп до документи именно поради създадените в
дългогодишната работа на лицето служебни взаимоотношения. В тази насока
налагането на мярката създава необходимата гаранция, че процедурата по събиране
на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване на нормативно
установената за това рамка и обективната истина ще бъде установено единствено
по реда и със средствата, предвидени в закона. Временното отстраняване от
длъжност засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на
лицето, спрямо което се прилага, поради което то не е безсрочно. Въпреки, че в
заповедта не е посочен срок, за който е приложена мярката, то същото не съставлява
съществено нарушение, доколкото в чл. 214, ал. 3 ЗМВР изрично е посочено, че отстраняването
е до два месеца, а ако дисциплинарното производство е с фактическа и правна сложност,
този срок може да бъде удължен еднократно с още един месец. В заповедта за временно
отстраняване е посочено, че влиза в сила от датата на издаването й (18.06.2021
г.), като по делото е представена заповед на министъра на вътрешните работи от
09.08.201 г., с която на Й.Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
е прекратено служебното му правоотношение, т.е. отстраняването му от длъжност е
в законоустановения двумесечен срок.
Позоваването на жалбоподателя на решение №
10/29.05.2018 г. по к. д. № 4/2017 г на Конституционния съд на Република
България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 214,
ал. 2 ЗМВР, е неотносимо към настоящия спор, тъй като е налице разлика в
материалноправните предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 2 ЗМВР.
В настоящия случай, временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наложено от образуваното дисциплинарно производство срещу лицето, което
заради служебното положение, което заема, би затруднило разкриването на
обективната истина в това образувано дисциплинарно производство, а в хипотезата
на чл. 214, ал. 2 - мотив за временното отстраняване от длъжност на служителя е
привличането му като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството
му на длъжностно лице.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на
закона, а именно да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно
производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 АПК и издирване и
доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая,
като не се допуска възможност за неправомерно въздействие от страна на служителя
във връзка с длъжността, която заема.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора, разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от процесуалния представител на ответника,
поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Д.Р., ЕГН **********,***, срещу заповед № 8121К-7759/18.06.2021
г. на министъра на вътрешните работи в частта й по т. 2, с която старши комисар
Й.Р. временно е отстранен от длъжност „директор на ОДМВР-Пловдив“ и е разпредено
да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/п/