№ 780
гр. ****а , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****А, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503530 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, и М. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н. – ВАК,
срещу Решение 260667/14.10.2020 г., постановено по гр. д. № 19668/2019 г., по описа на РС
- ****а, XLVII състав, с което:
- Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****а, ж. к. ****, е осъдена да заплати на Н.
Г., родена на ********** г., австрийски гражданин, с адрес: гр. ****а, ул. **** сумата от
640,00 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на собствената на Н. Г. еднофамилна жилищна сграда, находяща се на
адрес: гр. ****а, ул. **** вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт на покрива на
притежавана от Д. Д. Д. и М. Д. Д. еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.
****а, ул. „****, ведно със законната лихва върху сумата от 640,00 /шестстотин и
четиридесет/ лева, считано от 02.12.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
49 ЗЗД.
- М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****а, ул. „****, е осъдена да заплати на Н.
Г., родена на ********** г., австрийски гражданин, с адрес: гр. ****а, ул. **** сумата от
1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на собствената на Н. Г. еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.
****а, ул. **** вследствие на извършен през м. юли 2018 г. ремонт на покрива на
притежавана от Д. Д. Д. и М. Д. Д. еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.
****а, ул. „****, ведно със законната лихва върху сумата от 1280 /хиляда двеста и
осемдесет/ лева, считано от 02.12.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49
ЗЗД.
Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, като настояват за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочат, че
1
от доказателствата по делото не се установява, че от извършен през м. юли 2018 г. ремонт на
покрива на притежаваната от Д. Д. Д. и М. Д. Д. еднофамилна жилищна сграда, е била
увредена цялата площ на процесната калканна стена. Навеждат подробни доводи за
избирателно и еднопосочно анализиране на събрания доказателствен материал от
първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Н. Г., чрез адв. А.П. - ВАК, депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Подробно излага, че
вследствие на извършен от жалбоподателите ремонт е понижено нивото на покрива на
жилищната сграда на същите, като последното нарушило цялостта на топлоизолацията на
процесната жилищна сграда на Н. Г..
В съдебно заседание въззивниците Д. Д. Д. и М. Д. Д., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат Н.Н., който заявява, че поддържа въззивната жалба и
настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.
В съдебно заседание въззиваемата Н. Г., редовно призована, не се явява, представлява
се от адвокат А.П.-Д., която поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
Претендира разноски.
Съобразно дадените в съдебно заседание на 15.03.2021 г. указания на въззиваемата да
представи доказателства дали същата притежава личен номер на чужденец, последната е
депозирала молба вх. № 4966/17.03.2021 г., в която изрично заявява, че няма такъв номер.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
89226/02.12.2019 г., уточнена с молба № 96320/23.12.2019 г., от Н. Г., родена на **********
г., австрийски гражданин, с адрес: гр. ****а, ул. **** чрез адв. А.П., с която са предявени
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от
ЗЗД, както следва: срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****а, ж. к. **** – за
заплащане на сумата от 655,22 лева /шестстотин петдесет и пет лева и 22 ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
и срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****а, ул. „****, за заплащане на сумата от
1310,42 лева /хиляда триста и десет лева и 42 ст./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното й изплащане, които суми
представляват обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствената на Н. Г.
еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ****а, ул. **** вследствие на
извършен през м. юли 2018 г. ремонт на покрива на притежавана от Д. Д. Д. и М. Д. Д.
еднофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ****а, ул. „****.
В исковата молба ищцата излага, че е собственик на еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. ****а, ул. ****. Сочи, че е закупила поземления имот през 1999 г. и през
2001 г. се снабдила с разрешение за строеж. Жилищната сграда била въведена в
експлоатация през 2011 г. Твърди, че през м. юли 2018 г. ответниците Д. Д. Д. и М. Д. Д.
извършили ремонт на покрива на притежаваната от тях еднофамилна жилищна сграда,
находяща се в гр. ****а, ул. ****. При ремонта били премахнати стари керемиди и
положени нови битумни керемиди, преместена била предпазната ламаринена обшивка по
калкана към имота на ищцата. Ищцата поддържа, че при извършването на ремонтните
дейности било понижено нивото на покрива, нарушила се целостта на топлоизолацията и се
напукала мазилката върху същата на собствения имот, поради което при валежи прониква
вода. Излага, че подала жалба до Община ****а, въз основа на която на ответниците били
2
дадени указания да възстановят топлоизолацията по калкана до нивото на техния покрив,
което те не са изпълнили до настоящия момент. Посочва, че стойността на нанесените щети
възлиза на общо 1 965,64 лева, от които 811,81 лева – за материали, а 1153,82 лева – за труд.
Ищцата поддържа, че ответната страна М.Д. притежава 2/3 идеални части от имота, а
ответната страна Д.Д. – 1/3 идеална част, като претендира от всяка от тях част от исковата
сума, съответстваща на дела им в съсобствеността. Настоява за уважаване на предявената
претенция и присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Д. Д. Д. не е депозирала писмен отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна М. Д. Д., чрез назначения от съда особен
представител, е депозирала писмен отговор, в който счита иска за неоснователен. Навежда
доводи, че указанията, издадени от районната администрация, не са връчени на ответниците.
Сочи, че не са представени доказателства, от които да се направи извод, че е налице
противоправно деяние, извършено М.Д., в резултат на което да са настъпили процесните
вреди. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 60, том V, рег. № 1829,
дело 270 от 24.09.1999 г., **** продава на Н. Д. Г. собствения си недвижим имот, находящ
се в гр. ****а, ул. **** представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
65 кв. м. и дворно място с площ от 290 кв. м., представляващо парцел с пл. № 9 в кв. № 166
по плана на XI микрорайон на гр. ****а.
Видно от Разрешение за строеж № П-20/21.03.2001 г., издадено от главния архитект
на Община ****а, на Н. Д. Г. е разрешено да извърши строеж на жилищна сграда с избени и
складови помещения в подземния етаж, гаражи и стаи в приземния етаж и два жилищни
етажа – първи етап, находяща се в парцел III-9, кв. 166, XI микрорайон по плана на гр.
****а, ул. ****.
Видно от Удостоверение № 156/28.10.2011 г., издадено от главния архитект на
Община ****а, жилищна сграда с избени и складови помещения в подземния етаж, гаражи
и стаи в приземния етаж и два жилищни етажа - първи етап, находящи се в УПИ III-9, кв.
166, XI микрорайон по плана на гр. ****а, ул. **** е въведена в експлоатация.
От Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 63, том IX, дело № 3396/1970 г., се
установява, че на 20.08.1970 г. **** и **** прехвърлят на **** следния свой наследствен
имот: къща, заедно със застроено и незастроено дворно място, находящи се в гр. ****а, ул.
„Костадин Доганов“ № 33, пл. № 8, 12, кв. 166, 11-и подрайон на плана на ****а.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том XXIV, дело № 7953/1975
г., на 15.09.1975 г. **** дарява на дъщеря си **** следния недвижим имот: 1/3 идеална част
от къща заедно с 1/6 идеална част от застроено и незастроено дворно място, находящи се в
гр. ****а, на ул. „****, дворното място съставляващо имот пл. № 8, 12, в кв. 166, по плана
на 11-и подрайон на града.
От справка от НБД „Население“ се установява, че **** и съпругата му **** са
починали, същите имат две дъщери – М.Д. и Д.Д..
Видно от писмо изх. № АГУП1800127ЗОД_002ОД от дата 24.08.2018 от Кмета на
Район „Одесос“, Община ****а, до М. Д. Д. и Д. Д. Д. (л. 17 на първоинстанционното дело),
3
същото е по повод жалба с вх. № АГУП1800127ЗОД/09.08.2018 г. за причинени
имуществени вреди в имот, находящ се на ул. **** гр. ****а, като следствие от извършвани
строително-ремонтни работи на обект с адрес: ул. „****, гр. ****а. Изложено е, че при оглед
на място на 14.08.2018 г. от служители на Дирекция СИДКОР при Район „Одесос“ –
Община ****а, е установено следното: при извършените ремонтни работи нивото на
покрива е понижено; за монтиране на предпазната ламаринена обшивка по калкана към
имота на ул. **** част от топлоизолацията на сградата е отлепена от стената, вследствие на
което е нарушена целостта на топлоизолацията и е останал участък от калканната стена на
същата сграда без топлоизолация; има и участък от калканната стена, в който липсва и част
от изолацията, където може да проникват и атмосферни води. На получателите е указано в
20-дневен срок от получаването на писмото да възстановят топлоизолацията по калкана към
имота на ул. **** до нивото на техния покрив.
Видно от Фактура № *********/27.09.2019 г., издадена от „Брадърс билдинг“ ООД,
Булстат ********* - доставчик, в същата в графа „наименование на стоката или услугата“ е
отразено: ремонт на калкан на жилищна сграда с адрес: ул. **** на стойност 1920,00 лева с
вкл. ДДС; получател - Н. Г.. В графа „начин на плащане“ е посочено: платежно нареждане.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, назначена по ч. гр. д. №
10699/2019 г. описа на РС – ****а, по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че вследствие на извършения
ремонт в имота, находящ се на ул. „****, е понижено нивото на покрива на същия. В
заключението е отразено, че към момента на извършения оглед на място на 26.08.2019 г.
топлоизолацията на калканата стена на сградата на ул. **** е все още компрометирана:
съществува участък, където топлоизолацията е отлепена от калкана, и друг участък, където
топлоизолация липсва.
Изложено е, че при ремонта са премахнати съществуващите керемиди и дървената
обшивка на покрива, като е изпълнена нова дървена обшивка и са залепени битумни
керемиди. При това част от изолацията на калканната стена е отлепена, а ламаринената
обшивка е преместена на по-ниско ниво с около 25 см., като е монтирана под нивото на
битумните керемиди. По този начин се е получил участък без топлоизолация, което създава
опасност от неблагоприятни атмосферни въздействия – дъжд и образуване на снежни торби.
Вещото лице е посочило, че топлоизолацията на калканната стена на жилищната
сграда на ул. **** е изпълнена от стиропор с дебелина 5 см. Същият е закрепен
посредством дюбели за тухлената стена и носещите стоманобетонни колони. Отгоре е
изпълнена армирана замазка, върху която е положена фасадна минерална мазилка.
Отбелязва, че по част от калканната стена на сградата на ищцата има напуквания по
мазилката, изпълнена върху топлоизолацията. Според изчисленията на вещото лице, общата
стойност на необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на щетите,
причинени по топлоизолацията и фасадата на сградата, по средни пазарни цени към 2019 г.
възлиза на 1965,64 лева, от които 811,81 лева – за материали, и 1153,82 лева – за труд.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че в момента топлоизолацията „вече
стърчи във въздуха“, участъкът без топлоизолация е следвало поне да бъде измазан.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля ****, без родство и дела със страните. Показанията на последната
съдът цени като последнователни, логични и непротиворечиви на останалия доказателствен
материал. Свидетелката излага, че с Н. Г. са приятелки от петдесет години. Тъй като ищцата
живее в ****, дала ключове за къщата си на ул. **** така че периодично да я посещава и
4
да следи за възникнали проблеми. Свидетелката заявява, че през 2018 г. съседите направили
ремонт на покрива си, при който отстранили старите керемиди и на тяхно място поставили
нови от итонг. В резултат нивото на покрива се понижило с около 50-60 см. и се получила
„дупка“ под изолацията на къщата на ищцата, където даже част от основната мазилка била
съборена, като изолацията започнала да се напуква нагоре. Свидетелката се обадила на
ищцата за случващото се, последната се върнала и предупредила съседите си да вземат
мерки за проблема, но такива не последвали. Тогава ищцата подала жалба в Общината, като
оттам направили писмено предписание, поставили и срокове, но от ответниците отново не
последвала реакция и общинските служители посъветвали Г. да се обърне към съда. Около
година след ремонта на съседите, след като същите не предприемали действия за
отстраняване на щетата, а стиропорът на последния етаж се напукал много и имало опасност
да се счупи при буря, ищцата предприела ремонт – лепене и втора мазилка, на стойност
около 2000,00 лева, който продължил една седмица и за който свидетелката имала преки
наблюдения, тъй като отключвала на бригадата и изчаквала, за да заключи. Свидетелката
пояснява, че двете сгради са построени на калкан, като къщата на ищцата е по-висока от
тази на ответниците, и „дупката“ се образувала на калкана между двата имота. Тъй като
къщата на ищцата била построена след тази на ответниците, при строителството изолацията
била поставена до стария покрив на съседите, като била подмазана и изолирана. Поради това
след сваляне на нивото на покрива останало празно, неизолирано място на калкана.
От показанията на свидетеля ****, без родство и дела със страните, ценени по реда на
чл. 172 от ГПК предвид възможната заинтересованост от изхода на спора, се установява, че
същият живее на семейни начала с ответницата Д.Д. от десет години. Излага, че в къщата на
ул. „**** живее сестрата на ****, но тъй като тя била в ****, свидетелят се занимавал с
ремонта: отключвал и заключвал на майсторите, следял процеса на работа. Ремонтът се
състоял в събаряне на целия покрив и изграждане на нов, при което се получила около 20
см. разлика в нивото надолу – новият покрив бил с 20 см. по-нисък. Сочи, че изолацията на
калканната стена е стигала до керемидите, като при новото ниво покривът не е залепен за
изолацията. Самата изолация се състояла от фибран, замазан отвън, „доста старичък“,
виждали се пукнатини, но свидетелят не счита, че последните са от работата на бригадата.
По изолацията нямало дупки или фрапиращи липсващи парчета, била в доста добро
състояние. Свидетелят излага, че на мястото без топлоизолация не се виждали тухли или
стена, а ламарината, която отвежда водата и която по-рано е била между старите керемиди и
къщата на съседите. Пояснява, че при ремонта не са говорили с майсторите да сложат нова
изолация на оголеното място. Заявява, че не е сигурен дали са получили писмо от общината
относно възстановяване на изолацията, сочи, че там жена му „движела“ нещата. Твърди, че
при последвалия ремонт на съседната къща изолацията на калкана била само боядисана
наново и освежена, като „дупката“ още си седяла.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявените искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД изхожда от
изложените от ищцата фактически обстоятелства – основанието за търсене на обезщетение
за имуществени вреди е обусловено от фактическите действия на ответниците. Твърденията
на ищцата се свеждат до това, че вредите не биха настъпили, ако ремонт на покрива на
сграда, находяща се на ул. „****, гр. ****а, изразяващ се в премахване на съществуващите
керемиди и дървена обшивка на покрива и замяната им с нови, не е бил извършен.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-
гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице, при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия.
5
Необходимо е в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат да е
закономерна, естествена, и присъща последица от виновното противоправно поведение); 5)
вина на деликвента, която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се
предполага; 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците са извършили ремонт
на покрив на сграда, находяща се на ул. „****, гр. ****а, вследствие на който нивото на
покрива е понижено.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитирания законов текст обща забрана да не се вреди другиму. В този смисъл, от значение
при извършване на преценката за противоправност на дадено деяние е дали същото
нарушава установената в горепосочената правна норма обща забрана, като противоправно е
всяко поведение, причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива.
Нарушаването на забраната води до пораждане на задължението за репариране на
причинените вреди от страна на деликвента.
От заключението по съдебно техническата експертиза се установява, че
топлоизолацията на калканната стена е компрометирана именно при ремонта: съществува
участък, където топлоизолацията е отлепена от калкана, и друг, където топлоизолация
липсва. Ламаринената обшивка, изпълнена заедно с изпълнението на топлоизолацията на
калканната стена, е преместена от мястото, където е била, като е свалена на по-ниско с
около 25 см. ниво и е монтирана под нивото на новите битумни керемиди. На това място се
е получил участък без топлоизолация, при който съществува опасност от неблагоприятни
атмосферни въздействия – дъжд и образуване на снежни торби. Отразено е, че към момента
на огледа – 26.08.2019 г., се установяват пукнатини по мазилката, изпълнена върху
топлоизолацията. Изложеното от вещото лице се потвърждава и от показанията на св.
Иванова, и от съдържанието на писмо изх. № АГУП1800127ЗОД_002ОД от дата 24.08.2018
от Кмета на Район „Одесос“, Община ****а, до М. Д. Д. и Д. Д. Д.. Горното мотивира
настоящия състав да приеме за установено настъпването на твърдените в исковата молба
вреди, а именно: нарушаване на целостта на топлоизолацията и пукнатини по мазилката,
изпълнена върху същата в участък от процесната калканна стена, настъпили вследствие от
извършения ремонт.
В тази връзка, настоящият състав не споделя поддържанато от процесуалния
представител на въззивниците, че искът е неоснователен, тъй като не е установена вреда
върху цялата площ на калканната стена. В исковата молба изрично е посочено, че част от
топлоизолацията на калканната стена е отлепена, като са конкретизирани и съответните
участъци.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите,
изложени в писмената защита на процесуалния представител на въззивниците, тъй като в
нея не са направени други релевантни възражения.
Според изчисленията на вещото лице, общата стойност на необходимите строително-
6
монтажни работи за отстраняване на щетите, причинени по топлоизолацията и фасадата на
сградата, по средни пазарни цени към 2019 г. възлиза на 1965,64 лева, от които 811,81 лева –
за материали, и 1153,82 лева – за труд. Отделно вещото лице е посочило, че участъкът без
топлоизолация е следвало поне да бъде измазан. По делото е представена Фактура №
*********/27.09.2019 г., в същата в графа „наименование на стоката или услугата“ е
отразено: ремонт на калкан на жилищна сграда с адрес: ул. **** на стойност 1920,00 лева с
вкл. ДДС; получател - Н. Г.. В графа „начин на плащане“ е посочено: платежно нареждане.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства в съвкупност – представената фактура и
свидетелски показания, се установява, че разходите за ремонт са действително заплатени и
ремонтът е извършен реално. Свидетелката Иванова излага в показанията си, че ищцата е
предприела ремонт – лепене и втора мазилка, на стойност около 2000,00 лева. В подкрепа на
горното се явява и посоченото от свидетеля Тотев, който потвърждава последвалия ремонт
на ищцовия имот, същият изтъква, че изолацията на калкана била боядисана наново и
освежена. Последното не дискредитира предприетите и извършени ремонтни дейности.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че разгледаните искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл 45 от ЗЗД са частично основателни. Съдът намира, че
вредите са доказани в размер до 1920,00 лева, съобразно Фактура № *********/27.09.2019
г., поради което и претенциите следва да бъдат уважени до тази сума, а за разликата над нея
до пълния претендиран размер от 1965,64 лева същите следва да бъдат отхвърлени. С оглед
на горното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително и в
частта за разноските.
По разноските:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същата претендира разноски в размер на общо 400,00 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, от които, съобразно размера на
исковете, 133,33 лева - дължими от Д.Д., и 266,67 лева – дължими от М.Д..
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивниците възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер от 400,00 лева е съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
7
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260667 от 14.10.2020 г., постановено по гр. д. № 19668 по
описа за 2019 г. на Районен съд – ****а, XLVII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****а,
ж. к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г., родена на ********** г., австрийски гражданин, с адрес:
гр. ****а, ул. **** сумата в размер на 133,33 лева, представляваща сторени пред въззивния
съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
****а, ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г., родена на ********** г., австрийски гражданин, с
адрес: гр. ****а, ул. **** сумата в размер на 266,67 лева, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8