РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20235300500030 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Г. П. против
решение № 3798/16.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2397/2022 г. на
Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че П. П. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД сумата от 1 310 лв., представляваща стойността на предоставена
медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой в периода
20.08.2020 г. – 24.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.12.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, които суми се дължат по заповед № 11002 от
29.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по гр.д. № 20407/2021 г. на Районен съд - Пловдив. С жалбата се
поддържа, че така постановеното решение е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа се, че макар и към 20.08.2020
година ответникът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права,
извършената му хирургическа операция е била наложителна поради спешно
състояние, за което не се дължи заплащане, тъй като се касае за изключение
на предоставяне на медицински услуги по чл. 82, ал.1, т.1 от Закона за
здравето. Ето защо иска отмяна на решението и постановяване на друго
решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира за
1
присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество чрез адв. Р. В. оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че неосигурените лица не дължат заплащане за
оказаната им медицинска помощ само за нехоспитализираните случаи, а
процесният случай не е такъв. Позовава се на разпоредбата на чл. 99 от
Закона за здравето, на чл.7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, с според която разходите по оказване на спешна
медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата,
както и на чл. 5, т. 1 от Наредба 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които
Министерство на здравеопазването субсидира лечебните заведения, като
поддържа, че не се заплащат дейностите за спешни състояния, които са
преминали през спешните отделения, но не са хоспитализирани в лечебните
заведения. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Не търси
разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и
специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно
направените оплаквания във въззивната жалба, като въззивният съд се
произнесе по правния спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422,
във вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са
приети от съда и за които липсват оплаквания от страните с жалбата и с
отговора.
Не е спорна между страните приетата от РС Пловдив фактическа
обстановка, въз основа на представените писмени доказателства ( История на
заболяването № 47471/2021 г., и представените с исковата молба лист за
преглед на пациент от 20.08.2020 г. и допълнителен лист към него,
Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от
същата дата и два броя декларации за информирано съгласие,
Анестезиологичен лист № 1226 от 20.08.2020 г., лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка, предпоретивна епикриза от
20.08.2020 г., лекарски консилиум и клинико-ренгенологичен минимум, както
2
и опертивен протокол № 1832 от 20.08.2020 г.), и заключение по СМЕ, че
ответникът е постъпил във Клиника по ортопедия при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД гр. Пловдив на 20.08.2020 г., поради наличие на прорезна рана в лява му
предмишница и съмнения за увреждане на сухожилия. Това състояние е
налагало незабавна хоспитализация и оперативно лечение, поради което на
20.08.2020 г. ответникът е постъпил по спешност при лечебното заведение –
ищец по делото, а състоянието му е налагало хоспитализация по клинична
пътека № 220.1 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и
горния крайник с голям обем и сложност“. По време на престоя му в
болницата на ответника са извършени редица лабораторни изследвания, вкл.
на кръв и урина, при Клиника по ортопедия и травматология, снета е
анамнеза, обследвани са неговите температура и пулс. Ответникът е
подготвен за предстоящи анестезия и операция на засегнатия крайник, които
са осъществени.
ПРС е приел за установено въз основа на заключението на вещото
лице по СМЕ, че приложените медицински манипулации и медикаменти
спрямо ответника са били напълно необходими за успешното му лечение,
медиците от ищцовото лечебно заведение са действали в съгласие с
правилата на добра медицинска практика и алгоритъмът на клиничната
пътека е изпълнен. ПРС е приел за установено въз основа на заключението по
СМЕ и приетите по делото писмени доказателства - „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани
услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед
№ 89 от 05.02.2015 г. на Изпълнителния директор на болницата, че търсената
сума от 1310 лв. съответства на ценоразписа на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
гр. Пловдив, приложим за процесния период. Няма спор, че сумата не е
заплатена на лечебното заведение от НЗОК, поради това, че към датата на
хоспитализация пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права,
които не са били възстановени през времето на болничния му престой. Няма
спор, че посочената сума не е заплатена от ответника.
При така изяснената фактическа обстановка, безспорна пред тази
инстанция, въззивният съд намира за правилни изводите на съда в
обжалваното решение, че се дължи заплащане на сумата за проведеното
болнично лечение от здравно неосигуреното лице, като препраща към
мотивите, изложени от РС Пловдив, на осн. чл. 272 от ГПК. Независимо от
това и във връзка с изложените възражения по отношение на правилността на
решението във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Тъй като към периода на болничния престой ответникът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права, приложение намира нормата на чл.
52, ал. 2 от ЗЗО, според която неосигурените лица по този закон заплащат
оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по
чл. 82 от Закона за здравето.
3
Съгласно чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента, се поемат от Държавата. Неосигурените лица
заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана, след като бъдат
хоспитализирани.
Аналогична е и разпоредбата на чл.5, т.1 от Наредба № 3 от
5.04.2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването
субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на
лечебните заведени, Извън случаите по чл. 3 и 4 Министерството на
здравеопазването субсидира: лечебни заведения за болнична помощ за
оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния,
преминали през спешните им отделения, които не са хоспитализирани в
същото лечебно заведение.
Следователно, доколкото се касае до медицинска помощ, оказана на
ответника при хоспитализацията му, същият дължи заплащането на нейната
стойност.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като
правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3798/16.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 2397/2022 г. на Районен съд - Пловдив, VІ гр. състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4