Определение по дело №3041/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1464
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20215300503041
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1464
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх.В, общ. Столична, обл. София
(столица) против Заповед № 9245 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 02.11.2021 г. в частта, с която е отхвърлено депозираното от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД против В. П. Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, а именно: сума от 83.95 лева
възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сума от 180.80 лева - за закупена услуга Флекси.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, като излага
съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права. Излага подробна аргументация за характера на закупените допълнителни услуги и
валидността на съответните клаузи. Подчертава, че услугите са предоставени по искане на
клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил за тях, както и че разходите за
тези услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат
при изчисляване на ГПР. Поддържа, че допълнителните услуги не представляват и действия
по отпускане и усвояване на кредита, тъй като същите предоставят на длъжника право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани
с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото
конкретно житейско положение – възникване на непредвидени от него обстоятелства, които
го препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен план. Твърди
се, че неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения
процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна,
1
следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на
чл. 143 от ЗЗП. Въз основа на изложеното се иска заповедта, в частта, с която е отхвърлено
искането за присъждане на суми за допълнителни услуги Фаст и Флекси да се отмени и да се
разпореди издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за тези
суми.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
В частната жалба изрично се посочва, че се обжалва заповедта в отхвърлителната част по
отношение на допълнителните услуги Фаст и Флекси, поради което съдът приема, че не се
обжалва заповедта в частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на сумата от 30
лева такси по Тарифата на кредитодателя за извънсъдебно събиране на вземането. Не са
изложени и съображения в тази насока.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по депозирано от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК против В. П. Г. за следните суми: сумата от 334, 53 лева - главница по
договор за потребителски кредит № 30038508710 от 02.08.2019 г.; сумата от 97, 09 лева –
договорно възнаграждение за периода от 05.08.2020г. до 04.08.2021 г., сумата от 93,28 лева -
лихва за забава от 06.09.2019г до 04.08.2021 г., сумата от 16,20 лева - лихва за забава от
04.08.2021г до 27.10.2021г. законната лихва върху сумата на главницата от датата на
подаването на заявлението - 27.10.2021г. до окончателното й плащане, както и сума от
83.95 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сума от 180.80 лева – за закупена
услуга Флекси и 30 лева такси по Тарифата на кредитодателя за извънсъдебно събиране на
вземането.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението за сумите, както следва: сумата от 334.53
лева - главница по договор; сумата от 97.09 лева – договорно възнаграждение за периода от
05.08.2020г. до 04.08.2021г.; сумата от 93.28 лева лихва за забава от 06.09.2019г до
04.08.2021г; сумата от 16.20 лева лихва за забава от 04.08.2021г до 27.10.2021г., законната
лихва върху сумата на главницата от датата на подаването на заявлението - 27.10.2021г. до
окончателното й плащане, както и 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и е отхвърлил заявлението за сумата от 83.95 лева възнаграждение за
закупена услуга Фаст, за сумата от 180.80 лева – за закупена услуга Флекси и 30 лева такси
по Тарифата на кредитодателя за извънсъдебно събиране на вземането. Приел, че клаузите,
уреждащи задълженията за заплащане на тези суми са неравноправни по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите или има вероятност за това.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно
производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното
разпореждане, намира крайния резултат на акта в обжалваната част за правилен по
2
долуизложените съображения.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на
цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата,
несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор
като средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не
би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за
реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от
тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че
таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и
дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно
даване на становище“. Освен това размерът на таксата за тази услуга е 30 % от
предоставената в заем сума, който необосновано висок.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при
които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира
задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания.
По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и
за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК.
Още повече, че размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на
кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се
дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
3
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница от
500 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 50 лева, докато
таксата „Флекси“ е в размер на 310 лева. Видно е, че така направената уговорка за
заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 62 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен
на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
неравноправност на клаузата.
На основание гореизложените доводи частната жалба е неоснователна и разпореждането за
отхвърляне на исканите суми за допълнителни услуги, инкорпорирано в заповедта за
изпълнение следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 9245 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.11.2021 г. в частта, с която е отхвърлено
депозираното от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД против В. П. Г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, а
именно: сума от 83.95 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сума от 180.80 лева -
за закупена услуга Флекси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4