№ 4252
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110101537 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на Решение № 95 по Въззивно
гражданско дело № 20233100501468 по описа на Окръжен съд Варна за 2023
година, с което се обезсилва Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по
гр. д. № 5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е
присъдена законната лихва за претърпените неимуществени вреди, считано от
подаване на молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата
и сумата 2466.66 /две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и 66 ст./
лева, представляваща обезщетение за забава върху 20000 лева от датата на
увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба
08.04.2021 г., на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД и производството се връща за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, за произнасяне по
предявения иск по чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД, за присъждане на законната лихва
върху главницата за неимуществени вреди от 17 дата на увреждането
22.01.2020 г. до окончателно плащане на обезщетението. Със същото решение
се обезсилва Решение № 2606 от 3.08.2022 г. и в частта, с която е присъдена
законната лихва за претърпените имуществени вреди, считано от подаване на
молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата и сумата
2545.52 /две хиляди петстотин четиридесет и пет лева и 52 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава върху 20685.93 лева, считано от датата
на увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на молбата –
1
08.04.2021 г., на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна за произнасяне по
предявения иск по чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД. за присъждане на законната лихва
върху главницата за имуществени вреди от дата на увреждането 22.01.2020 г.
до окончателно плащане на обезщетението.
В проведено открито съдебно заседание на 04.11.2025г. ищецът, чрез
процесуален представител поддържа исковите претенции.
Ответното дружество, чрез процесуален представител моли за
отхвърляне на исковете.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че с влязло в законна сила Решение № 95 по
Въззивно гражданско дело № 20233100501468 по описа на Окръжен съд
Варна за 2023 година е обезсилено Решение № 2606 от 3.08.2022 г.,
постановено по гр. д. №5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта
в която е присъдена законната лихва за претърпените неимуществени вреди,
считано от подаване на молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата и сумата 2466.66 /две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева
и 66 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху 20000 лева от
датата на увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ подаването на
исковата молба 08.04.2021 г., на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД и е върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, за
произнасяне по предявения иск по чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД, за присъждане на
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди от дата на
увреждането 22.01.2020 г. до окончателно плащане на обезщетението.
Със същото решение ВОС обезсилва Решение № 2606 от 3.08.2022 г.,
постановено по гр. д. №5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта
в която е присъдена законната лихва за претърпените имуществени вреди,
считано от подаване на молбата - 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата и сумата 2545.52 /две хиляди петстотин четиридесет и пет лева и
52 ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху 20685.93 лева,
считано от датата на увреждането 22.01.2020 г. до деня, предхождащ
подаването на молбата – 08.04.2021 г., на осн.чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна за
произнасяне по предявения иск по чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД. За присъждане на
2
законната лихва върху главницата за имуществени вреди от дата на
увреждането 22.01.2020 г. до окончателно плащане на обезщетението.
Със същото решение ВОС отменя Решение № 2606 от 3.08.2022 г.,
постановено по гр. д. №5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В
ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен предявения от П. Й. Л. с ЕГН **********
срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****, общ.
****, иск за разликата над 20 000/ двадесет хиляди лева/ до 49 217.67/
четиридесет и девет хиляди двеста и седемнадесет лева и шейсет и седем
стотинки, сума представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр.****, ****,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания и
неудобства в ежедневието, на осн.чл. 200 КТ, вр.чл.52 ЗЗД, като вместо него
постановява: ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление с. ****, общ. ****, да заплати на П. Й. Л. с ЕГН **********, и
разликата над 20 000/ двадесет хиляди лева/ до 49 217.67/ четиридесет и девет
хиляди двеста и седемнадесет лева и шейсет и седем стотинки, сума
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова
злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания и неудобства в
ежедневието, на осн.чл. 200 КТ, вр.чл.52 ЗЗД.
ВОС потвърждава Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която „****"
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ.**** е осъден
да заплати на П. Й. Л. с ЕГН ********** сумата до 20000 /двадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени от
трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания и неудобства в
ежедневието. Потвърждава Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която е
отхвърлен предявения иск от П. Й. Л. с ЕГН ********** срещу „****" ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ. **** за разликата
над сумата от 49 217.67/ четиридесет и девет хиляди двеста и седемнадесет
лева и шейсет и седем стотинки до 50 000/ до петдесет хиляди лева/, погасена
след направено прихващане със сумата от 782, 33 лева, представляваща аванс
даден на неосъществено основание, чл. 55, пр. 2 от ЗЗД, на дата 20.01.2020 г.,
3
както и за разликата от 50 000/ до петдесет хиляди лева/, до 80 000/осемдесет
хиляди лева/ суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания и
неудобства в ежедневието.
ВОС отменя Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по гр. д.
№5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта му в която “****"
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ. **** e осъден
да заплати на П. Й. Л., с ЕГН:**********, разликата над 34.58/ тридесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки/ лева, до 20685.93 лева./двадесет
хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и 93 ст./ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, получени от трудова злополука,
настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****, която сума е разликата между
сумите, които ищецът е получил за обезщетения за временна
неработоспособност и сумите, които би получил за трудово възнаграждение и
за дневни командировъчни разходи за периода 22.01.2020 г. – 14.02.2021, като
вместо него постановява, че отхвърля предявения иск от П. Й. Л. с
ЕГН:********** с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „****" ЕООД,
ЕИК****, за разликата над 34.58/ тридесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки/ лева, до 20685.93 лева./двадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет
лева и 93 ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****,
която сума е разликата между сумите, които ищецът е получил за обезщетения
за временна неработоспособност, застрахователно обезщетение и сумите,
които би получил за трудово възнаграждение, на основание чл. 200, ал. 3 от
КТ.
ВОС потвърждава Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по гр. д.
№ 5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която „****"
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ.**** е
осъдена да заплати на П. Й. Л. с ЕГН:********** сумата до 34.58/ тридесет и
четири лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020
г. в гр. ****, ****.
ВОС потвърждава Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по гр.д.
4
№ 5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта с която е отхвърлен
предявения иск от П. Й. Л. с ЕГН ********** срещу „****" ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление с.****, общ. **** за горницата над сумата от
20 685.93 / двадесет хиляди шесттонни осемдесет и пет лева и деветдесет и
три стотинки/ до 41280.69/ четиридесет и една хиляди двеста и осемдесет лева
и шейсет и девет стотинки/ представляваща обезщетение за имуществени
вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****,
****.
ВОС изменя Решение № 2606 от 3.08.2022 г., постановено по гр. д.
№5127/2021 г. по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските, както
следва: Определя, че размера на дължимата от ****" ЕООД, ЕИК****, сума за
разноски направени от П. Й. Л. с ЕГН:**********, за адвокатско
възнаграждение пред ВРС е в размер на 2 259/ две хиляди двеста петдесет и
девет лева/ на осн. чл.78 ал.3 ГПК. Определя, че размера на дължимата от П.
Й. Л. с ЕГН:**********, сума за разноски направени от ****" ЕООД,
ЕИК****, за адвокатско възнаграждение пред ВРС е в размер на 3 808.51лв./
три хиляди осемстотин и осем лева и петдесет и една стотинки/ на осн. чл.78
ал.3 ГПК. Определя, че размера на дължимата от „****“ ЕООД, ЕИК**** в
полза на РС - Варна държавна такса е в размер на 1 968.70 / хиляда
деветстотин шейсет и осем и седемдесет стотинки/. Осъжда „****" ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ. **** да заплати на
П. Й. Л., с ЕГН:**********, разноски в размер на 2061,33/ две хиляди шейсет
и един лев и тридесет и три стотинки/ разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция. Осъжда П. Й. Л., ЕГН:********** да заплати на
„****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****, общ. ****
разноски в размер 6 840/ шест хиляди осемстотин и четиридесет лева/
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Осъжда
„****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. ****, общ. ****
да заплати по сметка на Варненски окръжен съд държавна такса в размер на
600.00 лв./ шестстотин лева/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Съдът приема за безспорно установено, че на 21.01.2020 г. надвечер Л.
бил в Мертен, Франция от където на 22.01.2020 г. получил заявка за товарене в
гр. ****, където пристигнал в 14:38 часа. След проверка на предпазните
средства около 15:00 часа бил допуснат до товарене. Товарната рампа била
странична и давала възможност да се товари от двете страни на ремаркето.
5
При качване на товарната рампа, за да отвори щората на ремаркето за
товарене, при стъпване на рампата Л. се подхлъзва, губи равновесие пада от
рампата, от височина окол 1.2 7 метра. Вследствие на падането от рампата,
ищецът е получил счупване на дясната бедрена кост, което обусловило трайно
затруднение на функцията на десния долен крайник за повече от 5 месеца и
контузия на лумбалния отдел на гр. стълб, която обусловила временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото е безспорно установено, че с разпореждане № 5104-03-41 от
26.03.2020 на НОИ – Варна е прието, че процесният инцидент настъпил на
22.01.2020 г. е обявен за трудова злополука, на основание чл. 60 от КСО. По
делото няма данни това разпореждане да е обжалвано по предвидения в
закона, поради което съдът приема, че процесният инцидент е трудова
злополука.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
или служителя и неговата отговорност е обективна, безвиновна и независеща
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. На репарация подлежат понесените имуществени и неимуществени
вреди, вкл. и пропуснатата полза.
При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не
мораторни, те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието, защото при задължение от непозволено увреждане, което поначало
няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана.
Предвид горното съдът приема, че в случая законната лихва върху
главницата за имуществени и неимуществени вреди се дължи от дата на
увреждането 22.01.2020 г. до окончателно плащане на обезщетението.
Доколкото с Решение № 95 по Въззивно гражданско дело №
20233100501468 по описа на Окръжен съд Варна за 2023 година „****" ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****, общ. **** е осъден да
заплати в полза на П. Й. Л., ЕГН:********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 49217,67лв., то съдът приема, че именно върху тази сума
6
следва да бъде присъдена и законната лихва, от датата на увреждането
22.01.2020 г. до окончателно плащане на обезщетението.
Доколкото с Решение № 95 по Въззивно гражданско дело №
20233100501468 по описа на Окръжен съд Варна за 2023 година „****" ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.****, общ. **** е осъден да
заплати в полза на П. Й. Л., ЕГН:********** обезщетение за имуществени
вреди в размер на 34,58лв., то съдът приема, че именно върху тази сума следва
да бъде присъдена и законната лихва, от датата на увреждането 22.01.2020 г.
до окончателно плащане на обезщетението.
Съдът намира за недопустима претенцията на ищеца инкорпорирана в
молба вх.№38697/30.04.2025г., за присъждане на сумата от 6056.99 лева,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 49 217.67 лева за периода от деня на
увреждането – 22.01.2020 г. до деня предхождащ подаването на исковата
молба във ВРС – 08.04.2021 г., доколкото подобна претенция не е предявявана
с исковата молба, поради което представлява недопустимо последващо
обективно съединяване на искове.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски
съобразно уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в размер от
3000лв. Ответникът отправя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът приема, че претендираното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно предвид същността на исковата
претенция и липсата на фактическа или правна сложност на производството,
поради което на ищеца се следват разноски в размер на 500лв.
Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.
****, общ. ****, да заплати на П. Й. Л. с ЕГН **********, законната лихва
върху сумата от 49217.67/четиридесет и девет хиляди двеста и седемнадесет
лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
7
неимуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на
22.01.2020 г. в гр. ****, ****, считано от датата на увреждането - 22.01.2020 г.,
до окончателно плащане на обезщетението, на основание чл.84, ал.3, вр.чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.
****, общ. ****, да заплати на П. Й. Л. с ЕГН **********, законната лихва
върху сумата от 34.58/тридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени от
трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. ****, ****, считано от
датата на увреждането - 22.01.2020 г., до окончателно плащане на
обезщетението, на основание чл.84, ал.3, вр.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.
****, общ. **** да заплати на П. Й. Л., с ЕГН:**********, разноски в размер
на 500/петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8