Решение по дело №100/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              26.06.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                      ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                    КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 100 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 17.10.2018г., гр.д.6926/17г., СРС, 63 с-в признава за установено на основание чл.194, ал.1 ГПК по заявеното от ответника „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД оспорване на истинността на представения  от ищеца  „Л.К.“ ООД документ на договор от 14.08.2012г. (л. 83 от делото), че документът е неистински в частта относно авторството на изявлението в текста от първи до шести лист, като на основание чл.194, ал. 3 вр. чл.194, ал.2  ГПК го изключва от доказателствата по делото, признава за установено по отношение на  „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, че има парични задължения към „Л.К.“ ООД с правно основание чл.288 ТЗ вр. чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от 10 800 лв., с ДДС - възнаграждение /абонаментна такса/ за месец февруари 2011г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. и фактура № 362/04.02.2011г., ведно със законна лихва за периода от 06.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и с правно основание чл.309а, ал.1 ТЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 294,59 лв. – законна лихва за забава през периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., за които по ч.гр.д.№ 56219/2016г. на СРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК и осъжда ответника да заплати на ищеца  сумата 2 960,76 лв. – разноски.

Срещу решението в частта, с която се признава неистинност на документ, постъпва въззивна жалба от ищеца „Л.К.“ ООД. Счита, че истинността на договора е оспорена извън срока по чл.193, ал.1 ГПК. Не е следвало да се допуска и обсъжда СПсЕ. Поставената задача е извън спорния предмет. Съдът не кредитира точно заключението, в което не се установява поправка на подписи. Неправилно ищецът е лишен от възможност да участва при изслушване на вещото лице и не са уважени доказателствените му искания. Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искането. Оспорва жалбата на ответника по исковете.

Срещу решението в частта, с която се уважават исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД. Счита, че ищецът не е надлежно представляван в исковото производство и същото е недопустимо. По същество, вземането е периодично и се погасява с изтичане на 3-годишна погасителна давност. Неправилно са интерпретирани доказателствата в смисъл, че давността е прекъсната. Ценени са показанията на заинтересованата свидетелка П., която заявява „ние с „Л.К.“ ООД“, които са противоречиви, непоследователни и непълни, вместо съвпадащите показания на двамата свидетели на ответника, като изобщо не са съобразени тези на свидетеля К.. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Противно на оплакванията в жалбата на ответника по исковете „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, ищецът „Л.К.“ ООД е редовно представляван в исковото производство пред първа инстанция от адв. Д., упълномощена от неговия изпълнителен директор и законен представител. Независимо от това, принципно, евентуалното нередовно представителство на страна не обосновава обезсилване на решението. В подобни случаи, какъвто не е настоящият, съдът дава указания за потвърждаване на действията, извършени без представителна власт или за повтаряне на нередовните процесуални действия – чл.101 ГПК, като при нарушено право на защита предоставя възможност за вземане на становища и предявяване на доказателствени искания.

Страните като търговци и във връзка с упражняваната дейност са обвързани от търговско правоотношение за поръчка по повод извършване на правни действия, обективирано в договор от 01.07.2008г. Според чл.2, ал.1 от договора, ищецът  „Л.К.“ ООД се задължава да предоставя текущо консултантско обслужване и организиране на процесуалните права на ответника „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД срещу месечна абонаментна такса от 7 250 лв., без ДДС, дължима съобразно чл.2, ал.2 от договора на 5-то число от текущия месец.                С допълнително споразумение от 01.11.2008г. към договора, размерът на възнаграждението е увеличен на 9 000 лв., без ДДС.

Издадената от ищеца процесна фактура от 04.02.2011г., на основание консултантски услуги през м.02.2011г. за сумата 10 800 лв., с включен ДДС, съдържа подпис за получател от тогавашния изпълнителен директор на ответното дружество – И.К.. Извънсъдебно признание на ответника, като доверител за ползване на предоставените услуги, се установява от възприетото в съдебно-счетоводната експертиза редовно осчетоводяване на фактурата. Осчетоводяването е извършено с цел  ответникът да извлече благоприятни за себе си последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС. Затова същото имплицидно съдържа признание за реално приемане и одобряване на възложената работа и дължимост на възнаграждението в размера по фактурата. При липса на доказателства за извършено плащане, ответникът остава неизправна страна спрямо договорното си задължение по чл.286 ЗЗД за сумата 10 800 лв., с ДДС – възнаграждение във вид на месечна абонаментна такса за месец февруари 2011г. Предвид уговорения срок на забавата, настъпваща без покана съобразно чл.84, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД дължи и сумата 3 294,59 лв. – мораторна лихва през периода 07.10.2013г. - 06.10.2016г.

Основателно е своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК с отговора на исковата молба, възражение на ответника за погасяване на исковете по давност.

 След като за текущо предоставяни правни услуги е договорено възнаграждение във вид на месечна абонаментна такса с конкретен и еднакъв размер, дължимо на равни времеви интервали, налице са повтарящи се през определен период от време еднородни парични задължения с падеж, уреден в договора. Спрямо това трайно периодично задължение за плащане е приложима кратката 3-годишна погасителна давност съгласно чл.111, б."в" ЗЗД и постановките на ТР № 3/18.05.2012г. Считано от настъпване на неговата изискуемост на 05.02.2014г. започва да тече погасителният давностен срок, който е изтекъл преди подаване на 06.04.2016г. на заявлението по чл.410 ГПК за същото вземане.

Давността двукратно е прекъсната при условията на чл.116, б. „а“ ЗЗД чрез признаване на вземането от ответника. Първото признание на дълга е осчетоводяването на фактурата от 04.02.2011г. най-късно до средата на следващия месец от издаването й.

Второто признание се установява чрез договора от 14.08.2012г., който обективира изявление на И.Г.-К., като изпълнителен директор на ответното дружество към същия момент, направено пред адв. И.С., като упълномощен представител на ищеца във връзка с изпълнението на договора за поръчка, че  признава задълженията по други фактури, включително и процесната, които не са погасени поради финансови затруднения. Този частен писмен документ е приет от първоинстанционния съд в редовно проведеното о.с.з. 04.07.2017г., когато не е искана, нито е определяна допълнителна възможност за становище, поради което преклузивният срок по чл.193, ал.1 ГПК за оспорване на неговата истинност изтича в края на същото заседание. Предявеното оспорване на авторството едва с писмена молба от 07.09.2017г. на ответника е преклудирано. Предвид неправилно откритото производство за оспорване, не следва да се обсъждат недопустимо събраните в тази насока доказателства. Решението в частта, с която документът е признат за неистински подлежи на обезсилване като постановено във връзка с несвоервеменно предявено искане по чл.193, ал.1 ГПК.

 Започналата за тече нова 3-годишна давност, считано от второто прекъсване на 14.08.2012г., впоследствие не е прекъсвана и изтича на 14.08.2015г., т.е. преди заявлението от 06.04.2016г. по заповедното производство.

С референция изх. № 037/06.04.2012г., И.К., бивш изпълнителен директор на ответното дружество, само заявява, че дава „отлична оценка за изпълнението на възложените дейности“ от ищеца. При липса на изрично посочване на задължението по процесната фактура и отсъствието на доказателства, референцията да е доведена до знанието на ищеца като кредитор преди инициране на заповедното производство, не е налице признание на дълга по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД.

Свидетелката М.П., упълномощена от ответника да предоставя правни услуги по договора за поръчка, общо посочва, че са й известни писмени и устни признания за задължението по спорната фактура. Конкретно изяснява за направени от В.Ч., тогавашен консултант при ответника, пред свидетелката (а не от законния или изрично овластен представител на ответника пред такъв на ищеца), последвани от писмено признание на г-жа Г.-К.(т.е. още през 2012г.). Установява, че на среща между изпълнителните директори на насрещните страни, законният представител на ответника обещава плащане, но не посочва това да касае именно процесното вземане. При проведени срещи на 06.10.2014г. и 06.10.2015г., когато са представени списъци със задължения на ответника, сред които фигурира спорното от м.02.2011г., г-жа Г.-К.обещава плащане, но не се установява изявлението да е направено в присъствие на законния представител на ищеца.

Наред с всичко, свидетелката П. е заинтересована от изхода на делото в полза на ищеца. При преценка на показанията й по реда на чл.172 ГПК във връзка с останалия доказателствен материал, съдът отчита, че същите не са подкрепени с други преки писмени или гласни доказателства за извънсъдебни признания на дълга след 2012г. Отделно, разколебани са чрез установеното от разпитаната като свидетел И.Г.-К., че не е потвърждавала процесното задължение. Действително втората свидетелка е заинтересована в полза на ответника, но сами по себе си, показанията на свидетелката П. не са достатъчни за пълно и главно доказване на признание за дълга след 2012г.

Показанията на разпитания като свидетел Н.К. са недопустими и не следва да се обсъждат. В гражданския процес е несъвместимо едно лице да участва в двойно процесуално качество – в случая като действащ изпълнителен директор и законен представител на ответното дружество и същевременно като свидетел. Снетите показания имат характер единствено на обяснения от представител на страна и биха имали доказателствена стойност само при признание на неблагоприятен факт за същата страна съгласно чл.175 ГПК. Разпоредбата в случая не е приложима, т.к. К. отрича да е потвърждавано процесното задължение.

Щом като спорното материално право за главното вземане е предявено след изтичане на давността, по силата на чл.119 ЗЗД се погасява и акцесорното задължение относно лихвата за забава. Исковете за признаване дължимост на главницата и лихвата следва да се отхвърлят като неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Въпреки неправилната правна квалификация на исковете и вида на договорното правоотношение между страните, първоинстанционният съд обсъжда правнорелевантните факти по спора, поради което решението не следва да се обезсилва като постановено по непредявени искове.  Решението на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК следва да се обезсили в частта, с която се признава неистинност на документ. Решението на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

 

Ответникът пред първа инстанция  реализира разноски за 550 лв. – депозит за СГЕ и 2 340 лв. - платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна – 281.89 лв. – д.т. От тях не следва да се възстановяват от насрещната страна разноските за СГЕ, направени във връзка с оспорването по чл.193, ал.1 ГПК, което неправилно е открито от съда, респ. ищецът не е дал необоснован повод за реализирането им по смисъла на чл.78 ГПК. Пред въззивна инстанция установява разноски от 1 800 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Възнаграждението не е прекомерно, предвид наличието на фактическа и правна сложност на делото, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Дължат се разноските от общо  4421.89 лв. за двете инстанции.

Ищецът във връзка с оспорването по чл.193, ал.1 ГПК пред първа инстанция не установява разноски, а пред въззивна установява такива за платена 281.89 лв. - д.т., но няма право на възстановяването им от ответника предвид горните мотиви.

 

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 17.10.2018г., гр.д.6926/17г., СРС, 63 с-в в частта, с която се признава за установено на основание чл.194, ал.1 ГПК по заявеното от ответника „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД оспорване на истинността на представения от ищеца „Л.К.“ ООД документ на договор от 14.08.2012г. (л. 83 от делото), че документът е неистински в частта относно авторството на изявлението в текста от първи до шести лист, като на основание чл.194, ал. 3 вр. чл.194, ал.2  ГПК го изключва от доказателствата по делото.

ОТМЕНЯ решение от 17.10.2018г., гр.д.6926/17г., СРС, 63 с-в в частта, с която се признава за установено по отношение на  „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, че има парични задължения към „Л.К.“ ООД с правно основание чл.288 ТЗ вр. чл.266, ал.1 вр. чл.258 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от 10 800 лв., с ДДС - възнаграждение /абонаментна такса/ за месец февруари 2011г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. и фактура № 362/04.02.2011г., ведно със законна лихва за периода от 06.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и с правно основание чл.309а, ал.1 ТЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3294,59 лв. – законна лихва за забава през периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., за които по ч.гр.д.№ 56219/2016г. на СРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК и осъжда „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД да заплати на „Л.К.“ ООД сумата 2 960,76 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.К.“ ООД, ***, в ляво срещу „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, гр.Б., ул. „********* искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.288 ТЗ чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД дължи на „Л.К.“ ООД сумата 10 800 лв., с ДДС - възнаграждение /абонаментна такса/ за месец февруари 2011г. по договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008г. и фактура № 362/04.02.2011г. и сумата 3 294,59 лв. – лихва за забава през периода от 07.10.2013г. до 06.10.2016г., за които вземания по ч.гр.д.№ 56219/2016г., СРС, 63 с-в е издадена заповед по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА „Л.К.“ ООД, ***, в ляво да заплати на „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, гр.Б., ул. „********  сумата 4421.89 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.