№ 19491
гр. *, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110129685 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация *“
ЕАД против Д. Т. Н., Р. Т. С. и П. В. Т. с искане да бъдат осъдени да заплатят
на топлофикационното дружество следните суми за всекиго от тях: 473,87
лева – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за имот с адрес гр. *, ж.к. * 1, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за периода от
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
изплащане на вземането, 71,24 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 09.05.2024г., сума за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023г. в размер на 19,79 лева – главница, ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г.до окончателното изплащане на сумите и 4,42
лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на срока, за който се отнася. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК
подават отговори, с които оспорват исковата молба. Оспорват наличието на
облигационна връзка между страните и размера на исковете. Правят
възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответниците не изпращат представител, не вземат становище
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
1
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
2
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Заповед № ИК-4377 от 09.11.1975 г.,
както и удостоверение за съответствие (л. 11 и л. 12 от делото), от който се
установява, че лицето Т. С. Т. е било собственик на процесния имот. А от
представеното удостоверение за наследници (л. 49 от делото) се установява, че
същият е починал след изтичане на процесния период, т.е. задълженията са
възникнали в неговата правна сфера, както и че ответниците са единствени
негови наследници. На основание тези доказателства съдът намира за доказан
факта, че за процесния период те са били потребител по смисъла на ЗЕ, като не
се споделят съображенията, изложени в отговорите на исковата молба за липса
на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
3
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1421,60
лева.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за
процесния период дължимата сума за услуга дялово разпределение възлиза на
59,38 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за неоснователно. Искът е
предявен на 23.05.2024 г., процесният период за доставка на топлинна енергия
е от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., този за доставка за доставка на услуга
дялово разпределение – от 01.05.2021 до 30.04.2023 г. Безспорно между
страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация *
ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Тъй като първият месец, за
който се претендират вземанията е месец май 2021 г. към датата на подаване
на исковата молба тригодишният срок все още не е изтекъл и погасителна
давност не се прилага. Съобразно квотите си, всеки от ответниците следва да
заплати сумите от 473,87 лева – главница за топлинна енергия и 19,79 лева –
главница за дялово разпределение. Исковете за главници са основателни в
цялост.
По отношение иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от изтичане
на срока, за който се отнасят. Размерът на тази лихва беше установен от
съдебно-счетоводната експертиза на 213,72 лева. По вече изложените
съображения, възражението за изтекла погасителна давност не се прилага по
отношение и на тази сума. Съобразно квотите си, всеки от ответниците следва
да заплати сумата от 71,24 лева. Тези искове също са основателни в цялост.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
4
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 68,32 лева – държавна
такса в заповедното и настоящото производство, 520 лева – депозити за
експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
100 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 1707,95 лева, а
общата стойност на уважената част от него – на сумата от 1694,70 лева. Т.е.
размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от
исковете е 682,98 лева. Съобразно квотите си, всеки от ответниците дължи
277,66 лева. От ответниците не са заплащани разноски, тъй като са получили
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Поради това, на
процесуалния представител адв. Б. К. се дължи адвокатско възнаграждение за
всеки от ответниците. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева за всеки ответник. Съобразно с отхвърлената част от исковете на
процесуалния представител се дължат по 2,33 лева за всеки ответник или
общо 6,99 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. Т., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *, ул. * № *, ет. 2 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 473,87 лева – главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *, ж.к. * 1,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. Т., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71,24 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 09.05.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. В. Т., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 19,79 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023г., за имот с адрес гр. *,
ж.к. * 1, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* против П. В. Т., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,42 лева – законна
лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т. Н., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *, ул. * № *, ет. 2 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД,
5
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 473,87 лева – главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *, ж.к. * 1,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т. Н., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71,24 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 09.05.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т. Н., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 19,79 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023г., за имот с адрес гр. *,
ж.к. * 1, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* против Д. Т. Н., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,42 лева – законна
лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Т. С., ЕГН: **********, със
съдебен адрес гр. *, ул. * № *, ет. 2 дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 422, ал. 2 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 473,87 лева – главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *, ж.к. * 1,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Т. С., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 71,24 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2022г. до 09.05.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Т. С., ЕГН: ********** дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата
от 19,79 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023г., за имот с адрес гр. *,
ж.к. * 1, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* против Р. Т. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4,42 лева – законна
лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. В. Т., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
*“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277,66 лева
– разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
6
ОСЪЖДА Д. Т. Н., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
*“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277,66 лева
– разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Т. С., ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
*“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 277,66 лева
– разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
адвокат Б. Д. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата
от 6,99 лева – разноски в производството съобразно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Бруната ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7