ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Спасимир Сп. Здравчев
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300602273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С определение № 1095 от 20.10.2022г. постановено по ЧНД
№5186/2022г. Пловдивският районен съд – ХХ-ти н.с. е отменил
Постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 169/2021г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР –
гр.Пловдив, образувано срещу Неизвестен извършител по чл.217 ал.4 във вр.
с ал.2 от НК. Първоначално досъдебното производство се е водило под №
387/2017г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР-Пловдив, но след като три
пъти е било прекратявано с Постановление за прекратяване на наказателното
производство, които актове са били отменени с Определения на РС-Пловдив,
потвърдени от ОС-Пловдив, наблюдаващия прокурор по делото се е отвел и е
определен нов наблюдаващ прокурор, който е иззел делото от отдел „ИП“
при ОД на МВР-Пловдив и го е възложил на отдел „КП“ при ОД на МВР-
Пловдив, където е заведено под № 169/2021г. В хода на разследването няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от РП-
Пловдив, с който се иска отмяна на определението на РС-Пловдив, поради
незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че дадените указания на съда
за извършване на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал съобразен с възрастта на свидетелите и възможността им да
възприемат фактите и обстоятелствата по делото е неправилен, доколкото
такъв е извършен от наблюдаващия прокурор в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Посочено е, че неправилно
съдът е приел една хипотетична възможност с оглед противоречивите
показания на пострадалата и свид. Д. по отношение на начина на снабдяване
на последния с нотариалния акт за жилището на свид. Ш. в гр.Пловдив,
1
доколкото тя не е установена със способите на доказване визирани в НПК.
Изразено е несъгласие с извода на съда, че липсва анализ на противоречията в
показанията на свидетелите. Наведени са доводи, че в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство наблюдаващия прокурор е
приел, че не е налице престъпление по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 от НК, както
и че не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че деянието
по чл.209 от НК е извършено от свид.Д., поради което и производството е
прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Срещу подадения протест е постъпило възражение от пострадалото
лице – свид.М. Ш., в което се сочи, че Определението на РС-Пловдив е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,
предвид обоснованите аргументи на съда за липса на оценка на възрастта й и
здравословното й състояние при преценка извършено ли е спрямо нея
престъпление. Иска се протеста да бъде оставен без уважение и
Определението на РС-Пловдив да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите,
наведени в протеста и аргументите в атакуваното определение, намира
протеста за процесуално допустим, а разгледан по съществото си за
ОСНОВАТЕЛЕН.
С атакуваното определение Пловдивският районен съд е отменил
Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че следва наказателното
производство да бъде прекратено, тъй като не са събрани доказателства за
извършено престъпление по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 от НК, както и че не са
събрани такива, които по категоричен и несъмнен начин да водят до извод, че
е извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК от страна на свид.Д. или от
друго лице, поради което и производството е прекратено на осн. чл.243 ал.1
т.1 и т.2 от НПК.
При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване,
РС-Пловдив е възприел като правилни изложената в него фактическа
обстановка и изводите за липса на престъпление по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2
от НК, но е приел, че направения анализ на събрания по делото
доказателствен анализ е фрагментарен и незадълбочен, което е довело и до
неправилни изводи относно липсата на друго престъпление от общ характер.
Указано е, че не са отчетени възрастта и възможността за възприемане на
факти и обстоятелства от свидетелите в корелативна връзка с останалите
доказателства по делото, като е посочил пропуски и грешки при извършения
от наблюдаващия прокурор доказателствен анализ.
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че изложената
в Постановлението за прекратяване на наказателното производство,
фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събрани по реда
на НПК доказателства, поради което и не следва да бъде преповтаряна.
2
Правилни са и изложените съображения за липса на състав на престъплението
по чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 от НК, поради което и не следва да се
преповтарят.
По отношение на извършения от страна на РС-Пловдив доказателствен
анализ въззивната инстанция намира, че същият е неправилен, доколкото не
са отчетени всички събрани по делото доказателства в тяхната корелативна
връзка. Така не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съд, че показанията на свид.Ш. са вътрешнонепротиворечиви. Напротив.
Пострадалото лице е разпитвано многократно включително и пред съдия,
като в показанията си е изложила различни версии, по отношение на
обстоятелството, от кого е разбрала, че апартамента й е продаден- от
служител на енергоразпределително дружество, съседка, лично е възприела
като е отишла на място, след като си е взела пенсията. Тези противоречия в
показанията й сочат, че те следва да се ценят едва при обстоен анализ с
показанията на другите свидетели по делото и събраните по делото писмени
доказателства. Ето защо по отношение на основния факт на доказване по
делото знаела ли е, давала ли е съгласие, свид.Д. да й продаде апартамента в
гр.Пловдив, показанията й следва да се съпоставят с показанията на свид.Д.,
свид. А.А. и писмените доказателства по делото -изготвеното пълномощно и
декларации. Последните са еднопосочни доказателства, че свид.Ш. е знаела,
че ще бъде продаден апартамента й в гр.Пловдив от свид. Д., поради което и
след прочитане на изготвеното пълномощно го е подписала, ведно с
необходимите за прехвърляне на собствеността на имота декларации. В тази
насока твърденията на пострадалото лице, че здравословните й проблеми
пречели на възможността й да разбере какво подписва не могат да бъдат
споделени, доколкото не кореспондират с показанията на свид.А. и
заключението на изготвената комплексна съдебна психиатрична и
психологична експертиза. В показанията си - свид. А. е категорична, че е
прочела съдържанието на пълномощното на свид.Ш., преди последната да го
подпише без възражения. Съдържанието на пълномощното следва да се
отбележи, че не съдържа думи или изрази, които да се отличават със
специфична терминология или сложност, поради което и да са непонятни,
неразбираеми за лицето. Виждането на първостепенният съд, че пострадалата
не разбирала правните последици от него е неправилно, доколкото
недвусмислено пълномощното сочи, че с него свид.Д. може да продаде
апартамента, собственост на свид.Ш., находящ се в гр.Пловдив. Вярно е, че
пострадалата няма правни познания, но за сключване на пълномощно и
договор за покупко- продажба на недвижим имот, закона и обичайните
правила не изискват същата да ги притежава, още повече, че те се изготвят и
подписват в присъствието на длъжностно лице, чиято функция е именно да го
прочете и разясни правните последици от него, което е и сторено в настоящия
случай.
Правилно е възражението в протестта, че първоинстанционният съд е
приел хипотеза, неподкрепена с доказателства, по отношение на начина на
3
снабдяване на свид.Д. с нотариалния акт за апартамента на пострадалото лице
и от Агенцията. Безспорно е според настоящия съдебен състав, че
нотариалния акт е предоставен на свид.Д. именно от свид. Ш., която твърди,
че е бил сред другите й документи, които му е предоставила. Следователно не
са налице измамливи действия от страна на свид.Д. по придобиване на
нотариалния акт, удостоверяващ собствеността на свид.Ш. върху имота й в
гр.Пловдив. Липсва й отбелязване в съставения на 08.12.2016г. нотариален
акт № ***, т.7, рег.№ *** по н.д № 1023/2016г. да е представен дубликат на
същия при изповядване на сделката и съставянето на новия нотариален акт.
Напротив, посочено е че е представен Нотариален акт №*** т.3 дело №
1219/1972г. на СВ при РС-Пловдив
Неправилен според настоящия съдебен състав е и извода на съда, че
съставянето на две отделни пълномощни при различни нотариуси е
индикация за необективност и нелогичност на показанията на свид.Д.,
доколкото същите са изготвени на различни дати- 22.11.2016г. и 07.12.2016г.
но все при Нотариуси с район на действие РС- Пловдив и доколкото същите
се подкрепят от писмените доказателства по делото, то настоящия съдебен
състав ги цени с доверие.
Наведените от първостепенният съд доводи за евентуално извършено
престъпление по чл.209 от НК, поради заплатената от свид. Д. цена на имота,
която е по- ниска от данъчната му оценка, дадените от него пари на свид.Ш.
без да присъства неин близък, липсата на подобрение във финансовото
състояние на пострадалата след продажбата на имота не могат да се приемат
като категорични и безспорни доказателства установяващи престъпна
деятелност на свид.Д.. Ето защо и правилно според настоящия съдебен
състав наблюдаващия прокурор е приел, че деянието не субсумира състав на
престъплението и по чл.209 от НК, но неправилно е посочено основанието за
прекратяване на наказателното производство, доколкото същото следва да е
чл.243 ал.1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а не т.2 от НПК, при която е
налице престъпление, но не е доказано по категоричен начин участието на
обвиняемия в него.
При горните факти и правни изводи обжалваното определение на
първоинстанционният съд е незаконосъобразно и следва да се отмени, а
постановлението на РП Пловдив следва да се измени в частта, касаеща
правното основание за прекратяване на наказателното производство.
Мотивиран така и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1095 от 20.10.2022г. постановено по ЧНД
№5186/2022г. Пловдивският районен съд – ХХ-ти н.с.
ИЗМЕНЯ Постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 169/2021г. по описа на отдел „КП“ при
4
ОД на МВР – гр.Пловдив, образувано срещу Неизвестен извършител по
чл.217 ал.4 във вр. с ал.2 от НК в частта, относно основанието за
прекратяване на наказателното производство, като вместо чл.243 ал.1 т.2 от
НПК се изменя на чл.242 ал. 1 т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5