Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №6553/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание
чл. 506, ал.2 във връзка с чл.511 от Кодекса за застраховането.
Ищцата С.Й.С. излага в исковата молба, че на 22.03.2018г. в гр.София на
Северната тангента на около 400м. преди разклона за с. Требич пострадала при качване в л.а. "Тойота Корола" с рег.№*******,
по време на предзвикана от движещия се с несъобразена скорост влекач
"Скания" с рег.№*******верижна катастрофа. Вината на водача И.Г.била
призната с влязла в сила на 09.03.2019г. присъда по НОХД№19615/2018г. Софийски районен
съд, 112-ти състав. От инцидента ищцата получила наранявания на дясната
подбедрица, престояла в болница и претърпяла сложна медицинска интервенция на
26.03.2018г. Изпитвала болки и страдания, не можела да се обслужва сама в
продължение на 5 месеца. Ползвала патерици за придвижване и придружител извън
дома. В резултат от уврежданията била
намалена силно двигателната й активност, изпитва и сега социален дискомфорт,
който се отразява негативно на психиката й. След пътния инцидент са чувства
несигурна като пешеходец, изпитва страх от внезапни стресови ситуации. Търпяла
значителни социално-битови ограничения. В резултат от намалената двигателна
активно и дългия лечебен период отслабнала мускулатурата й. Към датата на
исковата молба не е налице пълно възстановяване, налице е накуцваща походка,
болки при промяна на времето и бърза уморяемост. По подаденото от нея извънсъдебно искане до
ответника било определено обезщетение в занижен размер.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от процесното
ПТП, ведно със законната лихва от 12.03.2019г. до окончателното плащане.
Ответникът Н.Б.НА Б.А.З.Зелена карта в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Твърди, че по извънсъдебната претенция
е направил плащане в размер на 15 000лева. Прави възражение за принос на
пострадалата към последиците, тъй като в
нарушение на правилата за движение по пътищата била извън превозното средство без
необходимост от това. Оспорва началната дата на лихвата за забава.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение от 13.12.2019г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване деянието на И.Г., неговата противоправност и наличието на вина. С влязла в сила присъда
от 21.02.2019г. на Софийски районен съд, 112-ти състав по НАХД №19615/2018г. е
признат И.Г.за виновен в това, че на 22.03.2018г. в гр.София, при управление на
МПС -товарен автомобил "Скания", модел "Р450" с рег.№******с
прикачено полуремарке с рег.№****** по платното за движение Северна тангента на
гр.София с посока разклона за с.Чепинци към ж.к."Люлин" и на около
400м. преди пътен възел за кв."Требич" нарушил правилата за движение
по пътищата като реализирал ПТП с
аварийно спрял л.а. "Фолксваген Голф" с рег.№ ******и движещите се
пред него товарен автомобил "Рено Мастер" с рег.№ ******,
л.а."Мерцедес 290 Е" с рег.№******л.а. "Фолксваген Поло" с
рег.№ ******, л.а. "Тойота Корола" с рег.№ ******, пешеходката С.С.и
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на костите на дясна подбедрица - голям и малък пищял, което реализирало
критериите на медико-биологичния признак-трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок повече от 30
дни.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Следователно от представената присъда се установява наличие на противоправно
поведение на И.Г., който при управление на товарен автомобил
"Скания", модел "Р450" с рег.№******с прикачено полуремарке
с рег.№******, на посоченото място, дата и час, поради нарушение
на правилата за движение по пътищата е реализирал
ПТП, при механизма описан в присъдата и исковата молба, в резултат от което е
причинена средна телесна повреда на ищцата. Поради изложеното съдът приема, че
не следва да обсъжда събраните в настоящото производство доказателства за
установяване механизма на процесното ПТП относно дата, място, начин и вина за
настъпването му.
Ответникът не оспорва, че са налице
предпоставките на чл.511 от КЗ, даващи основание за плащане на застрахователно
обезщетение на ищцата от него, като заявява че е платил обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата в размер на 15 000лева,
настъпили в резултат от процесното ПТП. В тази връзка следва да се приеме за
установена пасивната материалноправна легитимация на ответника, както и
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността му за обезщетяване
на вредите, настъпили в причинно-следствена връзка с ПТП.
Съгласно чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни
доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице Н., която приема, че в резултат от ПТП ищцата е получила счупване на
костите на дясната подбедрица в долната трета-голямопищялна и малкопищялна
кости, проведено е оперативно лечение -метална остеосинтеза с две плаки и
винтове; след това оперативно е провеждана антиколагулантна профилатика за срок
от 20,00дни. Приема, че счупването на дясна подбедрица реализира признак на
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок около
4-5месеца; че механизмът на увреждането е директен удар с твърди тъпи предмети
и съответства да е получено при блъскане на МПС. Според вещото лице на
пациентите се препоръчва сваляне на имплантите
след около 1 година, но няма данни да е извършвана подобна интервенция;
възстановителният срок при този вид счупвания е около 4-5 месеца , без да са
настъпили усложнения за каквито няма данни; като последици от травмата е
възможно ищцата да изпитва болки при влошаване на времето-студ и валежи. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, обосновано и неоспорено
от страните.
Свидетелят С.К.С., втори братовчед на ищцата, свидетелства че разбрал за ПТП след
като се обадила на брат си, с когото работят заедно. Веднага отишли във Военна
болница, където била приета. Била в доста тежко състояние, получили информация
от лекар, че след претърпяна злополука й е счупен крака. На четвъртия ден й
направили операция и повече от 10 дни стояла в болница. Стояла вкъщи около два/два
и половина месеца на легло, докато започне да стъпва. Помагали й свидетелят
и нейната майка, тъй като била в тежко
състояние. В болницата била много
уплашена, било видимо, че я боли, тъй като била много пребледняла. До
операцията била на подлога, от което се срамувала, поради което не искала да
яде и да пие. Не искала никой да ходи при нея и да я вижда в това състояние. Преди
ПТП живеела с приятеля си, а след това се преместила при майка си, за да я
гледат. Притеснявала се дали ще може да ходи нормално. И сега има проблеми с
този крак, тъй като оттича, когато ходи.
Преди ПТП работела в склад и по цял ден била на крак, обичала да ходи по
планини и да се разхожда, а сега не ходи
много, тъй като й се подува крака. След два и половина месеца започнала да
става от леглото с патерици. Необходими й били три месеца, за да махне
патериците, ходила на физиотерапия, после още три месеца трябвало да се
възстановява. Според свидетеля й трябвали около 10 месеца, за да се възстанови
и да махне патериците и помощните средства. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК,
тъй като се основават на непосредствените му впечатления за фактите, за които
свидетелства, съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ и са житейски
обосновани.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди
следва да се вземе предвид характера на увреждането счупване на костите на дясната подбедрица,
във връзка с което е проведено оперативно лечение-метална остеосинтеза с две
плаки и винтове. За възстановяване след същото
при нормално протичане без усложнения са необходими 4-5 месеца, според
вещото лице. На пациентите се препоръчва
сваляне на имплантите след около 1
година, но няма данни да е извършвана подобна интервенция, от което следва да
се направи извод, че на ищцата предстои нова оперативна интервенция в тази
връзка. Според вещото лице е възможно ищцата да изпитва болки при влошаване на
времето -студ и валежи. Според разпитания свидетел на ищцата са били необходими
около 10 месеца, за да се възстанови и да се движи без помощни средства. Но и след този период има проблеми с подуване
на крака при по-голяма натоварване и продължително ходене, поради което е
възпрепятствана да се разхожда продължително и да прави преходи в планината.
През първите 10 дни изпитвала интензивни болки и страдания, срам и притеснение
от невъзможността да се грижи сама за
себе си.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 50 000лева. Между страните не е спорно и от писмените
доказателства се установява, че ответникът е платил на ищцата обезщетение в
размер на 15 000лева, което следва да се приспадне от горепосоченото, след
което да се присъди обезщетение в размер на 35 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че пострадалата не
е реагирала адекватно и законосъобразно на ситуацията при ПТП, тъй като не е
напуснала управляваното от нея МПС или
напускайки го е трябвало да излезе извън мантинелата, с което да предотврати
процесното събитие.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От заключението на вещото лице, в което е посочен механизмът на настъпване
на ПТП, се установява че ищцата е била водач на лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег.№ *****, който
се е движел по северна тангента и е
забелязала пред себе си в далечината аварийните светлини от автомобили. В този
момент е изпреварена от влекача с прикачено ремарке. При извършване на тази
маневра, в резултат от усукване на полуремаркето, настъпва удар в задната част
на управлявания от ищцата автомобил. Вещото лице прави извод, че ищцата се е
движела с по-ниска скорост от влекача и към момента на удара е не по-висока от
60км.ч. Към момента на настъпване на верижната катастрофа ищцата се е намирала
в автомобила си, като предната му лява врата е била отворена, а десният й долен
крайник е бил извън купето на автомобила между прага и отворената предна лява
врата. След последователните удари между автомобилите, участващи в ПТП, се получили размествания и в резултат от инерционните
сили отворената предна лява врата на
автомобила се затворила и притиснала крака на ищцата. Вещото лице приема, че ищцата е можела да предотврати
ПТП, ако беше напуснала мястото на реализирането му и бе продължила движението
си напред в аварийната лента. Направен е извод, че ако е останала в автомобила
ищцата е нямала да претърпи увреждане на десния долен крайник. Идентичен е
отговорът на въпроса дали е щяла да претърпи настъпилото телесно увреждане
ако се е намирала извън мантинелата.
Съдът приема, че заключението на
вещото лице по АТЕ в смисъл, че ако ищцата е останала в колата или е била извън
мантинелата не би претърпяла същото телесно увреждане, не дава основание да се
направи извод за това, че е налице съпричиняване, тъй като поставените въпроси
и отговорите са хипотетични. При друга ситуация ищцата не би претърпяла същите
телесни увреждания, но би могла да претърпи други. При оставането й в колата е
възможно да е бил застрашен живота й. Съдът приема, че ищцата е предприела действия
за спасяването си при възникналата ситуация и е взела решение за това в
условията на силен стрес и уплаха от случващото се, поради което не е възможно
да се прецени кои са най-адекватните действия, които би трябвало да предприеме,
както и от това да се правят изводи, че с поведението си е допринесла за
настъпване на вредите, тъй като в друга ситуация и при друго поведение е
възможно да настъпят и по-големи вреди.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 35 000лева
като съдът приспада направеното плащане в размер на 15 000лева от общия размер
на дължимото обезщетение от 50 000лева.
Съдът приема, че върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава от датата на
увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На
следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното
ответникът дължи законна лихва върху присъденото обезщетение от датата
на увреждането, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъди такава от посочената
дата- 22.03.2018г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 1578,00лева с ДДС, което
да се присъди на адвокат Л.Г..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1700,00лева с ДДС, от
заплащане на която ищеца е освободен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 1/2
от тях. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 3456,00лева,
от които следва да се присъдят разноски в размер на 1728,00лева.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение "Н.Б.НА
Б.А.З.Зелена Карта", вписано в регистъра на Софийски градски съд по
ф.д.№11830/2001г. с БУЛСТАТ *****да заплати на С.Й.С. с ЕГН ********** на основание чл.506, ал.2
във връзка с чл.511 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35
000лева в
резултат от ПТП, настъпило на 22.03.2018г., ведно със законната лихва от
22.03.2018г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 35
000лева до пълния предявен размер от 70 000лева.
ОСЪЖДА Сдружение
"Н.Б.НА Б.А.З.Зелена Карта", вписано в регистъра на Софийски градски
съд по ф.д.№11830/2001г. с БУЛСТАТ *****да заплати на основание чл.38, ал.1, т.
2 от ЗА на адв. Л.Г.Г. с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 1578,00лева с ДДС.
ОСЪЖДА Сдружение
"Н.Б.НА Б.А.З.Зелена Карта", вписано в регистъра на Софийски градски
съд по ф.д.№11830/2001г. с БУЛСТАТ *****на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1700,00лева.
ОСЪЖДА С.Й.С. с ЕГН ********** да заплати на Сдружение
"Н.Б.НА Б.А.З.Зелена Карта", вписано в регистъра на Софийски градски
съд по ф.д.№11830/2001г. с БУЛСТАТ *****на основание чл.78 ал.3 от ГПК
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, в размер на 1728,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :