Решение по дело №712/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Ловеч, 18.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТАТЯНА МИТЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                  КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр. д. № 712 / 2019г., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Със съдебно решение №123/22.07.2019 г. постановено по гр.д.№983/19 г. РС-Тетевен е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Трафком” ООД-Тетевен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който се иска да бъде установено, че дружеството ищец не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД-София сумата 3689,68 лв с ДДС  представляваща цена на коригираното количество измерена  ел.енергия , начислена въз основа на съставен КП №3023577/11.05.28 г. фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.07.18 г., и е осъден „Трафком” ООД-Тетевен да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД-София направените разноски пред тази инстанция в размер на сумата 60 лв. за свидетели, 400 лв. за вещо лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Производството по делото е образувано по въззивна жалба от”Трафком”ООД-Тетевен против Решение от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 983/2017 г., на СРС, 119 c-в. Моли съда да го да отмени като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост.

Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил възражението, че по делото не е доказано по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, че сти на обекта не е отчитало потребяваната ел. енергия.

          Твърди, че ТРС е пропуснал да обсъди всички писмени доказателства, включително и представените от въззивника Фактури за редовен отчет, с които са извършили успешно насрещно доказване, относно твърдението, че СТИ не отчита потребяваната ел. енергия на тарифа II. Твърди, че видно от събраните по делото писмени доказателства, твърдения за неточно измерване на една от тарифите на СТИ, възниква едва при проверката от бим, след като процесното СТИ е било демонтирано и същото се е намирало във фактическата власт на „ЧЕЗ Разпределение България"АД. Сочи, че видно от представения констативен протокол при проверката, не е установено отклонение от точното измерване на СТИ, дори и при извършване на замерване с еталонен уред, поради което от събраните доказателства следва, че ако действително е било налице някакво неизмерване, то същото е възникнало след демонтажа на СТИ, за което следва да носи отговорност лицето в чиято фактическа власт не е намирало процесното СТИ.

        Счита, че освен това, не е налице и основание за прилагане на формулата на чл. 48 ал. 1 т. 2, буква „б", тъй като видно от представената метрологична експертиза на БИМ, е установено единствено отклонение на една от тарифите, като е установено, че „показанията не натрупват, а намаляват". Сочи, че тази констатация на БИМ била опровергана с представените по делото Фактури за редовен отчет, от които може да се установи, че до датата на демонтаж на СТИ, и по двете тарифи за СТИ се е натрупвала ел. енергия, поради което тези констатации не могат да служат като основание за възникване правото на корекция на сметка, тъй като по делото се установило, че обективно този факт не е съществувал по времето, което СТИ е било монтирано да измерва потребяваната ел. енергия на обекта.

Твърди, че дори и действително да е съществувал дефекта описан в протокола на БИМ - „при задаване на количество ел. енергия на втора тарифа тя не се натрупва на показващото устройство, а показанията на втората тарифа намаляват.", то същия не е съществувал през периода на извършената корекция, включително и на датата на демонтаж на процесното СТИ. Излага ,че видно от представените от ответното дружество писмени доказателства, такъв дефект на СТИ, а именно „ненатрупване на втората тарифа и намаляване на показанията на втората тарифа" е установен едва в Констативния протокол на БИМ. Видно от Констативния протокол съставен от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, при замерване с еталонен уред е установено натоварване, респективно потребление в обекта при извършване на проверката, като никъде не е отбелязано да е установено грешка при измерването или грешка при отчитането на тарифите. Сочи, че видно от протокола потреблението се изписва на показващото устройство за всяка от тарифите. Ако действително е съществувала подобен дефект, че стойностите на тарифите да намаляват, то същото би могло да се установи и от лице без специални знания, с още по голяма сигурност от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България", които би трябвало да имат специални знания в областта на електроинженерството. Твърди, че видно от представения Протокол №113/2018г. на БИМ в т. 4.6 при проверка на показващото устройство при продължително натоварване, се установява, че за "тарифа I " е констатирано отклонение -1 %, което не представлява основание за извършване на корекция на сметка, тъй като същото е в границите на технически допустимото отклонение за работата на процесното СТИ( 2% посочено в т.4.6 от протокола на БИМ), а констатацията, че на показващото устройство за „тарифа ІІ" количеството не се натрупва, а показанията намаляват, не отговарят на действителното състояние на СТИ при неговия демонтаж, тъй като през целия процесен период, показанията на „тарифа IF' са се натрупвали на показващото устройство. Сочи, че като доказателство за тези твърдения, са представени фактури за редовен отчет през процесния период, от които е видно, че количеството ел. енергия се е натрупвала на „тарифа II" и показанията са се увеличавали. Сочи, че включително показанията са се увеличавали и за периода от 04.05.2018 г. датата на редовен отчет, съгласно Фактура № ********** от 10.05.20148г. до 11.05.2018г. датата, на която е извършена процесната проверка и за която е съставен Констативен протокол №3023577, като показанията на дневна тарифа от дата 04.05.2018 г. - 50 687 КвЧ са се увеличили на 51 169 КвЧ. към 11.05.2018 г. датата на процесната проверка. Моли съда да вземе предвид, че представените Фактури за реален отчет, представляват изходящи от ответника писмени документи, в които се съдържат неизгодни за страната факти и обстоятелства, поради което същите се ползват с материална доказателствена сила, относно факта, че през процесния период показанията на „II тарифа" на СТИ са се натрупвали и по този начин е отчитана цялата потребена на обекта ел. енергия.

Сочи, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на приложимия материален закон, тъй като към датата на извършената проверка 11.05.2018 г. са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ/ с изкл. на чл. 48 -51 ПИКЕЕ и първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон, тъй като към датата на извършване на корекцията, разпоредбите на раздел IX ПИКЕЕ не съществуват.

Сочи,че с Решение № 1500 от 06.02.2016 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия, са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ/ касаещи единствено методиката/математическите формули за изчисляване на количеството ел. енергия. Решението е обнародвано в ДВ. бр. 15 от 14.02.2017 г. Твърди, че към периода на процесната корекция 11.02.2018 г. - 11.05.2018 г. не са съществували Правила, който да уреждат принципите и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия  и липсата на правила,които да регламентират горепосочените обществени отношения, е достатъчно основание, да бъде уважен предявеният иск, а първоинстанционното решение да бъде отменено.

Сочи, че в процесния случай е неприложим реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ за установяване на грешка над допустимата/ чл. 47 ПИКЕЕ/, тъй като същия е отменен, а относно правото на въззивника да извършва корекции по реда на Общите условия на разпределителното дружество е налице трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. намерила отражение в р. № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103 2009 г. на ВКС, т.о.; р. № 104 от 05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, т.о.; р. № 26 от 04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, т.о. и р. № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, т.о.

Сочи ,че с Решение № 1500 от 06.02.2016 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия, към момента на проверката - 18.05.2017 г., липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно/неточно измерена електрическа енергия и това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е елементи от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа, респ. на доставчика да извърши едностранна корекция на сметка. Твърди, че след отмяната на чл. 41 - 47 ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, отпаднало е и действието на заключителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Твърди, че отмяната на чл.1 - 47 ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, а действащите чл.48 -51 ПИКЕЕ/с решение №13 691/08.11.2018г. постановено по адм.д. № 4785/2018г. на 5чл. св. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48. чл. 49. чл. 50 чл. 51 ПИКЕЕ/ не могат да запълнят обема за възложеното с чл. 83. ал. 2. изр.2 във bp. с ал.1 т.6 ЗЕ правомощие на КЕВР.

Сочи, че чл. 48-51 ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки, при наличието на конто може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата- реда и условията за извършване на самата корекционна процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.

Смята, че на практика липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира и при липса на такива правила, доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция на сметка не би могло да бъде осъществено. Смята за недопустимо приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ и поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства - свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатирано неточно измерване. Твърди, че същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Твърди, че няма приложения, напр. съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката и няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата, чрез неин орган -КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон, а при липсата на нормативно предвидена процедура, то правата на потребителите биха били застрашени. Прави извод, че извършените действия по едностранна корекция, не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона и доколкото законодателят не предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание/ например на основание оу/, поради което извършването им няма юридическа стойност. Сочи, че този извод се налага и предвид старата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени интересите на потребителите.

Твърди, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито на операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката на 18.05.2017 г. е липсвал ред за извършването й, поради което правилно първоинстанционният съд е отрекъл изцяло правото на въззивника да начисли процесната сума, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 18.05.2017 г.

Сочи, че предвид липсата на нормативно уредена корекционна процедура, е ненужно да се изследват материалните предпоставки на чл. 48-51 ПИКЕЕ, като същевременно по делото не е посочено, съответно доказано, наличието на друго основание, което да е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума, поради което и същата е недължима.

В този смисъл цитира и трайната практика на множество Окръжни съдилища: Не споделя извода на първоинстанциониият съд, че липсата на изискуемата подзаконова нормативна уредба, която следва да урежда отношенията при извършване на корекция на сметка, може да бъде запълнена с общите разпоредби на ЗЗД, в частност разпоредбите на неоснователното обогатяване.

Сочи, че макар и отношенията между потребителите и електроразпределителните дружества да се основават на договорни отношения, то същите са строго регулирани от държавата, като голяма част от правата и задълженията се съдържат в ЗЕ и именно една от основните цели на този закон е защита на интересите на потребителите като за да се гарантира защитата на техните интереси, именно материята която касае твърдението за съществуване на неточно измерване, следва да се гарантира от държавата и същата да бъде уредена в подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ, който следва да се приеме от КЕВР.

Не споделя разбирането, че липсата на законова регламентация не води до незаконосъобразност на съответната процедура, а единствено до приложимост на общите разпоредби на ЗЗД относно продажбата и института на неоснователното обогатяване.

Смята за неправилен извода на ТРС, че ако въззивникът не заплати процесната сума на ищеца, то ще се намираме в хипотезата на неоснователно обогатяване. Твърди, че съгл. Чл. 59 ЗЗД" ...всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването", като в процесния случай, въззиваемата страна не е доказала и не е установила, че се е обеднила именно с процесната сума, тъй като начисленото количество ел. енергия, не представлява реално потребеното, но неотчетено количество ел. енергия, с което въззиваемата страна се е обеднила,а представлява една фикция, математическа формула, с която да се компенсира, без да се държи сметка и без разпределителното дружество да доказва,че реално е доставило това количество ел. енергия,респективно че се е обеднило с него. Сочи, че ако  съдът не установи по безспорен начин, че именно начисленото количество ел. енергия е реално потребено, но неотчетено и поради това въззиваемата страна се е обеднила с него, то тогава бихме били поставени в обратната хипотеза, а именно въззиваемата страна да се обогати неоснователно за сметка на потребителите, като не държи сметка за точното количество енергия, а същата се изчислява по свободно определени формули.

Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззиваемата страна е спазила изискването на чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ, общите условия на въззиваемата страна да съдържат ред за уведомяване на потребителите, за извършване на корекция на сметка:

Твърди, че с нормата на чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ ответникът е задължен да измени общите си условия, като включи в същите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1. т. 6 ЗЕ, като целта на това законово изискване е да създаде гаранции за потребителя - да гарантира, че потребителят ще има възможността да направи своите възражения пред обществения доставчик. Сочи, че видно от представените общи условия на въззивника, същия не са изменяни от 26.10.2010 г.. поради което и не може да се сподели твърдението на въззивника, че същите са приведени в изпълнение на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 т.6 ЗЕ/ в сила от 17.07.2012г./.

Излага, че в чл. 17 ал. 2 от ОУ на въззиваемата страна е предвидено задължение за уведомяване, но не и ред, по който да се извърша същото, като липсват каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство.

В създадената задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, които цитира, е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, само ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия.

Сочи, че съгласно цитираната задължителна практика законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество 1.) да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и 21. да приеме общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.

Твърди, че ответникът обективно не може да ангажира доказателства в този смисъл, защото общите му условия последно са променени преди процесиите изменения в ЗЕ, като общите условия на ответника последно са изменени и допълнение с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. В чл. 17 ал. 2 от ОУ на ответника е предвидено задължение за уведомяване, но не и ред, по който да се извършва уведомяването.

Сочи, че при прилагане на неблагоприятните последици от процесуалното бездействие на страната се налага извод, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на ищеца, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ - да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Твърди, че действащите ОУ на ответника през процесния период не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка. Уговорката в чл. 17 ал. 2 от тези Общи условия не е такава, която да отговаря на законовото изискване на чл. 98а. ал. 2. т. 6 от ЗЕ. тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е разписан редът, по който следва да става това.

В същия смисъл е и най-новата практика на въззивните състави на СГС, които цитира.

Сочи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, като първоинстанционният съд не се е произнесъл относно възражението за недължимост на начислените такси„задължение към обществото" и такси „пренос" и „достъп" до електропреносната мрежа:

Твърди, че с процесната фактура ответното дружество, е начислило освен сумата за изчисленото количество ел. енергия по формула на ПИКЕЕ, и такса „задължения към обществото", на стойност 929,09 лв. /с ДДС/

Сочи, че не дължи горепосочената сума, тъй като количеството ел. енергия не е реално доставена на обекта на потребление, а е математическо изчисление по формула на ПИКЕЕ, а съгл. чл. 31 ал. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия, такса „задължение за обществото" се дължи за консумирана електрическа енергия и в процесния случай, това количество ел. енергия не е доказано, че е действително потребено.

Излага, че с процесната фактура ответното дружество претендира от ищеца, заплащане на такси за „пренос през електроразпределителната" и „пренос през електропреносната мрежа" за общо сума от 975,98 лв./с ДДС/, като сумата е изчислена на база начисленото количество ел. енергия по формулата на ПИКЕЕ, а не основавайки се на реално доставено количество ел. енергия. Смята, че за да възникне задължение за заплащане на горепосочената такса, следва разпределителното дружество да е изпълнило задължението си съгл. Чл. 6 ал. 2 от Общите условия, а именно реално да е извършило услугата „ пренос", на количеството ел. енергия за което се претендира заплащането на горепосочената такса. Сочи, че този извод следва и от разпоредбата на чл. 8 ал.З от Общите условия, която гласи, че „ за разпределено количество се счита количеството ел. енергия, което е отчетено със средство за търговско измерване при потребителите", т.е. за да се приеме, че се е осъществена услугата „пренос", то количеството ел. енергия следва реално да е преминало през мрежата, което се установява с отчета на СТИ. Твърди, че в настоящия случай, количеството ел. енергия за което се претендира заплащане на такса „пренос" не е отчетено от СТИ и не е действително доставен, а е изчислено по формула от ПИКЕЕ, поради което не дължа заплащане на такса „пренос", тъй като действително такава услуга не е била предоставена.

Сочи, че Дължимост на такса" задължение към обществото" и такса „пренос" не следва и от разпоредбите на ПИКЕЕ, който уреждат единствено начин за изчисляване само на количество неотчетена или неточно и/или неправилно отчетена ел. енергия, а не и задължение за заплащане на горепосочените такси.

Твърди, че първоинстанционнивт съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл относно искането по чл. 17 ал. 2 ГПК, относно разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ:

Смята, че искането по чл. 17 ал, 2 ГПК е допустимо, тъй като в т. VIII и IX от ИМ направи множество възражения за незаконосъобразност на самия нормативен акт ПИКЕЕ, както и в частност на нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ.  Твърди, че в т. XI на ИМ направил възражение за незаконосъобразност на целия нормативен акт ПИКЕЕ, поради допуснато особено тежко процесуално нарушение в процедурата по издаването му /цитира/: "С приложеното окончателно Решение № 1500 от 06.02.2016 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ включително. ПИКЕЕ са отменени поради особено тежки нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им. Допуснатите процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на целия нормативен акт - нарушено е изискването на чл. 28 ал. 4 ЗНА /ал. 3 в редакцията на ЗНА към датата на приемане на ПИКЕЕ/. Нарушението е особено съществено и води до незаконосъобразност на целия нормативен акт. (...) Целият нормативен акт е незаконосъобразен, но ВАС не е отменил чл. 48 -чл. 51 ПИКЕЕ поради липса на жалба. Моля инцидентно да установите незаконосъобразността на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ - по изложените от ВАС съображения, и да не зачетете правните последици на незаконосъобразните норми." /край на цитата/.

            Сочи, че в т. ГХ и в петитума на ИМ направил особено искане на основание чл. 17 ал. 2 ГПК съдът инцидентно да установи незаконосъобразността на нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г/.

 Цитира нормата на чл. 17 ал. 2 изр. 1 ГПК , като счита за неправилен изводът на СРС, че подзаконовите нормативни актове не подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК, тъй като от простото езиково тълкуване на нормата е видно, че всички видове адм. актове подлежат на косвен съдебен контрол.

В същия смисъл е и практиката на ВКС, която цитира  и приема, че ако законодателят е искал да ограничи правомощията на гражданския съд, то той щял да направи това изрично.

Сочи, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал искането му по чл. 17 ал. 2 ГПК и не се е произнесъл по същество на същото.  Твърди, че са налице предпоставките по чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като в него е уредено изключение - косвеният контрол за законосъобразност на АА е допустим, само в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Сочи, че в случая ПИКЕЕ се противопоставя на ищеца, защото именно от нормите на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ монополистът черпи правото си да извърши процесната корекция и същата е извършена по съответната формула на чл. 48 ПИКЕЕ, поради което ищецът има правен интерес от инцидентното установяване на незаконосъобразностга на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ.

Счита, че в случая ищецът не е бил страна в производството по издаване и обжалване на ПИКЕЕ и този негативен факт обаче подлежи на доказване на общо основание, защото е предпоставка за допустимост на производството по чл. 17 ал. 2 ГПК. Сочи, че с ИМ е представен официален свидетелстващ документ относно обстоятелствата по чл. 17 ал. 2 ГПК - писмена справка от КЕВР, издадена по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като от същата е видно кои лица са били страни в производството по издаване на ПИКЕЕ. Твърди, че от справката е видно, че ищецът не е страна в производството по приемане на нормативния акт ПИКЕЕ. Излага, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като изобщо не е обсъдил писмената справка от КЕВР като доказателство за допустимостта на искането по чл. 17 ал. 2 ГПК.

        Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доклада. Сочи, че в писмената справка от КЕВР е посочено кои лица са участвали в производството по издаване на ПИКЕЕ, но документът "мълчи" по въпроса кои лица са участвали в съдебното производство по обжалване на нормативния акт.

Сочи, че в последния абзац преди петитума на ИМ е навел следните твърдения /цитира/: в чл. 48 от ПИКЕЕ е уредена формулата, по която се определя размерът на сумата по корекцията. Сочи, че въпросът за незаконосъобразностга на нормата на чл. 48 ал. ПИКЕЕ е преюдициален за спора за недължимост на сумата по корекцията, а ищецът не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на ПИКЕЕ и предвид това са налице всички предпоставки по чл. 17 ал. 2 ГПК.

Изтъква, че е ангажирал фактически твърдения за отрицателни факти - не е бил участник в административното производство по издаването и обжалването на ПИКЕЕ.

Твърди, че с оглед на горните твърдения, СРС е бил длъжен да обсъди искането му по чл. 17 ал. 2 ГПК в доклада и да разпредели подлежащите на доказване Факти във връзка със същото /чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК/. Излага ,че СРС е следвало да разпредели тежестта на доказване на фактите, че ищецът не е бил участник в административното производство по издаването на ПИКЕЕ, нито в съдебното производство по обжалването на ПИКЕЕ и на основание чл. 146 ал. 2 ГПК СРС е следвало да му укаже, че не сочи доказателства за твърдението си, че не е участвал в производството по съдебно обжалване на ПИКЕЕ по реда на АПК. Смята, че CPC е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в:недаване на указания коя страна носи тежестта да докаже факта, че ищецът не е бил участник в административното производство по издаването на ПИКЕЕ, нито в съдебното производство по обжалването на ПИКЕЕ и липса на указания, че ищецът не сочи доказателства за твърдяния от него факт, че не е участвал в производството по съдебно обжалване на ПИКЕЕ и с горните си бездействия СРС е допуснал съществени процесуални нарушения по чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК и по чл. 146 ал. 2 ГПК-липса    на    указания коя    страна трябва да докаже незаконосъобразността на ПИКЕЕ:

Твърди, че основава иска си на твърдението за незаконосъобразност на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ., като с доклада по делото не ми е указано, че нося тежестта да докажа незаконосъобразността на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ, като липсват указания, че следва да докаже основателността на възражението си по чл. 17 ал. 2 ГПК. Твърди че по този начин СРС допуснал съществено процесуално нарушение, като не изпълнил задължението си по чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК - да му даде указания, че нося тежестта да докажа незаконосъобразността на ПИКЕЕ.

Смята, че е допуснато и съществено нарушение на чл. 146 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като в доклада твърдяната незаконосъобразност на ПИКЕЕ изобщо не е посочена като факт, от който черпи правата си по процесния иск.

Твърди, че фактите, на които се основават правата и задълженията на всяка страна, трябва да бъдат ясно и точно посочени в доклада, за да могат впоследствие страните да ги пояснят или възразят, ако съдът ги е докладвал неточно /Решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1269/2009 г, IV ГО на ВКС/. Сочи, че като не посочил кои са правнорелевантните факти, от които произтича твърдяната от него незаконосъобразност на чл. 48 - чл. 51 ПИККЕ, както и като не му дал указания, че нося тежестта да докажа тези факти /и незаконосъобразността на ПИКЕЕ изобщо/, СРС е нарушил нормите на чл. 146 ал. 1 т. 1 и т. 5 ГПК и вследствие на допуснатото съществено процесуално нарушение не е настъпила преклузия за доказване на горепосочените факти, поради което може да ангажира доказателства по реда на чл. 266 ал. 3 ГПК. Твърди, че липсват указания относно процесуалната незаконосъобразност на ПИКЕЕ. Сочи, че в т. XI на ИМ направил възражение за незаконосъобразност на целия нормативен акт ПИКЕЕ, поради допуснато особено тежко процесуално нарушение в процедурата по издаването му /цитирам/: "С приложеното окончателно Решение № 1500 от 06.02.2016 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на Първа Колегия са отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ включително. ПИКЕЕ са отменени поради особено тежки нарушения на административнопроизводствените правила при приемането им. Допуснатите процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на целия нормативен акт - нарушено е изискването на чл. 28 ал.4 ЗНА /ал. 3 в редакцията на ЗНА към датата на приемане на ПИКЕЕ/. Нарушението е особено съществено и води до незаконосъобразност на целия нормативен акт." Твърди, че с горния пасаж от ИМ е направено възражение за незаконосъобразност на ПИКЕЕ неспазване на законоустановените изисквания на чл. 28 ал. 4 ЗНА / ал. 3 в редакцията на ЗНА към датата на приемане на ПИКЕЕ/ - липса на изискуемите от чл. 28 ал. 2 ЗНА мотиви и доклад за приемане на нормативния акт. Твърди, че липсва доклад по това възражение. Сочи, че фактът на твърдяното допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила не е докладван като факт, от който черпи права /чл. 146 ал. 1 т. 1 ГПК/ и липсват указания коя от страните следва да докаже твърдяното нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви и доклад по чл. 28 ЗНА. Сочи, че липсват указания, че не сочи доказателства относно твърдението си за липса на мотиви и доклад на AO в процедурата по приемане на нормативния акт и като не е изготвил доклад по възражението му за липса на мотиви и доклад, СРС е допуснал съществено процесуално нарушение - не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ал. 1 т. и 5 ГПК, както и по чл. 146 ал. 2 ГПК.

        Сочи, че на основание чл. 266 ал. 3 ГПК искането му за издаване събиране на адм. преписка по приемането на ПИКЕЕ е допустимо. Твърди, че  съгласно чл. 266 ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, като съгласно трайната практика на ВКС, при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с доклада не настъпва преклузия за съответните доказателства. Сочи, че съгласно Решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., IV ГО на ВКС, при неизпълнение на задълженията по чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК не настъпва процесуална преклузия за доказване на съответното доказателство, което цитира и моли съдът да я съобрази и поради горепосочените съществени процесуални нарушения на СРС може да ангажира доказателства за допустимостта и основателността на възражението за незаконосъобразност на ПИКЕЕ по реда на чл. 266 ал. 3 1 ПК

            Сочи, че съгласно чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК с доклада по делото съдът трябва да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като същественото е, че при разпределяне на доказателствената тежест между страните съдът следва точно и ясно да укаже на всяка от тях за кои факти носи тежестта на доказване /Решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г.. IVГО на ВКС/. Смята, че в случая СРС не е изпълнил никое от задълженията си по чл. 146 ГПК /във връзка с твърдяната незаконосъобразност на ПИКЕЕ/, защото му е указал само, че следва да докаже само издаването на процесната фактура. Твърди, че съдът следва да посочи на всяка от страните конкретните подлежащи на доказване от нея факти, на които тя основава своите твърдения и възражения. /р. № 385/10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., III ГО на ВКС/ и липсата на указания кои са подлежащите на доказване факти във връзка с твърдяната от ищеца незаконосъобразност на ПИКЕЕ представлява съществено процесуално нарушение.Цитира практика в този смисъл на ВКС, поради което счита, че при неизпълнение на задължението по чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК не настъпва процесуална преклузия за доказване на съответното доказателство.

Поради горепосоченото процесуално нарушение на СРС може да ангажира доказателства за датата на подаване на исковата молба по реда на чл. 266 ал. 3 ГПК и в този смисъл е и направеното по-долу искане за приемане на приложеното удостоверение като писмено доказателство е допустимо.

Сочи, че съгласно мотивите на т. 2 от TP № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266. ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

По горните съображения счита, че доказателствата за допустимост и основателност на искането му по чл. 17 ал. 2 ГПК не са преклудирани.

Сочи, че от представените писмени доказателства е видно, че ищецът не е участвал в производството по съдебни обжалване на ПИКЕЕ. От писмената справка от КЕВР е видно, че ищецът не е участвал и в административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт и предвид това искането по чл. 17 ал. 2 ГПК е допустимо и като е стигнал до противоположния извод СРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи, че ПИКЕЕ са незаконосъобразни поради липса на изискуемите мотиви и доклад при приемане на нормативния акт. Излага ,че всички норми на ПИКЕЕ са незаконосъобразни поради липса на мотиви и доклад за приемане на нормативния акт. Твърди, че съгласно чл. 28 ал. 2 ЗНА /в приложимата му редакция към датата на издаване на ПИКЕЕ/ мотивите и докладът за приемане на нормативния акт са задължителни изисквания за пристъпване към обсъждане на проекта за нормативен акт /чл. 28 ал. 3 от приложимата редакция на ЗНА/. Твърди, че това възражение е направено на стр. 9 от ИМ и въпросът дали липсата на мотиви и доклад води до незаконосъобразност на целия нормативен акт е решен в приложеното Решение № 13 691 от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС,

         Моли съда да допусне искането му по чл. 17 ал. 2 ГПК, като инцидентно /в мотивите на решението/ да установи незаконосъобразността на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ и да уважи иска, защото правото на корекция се основава на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.

           Моли съда да отмени Решение от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 983/2017 г., на СРС, 119 с-в като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон и необоснованост на решението поради противоречие на правните изводи със събраните по делото доказателства и да присъди в негова полза сторените разноски в производството пред СРС и СГС.

В случай, че не се яви в първото съдебно заседание, моли да се даде ход на делото в мое отсъствие.

Предвид практиката на ответника да претендира юрисконсултски възнаграждения в завишен размер, възразява за прекомерност на претендираното от ответника юриконсултско възнаграждение,както в настоящото производство, така и по отношение на присъдените разноски в първоинстанционното решение. Прави доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ Електро България”АД, в който моли съда да отхвърли изцяло въззивна жалба против решение № 123 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. 983 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2018 г. и да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно и постановено при изцяло спазени материалноправни и процесуалноправни изисквания на закона. Моли също така да му присъди направените съдебно - деловодни разноски, за настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение, съгласно действащото законодателство.

Оспорва изцяло въззивната жалба по следните съображения: Не се спори между страните че между въззивника и „ЧЕЗ Електро България" АД е действал в исковия период договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, а именно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР, а относно ползването на електроразпределителната мрежа- Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и изменени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. Съгласно чл. 98а, ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ, чл.98б, ал.4, отм. в редакцията преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна практика, същият обвързва страните без изричното му писмено приемане..

Твърди, че от констативен протокол № 3023577/11.05.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на ответното дружество, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че на 11.05.2018 г. е извършена проверка на СТИ, намиращо се извън границите на имота, което отчита доставената ел.енергия от ответното дружество в обекта на ищеца в гр. Тетевен, ул. „Александър Стамболийски" № 36, обект - производствен цех, заведен в клиентската информационна система на ЧЕЗ като Бизнес партньор 10145234, клиентски номер 210001589559. Сочи, че констатациите са, че „При проверка на електромер с фабричен номер 02764269 се установи, че липсва пломба щит. Холограмният стикер е нарушен. Фирмената и метрологичната пломби са отваряни. Електромерът е подменен с нов, редовен по БДС".

Твърди, че на демонтирания електромер с фабричен № 02764269 от ГД „МИУ" е извършена метрологична експертиза, за която е съставен Констативен протокол на БИМ № 1131 / 16.07.2018 г., който прилагаме като писмено доказателство. Твърди, че същият представлява официален удостоверителен документ, съставен от единствени компетентният за метрологични проверки на територията на цялата страна орган -Българският институт по метрология. Изтъква, че съгласно цитирания КП на БИМ - ГД „МИУ" е осъществено следното нарушение на пломбите против нерегламентиран достъп : фирмен знак - подправен, несъответствие на знака, допълнителни стикери нарушени, разлепяни. Сочи, че при отварянето на електромера е констатирано следното по т.5: „осъществяван е достъп до вътрешността на електромера.При включване на електромера с цел изследване индикацията за напреженията на трите фази не излизат едновременно на показващото устройство.При задаване на количество енергия на втора тарифа тя не се натрупва на показващото устройство, а показанията на втора тарифа намаляват. Не може да се прочете енергонезависимата памет на електромера.". Сочи, че проверката на БИМ установява по категоричен и безпристрастен начин извършването на манипулация върху СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната в имота на въззивника ел. енергия. Твърди, че в този смисъл е и заключението на вещото лице, като с това е безспорно установено и доказано, че електромера - измервателното средство не отчита реално и пълно количеството ел. енергия доставено в обекта на въззивника, поради манипулация на същия. Сочи, че въз основа на констатациите в констативен протокол № 3023577 / 11.05.2018 г. потребителят е уведомен, че ще бъде коригирана сметката му за минало време и ответното дружество е начислило на въззивника процесната сума. Изтъква, че основанието за това е "дължима сума по чл.83, ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ" като фактурата е приложена. Излага, че по делото не се спори, че проверяваното ел. табло било извън обекта на ищеца и потребителят не е присъствал на проверката. Сочи, е в изпълнение изискванията на 98а, ал.2, т.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и на осн. чл.17, ал.2 от ОУ на ответното дружество на ищеца е изпратено уведомително писмо за вече извършената корекция  и с писмото е изпратена и процесната фактура, приложена в копие към исковата молба, т. е. следва да се приеме, че писмото по реда на чл. 17 от Общите условия е редовно изпратено на ищеца.

По повод въведените във въззивната жалба твърдения, че към момента на извършване на проверката и на корекцията ПИКЕЕ са отменени сочи, че това твърдение е невярно и не кореспондира с действителната фактическа обстановка. Сочи, че проверката е резултат от изпълнение от страна на ищцовото дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от ДКЕВР сега КЕВР и по-конкретно чл.48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, an. 1, т. 6 от ЗЕ Обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013г. и ОУ на ответното дружество и ,.ЧЕЗ Разпределение България" АД. Изтъква, че с Решение на ВАС по а. д. № 2385/16 г. на петчленен състав не са отменени текстовете от чл. 48, до 51 от ПИКЕЕ, на основание на които е извършена корекцията, а именно с решението не е отменен чл. 48 ПИКЕЕ, който съдържа методиката за извършване на корекции в случаи на установени манипулации върху СТИ, каквото е установена и в този конкретен случай и към датата на извършване на проверката и съставяне на констативния протокол за нея - 11.05.2018 г. ПИКЕЕ не са били отменени, в посочената част и съгласно цитираното решение на петчленния състав на ВАС по а. д. № 2385/16 г. нормите на ПИКЕЕ, които дават на ответното дружество съответното правно основание за проверка и корекция са действащи, и като такива - задължителни за прилагане. Сочи, че не е вярно, че съдът не е коментирал заключението на СТЕ, тъй като видно от мотивите на съдебното решение, че съдът е обсъдил въпросното заключение: „От съдебно-техническата експертиза се установява, че отбелязаните в констативния протокол
нарушения представляват промяна в схемата на свързване на електромера, което води до неизмерване на количеството електрическа енергия в обекта на потребителя. Твърди,че е посочено също, че извършените преизчисления на консумираната ел. енергия е извършено при спазване на методиката по реда на чл. 48, an. 1, т. 1 б. "б" от ПИКЕЕ и отговаря на посочения период, като не са установени данни за друга проверка на СТИ за период от 90 дни преди процесната.

 Твърди, че според експерта, преизчислението на сметката е извършено по
действащите за периода цена на ел. енергия утвърдени от КЕВР." Сочи, че и изводите
на съда са изцяло формирани на база пълен и подробен анализ на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства.

Моли съда да вземе предвид, че процесния констативен протокол не е частен свидетелстващ документ, тъй като съгласно Решение №104/16.08.2016 год. на Върховен касационен съд (ВКС) по т.д. №1671/2015 год., I ТО постановено по реда на чл.290 от ГПК, с което освен че се приема че с изменението на ЗЕ от 2012 год. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е предвидено, че при участие в проверката и подписване на констативния протокол от полицай, последният представлява вече официален свидетелстващ документ със задължителна доказателствена сила по смисъла на чл.179 от ГПК, ("В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия,наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2 ПИКЕЕ и последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила."), което разрешение е сходно и следва да се приложи и в процесния случай.

Твърди, че това означава, че в процесния случай съдът следва да се съобрази със задължителната доказателствена сила на констативния протокол, относно установените с него и в него обстоятелства - че е извършена проверка, че е клиента е търсен за участие, намерен е, но е отказал да подпише протокола, че на проверката са присъствали и са подписали КП двама независими свидетели, че за проверката са уведомени органите на полицията, и на нея е присъствал служител на МВР и е подписал КП, който е съставен в негово присъствие, че е установена промяна на схемата на свързване, в резултат на което доставяната на ищеца електрическа енергия изобщо не се измерва от електромера.

     Относно възражението, че няма предвиден ред за уведомяване в ОУ: сочи че  е издадена, изпратена и получена от ищеца фактура, в приложение 1 на която се
съдържа подробна справка за компонентите, размера на доначислената ел. енергия и
единичните цени, за което е доказано, че изцяло отговарят на разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че същата е изпратена с писмо на клиента, което е представено по делото,според текста на което „На основание и по реда на чл.98, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката"с което е уведомен за извършеното начисление на сметката му.

Сочи,че този ред за уведомяване е предвиден в чл.17, ал.2 от цитираните в началото Общи условия на договорите на ЧЕЗ Електро, които освен приети в доказателствата по делото, са поместени и на безплатната електронна страница http://www.cez.bg/bg/zakonova-ramka/obshti-usloviya/chez-elektro-balgariya-ad.html, във всички правни информационни системи и на много други електронни адреси.

Смята, че поради това, към датата на извършване на проверката и съставянето на КП от 10.06.2014 г. на ЧЕЗРБ, както и към датата на извършването на корекцията- издаването на процесната фактура в клаузите на ОУ съществува ред за уведомяване на клиента за извършената корекция - чл. 17 от ОУ.

Изтъква,че никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, няма задължение да се издават и публикуват нови ОУ, като текстът пределно ясно поставя само изискване в действащите ОУ да се „СЪДЪРЖА", т.е. да съществува ред за уведомяване, което е изпълнено по отношение на цитираните ОУ.Сочи, че според Чл. 98а. (1) Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като те съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

Цитира, че съгласно чл. 17, ал. 2 от действащите общи условия, отнасящ до случаи на коригиране на сметките на клиенти /вж. заглавна част на члена - „КОРЕКЦИЯ НА СМЕТКИ ПРИ НЕИЗМЕРВАНЕ ИЛИ ПРИ НЕПРАВИЛНО/НЕТОЧНО ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ", очевидно се касае за казус като настоящия, който се визира и в чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ/ „продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане." Смята, че с тази клауза е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, в Общите условия да е предвиден ред  за уведомяване, като е ирелевантно обстоятелството, че конкретните Общите условия не са изменени след приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. Сочи, че синхронизиране на клаузите им с действащото законодателство в една или повече части се налага само когато в съществуващите такива има непълнота или противоречие, но не може да бъде предприето изменение на клауза в договор, която вече съществува като такава. Сочи, че в ПЗР на ЗИД на ЗЕ от бр.54 на ДВ от 2012 г. няма изискване да бъдат изменени действащите към момента общи условия на договорите на всички лицензианти /такъв не е само ЧЕЗ Електро/, а е заложено само изискването в тях да има ред за уведомяване на клиентите. Сочи, че съответно в случай че в Общите условия на договорите на други лицензианти няма такъв /както е по отношение на общи условия на други лицензианти/ - само за тях би се отнасяло изискването за ново изменение с цел залагането и на такава клауза и поради това, няма действително съответствие на настоящия казус с други случаи, където обект на разглеждане на ВКС са били други общи условия."

                Сочи, че е невярно, че договорът при общи условия съдържал само задължение на снабдителя да уведоми клиента, но не и ред за това.Изтъква, че на първо място посочването на конкретен - 7 дневен срок за изпращане на уведомлението, което да съдържа справка /данни за количеството и цената /които се съдържат във фактурата/ със сигурност представлява условие, т.е. ред за уведомяване. Твърди, че нe е необходимо, т.е. излишно е да се повтаря как се извършва това уведомяване /с пощенска пратка/, тъй като за това има обща разпоредба -чл.49, ал.2 от ОУ, която систематично се намира, както традиционно се позиционира в договорите към края му: „Всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с тези Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези Общи условия, и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които настоящите Общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация." Сочи, че при това положение, а именно - че са посочени и адресата и начина и срока и съдържанието на уведомяването, не виждаме какво още в реда за уведомяване може да се има предвид като липсващо.В този смисъл цитира редица решения на ЛОС, като подобна е практиката и на останалите съдилища, с териториална компетенция, попадаща в обхвата на действието на лиценза на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, вкл. и на СГС, напр. Решение от 18.11.2016 г. по в.гр.д. №5420/2016 г. на СГС, в сила, приложено/.

Обръща внимание и че до постановяване на решението това не е било спорно по никакъв начин, тъй като нито в доклада по делото, нито с друго определение ЛРС не е сочил като относимо уведомяването на клиента и „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД е изпълнило пълно и точно задължението си да изпрати писма за уведомление на адреса посочен от ищеца като такъв за кореспонденция, с описаните по-горе уведомителни писма, съдържащи се в кориците на делото ведно с обратните разписки към тях.

Счита за безспорен факта, че ищецът е уведомен и с писма за извършената корекция на сметката, както и за сумите, които клиентът дължи по предвидения в ОУ ред -разпоредбата на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 на ОУ и е неправилно разбирането на въззивника, че целта на Закона не е да бъде уведомен клиента, т.е. да се спазят правата му да бъде информиран и да не бъде укривана от него никаква информация или документи, свързани с корекцията, а че самото съдържание на ОУ било такова, че говори за липса на изпълнен фактически състав, за да възникне правото на лицензианта на корекция.

Излага по отношение на обективния и специален характер на отговорността по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ, че при обективна отговорност, не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. Смята, че за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия и в тази насока са и мотивите по някои от приложените по делото решения, според които отговорността по ПИКЕЕ „е специална отговорност, която е в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Основана е само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване."

Твърди, че е налице съществена разлика между правото на корекция, уредено в ПИКЕЕ /от края на 2013г./ и извършването му преди тази дата, „Хипотезата от текстовете на Правилата /чл. 45 и чл. 48/, акцентира на едно „обективно състояние: липса на СТИ, респективно установена грешка извън допустимата, без да е нужно това да се дължи на субективно въздействие. Сочи, че предпоставката за такава едностранна корекция има обективен характер: липса на измервателен уред, респ. установено наличие на грешка извън допустимата или простия факт на неизмерване на количеството ел. енергия." Смята за ирелевантно обстоятелството кой е манипулирал СТИ, т.к. оспореното вземане не представлява санкция за потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между интересите на потребителите и тези на „сигурността на доставките.

Твърди, че СГС в редица от своите решения приема, отговорността е обективна, тъй като:„е naiuife установен специален ред за доначисляване на електрическа енергия в случаите на констатирана по реда па ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел.енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната при неизмерването на същата." Така и редица други съдебни решения, които цитира по-долу. Сочи, че в случая не се касае за ангажиране договорна отговорност, като приложимия материален закон - ЗЕ е специален на ЗЗД и го дерогира. Цитира, че според чл.1 от ЗЕ, този закон /а не ЗЗД/ урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство... пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия ... търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Сочи, че дейността по доставка на ел. енергия е специфична, регулирана дейност, в която договорните отношения са ограничени от решения и нормативни административни актове на ДКЕВР, като правомощията на регулатора са посочени в редица специални разпоредби -чл.10, чл. 30 от ЗЕ и др. от ЗЕ, чл. 83 от ЗЕ, в който се изброяват множество подзаконови нормативни актове, издавани от ДКЕВР, които допълват нормативната рамка. Цитира, че според чл.10 от ЗЕ „Регулирането на дейностите в енергетиката ... се осъществява от ДКЕВР, която е независим специализиран държавен орган.

Твърди, че в този смисъл са изложени мотиви в почти всяко от приложените към отговора на ИМ съдебни решения. Сочи, че към момента има актуална съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която цитира.

Моли съда да постанови справедливо решение, с което да отхвърли изцяло въззивна жалба против решение № 123 от 22.07.2019 г., постановено по гр. д. 983 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2018 г. и да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно и постановено при изцяло спазени материалноправни и процесуалноправни изисквания на закона. Моли също така му бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

С молба с вх.№221/19.01.20 г. въззивникът уточнява, че обжалва съдебно решение от 22.07.2019 г. постановено по гр.д.№983/18 г. по описа на Тетевенски районен съд.

В съдебно заседание за въззивника не се явява и не изпраща процесуален представител. Представя писмена защита с подробно изложени съображения за уважаване на въззивната жалба и искане да се отмени атакуваното решение, да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск и да му се присъдят разноските по делото по представен списък с разноските по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна се представлява от юриск. Трифонов, който поддържа отговора и моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, а решението на ТРС потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и оспорва като прекомерен и завишен претендирания адвокатски хонорар от страна на въззивника.

Третото лице помагач „ЧЕЗ Разпределение България”Ад-София редовно призован не се явява и не изразява становище.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№983/18 г. на РС-Тетевен и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

Въззиваемото дружество „ТРАФКОМ”ООД от гр.Тетевен има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на §1,т.41б  от ДР на ЗЕ, регистриран с клиентски №210001589559 обект– Тетевен, ул.”Александър Стамболийски” №36, а въззивникът “ЧЕЗ Елекро България“АД представлява енергийно предприятие по смисъла на §1,т.24  от ДР на  ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел.енергия и се намира в договорни отношения с ищеца. Доказани са и лицензите за извършване на дейността-на „ЧЕЗ Електро България”АД за търговия с електрическа енергия №Л-135-11/29.11.2006 г.на ДКЕВР, а на „ЧЕЗ Разпределение България”АД-за разпределение електрическа енергия- №Л-135-07/13.08.2004г. на ДКЕВР, съответно представени по делото. Нормативите, уреждащи договорните отношения между страните са Закон за енергетиката, приетите Общи условия на продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България“АД /ОУДПЕЕ/, Общи условия на договорите за използване на електро-разпределителните мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България”АД /ОУДИЕРМ/ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети с  Решение на ДКЕВР-Протокол №147/14.10.2013 г., обн.в ДВ на 12.11.2013г./ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г.

          Представено по делото е Решение №ОУ-059/07.11.2007 год. на Председателя на ДКЕВР, с което на основание чл.21, ал.1, т.4 във връзка с чл.98а от ЗЕ, са одобрени на „ЧЕЗ Електро България”АД Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия, представляващи неразделна част от настоящото решение. Съгласно чл.13 ал.1 от ОУ задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в обекта ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия,  а в ал.3 на същия член е посочено, че той няма право да променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да преустройва, ремонтира или да заменя елементите на СТИ, да снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от овластено лице. Съгласно чл.13 ал.4 от ОУ  потребителя се задължава да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от СТИ, монтирани и пломбирани от електроразпределителното предприятие. Предвидена е в чл.17, ал.1 от ОУ възможността на ЧЕЗ Електро България”АД, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия да изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период, а в чл.18 е регламентирана възможността при грешка в отчитането на количествата ел.енергия, установена с констативен протокол предоставен от електроразпределителното дружество, продавачът  да извършва корекция на сметката, изпращайки в 7-мо дневен срок съобщение на потребителя за дължимите суми и сроковете за плащане, респективно за подлежащите на възстановяване суми.Чл.22, ал.3 на ОУ урежда възможността на дружеството, в случай на установяване на несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните и/или при установени несъответствия и/или нарушения на пломбите, знаците, стикерите за проверка, да съставя констативен протокол по реда на тези Общи условия, като СТИ се демонтират и на тяхно място електроразпределителното предприятие монтира изправни СТИ. Съгласно чл.22 ал.4 от ОУ в случай на установени несъответствия на пломбите, знаците или стикерите при съответствие не метрологичните и техническите характеристики на СТИ с нормираните, електроразпределителното предприятие подменя СТИ и документира подмяната с констативен протокол, съставен по реда на тези Общи условия. В чл.25 ал.1 от ОУ на договорите за изпълване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение”АД е регламентирано, че в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на тези ОУ, електроразпределителното предприятие съставя констативен протокол и уведомява потребителя за сумите, които той дълги или ще му бъдат възстановени, като уведомяването се извършва в срок от седем дни, отчетени от първия работен ден, следващ датата на съставяне на протокола. В ал.2 на същия член са изброени начините на изчисляване на количеството ел.енергия в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, като съгласно т.2 и т.3 от този текст са регламентирани начините, на изчисляване когато  отклонението от нормалната работа на СТИ не може да се установи с конкретен измерител в проценти, и когато липсват СТИ, монтирано от електроразпределителното предприятие. В ал.3 е отбелязано, че начисленията за стойността на коригираното количество на ел.енергия по т.2 и т.3 на предходната алинея  се извършват по по-високата от цените на тарифните зони, валидни за потребителя, като електроразпределителното предприятие начислява на потребителя и цената на разпределение.

            По делото е приложен констативен протокол №3023577/11.05.2018 год. съставен от служителите на “ЧЕЗ Разпределение България”АД-гр.София – За. В. П. и П. Л. Й., в присъствието на двама свидетели – В. . М.и .В Г. Г. като представители на Федерацията на потребителите на обект, представляващ производствен цех, находящ се в гр.Тетевен, ул.”Александър Стамболийски” №36, който имот е собственост на „Трафком”ООД, с управители М. Ц. М. и В.Ц. М. заедно и поотделно. Отразено е, че при проверка на електромер с фабричен №02764269 са констатирали, че липсва пломба щит, холограмния стикер е нарушен, фирмената и метрологичната пломби са отваряни. Посочено е, че електромерът е подменен с нов, редовен по БДС. Този констативният протокол е подписан от служителите на “ЧЕЗ Разпределение България”АД, двамата свидетели и управителя на проверявания обект М. Ц. М..

            За правилно решаване на спора ТРС е допуснал до разпит свидетели В съдебно заседание св.З. П. твърди, че работи в „ЧЕЗ Разпределение” АД като техник ел.системи  и в задълженията му влиза да прави проверки за нерегламентирано ползване на ел.табла и съоръжения. Категорично твърди, че си спомня случая, защото е бил страшно интересен и жена му на същия ден е имала рожден ден. Заявява, че заедно с колегата му П. Й. и представители на Федерацията на потребителите са извършили проверка на ул.”Александър Стамболийски” №36 и като са отворили едно от таблата му е направило веднага впечатление, че на един от трифазните електромери липсва пломба на щита, а освен това пломбите са били много изкусно манипулирани и такова нещо той досега не е бил виждал. След като установили на кого е измерва ел.енергията този електромер, те са се свързали с управителя на фирмата Установили са, че има страшно висок товар-над 100 ампера и там се произвеждат продукти за военната промишленост и НАТО. Заявява, че след като са разговаряли със управителя и сина на титуляря на фирмата, са ги уведомили, че се налага електромера да бъде свален и да се изпрати на експертиза. Заявява, че след 10 минути работниците били освободени за обедна почивка и те са направили необходимото, сменили електромера, сложили нов, запечатали го пломбирани и дали екземпляр от протокола на титуляря на партидата, за което той се подписал. Смята, че след като експертизата е потвърдила тяхното заключение, то счита, че добре са свършили работата си. По негово мнение счита, че ако електромера не е бил манипулиран, то той за три дни ще харчи 4000 лв, а не за месец. Сочи, че свидетелите са подписали протокола и през цялото време са били там на проверката от начало до край.

             Свидетелят В. М. твърди, че е бил на процесната проверка в качеството си на член на Федерацията на потребителите заедно със служителите на ЧЕЗ З. В. и П.Й.. Заявява, че е била около обяд на 11.05.2018 г. и им е направило впечатление, че пломбата на щита липсва, отворили таблото и там установили, че има четири електромера, и че на единия от тях пломбите са манипулирани, заводската и метрологичната са отваряни и холограмния стикер също е наранен. Твърди, че са се свързали със собственика М. Ц. и проверяващия Захари Здравков му е обяснил, че се прави проверка и има нарушения, поради което ще съставят протокол, а той е отговорил да си вършат работата. Твърди, че след проверката е съставен протокол, който е подписан от проверяващите, от представителите на федерацията и от собственика, след което запечатали електромера, подменили го с нов, а за стария казали, че ще го изпратят на метрологична проверка в София. Свидетелят В. Г. Г. също потвърждава казаното от свидетеля М..

            Представено по делото е писмо изх. №NTZ96546/14.05.2018г. ръководител отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с което е уведомен ищеца (обратна разписка на л. 32), че на 11.05.2018 г. е извършена проверка на СТИ и е съставен КП от същата дата, както и че на демонтираното средство за търговско измерване №02764269 ще бъде извършена метрологична проверка в БИМ и че след получаване на резултата от нея ищеца ще бъде уведомен.

       Установява се от Констативен протокол на БИМ № 1131 / 16.07.2018 г., че на демонтирания електромер с фабричен № 02764269 от ЕД „МИУ“ е извършена метрологична експертиза. От него се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, при включване на електромера с цел изследване индикациите на напреженията на трите фази не излизат едновременно на показващото устройство, при задаване на количество енергия на втора фаза тя не се натрупва на показващото устройство, а показанията на втора фаза намаляват, не може да се прочете енергонезависимата памет на електромера.

        От приложеното по делото писмо изх. №NTZ102006/25.07.2018 г. съдът установява, че ръководител отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България" АД е уведомил дружеството въззивник с писмо с обр.разписка, че съобразно изготвения КП №3023577/ 11.05.2018 г.ще бъде извършена корекция на сметката за консумирана ел.енергия и е изпратено копие от протокола.    

      Съгласно приложеното заверено копие от предложение за корекция на сметка съдът констатира, че във връзка с цитирания констативен протокол и въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ-чл.48, ал.1, т.2,буква „б” за периода от 11.02.2018 г. до 11.05.2018 г. корекцията е общо 20758 kWh за консумирана и незаплатена дневна електроенергия/л.33/.

      Приложена по делото е фактура Фактура № **********/30.07.2018 г от която се установява, че тя е издадена за дължима от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ, сума в размер на 3698,68 с ДДС .

      Приложено по делото е и писмо Изх. № **********/01.08.2018 г, с което ищецът е уведомен за извършената корекция, връчена е и фактурата с писмо с обр.разписка..

       От представеният на л.113 от делото протокол №6001557/20.03.2015 г. от последваща периодична проверка на трифазен статичен електромер съдът установява, че процесният електромер с фабричен номер 02764269 тип ZE 310.DU.16С002 съответства на изискванията за одобрения тип електромери.

      Съгласно приложената заповед №А441/13.10.2011 г. е определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като в т.26 електромери трифазни, какъвто тип е и процесният е определен срок от четири години.

      За правилно решаване на спора ТРС е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице инж.Б., която освен, че се е запознала с доказателствата по делото е извършила  оглед и измервания на СТИ. В заключението тя посочва, че от констатациите в Констативен протокол №3023577/11.05.2018 год. на „ЧЕЗ Разпределение България”АД се установява, че електромерното табло има щит/втора врата/ и има четири електромера в него. Електромерното табло се намира в табло ТЕПО на ж.б.стълб, извън границите на имота и има достъп до него. Описва, че един от намиращите се електромери в електромерното табло е на ищеца, като този електромер е трифазен, двутарифен, статичен с фабричен номер 02764269 тип ZE 310.DU.16С002 с производител    ZPA  клас на точност 2,0%. Посочено е, че електромера е произведен през 2009 г. с напрежение 3х230/400V, че този тип СТИ е от одобрен тип с №4230 от регистър на одобрените типове средства за измерване, отговаря на техническите и метрологическите изисквания, определени в Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол към ЗИ, като към датата на проверката 11.05.2018 г. процесното СТИ е в метрологична годност.                            Вещото лице заключава на база констатацията в констативен протокол №3023577/11.05.2018г, относно състоянието на електромера и посоченото в протокола на БИМ №1131/16.07.2018г, че то представлява неправомерно въздействие до защитена вътрешност на електромера, което води до непълно измерване  на  енергията в  ползвания от потребителя обект, въздействието върху електромера не е от производствен дефект, а се постигало чрез целенасочено въздействие, количествата енергия в предложението за корекция са изчислени правилно математически и по действащите цени на електрическата енергия съобразно Решение №Ц-19 от 01.07.2017г на КЕВР.

              При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:

  Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България”АД, че „ТРАФКОМ”ООД-Тетевен, не дължи сумата в размер на 3 689,68 лв., представляваща неоснователно претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 11.02.2018 г. до 11.05.2018 г., за която сума е издадена фактура №**********/30.07.2018  г.

Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, указанията са съобразени от страните, ангажирали доказателства в подкрепа на тезите си.

След анализ на доказателствата по делото, настоящата инстанция също достигна до извода, че искът е неоснователен. Установява се от събраните по делото доказателства, че действително е имало неправомерно въздействие до защитена вътрешност на електромера, което е довело до непълно измерване  на  енергията в  ползвания от потребителя обект, въздействието върху електромера не е от производствен дефект, а се постигало чрез целенасочено въздействие. Тази намеса е  препятствала правилното измерване на количеството ел.енергия, консумирана в обекта на ищеца, с което са нарушени горецитираните разпоредби от Общи условия на продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България“АД /ОУДПЕЕ/. Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на енергийни услуги по смисъла на §1,т.41б  от ДР на ЗЕ, доколкото е регистриран с клиентски №210001589559 обект– Тетевен, ул.”Александър Стамболийски” №36 и този факт ТРС е приел за безспорен по делото.  . Установи се и, че процедурата по съставяне на констативния протокол съгласно ОУ е спазена, тъй като е съставен от управомощени за това компетентни лица, в присъствието на двама свидетели от Федерацията за защита на потребителите, управителят на дружеството ищец го е подписал лично. 

В случая спорът е дали са приложими в казуса чл.48-51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /отм./. От представените доказателства и съобразявайки актуалната нормативна база към момента на извършване на проверката, съставът на съда намира, че са спазени законовите изисквания с оглед настъпилата промяна в нормативите, регламентиращи отношенията по повод извършването на контрола и установяването на действията по неправомерно въздействие върху средствата за техническо измерване /СТИ/. С изменението на ЗЕнергетиката-чл.83,ал.1,т.6, в сила от 17.07.2012 г. и приетите  от ДЕКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия-в сила от 16.11.2013 г., е регламентиран начинът на извършване на преизчисление на количеството ел.енергия. Правилата са приети на основание изрична законова делегация-чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и са действащи, до публикацията в бр.97 на „Държавен вестник” на 23.11.2018 г. на решение №2315/21.02.2018 г. на ВАС, постановено по адм.д.№3879/17 г. ІV о, с което и тези четири разпоредби са отменени. Тъй като обсъжданите правила съставляват нормативен административен акт по смисъла на чл.75 ал.1 от АПК, то съгласно чл.194 във вр. с чл.195 ал.1 от АПК същите се считат отменени в деня на обнародването им в Държавен вестник т.е. отмяната е влязла в сила на 23.11.2018 г. и действа занапред. По тези съображения за съда се налага извода, че към момента на извършване на проверката е налице законова регламентация на възможността да се извършва едностранна корекция на ел.енергия-приложими правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване – ПИКЕЕ, но тяхното приложение винаги е свързано с конкретно доказване в хода на всеки казус на периода на потребление на ел.енергията и виновно поведение от потребителя. В тази насока съдът има впредвид и константната практика на ВКС решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение № 115/20.05. 2015 г . по гр.д. 4907/2014 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК чрез която се преодолява противоречивото правоприлагане на съдилищата.

            В конкретния казус ищеца оспорва и дължимостта на начислените по реда на чл.48 ал.1 т.2 б.”б” от ПИКЕЕ суми, а именно изчислението по констативния протокол, съгласно ПИКЕЕ 1 464,51 лв, задължения към обществото 774,24 лв, достъп до електропреносната мрежа 22,66 лв, пренос през разпределителната мрежа-643,92 лв. и пренос през електропреносната мрежа 169,40 лв. Настоящата инстанция счита, че с оглед заключението на вещото лице следва да се има предвид, че количествата енергия в предложението за корекция са изчислени правилно математически и по действащите цени на електрическата енергия съобразно Решение №Ц-19 от 01.07.2017г на КЕВР. Предвиденият в ПИКЕЕ ред за таксуване при неточно/непълно отчитане на ел.енергията е специален и цели да предостави на ответното дружество заместваща престация при това неточно/непълно измерване и в този смисъл са неоснователни възраженията на ищеца досежно отделните компоненти по фактурата. Потребителят би заплатил тези компоненти, ако СТИ отчиташе коректно преминаващата през него ел.енергия. Също така съгласно чл.31 ал.3 от ПТЕЕ/ ред. ДВ бр.90/15 г. отм.след издаване на фактурата с ДВ бр72/18 в сила от 31.08.18 г. г./ всички търговски участници, които сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система на Р.България, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения доставчик за „задължение към обществото” в левове за МWh консумирана електрическа енергия”. Според настоящия състав ответното дружество е краен снабдител по смисъла на ЗЕ и в този смисъл и съгласно чл.28 ал.1 от ПТЕЕ/15.12.17 г. битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а съгласно чл.29 ал.3 от ПТЕЕ клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдените от КЕВР цени за пренос, които заплащат на оператора или на крайния снабдител. Според чл.19 ал.1 от ОУ/стр.47 от делото/, потребителят заплаща на ответника и дължимата сума за пренос. Освен това в ОУ на договорите за изпълване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение”АД чл.25 ал.3 е регламентирано, че начисленията за стойността на коригираното количество на ел.енергия по т.2 и т.3 на предходната алинея/т.е. когато се касае за неточно измерване и/или/ неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на тези ОУ/ се извършват по по-високата от цените на тарифните зони, валидни за потребителя, като електроразпределителното предприятие начислява на потребителя и цената на разпределение. Следователно на тези основания върху изчислената по констативния протокол дължима сума се начисляват и пренос през разпределителната и електропреносната мрежи, достъп до електропреносната система и задължение към обществото.

                 Представените пред ТРС фактури на л.78-81 от делото не променят горния извод на съда, тъй като както вече се отбеляза, безспорно установено по делото е, както от писмените и гласни доказателства, така и от съдебно-техническата експертиза, че по отношение на СТИ на потребяваната от ищеца ел.енергия е имало външно неправомерно въздействие до защитена вътрешност на електромера, което е довело до непълно измерване  на  енергията в  ползвания от потребителя обект, въздействието върху електромера не е от производствен дефект, а се постигало чрез целенасочено въздействие и тази намеса е  препятствала правилното измерване на количеството ел.енергия, консумирана в обекта на ищеца. При това положение естествено е, че СТИ е отчитало известно количество потребявана от ищеца ел.енергия, но то не е било пълно, т.е. останало е и неотчетено ползвано от ищеца количество ел.енергия, което впоследствие и след прилагане на ПИКЕЕ досежно корекцията на сметката на ищеца е било доначислено.

            По отношение на искането на въззивника с правно основание чл.17 ал.2 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №998/20.12.2019 г., като е приел, че след като ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт, а не индивидуален административен акт, то спрямо тях се осъществява пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК, като в този смисъл е и определение №120/25.02.19 г. по т.д.№2499/18 г. на ВКС, което настоящата инстанция съобразява. Следователно това искане на въззивника е неоснователно и ТРС не е допуснал процесуално нарушение, като не е произнесъл по същество по инцидентния установителен иск.

           Първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад по делото с определение №219/20.05.2019 г. и го е съобщил на страните в съдебно заседание на 8.07.2019 г., като правилно е разпределил доказателствената тежест помежду им. Следователно това възражение на въззивника също е неоснователно.

           При тези съображения настоящата инстанция счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК от „Трафком” ООД-Тетевен иск, с който се иска да бъде установено, че дружеството ищец не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД-София сумата 3689,68 лв с ДДС  представляваща цена на коригираното количество измерена  ел.енергия , начислена въз основа на съставен КП №3023577/11.05.28 г. фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №**********/30.07.18 г., е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            С оглед на този правен извод и поради съвпадането му с изводите на ТРС в атакуваното решение №123/22.07.2019 г. постановено по гр.д.№983/18 г. по описа на ТРС последното следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК въззивника следва да заплати сторените от въззиваемия „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лв, тъй като производството по делото е приключено в едно съдебно заседание и то не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд

 

 

                                                        Р   Е   Ш   И :  

 

           

             ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №123/22.07.2019 г. постановено по гр.д.№983/18 г. по описа на РС-Тетевен.

 ОСЪЖДА „Трафком” ООД-Тетевен с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тетевен, ул.”Ал.Стамболийски” №36 представлявано от В.Ц. М. и М. Ц.М.да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД-София направените разноски пред тази инстанция в размер на сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ЧЕЗ Разпределение България”АД София на страната на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД-София.

             Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.