Определение по дело №1906/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4339
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101001906
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./………12.2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:    

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1906/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е по чл.259 ГПК.

Образувано е по жалба на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, Варна, чрез ю.к. Б Н,  срещу решение №3963/30.09.2019г., постановено по гр.дело №123/2019г. на ВРС, ГК, 48 състав, с което съдът е приел за установено в отношенията между „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, че жалбоподателят дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№18608/2018г. на ВРС сумата от 1273.67 лв. (хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст.), от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица №**********P000564, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „СОК КАМЧИЯ“, изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка LONUX 002268695000 2242 P4 и ел.двигател с турбина тип FWD 12 А ********** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ , ведно с разноските по делото. 

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано,– изводите на съда не съответстват на фактите установени по делото, при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяната му изцяло ведно с отхвърляне на иска както и присъждане на сторените от въззивника разноски, вкл. за първоинстанционното производство.

В жалбата се излага, че фактите от правопораждащия фактически състав на уреденото в чл.410, ал.1, т.1 КЗ право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, са останали недоказани. Въззивникът сочи, че видно от приложената по делото застрахователна полица, застрахованият обект по нея е с адрес гр. Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, Учебно-възпитателен център, а в исковата молба и издадената заповед за изпълнение било посочено, че застрахователното събитие е настъпило в сградата на СОК Камчия, находяща се на адрес в КК „Камчия“, общ. Аврен, обл. Варна, спортен комплекс, което седалище на комплекса съвпадало и с обявения на официалната интернет страница на СОК Камчия адрес. Ищецът не доказал, че спортният комплекс и учебния център представляват един обект, а при разпит на свидетеля Василев в съдебно заседание се установило, че СОК Камчия се състои от няколко отделни обекта. На следващо място се сочи, че по делото не било установено и съществуването на валидно застрахователно правоотношение, а първоинстанционният съд неправилно приел възраженията на въззивника в тази връзка за неоснователни. Оспорва възприетото в мотивите, че допуснатата в застрахователния договор техническа грешка при изписване на нахождението на застрахования обект не влияе на действителността на договора. Твърди, че още при сключване на договора ищецът не положил грижата на добрия търговец, а самото предявяване на исковата претенция съставлява нарушение на чл.3 ГПК, вменяващ задължение на страните за добросъвестно упражняване на процесуалните им права.

На следващо място жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е приел, че повредата е настъпила в резултат на подадена ел. енергия с показатели за напрежението, които надвишават допустимите стойности. Оспорва заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза като необективно, основано само на приложените към исковата молба документи, а не на реална проверка. В тази връзка сочи, че самото вещо лице е признало, че не е посещавало обекта на място, а е установило щетите по документи. Излага, че макар в мотивите си съдът да е приел, че вредите от непланираното прекъсване на електрическото захранване не могат да се вменят във вина на електроразпределителното дружество, то същите били предотвратими. Изложеното се намирало в противоречие с чл.51, ал.1, т.3 от ОУДПЕЕЕМ, съгласно който ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си до 48 часа при възникване или за предотвратяване на аварии.  В този смисъл подчертава, че процесната застраховка изрично изключва възможността да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество при авария. Посочва като причина за възникване на аварията скъсан проводник на ВЕЛ „Крайбрежен“. Твърди, че този тип авария по електроразпределителната мрежа може да бъде предизвикана от климатични въздействия, прелетни птици, неправомерни посегателства на трети лица и др. Като сочи, че конкретната причина за аварията не е била установена по делото, нито пък стойността на вредите, оспорва наличието на причинна връзка между твърдяното противоправно поведение и вреди.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, чрез адв.Б Д от ВАК, за неоснователност на жалбата. Излага се, че правилно решаващият състав на ВРС приел, че от заключението по проведената съдебно-счетоводна екпертиза се установява заприходяване на увреденото имущество като цялостна система в активите на дружеството – собственик. Сочи, че от проведената съдебно-техническа експертиза се установило, че обектът на потребление е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво СрН, където било разположено и СТИ и че на 02.06.2018г. в интервала от 07.40ч. до 10.58ч. имало регистрирана авария и прекъсване на електрозахранването в електроразпределителната мрежа СрН, поради аварийна ситуация (скъсан проводник на ВЕЛ „Крайбрежен“). Твърди, че получената повреда в контролера на чилър за връзка с BMS и ел. двигател на вентилатор с турбина – смукателна вентилация, се дължи на бързите изменения в стойностите на захранващото напрежение в резултат на големия електрически товар в уредбите на потребителите или на комутации в системата при включване на захранващото напрежение след отстранена авария в мрежата. От приетите по делото показания на разпитания свидетел се установило, че през м. юни е имало чести токови удари, включително и в санитарно-оздравителния център.

Излага се, че по делото са установени всички предпоставки за реализиране отговорността на ответното дружество, сред които валиден застрахователен договор между въззиваемия и СОК Камчия ЕАД, ЕИК 10285075, за застраховка „Имущества“ със срок на действие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г. за процесния обект; застрахователно събитие (токов удар), отразено в констативен протокол от 05.06.2018г. подписан от представител на ЕНЕРГО -ПРО Мрежи АД и представител на застрахованото дружество. Вследствие на аварията били повредени контролер на чилър за връзка с BMS, марка LONUX 002268695000 2242 P4 и ел. двигател на вентилатор с турбина тип FWD 12 A ********** – смукателна вентилация. Сочи, че в писмо от 19.06.2018г. по подаденото писмено искане вх. №4854368 от 04.06.2018г. ответното дружество е  отказало да поеме отговорност за причинените щети, вследствие прекъсване на захранването, поради аварийна ситуация /скъсан проводник/ на ВЕЛ. Щетите, нанесени на контролера и на ел. двигателя били подробно описани в техническо становище на Термосист, оторизиран дилър на DAIKIN и АЙТИЕСТИ ООД, видно от което компонентите не подлежат на ремонт. Разходите за нов вентилаторен бокс и конвертор бокс възлизали общо на 1248.67 лева. Посочената сума била преведена на 09.08.2018г. от застрахователя на СОК Камчия ЕАД, в качеството му на собственик на увредените вещи, а за ликвидацията на щетата били сторени разноски в размер на 25 лева. На тези основания въззиваемия счита, че всички елементи от фактическия състав на правото по чл.410 КЗ са установени. Претендира се потвърждаване на съдебното решение както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Съдът, при проверка редовността на жалбата, установи, че същата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител на същата, съгласно изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Редовен се явява и постъпилият отговор по жалбата.

Страните не са направили доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№74071/11.10.2019г., по която е образувано ВТД №1906/2019г. на ВОС, Трети състав, срещу решение №3963/30.09.2019г., постановено по гр.дело №123/2019г. на ВРС, ГК, 48 състав на ВРС, с която се обжалва изцяло постановения първоинстанционен акт, с който съдът е приел за установено в отношенията между „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, че „Електроразпределение Север“ АД дължи на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№18608/2018г. на ВРС сумата от 1273.67 лв. (хиляда двеста седемдесет и три лева и шестдесет и седем ст.), от която 1 248,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи възлизащи на 25 лв. по договор за застраховка „Имущества“, обективирана в застрахователна полица №**********P000564, със срок на застрахователно покритие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., сключена между застрахователното дружество и „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.06.2018г. в сградата на „СОК КАМЧИЯ“, изразяващо се в смущения в електрозахранването /токови удари/, повредили контролер на чилър за връзка с BMS марка LONUX 002268695000 2242 P4 и ел.двигател с турбина тип FWD 12 А ********** – смукателна вентилация, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.12.2018г, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ , ведно с разноските по делото. 

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 12.02.2020г. от 14.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: