Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№140

                                                гр. Габрово,15.04.2019г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  двадесет и шести март през  две  хиляди  и  деветнадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№2358 по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

         

         Предявени са обективно съединени  искове  с  правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

       В исковата си молба ищцата твърди, че  с акт за прекратяване № 91-ДР-02-1 от 05.10.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ /поради намаляване на обема на работа/ е прекратено трудовото й правоотношение,  като учител, практическо обучение считано от 05.10.2017г. в  СУ „Отец Паисий" гр. Габрово.

В същия документ са определни и посочени да й се изплатят и съответните обезщетения. Съгласно  чл.32 от КТД, действащ през 2017г. в системата на народната просвета е регламентирано, че на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изпраща обезщетение в следния размер: по чл.222, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. На посоченото основание и е  изплатено обезщетение в размер само на една брутна заплата. Към настоящият момент въпреки че с вх.№513-РД01 от 08.06.2018г. ищцата е  представила в ОУ „Отец Паисий"- Габрово уведомление с приложена декларация, че за периода 05.10.2017г.  не  е започнала работа, сл.блежка за легитимност на синдикален член, не й е платено пълното дължимо обещетение по чл.222, ал.1 от КТ , а именно такова за  втори месец за оставане без работа в размер на 1 /една/ брутна заплата с оглед  договореното с  КТД  в  системата на народната просвета .

        Съгласно чл.32 от КТД в системата на народната просвета е регламентирано, че на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации страни по договора, се изпраща обезщетение в следния размер: по чл.222, ал.1 от ТК- брутното трудово възнаграждение  за срок от  два  месеца. На посоченото основание, с оглед  прекратеното й трудово правоотношение ми е изплатено обезщетение в размер само на една брутна заплата.

        Към момента на подаденото заявление по чл.410 от ГПК, въпреки че е  представила в ОУ "Отец Паисий"- Габрово съответното уведомление с приложена декларация за оставането й без работа за периода 05.10.2017г.- 05.12.2017г., както и служебна бележка за легитимност, като синдикален член, до момента  не й е изплатено пълното дължимо обезщетение по 122, ал.1 от КТ, а именно такова за втори месец за оставане без работа в размер на 1 брутна заплата с оглед договореното с КТД в системата на народната просвета. С оглед на горното и предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на задължение от страна на ответника на основание чл.410 ГПК в деловодството на Районен -Габрово от ищцата е депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение за  вземане на парични суми, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1928/2018г.  и е издадена е заповед  за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поради това че  длъжникът   е  възразил срещу  издадената заповед, ищцата предявява настоящия иск в указания едномесечен  срок.

         ИСКА  СЕ  съдът  да  признае за установено, че ответникът СУ „Отец  Паисий”  дължи  на  ищцата Й.С.  следните суми: сумата  от 1026лв., представляваща неплатено обезщетение при прекратено трудово  правоотношение  и сумата от 35.13лв., лихва  за периода  08.06.2018г.- 08.10.2018г., ведно със законна лихва  върху  главницата от датата на подаване на заявлението- 08.10.2018г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

          Ищцата  претендира да  му бъдат  заплатени направените  разноски в  заповедното и  в  исковото  производство.

          Ответникът в отговора си оспорва предявените искове. Излага възражения, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 32 ал. 1 от КТД за системата на  Народната  просвета, поради следните аргументи:

Ищцата е била член в синдикалната секция на КТ Подкрепа при предходния си работодател - ПГС Габрово, която гимназия в последствие се влива в СУ „Отец Паисий" и е прекратено съществуването на синдикалната секция на КТ Подкрепа, която е била учредена по местоработата на ищцата в ПГС- Габрово. Ищцата не се е присъединила в синдикалната организация по местоработата й в СУ „Отец Паисий" Габрово. В същото училище няма учредена синдикална секция на КТ „Подкрепа”. В училището има учредена синдикална структура Съюз на българските учители към КНСБ, което е видно от представената регистрационна карта, в което е удостоверено, че в училището няма членуващи в КТ Подкрепа. Следователно в периода на трудовото правоотношение на ищцата в СУ „Отец Паисий" Габрово от 08.08.2017г. до 05.10.2017 г. няма валидно възникнало членство на ищцата в учредената синдикална организация в същото, поради което тя не може да черпи права и да основава претенцията си на посоченият КТД. В двете допълнителни споразумение с настоящия работодател не се посочват клаузите на привилегированите размери, които са уговорени за синдикалните членове в училището.

Ответната страна  възразява, че в случая отговорността във връзка с настъпилото правоприемство на предходния работодател на ищцата във връзка с членството й в прекратената вече синдикална структура следва да се понесе от субекта, който създава, преобразува, прекратява дейността на държавните училища.

Възразява, че работодателя на ищцата не е член на представителна организация на работодателите, поради което не може да бъде обвързан автоматично  от  клаузите  на  КТД.

          Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени  доказателства доказателствени средства, поотделно и в съвкупност,  прие  за  установено  от  фактическа  страна  следното:

          Въз основа на заявление  с вх.№8399 от 08.10.2018г.  по ч.гр.д.№1928/2018г. на Габровски  районен съд е издадена  Заповед №5119/09.10.2018г.  се  разпорежда  длъжникът СУ ”Отец  Паисий”-Габрово  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Й.П.С., сумата от 1026лв.- главница, ведно  със  законната лихва от  датата  на постъпване   на заявлението  в съда -08.10.2018г. до окончателното   изплащане на вземането и сумата  35.13лв.- мораторна  лихва за периода  08.06.2018г.- 08.10.2018г.

           В указания срок  длъжникът е  депозирал възражение срещу издадената заповед, като с  определение  №5468 от 23.10.2018г.  съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя  със съобщение, подписано от пълномощник  на 29.10.2018г. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е  депозирал  установителен иск  срещу  длъжника  на  28.11.2018г. , т.е.  в  законоустановения  едномесечен срок.

         Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя  ,че може да предяви иск  относно вземането си, като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок ,като  ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му  е оспорено от ответника.

          Предмет  на исковете е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен  лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото на делото.

          По делото са приети като писмени доказателства: допълнително споразумение № 90-ДР-02-1 /29.09.2017 г. към трудов договор № 137/29.04.2015 г. от ПГС Габрово, предизвестие с изх. № 577-РД-01 от 05.10.2017 г., акт за прекратяване на трудово правоотношение № 91-ДР-02- 1/05.10.2017 г., уведомление до директорката на СУ Отец Паисий Габрово с вх. № 513-РД-01/08.06.2018 г. с приложена декларация и служебна бележка за легитимност, като синдикален член на КТ Подкрепа, копие от трудова книжка, извлечение от действащ КТД към 2017 г. за системата на народната просвета и отговора заповед № РД 14-86/22.05.2017 г. издадена от министъра на образованието и науката, решение № 7/26.01.2017 г. и решение № 19/23.02.2017 г. за изменение на решение № 7/26.01.2017 г. на ОС Габрово, допълнително споразумение № 815-ДР-02-1/01.08.2017 г. към ТД № 137/29.04.2015 г. на ПГС Габрово на ищцата, фиш от работна заплата - 2 броя, работни дни, обобщена справка за м. 10.2017 г. изготвена от СУ Отец Паисий, 2 броя регистрационни карти, ведно със списък на членовете на Co на СБУ при СУ Отец Паисий Габрово, както и представените в съдебно заседание от страните доказателства КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., служебна бележка изх. № 09-22/22.03.2019 г., удостоверение от КТ Подкрепа per. № 006-001/01.07.2016 г., фиш за работна заплата - 15 броя, допълнително споразумение № 857-ДР-02-1/01.09.2017 г. към ТД № 15/17.09.2010 г. на ПГС Габрово, удостоверение № 3 от КТ Подкрепа от 16.02.2018 г., писмо на практиката на МТСП, от които се установява следната фактология:

   Ищцата е била в трудово правоотношение със  Средно училище ”Отец  Паисий” - гр. Габрово, като изпълнявала длъжността „Учител, практическо  обучение”. На 05.10.2017г. трудовото й правоотношение е прекратено със Акт за прекратяване №91-ДР-02-1/05.10.2017г. от  05.10.2017 г.,поради намаляване обема  на работа, на осн. чл.328,ал.1,т.3 от КТ, като  е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение по чл.222,ал.1 от ККТ  в  размер на  едно брутно  трудово  възнаграждение; по  чл.220,ал.2 от КТ в размер на две  брутни  трудови  възнаграждения и по  чл.222,ал.3 и ал. 4 от КТ  в размер  на  две  брутни  трудови  възнаграждения.

 Ответникът  е изплатил  на  ищцата изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 1026лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за един месец, през  който ищцата  е останала  без  работа.

Установява се, че на 19.06.2016 г. между Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите на средното образование в Република България, от една страна, в качеството на работодатели, и от друга страна Синдикат на българските учители към Конференцията на независимите синдикати в България, Синдикат "Образование" към Конференцията на труда "Подкрепа" и Независим учителски синдикат към Конференцията на независимите синдикати в България, е сключен колективен трудов договор, с предмет въпроси на трудовите, осигурителните и социални отношения, които не са регламентирани с повелителни разпоредби на КТ и действащите подзаконови нормативни актове, свързани с него. Съгласно чл. 4 и 5 от КТД договореностите, уредени в него, са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работници и служители, членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора, като с колективни трудови договори на равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни условия за работниците и служителите. Съгласно чл. 30 от КТД за работниците и служителите в системата на народната просвета, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 1-3 и 10  отКТ е два месеца. Съгласно чл. 32, т. 1 от КТД за работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал.1 от КТ – брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца.

  Видно от Заповед № РД14-86/22.05.2017г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 319, ал. 1, т. 1 и чл. 320, ал. 1 ЗПУП, във вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № 9/19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.08.2017 г. е преобразувано ПГ по строителство – гр. Габрово (финансирана от бюджета на МОН) и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово (финансирано от бюджета на община Габрово) в Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово с официален адрес: ул. „Венец” № 7 и втори адрес: ул. „Равнец” № 1. В заповедта е разпоредено трудовите отношения да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, учениците от ПГ по строителство – гр. Габрово и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово да продължат образуванието си в преобразуваното Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово, задължителната документация на ПГ по строителство – гр. Габрово и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово да се съхранява в преобразуваното Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово, с финансиращ орган община Габрово.

  С  уведомление вх. №513/08.06.2018г. адресирано до директора на СУ „Отец Паисий”  с  приложена декларация, във    връзка с  изплащане  на  втори месец  обезщетение по  чл.222, ал.1 от КТ, ищцата е посочила, че през  периода 05.11.2017г.-05.12.2017г.  не  е  започвала  работа и  не  е  сключвала  друго  трудово  правоотношение. Към уведомлението  е  приложена служебна  бележка изх.№09-17/10.05.2018г.  от  Синдикален  регионален  съюз на  КТ „Подкрепа”- Габрово, която удостоверява, че  Й.  С. е  била редовен член  на КТ ”Подкрепа” към  10.05.2018г. и е в правото си да се ползва от всички договорености на отраслов КТД, на общински КТД и нормативната  уредба  уреждаща   трудовите правоотношения с  работодателя  към посочената дата.

          Представено е и  удостоверение № 3 от Конфедерация на труда Подкрепа, от което се установява, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа” в ПГС -гр. Габрово е легитимна и може да участва с упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и служителите, съгласно действащото законодателство.

        Представена е служебна бележка  изх.№09-22/22.03.2019г. от  Синдикален  регионален  съюз на  КТ „Подкрепа”- Габрово, в която  се удостоверява, че   по банков  път  от СУ „Отец  Паисий в СРС  на КТ „Подкрепа”-Габрово е получен членски  внос  от  Й.П.  С., както следва: на 04.09.2017г. -34.08лв.; на  03.10.2017г.- 37.13лв..

В съдебно заседание на 26.03.2019 г. е представен оригинал на трудовата книжка на ищцата, като съдът е констатирал, че след прекратяване на трудовия договор с ответника, през  периода  05.10.2017г.- 02.01.2018г. няма вписан  последващ трудов договор.

         Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира  за  установено от  правна  страна  следното:

         При предявен иск по чл. 222, ал. 1 от КТ в тежест на работника /служителя/ е да докаже, че претендираното от него неизплатено обезщетение е било част от съдържанието на трудовото правоотношение /уговорено в трудовия договор или КТД/, което е прекратено поради намаляване обема на работа, размерът на последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение преди прекратяването, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, както и че ответникът е правоприемник на работодателя, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици.

С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал.2 от КТ регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия. Сключването на договора във формата и по реда на КТ обвързва със задължителна сила страните по него - работодателя и синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите по чл. 57  КТ в индивидуалните им отношения с работодателя. Действието на колективния трудов договор означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за работниците и служителите на основание сключения колективен трудов договор и същите имат право да поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово право.

В хипотезата на чл. 51 б, ал. 4 от КТ министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на колективния трудов договор на отраслово или браншово равнище или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. (В този смисъл решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 4594/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

От доказателствата по делото се установява, че ищцата и работодателят й СУ „Отец  Паисий”– Габрово са били обвързани от подписания на отраслово ниво Колективен трудов договор от 19.06.2016 г. за системата на народната просвета. В този смисъл по делото са представени доказателства от ищцата, че към момента на прекратяване на трудовия й договор същата е била пълноправен член на КТ „Подкрепа”, която синдикална организация е страна по КТД. Не е било необходимо ищцата с писмено заявление да се присъединява към сключения колективен трудов договор по реда на чл. 57, ал. 2  от КТ, тъй като същата членува в синдикална организация.

 СУ „Отец  Паисий”– Габрово – Габрово на свой ред също е обвързано от посочения КТД от 19.06.2016 г., като в този смисъл изрично във връченото предизвестие  изх.№577-РД-01/05.10.2017г., Директора  се е позовал на разпоредбата на чл. 30 КТД, като е посочил, че срокът за писменото предизвестие е два месеца, а не 30 дни, колкото е срокът на дължимото предизвестие в общия случай на прекратяване на трудовия договор от работодателя – чл. 328, ал. 1, т.3  във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ. В този смисъл работодателят на ищцата извънсъдебно изрично е признал, че с ищцата  са били обвързани от подписания Колективен трудов договор  от  19.06.2016 г..

Не се спори между страните, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема  на работа. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 32, т. 1 от КТД за системата на народната просвета за работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал.1 от КТ – брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца. В този смисъл следва да се приеме, че в КТД за системата на народната просвета са уговорени по-благоприятни условия относно размера на това обезщетение в сравнение с предвиденото в общия случай на чл. 222, ал. 1 отКТ, респ. доколкото СУ „Отец  Паисий”– Габрово и ищцата са били обвързани от колективния трудов договор, то дължимото й се обезщетение е за срок от два месеца.

От представения  заверен препис от трудовата книжка на ищцата, както и от извършената от съда в съдебно заседание, констатация за наличие на вписан последващ трудов договор се установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата не е встъпила в последващо трудово правоотношение при друг работодател  през периода 05.10.2017г.- 01.01.2018г.. 

  По изложените съображения, съдът  приема, че  в  случая на ищцата се следва обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в увеличения му размер от две брутни трудови възнаграждения, като релевантно за определяне размера на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяване на правоотношението, което  е  в  размер от 1026лв. Следователно след прекратяване на правоотношението, за работодателя е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал.1  от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения и доколкото безспорно е, че на ищцата е изплатено такова в размер на една брутна заплата, то е останало непогасено задължение за остатъка от още една брутна заплата размер за времето през което ищцата е останала без работа в размер на 1026 лева.

Ответникът в качеството му на правоприемник на ПГ по строителство – Габрово отговаря за задълженията на гимназията, в който смисъл е издадената Заповед № РД 14-86/22.05.2017 г. на министъра на образованието и науката и предвиденото в нея, че трудовите правоотношения на преобразуваните учебни заведения следва да бъдат уредени при условията на чл. 123 и чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ. Ответникът отговаря за неизплатеното обезщетение на преобразуваното училище като правоприемник на същото, а не като страна по колективния трудов договор. В този смисъл и възраженията на ответника, че същият не е бил страна по въпросния КТД и не е обвързан от него са изцяло неоснователни. Нещо повече, именно по нареждане на директора на Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 1026 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за един месец време, през което ищцата е останала без работа, т.е. същият извънсъдебно е признал обстоятелството, че отговаря за задълженията на преобразуваната ПГ по строителство – Габрово – бивш работодател на ищцата. Извънсъдебно признание на обстоятелството, че именно ответникът е правоприемник на преобразуваното учебно заведение ПГ по строителство – Габрово се съдържа и  в  разменената кореспонденция между страните по делото.

Съдът не възприема и  възраженията  на ответника, че ищцата е следвало да насочи претенциите си към Министерство на образованието и науката, самият министър или евентуално финансиращият орган - община Габрово, в който смисъл била съдебната практиката на ВКС. Цитираната практика касае хипотезата, при която се закрива съответното държавно училище без да е определен друг правоприемник. Действително, в този случай, след като след като няма посочен правоприемник на правата и задълженията на закритото училище, то държавата, чрез МОН или чрез друго министерство или ведомство, като първостепенен разпоредител с бюджетните средства, следва да встъпи в правата и задълженията на тази своя структура, създадена и закрита от нея.  Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като в заповедта на министъра на образованието е посочен правоприемник на преобразуваните учебни заведения, т.е. налице е настъпило правоприемство между преобразуваните учебни заведения и Средно училище „Отец Паисий” – гр. Габрово и последното е надлежен ответник по спора. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 123, ал. 4 КТ. В случая е без значение и дали ответното училище е първостепенен или второстепенен разпоредител с бюджетни средства, каквито доводи се навеждат от процесуалният му представител,  доколкото институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, т.е. същите са процесуално правоспособни.

 В  съответствие  с  гореизложеното, съдът  приема  че  предявеният иск  за установяване на вземането относно главницата в  размер  на 1026лв. е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.10.2018г.  до  окончателното  й  изплащане.

Задълженията за престиране на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ възниква без срок и за изпадане на задължените по тях лица в забава, е необходима покана от страна на кредитора, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД. Покана за заплащане на обезщетение е получена от задълженото лице на 08.06.2018г. чрез  уведомлението, като със същото ищцата е представила копие от трудов договор  книжка, служебна бележка  за  легитимност  на синдикален  член както и декларация, че след освобождаването й от работа не е постъпвала на друга работа. Поради това, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото обезщетение от 08.06.2018г.. Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Обезщетението за забава върху главницата от 1026 лева, определено на основание чл. 162  от ГПК,  за периода  08.06.2018г.-08.10.2018г. е в размер на  35.06лв, поради което  искът относно акцесорното  вземане е основателен и доказан  до размер на сумата от 35.06лв, а  в  останалата част  до пълния претендиран  размер   от 35.13лв., искът следва  да  бъде  отхвърлен, като  неоснователен  и  недоказан.

           С  оглед изхода  на  спора ответникът следва да бъде осъден  да заплати  на ищцата направените разноски в исковото призводство за платено адвокатско  възнаграждение в  размер  на 200лв., на  основание чл.78,ал.1 от  ГПК.

         Ответникът следва  да заплати на ищцата, направените  разноски за  адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. в заповедното производството по  ч.гр.д.№1928/2018г.  по  описа  на  РС- Габрово.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за исковото  и  заповедното  производство   общо  в  размер  на 100лв./по 50.00 за всеки от  уважените искове/, а  в случай на  издаване  на изпълнителен  лист  и държавна такса  в  размер  на 5.00лв., по  сметка на  Районен съд- Габрово, на основание  чл.78,ал.6  от  ГПК.

          Воден   от  горното  съдът

                                           

                             Р      Е      Ш     И:

      

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията  между страните, че  СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ”, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.Габрово, ул.”Трендафил” №1, представлявано от Директора Г.Д.Н., ДЪЛЖИ на Й.  П.  С., ЕГН**********,  с адрес: ***, със  съдебен  адрес:***, с пълномощник: адвокат Евгения Попова от АК-Габрово, следните суми: сумата  1026лв./хиляда двадесет  и шест  лева /-главница, ведно  със законната  лихва считано от  08.10.2018г. до окончателното й изплащане; сумата  35.06лв./тридесет  и пет  лева и шест ст./-  мораторна лихва  за периода 08.06.2018г.- 08.10.2018г., по Заповед №5119/09.10.2018г. за изпълнение  на парично задължение  по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №1928/2018г. по описа на Районен съд -Габрово, на основание  чл.422, ал.1 от ГПК.

       ОТХВЪРЛЯ в  останалата  част, иска  относно  вземането  за  мораторна  лихва  над  сумата  от  35.06лв./тридесет  и пет  лева  и шест ст./  до  размер  на претендираната  сума  от 35.13лв./тридесет и пет  лева  и тринадесет  ст./, като неоснователен  и  недоказан.

        ОСЪЖДА  СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ”, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.Габрово, ул.”Трендафил” №1, представлявано от Директора Г.Д.Н., да   заплати  на  Й.  П.  С., ЕГН**********,  с адрес: ***, със  съдебен  адрес:***, с пълномощник: адвокат  Евгения Попова от АК-Габрово, направените разноски по делото в  размер  на 200лв./двеста лева/, на  основание чл.78,ал.1 от  ГПК.

        ОСЪЖДА  СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ”, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.Габрово, ул.”Трендафил” №1, представлявано от Директора Г.Д.Н., да   заплати  на  Й.  П.  С., ЕГН**********,  с адрес: ***, със  съдебен  адрес:***, с пълномощник: адвокат  Евгения Попова от АК-Габрово, направените разноски в производството по  ч.гр.д.№1928/2018г. по  описа на  РС-Габрово, в размер на 200лв./двеста  лева/.

          ОСЪЖДА  СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ”, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.Габрово, ул.”Трендафил” №1, представлявано от Директора Г.Д.Н., да   заплати  държавна такса за исковото  и  заповедното  производство   общо  в  размер  на 100лв./сто  лева/, а  в случай на  издаване  на изпълнителен  лист  и държавна такса  в  размер  на 5.00лв., по  сметка на  Районен съд- Габрово,  на  основание  чл.78,ал.6  от  ГПК.

       Решението  подлежи  на  въззивно  обжалване  пред   Габровски    окръжен  съд  в  двуседмичен срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: