Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, ХVІ-ти въззивен състав на седми март две
хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
на
секретаря Антоанета Луканова, в присъствието на прокурора Юлиан Лефтеров, разгледа
докладваното от съдия Кехайова
наказателно дело ВНОХД № 5939 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда, постановена на 04.10.2017 г.
по НОХД № 11781/2016 г. по описа на СРС, НО, 104 състав съдът е признал подс. М.В.Д.,
за невиновна в това да е извършила престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. чл. 210,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, като на
основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение.
В законоустановения срок е постъпил
протест от СРП с изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
протестирания съдебен акт. Счита, че обвинението е било доказано по безспорен
начин. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подс. Д. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като й бъде
наложено справедливо наказание.
В разпоредително заседание на 19.12.2017
г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на СГП
не поддържа протеста и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена,
поради недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин.
Адв. К., служебен защитник на подс. Д.,
моли протеста да бъде оставен без уважение, като бъде потвърдена присъдата на
районния съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата М.Д. не се явява. По отношение
на същата наказателното производство пред въззивната инстанция е проведено в
нейно отсъствие, след редовна процедура по уведомяване, поради изрично заявено
нежелание за лично участие в заседанието пред СГС.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение
или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена,
по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната
доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на
този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.В.Д. е родена на *** ***, българка, българска гражданка,
със средно образование, неомъжена, изтърпява наказание лишаване от свобода в
Затвора в гр. Сливен, осъждана, ЕГН **********.
Свидетелката Н.П.и подс. М.Д. се запознали
през 1986 г. в затвора в гр. Сливен, където и двете изтърпявали наказание
лишаване от свобода. След освобождаването им от затвора двете преустановили
временно отношенията си и не поддържали връзка.
През 2010 г. св. П. и подс. Д. се
срещнали случайно в гр. София. Заприказвали се, разменили си телефонните
номера. След известно време се чули по телефона и се уговорили да се видят.
Срещнали се пред „Халите“ в гр. София.
Междувременно чрез обща позната – А.К.св.
П. се запознала със св. С.М.. На 27.12.2011 г. св. М. отишъл в шивашкото ателие
на П., находящо се в гр.София, ж.к. „*******. Там провел разговор със св. П., по
време на който тя заявила, че може да му съдейства да закупи общинско жилище по
европейски проект. Обяснила му, че има близка, която се занимава с това в
„Столична община”, като цената на жилището е 15 000 лв. Св. М. решил да се
възползва и още същият ден - 27.12.2011 г. занесъл в ателието на П. сумата от 15000лв.,
която й предал. За получената сума П. съставила запис на заповед, с което да се
обезпечи евентуално неизпълнение, като тя лично се задължила по него. Падежът
на задължението по записа на заповед бил на 31.03.2012 г.
След известно време св. М. се
поинтересувал дали има възможност да закупи още едно жилище и на 16.01.2012 г.
провел разговор с П., като същата го уверила, че няма проблем да закупи още
едно жилище по програмата, като за него също трябвало да плати 15 000 лв. На
същата дата – 16.01.2012 г. М. занесъл в ателието на П. сумата от 15000лв.,
която отново й предал. За получената сума св. П. отново съставила запис на
заповед, с което да се обезпечи евентуално неизпълнение, като тя лично се
задължила по него. Падежът на задължението по този запис на заповед бил отново
на 31.03.2012 г.
Св. М. искал да разбере къде се намират
жилищата и св. П. го завела в гр. София, на ъгъла между бул. „Александър
Стамболийски“ и ул. „Проф. Иван Иванов“ в София и му показала жилищна сграда, в
която му казала, че се намират апартаментите.
След известно време, св. М. започнал да
се интересува какво става с жилищата. Св. П. му обяснила, че нейна позната
трябвало да придвижи нещата. През 2014 г. и 2015 г. св. П. поела ново
задължение като издала записи на заповед, с които се задължавала към св. М. за
сумата от общо 16 500 лв. Тази сума била получена от нея, за да му съдейства за
по-ранно пенсиониране, но П. не изпълнила този поет ангажимент и върнала сумата
от 16500 лв. на М. по силата на задължението си, поето със записите на заповед.
Установената фактическа обстановка
въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на
доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция включващ: гласните доказателствени средства – най-вече обясненията на
подс. М.Д., показанията на св. С.М. и св. Н. П.; писмени — заверени копия от записи на заповед, издадени от
св. Н.П.и поемател – С.М. за сумата от 14900 лв., копие от разписки, подписани
от св. М., за получени от св. П. парични сума съответно в размер на 5 500
лв. и 11 000 лв., справка за съдимост.
Въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства, коректно отсявайки обстоятелствата,
изяснени чрез установените в процеса доказателствени факти.
Правилно първостепенният съд е
кредитирал изцяло показанията на свидетеля М., които са конкретни, подробни и
подкрепени от писмените доказателстваени материали по делото. От тях по несъмнен
начин се установява механизмът на извършване на деянието.
Първостепенният съд обосновано е приел,
че следва да кредитира с доверие обясненията на подс. М.Д., като подкрепени от
показанията на св. М., който отрича да е имал каквито и да било финансови или
други взаимоотношения с нея по повод придобиването на собственост върху имоти.
Правилен анализ е получило констатираното противоречие между показанията на св.
П. и обясненията на подс. Д., свързани с твърдението на П., че подсъдимата й е
казала, че е служител на „Столична община“, занимава се с продажба на общински
жилища по европейски проект на цени много по-ниски от пазарните, че ако св. П.
има познати, които имат нужда от такива жилища, тя можела да им помогне, посочила
местонахождението на предлаганите апартаменти - на ъгъла между бул. „Александър
Стамболийски“ и ул. „Проф. Иван Иванов“ в гр. София, както и относно
обстоятелството, че П. предала двете суми от по 15 000 лв., дадени й от М. за всяко от жилищата на подс. Д..
Неподкрепени от други доказателства
остават показанията на св. П. в посочените по-горе части. Напротив от
показанията на св. М. се установява, че той не е давал пари на подс. Д. и това
обстоятелство се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства - записи
на заповед, издадени от св. П. като обезпечение, че ще му бъде прехвърлена
собствеността върху имотите, които искал да придобие. Правилно е било преценено
и че е житейски нелогично св. П. да се задължи лично по записи на заповед за сумата
от 30 000 лв., които твърди, че е предала на друго лице и чието връщане е
знаела, че дължи лично, като издател на ценните книги. Ето защо и доколкото показанията
на П. остават неподкрепени от други преки или косвени доказателства, не могат
да послужат като основание съдът да гради своите фактически или правни изводи.
Обосновано районният съд е кредитирал и
писмените доказателствени материали, от които са били установени релевантни към предмета на
доказване по делото факти.
От събрания по делото доказателствен
материал се установява обстоятелството, че пострадалият М. е предал сума общо в
размер на 30 000 лв. на св. Н. П., както и че основанието за това плащане
е било придобиването на собствеността върху две общински жилища.
Въззивният съдебен състав намира, че
първостепенния съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки
се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и
правилата на формалната логика, приемайки за достоверни обясненията на подс. Д.,
показанията на св. М. и кредитирайки писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК.
От процесните гласни доказателствени
средства в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи каква е
била целта на паричните средства, предадени на св. Н.П.и по какъв начин е било
обезпечено даването на сумите.
При така установената от доказателствената
маса фактическа обстановка районният съд напълно законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е оправдал подсъдимата М.Д. по
обвинението за извършено престъпление по чл. 211 от НК.
Описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически дадености очертават рамката на предмета на
доказване по делото. В настоящия случай представителят на прокуратурата в
обвинителния акт е изложил фактически твърдения, че в периода от 27.12.2011 г.
до 16.01.2012 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление и при
посредствено извършителство чрез използване на неосведомеността на лицето - Н. И.
П. ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага и като се
представила за длъжностно лице - служител в администрацията на „Столична
община” възбудила заблуждение у С.П.М., че ще му съдейства да закупи два
апартамента, находящи се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Проф.
Иван Иванов“ и с това му причинила имотна вреда в общ размер на 30 000 лв., като
деянието представлява опасен рецидив.
За осъществяване на състава на
престъплението измама, описано в диспозицията на чл. 209 от НК е необходимо
деецът чрез активни действия да възбуди заблуждение у другиго, респективно при
вече формирани неверни представи деецът да съдейства за тяхното поддържане в
съзнанието на пострадалия. На второ място е изискването това да стане с
користна цел и вследствие на така създадените неверни представи, пострадалият
да бъде мотивиран да извърши разпоредителни действия. В резултат на така
извършените действия на последно място се причинява имотна вреда за заблудения
или трето лице и съответно имотна облага за този, който възбуди заблуждението.
Релевантните към предмета на делото
обстоятелства изясняващи се след достатъчен, обективен и пълен анализ на
доказателствената съвкупност сочат, че по делото не са събрани достатъчни доказателства,
за да бъде формиран категоричен и несъмнен извод относно авторството на
деянието. Не се установява по безспорен начин подс. Д. да е била лицето, което
да е използвало неосведомеността на Н. И. П., да се е представила за длъжностно
лице - служител в администрацията на „Столична община”, да е възбудила
заблуждение у С.П.М., че ще му съдейства да закупи два апартамента, както и да
е направила това с цел да набави за себе си имотна облага. По този начин остава
неизяснен въпросът кое е лицето създало неправилните представи, станали причина
за имущественото разпореждане от страна на пострадалия. Или, не се доказва
подсъдимата Д. да е възбудила и/или поддържала чрез св. П. у св. М. заблуждение.
Не се установява с достатъчна степен на достоверност подсъдимата изобщо да се е
представяла за служител на Столична община, както и да е твърдяла пред св. П.,
че може да съдейства за закупуване на жилище на занижени цени. Недоказано с
нужната категоричност остана и обстоятелството подс. Д. изобщо да е знаела за
отношенията между св. П. и подс. М., което би формирало извод за нейната съпричастност
към получаването на имотната облага. В тази връзка е нужно да се посочи, че
твърденията на св. П. за тези факти са недостатъчни, доколкото не е
незаинтересована от изхода на делото и е напълно възможно с показанията си да
прави опит да оневини собственото си престъпно поведение.
Предвид събрания по делото
доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е
установено по несъмнен начин именно подсъдимата М.Д. да е осъществила от обективна
страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което е
ненужно и обсъждането на останалите признаци от квалифицирания състав на
престъплението по чл. 211 от НК.
При служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338,
вр. чл. 378, ал. 5 НПК, СГС, ХVІ въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 04.10.2017
г. по НОХД № 11781/2016 г. по описа на СРС, НО, 104 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.